№ 239
гр. Шумен, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ. Въззивно гражданско
дело № 20253600500322 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №33/16.01.2025г. по гр.д.№1202/2024г., ШРС е отхвърлил предявения по реда
на чл. 422, вр. 415 ГПК, от Г. В. С., в качеството на частен съдебен изпълнител, срещу Д. Г.
Я., иск с правно основание т. 26 от ПР на ЗЧСИ, вр. чл. 79, ал. 1 от ГПК за признаване на
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца, сумата 7992лв. с ДДС -
пропорционална такса за изпълнение на парично вземане, за която по образувано ч.гр.д.
№237/2024г. на ШРС, срещу ответника е издадена заповед № 111/30.01.2024 г. за изпълнение
на парично задължение, като неоснователен. Признал е за установено, по реда на чл. 422,
вр. 415 ГПК, по отношение на Г. В. С., че Д. Г. Я. й дължи сумата 60лв. с ДДС
представляваща разноски за изпращане по пощата на 5 бр. призовки уведомления и книжа,
сумата 12.50лв., платени пощенски и куриерски услуги на името на Д. Г. Я., платими по
банкова сметка в ТБ „Банка ДСК“ ЕАД, за които суми е издадена горепосочената заповед за
изпълнение, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 29.01.2024 г. /датата на
подаване заявление по чл. 410 ГПК/ до окончателно плащане, на основание т. 31 от ПР на
ЗЧСИ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, както и сумата 3.00лв. - мораторна лихва върху сумата 72.50
лева, с ДДС, за периода от 29.01.2024 г. до 15.05.2024 г. /датата на исковата молба/, на
основание чл. 86 ЗЗД, като за разликата до пълния предявен размер от 333,65лв. претенцията
е отхвърлена като неоснователна. Присъдени са и следващите се такси и разноски.
Решението е обжалвано от ищцовата страна в частта, с която е отхвърлен предявения
по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, от Г. В. С., в качеството на частен съдебен изпълнител,
срещу Д. Г. Я., установителен иск за признаване дължимостта на сумата 7992лв. с ДДС -
1
пропорционална такса за изпълнение на парично вземане, за която по образувано ч.гр.д.
№237/2024г. на ШРС, срещу ответника е издадена заповед № 111/30.01.2024 г. за изпълнение
на парично задължение, като неоснователен. Сочи че решението се явявало неправилно, по
подробно изложени съображения. Неправилно съдът приел, че на са налице предпоставките
на чл.79, ал.1,т.2 от ГПК. Заличаването на възбраната не се явявало същинско изоставяне на
изпълнението. Изоставянето на изпълнението било обективирано в молба за прекратяване,
което било доказано извършено действие, а и след прекратяване на делото взискателят не се
явил в кантората на ЧСИ да получи оригинала на изпълнителния лист,т.е не бил предприел
нови действия по събиране на вземането. Неоснователно се явявало позоваването на съда на
Тълкувателно решение №47/1965г., тъй като същото не касаело настоящата уредба.
Неправилни се явявали изводите на съда и досежно разпределение на доказателствената
тежест в процеса. В случая било доказано, че прекратяването на делото е по молба на
взискателя, а не поради плащане, извършено след образуване на изпълнителното дело.
Моли решението да бъде отменено в атакуваната част и вместо него постановено друго, с
което заявената претенция бъде изцяло уважена.
В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
Въззиваемата страна Д. Г. Я., взема становище по неоснователността на въззивната
жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради
което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
депозирано от ищцовата страна, е образувано ч.гр.д. № 237/2024г. на ШРС, по което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 111/30.01.2024г. срещу ответника
Д. Г. Я. за заплащане на сумата - 8064.50 лева, представляваща неплатени такси по
ТТРЗЧСИ по изп.д.№41/2014г. по описа на Ч. С., ведно със законната лихва от датата на
заявлението– 29.01.2024 г. до окончателно плащане, както и сумата 161.29 лева
разноски.
Заповедта е връчена на длъжника, като в указания срок същият е депозирал възражение
по чл. 414 ГПК.
На заявителя е указана възможността в едномесечен срок да предяви иск по чл. 422
ГПК, като в същия срок е депозирана настоящата искова молба.
Изпълнително дело №20147980400041, по описа на Ч. С. е образувано по молба вх. №
00353/30.01.2014 г. на ТБ „Банка ДСК“- гр. София, въз основа на изпълнителен лист от
17.10.2013г., издаден по гр.д.№ 1157/2013г. на PC-Разлог срещу длъжниците З.В.Т. и Р.Г.Т.
Видно от представените по делото, обявление от Ч. С. по ИД № 20147980400041 за
обявяване на публичната продан, писмо от 21.05.2021 г. до Банка ДСК ЕАД за насрочване на
2
публичната продан, писмо от Ч. С. до PC Разлог за регистрация на протокол за разгласяване
на насрочена публична продан на недвижимият имот, протоколи за разгласяване на
публичната продан, по делото е извършен опис и е насрочена и разгласена публична
продан на ипотекиран в полза на взискателя собствен на длъжниците недвижим имот-
поземлен имот с изградена в него жилищна сграда, находящ се в гр.Добринище, община
Разлог.
С молба от 25.06.2021г., взискателят ТБ „Банка ДСК“ЕАД-гр.София е депозирал искане
насрочената публична продан за периода 28.05.2021г.-28.06.2021г. да бъде спряна поради
провеждащи се преговори за доброволно уреждане на спора.
С постановление от 25.06.2021г. ЧСИ е спрял насрочената публична продан.
С молба от 20.08.2021г. взискателят е поискал присъединяване към образуваното изп.д.
№ 41/2014г. на вземане по приложен втори изпълнителен лист от 03.08.2021г., издаден по
гр.д.№1546/2019г. на СГС, срещу длъжника З.В.Т..
С молба вх.№12820/16.12.2021г. ответникът Д. Г. Я. е поискал да бъде конституиран като
взискател, тъй като с договор за цесия от 18.11.2021г. взискателят ТБ „Банка ДСК“ ЕАД му е
прехвърлил вземанията си по двата изпълнителни листа срещу длъжниците З.В.Т. и Р.Г.Т.
Приложил е договор за прехвърляне на парични вземания от 18.11.2021г. и е представил
писмено уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цедента ТБ „Банка, връчено на длъжниците на
22.11.2021г.. С молбата си е поискал вдигане на запорите, наложени на длъжниците върху
банковите им сметки и трудовите им възнаграждение , както и връщане на събраните и
непреведени на цедента суми.
С разпореждане рег. № 798/12.01.2022г. Ч. С. е конституирала Д. Г. Я. като взискател по
изпълнителното дело. Видно от представените съобщения до третите лица са вдигнати и
запорите върху трудовите възнаграждение и банкови сметки на длъжниците, а с преводно
нареждане от 14.02.2022г. в полза на Р.Т. по банковата му сметка е преведена сумата
1299.45лв..
С молба рег. № 3196/20.06.2022г. до АВ-гр. Разлог, ЧСИ е вдигнал и наложените
възбрани върху недвижимите имоти на длъжниците, чиято публична продан е спряна по
молба на първоначалния взискател ТБ „Банка ДСК“ ЕАД.
На 30.08.2022г. взискателят Д. Я. е депозирал молба за прекратяване на изпълнителното
дело на основание чл.433, ал.1,т.2 от ГПК и за връщане на оригинала на изпълнителния лист.
С постановление от 01.09.2022г. ЧСИ е постановил прекратяване на изпълнителното
дело след заплащане на дължимите по чл.79, ал.2 от ГПК и ТТРЗЧСИ такси.
Със съобщение /л. 47/ Я. е уведомен, че във връзка с поисканото прекратяване, дължи
такси по т. 26, т. 4 и т. 31 ПР на ЗЧСИ, като е приложена и сметка от 08.09.2022г..
С постановление от 28.09.2022 г. ЧСИ е прекратил изпълнителното производство на
основание чл.433, ал.1,т.2 от ГПК.
При така установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до следните
3
изводи:
Доколкото е налице въззивна жалба срещу решението само в частта, с която е
отхвърлен предявения по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, от Г. В. С., в качеството на частен
съдебен изпълнител, срещу Д. Г. Я., иск за установяване дължимостта на сумата 7992лв. с
ДДС - пропорционална такса за изпълнение на парично вземане по т.26 от ТТРЗЧСИ, за
която по образувано ч.гр.д.№237/2024г. на ШРС, срещу ответника е издадена заповед №
111/30.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение, то само тази претенция е предмет на
настоящото въззивно производство.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЧСИ частен съдебен изпълнител е лице, на което държавата
възлага принудително изпълнение на частни притезания, като поради това, че е частно лице,
таксите които събира макар и наречени такси, не са държавни такси, а са възнаграждение за
извършените от него процесуални действия, за положения от него труд.
Съгласно разпоредбата на чл. 79 от ЗЧСИ, за събиране на таксите по изпълнението се
изготвя сметка, в която се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите,
материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и
допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане,
като за дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да
поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от ГПК независимо от техния
размер.
Процесната сума от 6660лв. без ДДС, 7992лв. с ДДС, се претендира като дължима
съгласно т.26 от Тарифата за таксите и разноски към ЗЧСИ -пропорционална такса за
изпълнение на парично вземане върху събраната сума, като ищцовата страна сочи начина на
изчисляването й – върху материален интерес-сумата от 172 000лв., представляваща цената
на прехвърлените вземания, съгласно уговореното в договора за цесия между първоначалния
взискател и ответника Я./последващ взискател/.. Или 5220 лв. + 2 на сто за горницата над
100 000 лв., в случая върху 72000лв., общо 6660лв..
Разпоредбата на чл.79 от ГПК сочи изрично хипотезите, в които разноските по
изпълнението не са за сметка на длъжника , а именно: делото се прекрати съгласно чл. 433
от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство,
или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда,
разноските направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Никоя от сочените хипотези не предвижда заплащане на таксата по т.26 от Тарифата за
таксите и разноски към ЗЧСИ-пропорционална такса за изпълнение на парично вземане
върху събраната сума, от страна на взискателя, при положение, че не е събрана сума или
удовлетворен взискателя по изпълнителното дело. Посочената такса, според изричния текст
на разпоредбата, е дължима за изпълнение на парично вземане, при което тя е резултативна
и се дължи като възнаграждение при удовлетворяване на паричното притезание на
взискателя. Размерът на таксата се определя от събраната сума, съобразно определените
прагове на тази сума. Това е видно както от забележки 1 и 2 към текста, касаещи частично
4
събиране на паричното вземане и изпълнението на вземане за периодични платежи, така и с
оглед обстоятелството, че ако получената от продажбата на имущество на длъжника сума
надвишава вземането на взискателя, върху остатъкът от нея, който подлежи на връщане на
длъжника, не се дължи такса по т. 26 от тарифата.
В случая е безспорно, че публичната продан не е проведена и не е налице събрана сума в
сочения от ищцата размер - 172 000лв.. Сумата от 172 000лв. е цената на вземанията
съгласно уговореното в договора за цесия между първоначалния взискател и ответника
Я./последващ взискател/. Липсват каквито и да е доказателства тази сума да е събрана по
изпълнителното дело, за да се дължи пропорционална такса върху нея съобразно т.26 от
ТТРЗЧСИ от страна на взискателя/видно от обявлението за публичната продан и
първоначалната цена на имота е 108504лв., но продан не е проведена и няма събрана сума/
Действително, удовлетворяването на взискателя от длъжника, след започване на
изпълнителното дело, чрез който и да е законоустановен погасителен способ, е основание за
събиране на такса по т.26 от тарифата, но от страна на длъжника, не от взискателя. Таксата
върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по т. 26 от ТТРЗЧСИ, по общото
правило на чл. 79, ал. 1 от ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на
изпълнението. Плащане по смисъла на цитираната разпоредба представлява не само
преводът на парична сума, а всеки законоустановен погасителен способ, включително
хипотезата на даване вместо изпълнение или опрощаване. Без значение е и дали плащането
на вземанията, за които са образувани изпълнителните дела, е извършено чрез съдебния
изпълнител или директно от длъжника на взискателя, доколкото нормата се основава на
принципа, че всяко изпълнение, следващо започването на изпълнителното производство, е
извършено вследствие на него и представлява резултат от принудителното изпълнение.
Твърдението на ищцовата страна, че след прекратяване на делото взискателят не се явил в
кантората на ЧСИ да получи оригинала на изпълнителния лист, т.е. не бил предприел нови
действия по събиране на вземането сочи именно на тази хипотеза.
Принципът е, че ако взискателят не е удовлетворен след започване на изпълнението, той
не дължи пропорционална такса за изпълнението по т.26 от ТТРЗЧСИ, а ако е удовлетворен,
то таксата се следва от длъжника.
Не би могло да се приеме и че претендираната такса по т.26 от тарифата се следвала от
взискателя, тъй като изпълнителните действия били изоставени от него или отменени от
съда, или са за изпълнителни способи, които не са приложени. В случая безспорно няма
отменени от съда изпълнителни действия или неприложени изпълнителни способи. Налице
са изоставени от взискателя изпълнителни действия, но за същите са събрани авансово
следващите се суми, съответно взискателят с процесното решение, е бил осъден да заплати
следващите се такива.
Само за пълнота следва да се отбележи и че според т. 1 и т.5 от забележка към т. 26 от
тарифата, при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг,
но се събира част, съответстваща на събраната сума, съответно се приспадат
пропорционалните такси/включително тази за описа/. Т.е. дори да се приеме, че се дължи
5
такса по т.26, то тя не би била в претендирания от ищцата и сочен в сметката размер.
Следва да се отбележи също, че с оглед представените по делото доказателства за
наличие на събрана сума по изпълнителното дело в размер на 1299.45лв. и направеното
признание от ответната страна, такса по т.26 от ТТРЗЧСИ бе се следвала само върху тази
сума, но за същата следва издаването на нарочна сметка, която да се връчи на задълженото
лице и в която да се посочи /съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗЧСИ/ разпоредбите, въз основа на
които се дължи, материалния интерес /1299.45лв./, доколкото се касае за пропорционална
такса, дължимия размер и последиците при неплащане. Процесната пропорционална такса в
размер на 6722лв. с ДДС се претендира въз основа на издадената сметка
№47589/08.09.2022г. и касае различен материален интерес - от 172000лв./който съгласно
твърденията в уточняващата молба не включва сумата 1299.45лв./.
Предвид изложеното съдът намира, че заявената установителна претенция се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Първоинстанционното решение в обжалваната част се явява правилно и следва да бъде
потвърдено.
В останалата, необжалвана част, същото е влязло в законно сила.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя не се следват разноски.
Въззиаемата страна не е представила доказателства за направата на такива.
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №33/16.01.2025г. по гр.д.№1202/2024г. на ШРС в частта, с
която е отхвърлен предявения по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, от Г. В. С., в качеството на
частен съдебен изпълнител, от гр.Благоевград, ул.“....№1, ет.2, офис №1, срещу Д. Г. Я. с
ЕГН********** от гр.Шумен, ул.“....№14, ет.4, ап.10, установителен иск да бъде признато
по отношение на ответника, че дължи на ищцовата страна, сумата 7992лв. с ДДС -
пропорционална такса за изпълнение на парично вземане, на основание т. 26 от ПР на
ЗЧСИ, вр. чл. 79, ал. 1 от ГПК, за която по образувано ч.гр.д.№237/2024г. на ШРС, срещу
ответника е издадена заповед № 111/30.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение,
като неоснователен.
В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7