Р Е Ш Е Н И Е
260264 /9.9.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, гражданско отделение в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети
юли две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при
участието на секретаря Кичка Иванова като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12746 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с пр.осн.чл.422 ГПК за установяване на вземането на
кредитора против длъжника по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.8879/19
г. на ВРС с която е разпоредено длъжникът М.Я.Х.-Й.
ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Е.П. АД ЕИК/БУЛСТАТ **** с адрес ***/МАРКС/
ТАУЪРС No 258 Подн.Г,
сумата от 277,20 /двеста седемдесет и седем лева и 20 ст./ лева, представляваща
главница за консумирана и незаплатена ел.енергия по 3 бр. фактури, издадени за
периода от 15.01.2018г. до 13.03.2018г., за обект с абонатен № ****, с
клиентски № ****, за обект находящ се в гр.Варна, ****,
вх.Е, ап.46, сумата от 35,92 /тридесет и
пет лева и 92 ст./ лева, представляваща
сбора от мораторната лихва за всяка фактура, за
период oт датата на падежа на всяка фактура до
27.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
07.06.2019 г. до окончателното изплащане.
Твърденията в молбата са,
че вземането на ищеца е за задължения
за незаплатена ел.енергия по 3
бр. фактури, издадени за периода от 15.01.2018г. до 13.03.2018г., за обект на
потребление в гр.Варна, ****, вх.Е,
ап.46, с абонатен № **** и с клиентски № ****. Задължението е възникнало по
договор за продажба на ел. енергия на „Енерго - Про Продажби” АД, на осн.чл. 107
от Закона за енергетиката за което са издадени фактура № **** от 15.01.2018 г.,
с падеж 01.02.2018 г., издадена за периода от 21.11.2017 г. до 20.12.2017 г.,
фактура № **** от 13.02.2018 г., с падеж 01.03.2018 г., издадена за периода от
21.12.2017 г. до 20.01.2018 г., фактура № **** от 13.03.2018 г., с падеж
02.04.2018 г., издадена за периода от 21.01.2018 г. до 20.02.2018 г., подробно
посочени в т. 9б) от заявлението.
На осн.чл.410 ГПК във вр.чл.107 от Закона за енергетиката ищецът е
подал пред РС Варна заявление по чл.410 ГПК и същото е било уважено от
заповедния съд като е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
8879/19 г. Длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК и заповедният съд е дал
указания за подаване на иск за установяване на вземането на кредитора по
заповедта за изпълнение, поради което за ищеца е налице правен интерес от
подаване на исковата молба.
Твърденията в молбата са,
че вземането, което е конкретизирано по размер представлява цената на реално
доставена и потребена от абоната електрическа енергия
в размер на 18284 квтч и се дължи от ответника на
основание чл.17, т.2 от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия
на Е.ОН България Продажби АД /ОУДПЕЕ/, приложими към момента във вр.чл.79, ал.1, вр.чл.200, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Отношенията между страните са уредени от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Е.П.“ АД /ОУДПЕЕ/ и от
Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Е.П.“ АД /ОУПЕЕ/.
Ищцовото дружество е оператор на разпределителна
мрежа по смисъла на пар1, т.34б, б.“а“ от ДР на ЗЕ и е собственик на средствата
за търговско измерване според чл.116, ал.6 от ЗЕ и съобразано
ПИКЕЕ има право да извършва технически проверки на място на измервателната
система и на средствата за търговско измерване.
На последните се извършват първоначална и последващи
проверки по реда на Закона за измерванията и нормативните актове към него.
Дружеството следи за техническото състояние на измервателните уреди като
резултат на такава проверка и е констатирано несъответствие при отчитането на
потреблението на електрическа енергия от абоната. „Електроразпределение Север“ АД
изпълнява договорните си задължения добросъвестно, съобразно изискването на
чл.63 ЗЗД. Съгласно чл.17, т.2 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Е.П.“ АД потребителят се задължава да заплаща
стойността на използваната ел.енергия в сроковете и по начина, определен в
същите Общи условия – чл.26 на ОУДПЕЕ
и в чл.16, т.2 на ОУПЕЕ. Потребител, който не изпълни задълженията си
за плащане в срок дължи обезщетение за забава на осн.чл.38
от ОУДПЕЕ. Ищецът в качеството на доставчик на ел.енергия е изпълнил пълно и
точно задълженията си по договора, но ответникът като потребител не е заплатил
цената на доставена и потребена ел.енергия по
посочената фактура. Същият дължи и обезщетение за забава върху от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът моли на осн.чл.84 от ЗЗД да се уважи и акцесорния
иск за обезщетение за забава, считано от деня на забавата до окончателното
погасяване на задължението.
Направил е искане за
присъждане на разноски за заповедното и за исковото производство.
В срока за отговор ответникът по иска М.Я.Х.-Й.
е подала отговор с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан
по размер. Твърди, че не е страна по договор за потребление на ел.енергия и
Общите условия важат за потребителите, които са собственици или ползватели на
обекти до които се доставя ел.енергия. След проведена публична продан,
завършила с постановление за възлагане от 05.04.2017 г. на ЧСИ ****тя не е
собственик на недвижимия имот – обект на потребление и няма качеството на
ползвател, такъв е трето лице на което е възложен имота с постановлението на
ЧСИ.
Моли за отхвърляне на
предявения главен иск, като неоснователен, от което следва, че и акцесорния иск е неоснователен и също следва да се
отхвърли. Направено е искане за
присъждане на разноски за производството.
В съдебно заседание страните чрез процесуални представители поддържат становищата си.
Съдът след преценка на събраните в
производството доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност и въз
основа на закона намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищцовото дружество е
представило извлечение от сметка към 27.05.2019 г. за обект в гр.Варна, ул.Секвоя
№ 11, вх.Е, ап.46 за кл.№ **** и аб.№
****, с титуляр М.Я.Х.-Й., от което се установява, че задължението по фактура № **** от 15.01.2018 г., с падеж 01.02.2018
г., издадена за периода от 21.11.2017 г. до 20.12.2017 г. е 162.34 лева, която
сума включва главница и лихва към 27.05.2019 г., задължението по фактура № **** от 13.02.2018 г., с падеж
01.03.2018 г., издадена за периода от 21.12.2017 г. до 20.01.2018 г. е 150.52 лева, която сума включва главница и лихва към 27.05.2019 г. и задължението по
фактура № **** от 13.03.2018 г., с падеж 02.04.2018 г., издадена за периода от
21.01.2018 г. до 20.02.2018 г. е 0.26 лева,
която сума включва главница и лихва към 27.05.2019 г. Представена е
справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца и за начислени суми по
фактури за периода от 22.01.2016 г. до 19.10.2018 г. вкл., както и са
представени съответните фактури и извлечение от сметка.
От
извлечение за фактури и плащания се установява, че последното плащане е по
фактура от 13.12.2017 г. като след тази дата не
е отразено плащане по процесните три фактури.
Представени
са Общите условия към договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.“
АД.
От
постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ Люба Тодорова, с район на
действие района на ВОС от 05 април 2017 г. се установява, че обектът на потребление,
представляващ жилище № 46, с площ 154.15
кв.м. заедно с принадлежащото му избено помещение и припадащите идеални части
от общите части на сградата, на адрес гр.Варна, ул.Секвоя, бл.11, вх.Е, ет.1,
принадлежащ на длъжниците М.Я.Х. – Й., ****и ****е
изнесен на публична продан и след извършване на проданта същият е възложен на
третото лице ****. Изпълнителното дело е било прехвърлено от ЧСИ ****на ЧСИ ****с
рег.№ *** в КЧСИ и е образувано под № ****. От изискания
заверен препис на протокола за въвод във владение,
съставен на 05.12.2017 г. се установява, че на същата дата длъжниците
не са освободили ап.№ 46 в гр.Варна, ****, вх.Е, ет.1. Отбелязано е, че длъжниците М.Х.-Й. и ****присъстват на съставянето на
протокола. ЧСИ е отложил принудителното изпълнение въвод
за 14.12.2017 г. от 9.00 часа като страните се считат за редовно
уведомени.
От
заключението на СТЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и
компетентно дадено се установява, че за целия процесен
период от 21.11.2017 г. до 20.02.2018 г. са отчетени общо 1452 квтч ел.енергия за която общо дължимата сума е 277.20 лева.
Експертът дава заключение, че количеството ел.енергия, отчетено от електромера
и записано в процесните фактури може реално да бъде
доставено и потребено от абоната за периода на
отчитане, с оглед пропусквателната способност на комутационните проводници в таблото – 6 кв.мм. и тази на
присъединителното съоръжение автоматичен предпазител с ток 63 А. начислените
количества във фактурите са за само и единствено от редовно снети показания на
електромера.
От
заключението на ССЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и
компетентно дадено се установява, че задълженията по представените фактури са
отразени в счетоводството на ищеца и начислените сума за по показания за
ел.енергия за дневна и за нощна тарифи по утвърдените цени от ДКЕВР за процесния период, както следва: по фактура № **** от 15.01.2018 г., с падеж 01.02.2018
г. за периода от 21.11.2017 г. до 20.12.2017 г. - показания 515 квтч дневна ел.енергия по 0.18535 лева – 114.55 лева с ДДС
и показания 233 квтч нощна ел.енергия по 0.1026 лева – 28.69 лева с ДДС; по
фактура № **** от 13.02.2018 г., с падеж 01.03.2018 г. за периода от 21.12.2017 г. до 20.01.2018 г. -
показания 475 квтч дневна ел.енергия по 0.18535 лева
– 105.65 лева с ДДС и показания 228 квтч нощна ел.енергия по 0.1026 лева – 28.07 лева с ДДС; по фактура № **** от 13.03.2018 г., с падеж
02.04.2018 г. за периода от 21.01.2018 г. до 20.02.2018 г. - показания 1 квтч дневна ел.енергия по 0.18535 лева – 0.22 лева с ДДС и
показания 0 квтч нощна ел.енергия по 0.1026 лева – 0.00 лева с ДДС;
Обезщетението за забава върху всяка от сумите от падежа до 27.05.2019 г. е
както следва: по фактура № **** от
15.01.2018 г. на стойност 143.24 лева, с падеж 01.02.2018 г. – 19.10 лева; по фактура
№ **** от 13.02.2018 г. на стойнотст 133.73 лева, с
падеж 01.03.2018 г. – 16.79 лева и по фактура № **** от 13.03.2018 г. на
стойност 0.23 лева, с падеж 02.04.2018 г. – 0.03 лева. Общо задължението за
обезщетение за забава по трите фактури е 35.92 лева.
При
така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
По
предявения положителен установителен иск на осн. чл.422, вр.124,
ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да
докаже фактите от които произтича вземането му.
В
настоящият случай съдът намира за
установено по безспорен начин от
събраните в производството доказателства,
че само през част от процесния период ответникът е бил потребител
на ел.енергия за посочения обект на потребление и следва да заплати реално
консумираната от него ел.енергия в
размер на 515 квтч дневна и 233 квтч
нощна ел.енергия, начислена по фактура № **** от 15.01.2018 г. на стойност
143.24 лева. Същата е потребена от абоната и
начислена от електроразпределителното дружество за периода от 21.11.2017 г. до
20.12.2017 г. Няма извършено плащане на задължението след настъпване на падежа за
плащане - 01.02.2018 г. Лихвата за
забава от падежа до 27.05.2019 г. е 19.10 лева.
По
делото не се доказаха твърденията на ищцовото
дружество, че след 14.12.2017 г. – датата на насроченото принудително
изпълнение за въвод във владение съгласно протокол на
ЧСИ ****от 05.12.2017 г., ответницата по иска и длъжник в заповедното
производство М.Х. – Й. е имала качеството на потребител в посочения обект на
потребление с абонатен № ****, с клиентски № ****, за обект находящ
се в гр.Варна, ****, вх.Е, ап.46. Поради недоказаност на твърденията в исковата
молба, съдът намира, че предявеният иск на кредитора е частично основателен за
сумата 143.24 лева, представляваща задължение по фактура № **** от 15.01.2018 г., с падеж
01.02.2018 г., издадена за периода от 21.11.2017 г. до 20.12.2017 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК по пощата - 06.06.2019 г.,
както и за обезщетение за забава за периода след падежа - 02.02.2018 г. до
27.05.2019 г., както е посочено в
заявлението по чл.410 ГПК. За останалите
суми установителния иск на кредитора следва да се отхвърли
като неоснователен.
По
въпроса за разноските:
Страните
са направили искания по чл.78 ГПК за заплащане на разноски. Съгласно ТР № 4 от
18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС разноските за
заповедното производство се присъждат от съда, разглеждащ иска по чл.422 ГПК.
За уважената част на иска ответникът
дължи разноски на ищеца за заповедното и за исковото производство в размер
на общо 89.97 лева. За отхвърлената част на иска, ищецът дължи разноски на ответника за исковото производство в размер
на 157.37 лева.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на длъжника М.Я.Х.-Й. ЕГН ********** с
адрес ***, че съществува вземането на кредитора
Е.П. АД ЕИК/БУЛСТАТ **** с адрес ***/МАРКС/ ТАУЪРС No
258 Подн.Г по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.8879/19 г. в размер на 143.24 /сто четиридесет и три лева и 24
ст./ лева, представляваща задължение
по фактура № **** от 15.01.2018 г., с
падеж 01.02.2018 г., издадена за периода от 21.11.2017 г. до 20.12.2017 г., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението по пощата - 06.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и в размер
на 19.10
/деветнадесет лева и 10 ст./ лева,
представляваща обезщетение за забава за
периода след падежа – 02.02.2018 г. до 27.05.2019 г., на осн.чл.422 ГПК, вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата над 143.24 лева до претендираната сума 277,20 лева за задължения за консумирана и незаплатена ел.енергия по фактура
№ **** от 13.02.2018 г. на стойнотст 133.73 лева и
по фактура № **** от 13.03.2018 г. на
стойност 0.23 лева, както и иска за обезщетение за забава за горницата над 19.10
лева до претендираната
сума 35.92 лева за периода 21.12.2018 г. – 20.02.2018 г. върху главници
133.73 лева по ф-ра
№ **** от 13.02.2018 г. и 0.23 лева по ф-ра № ****
от 13.03.2018 г.
ОСЪЖДА М.Я.Х.-Й.
ЕГН ********** с адрес *** да заплати на
Е.П. АД ЕИК/БУЛСТАТ **** с адрес ***/МАРКС/ ТАУЪРС No
258 Подн.Г разноски за заповедното и за исковото
производство в размер на общо 89.97 лева, на осн.чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА Е.П.
АД ЕИК/БУЛСТАТ **** с адрес ***/МАРКС/ ТАУЪРС No 258 Подн.Г
да
заплати на
М.Я.Х.-Й. ЕГН ********** с адрес *** разноски за
исковото производство в размер на 157.37 лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен
срок, считано от връчване на съобщението
до страните.
Районен съдия: