№ 1810
гр. София, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110208547 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 4544006, издаден от СДВР, с който на ОРЛ.
К. С., ЕГН **********, законен представител на /фирма/, ЕИК ХХХХХ, с който на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 400 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че не е посочен видът на автоматизираното техническо средство, което
затруднява правото на защита. Излагат се доводи, че нарушението не е извършено от
жалбоподателя. Сочи се, че при юридическите лица не е налице възможност да се установи
наличие на субективен елемент, поради което не са налице предпоставки за ангажиране на
административнонаказателна отговорност. Иска се отмяна на ЕФ като незаконосъобразен и
издаден при допуснати съществени процесуални нарушения..
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява от
адв. Ставрев. Процесуалният представител на жалбоподателя изразява становище, че по
делото не са събрани доказателства кое лице е управлявало процесното МПС, както че само
физическо лице може да бъде наказано персонално, поради което липсват предпоставки за
ангажиране на отговорността на жалбоподателя. Отправя искане за отмяна на ЕФ и за
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното заседание.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
1
На 25.02.2021 г. в 20:05 ч. е управляван лек автомобил „тойота рав 4“, с рег. № ХХХХХ, по
бул. „Сливница” до № 164, с посока на движение от ул. „Опълченска“ към бул. „Мария
Луиза“. На посочения участък от пътя било въведено ограничение на максимално
допустимата скорост на движение – 50 км/ч. При ограничение на скоростта до 50 км/ч,
автомобилът, е засечен да се движи със 93 км/ч., от която скорост е приспаднат 3 % толеранс
в полза на водача и същата се зачита като 90 км/ч. Нарушението е установено с техническо
средство – мобилна система за видеонаблюдение ATCC ARH CAM S1, с № 11743ее. За така
установеното превишаване на скоростта е издаден електронен фиш на жалбоподателя, с
който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 400 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП. От депозирано по делото писмо от „ОПП“ – СДВР от 04.04.2022 г. се установява, че
във връзка с процесното нарушение не е подавана декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДВП. От
представеното по делото писмо от Български институт по метрология от 13.04.2022 г. се
установява, че проверките на процесния тип средство за измерване се извършват от
Българския институт по метрология, а не от лица, оправомощени със Заповед на
Председателя на Държавна агенция по метрологичен и технически надзор.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация съвпадат
по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: снимков материал,
справка и схема на пътя от АПИ, протокол от проверка на техническо устройство и
удостоверен тип, справка за собствеността на автомобила, протокол за ползване на
техническото средство за контрол на скоростта, заповед за утвърждаване образец за издаване
на ЕФ, писмо от „ОПП“ – СДВР от 04.04.2022 г., писмо от Български институт по
метрология от 13.04.2022 г., както и от останалите по делото писмени доказателства. Съдът
кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в
своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото. Освен това, при
наличието на еднопосочен доказателствен материал, съдът няма задължение да анализира
подробно доказателствената съвкупност, с аргумент a contrario от нормата на чл. 305, ал. 3
от НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги инстанция по същество
съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността, т.е. да
провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощия – право и задължение, съдът служебно констатира, че
електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а
именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
2
нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно средство; за собственика,
на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените
разпоредби; размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства се
установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, при
спазване на процесуалния правила.
Съдът намира, че от материалите по делото се установява, че нарушението е било
установено от абтоматизирано мобилно техническо средство. След влизането в сила на
новата Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, последната предвижда да се издават електронни фишове от всички
автоматизирани технически средства и системи, а от разпоредбата на чл. 2 на същата
наредба се вижда, че и стационарните, и мобилните системи за контрол на скоростта са
включени в съдържанието на понятието „автоматизирани технически средства и системи
(АТСС)“. Нормата на чл. 3 пък изрично сочи, че за установените от АТСС нарушения на
правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на
автоматизирана информационна система.
Фишът е законосъобразен и от материалноправна страна. От доказателствата по делото се
установява по категоричен начин, че на 25.02.2021 г. в 20:05 ч. е управляван лек автомобил
„тойота рав 4“, с рег. № ХХХХХ, по бул. „Сливница” до № 164, с посока на движение от ул.
„Опълченска“ към бул. „Мария Луиза“, като при въведено ограничение на максимално
допустимата скорост на движение – 50 км/ч. автомобилът е засечен да се движи със 93 км/ч.,
от която скорост е приспаднат 3 % толеранс в полза на водача и същата се зачита като 90
км/ч. От наличните по делото доказателства се установява още, че и техническото средство
е одобрен тип за измерване, както и че същото е било в изправност. Съдебният състав
намира още, че мястото на нарушението е посочено достатъчно подробно от АНО –
посочено е на кой булевард, до кой номер и в каква посока на движението е установено
нарушението, което е напълно достатъчно.
Жалбоподателят ОРЛ. К. С. в случая правилно е бил санкциониран като законен
представител на юридическото лице /фирма/, ЕИК ХХХХХ, което дружество от
приложената по делото справка за собственици на превозното средство се установява, че е
собственик на процесния автомобил.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав приема, че не е
изпълнено задължението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, според което водачът на МПС следва да
съобрази скоростта на движение с указаната скорост за движение в населено място.
Изпълнителното деяние от състава на това нарушение е определено като нарушение на
просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие.
Според настоящия съдебен състав,при извършване на административно
3
нарушение от съответния вид, регламентирано в Закона за движение по пътищата ,т.е.
движение със скорост над разрешената в конкретен пътен участък, може и следва да се
налага административно наказание само на физическо лице,независимо дали същото е
собственик на МПС, законен представител на юридическо лице или едноличен търговец,
което/който е собственик на моторното превозно средство , ползвател на МПС, или
физическо лице, установено в процедурата по чл.189 ал.4 и/или ал.5 от Закона за движение
по пътищата.
Горният извод се потвърждава от анализа на следните законови разпоредби: чл.188 ал.2 и
чл.189 ал.5 от Закона за движение по пътищата,според които законодателят изрично е
предвидил,че санкцията за нарушение,установено с автоматизирано техническо
средство,може да се наложи само на физическо лице и не се ограничава до собственика на
моторното превозно средство.
Административното наказание по вид “Глоба“,при реализиране на този вид
административнонаказателна отговорност,се налага на субект на административно
нарушение,по смисъла на чл.24 от ЗАНН.
Според нормата на чл.83 ал.1 от ЗАНН, в предвидените в съответен
закон,указ,постановление на Министерския съвет или наредба на Общинския съвет
случаи,на Юридическо лице или Едноличен търговец може да се налага „Имуществена
санкция“ за неизпълнение на задължения към държавата или община при осъществяване на
тяхната дейност,като съгласно чл.83 ал.2 от ЗАНН, санкцията се налага по реда на ЗАНН,
доколкото в съответния нормативен акт не е предвиден друг ред.
В конкретния казус съдържанието на обжалвания електронен фиш по отношение на субекта
на нарушението,по недвусмислен начин води до извод,че е наложено административно
наказание по вид „Глоба“ в посочения размер на физическо лице, обозначено в електронния
фиш като законен представител на юридическото лице – собственик на процесния
автомобил.
Тъй като наказващия орган в конкретния казус е наложил наказание на физическо
лице,законен представител на /фирма/,чиято собственост е визираното в преписката
моторно превозно средство,то в случая съдът констатира, че физическото лице ОРЛ. К. С. е
индивидуализиран по начина,указан в чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН – с изписване на
собствено,бащино и фамилно име на нарушителя,точен адрес и единен граждански номер.
От доказателствата по делото се установява, че в случая не е подаден декларация по чл.
189, ал. 5 от ЗДВП, поради което законът намира за неоснователни изложените от
процесуалния представител на жалбоподателя доводи, че не е установено кое лице е
управлявало процесния автомобил, доколкото законът предвижда срок и ред, по който
собственикът на автомобила/респективно законният му представител следва да подаде
декларация, съдържаща посочване на лице, което е управлявало автомобила.
Доколкото санкционираното лице е с ангажирана административнонаказателна отговорност
в качеството си на законен представител на юридическото лице – собственик на процесния
4
автомобил, за съставомерността на деянието не е необходима субективна страна – вина.
Предвиденото административно наказание „глоба” е наложено в законоустановения размер
от 400 лева, съгласно действащата към момента на нарушението, а и към настоящия момент
законова разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 4, тъй като е налице превишаване на скоростта на
движение с от 31 до 40 километра в час, а именно с 40 километра в час.
Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 4544006, издаден от СДВР, с който на
ОРЛ. К. С., ЕГН **********, законен представител на /фирма/, ЕИК ХХХХХ, с който на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 400 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като
ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-
София град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5