№ 22626
гр. С., 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ное.и през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110173110 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове от „.“ АД против „.“ АД с правно основание чл. 411
КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 710,40 лева, представляваща
регресна претенция за заплатено от ищеца застр.ователно обезщетение по преписка по щета
№ . г. във връзка с настъпило на 17.04.2024 г. в гр. С. ПТП, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба на 09.12.2024 г. до окончателното заплащане на
сумата, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 102,31 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2024г. до 05.12.2024г.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 17.04.2024г. в гр. С., на бул. „.“ е настъпило
ПТП, причинено от водачът на влекач марка „.“ модел „.“ с рег. № ., вследствие на което
били нанесени материални щети по лек автомобил марка „.“ модел „.“ с рег. № ., като между
участниците в ПТП бил съставен двустранен констативен протокол. Изтъква се, че
виновният за настъпване на произшествието водач на влекач марка „.“ модел „.“ с рег. № . се
е движил със несъобразена скоростта с пътните условия и с необходимата дистанция.
Поддържа се,че за МПС с марка „.“ модел „.“ с рег. № . към датата на ПТП имало валидно
сключена застр.овка „Каско“ при ищеца, поради което за настъпилото застр.ователно
събитие било подадено уведомление и била образувана преписка по щета № .г. Сочи се, че е
извършен оглед на автомобила и било определено застр.ователно обезщетение в размер на
1695.40 лева, която сума била заплатена на собственика на автомобила с извършване и на
прихващане на дължими суми за застр.ователна премия. Направени били е ликвидационни
разноски в размер на 15 лева. Твърди се, че към датата на ПТП за МПС марка „.“ модел „.“ с
рег. № . е имал сключена с ответника валидна застр.овка „.“. Ищецът посочва, че е изпратил
на ответника регресна покана за сумата от 1710.40 лева с включени ликвидационни
разноски, но плащане не е извършено. С оглед на това претендира от ответника заплащането
1
на спорното застр.ователно обезщетение, като е релевирано и искане за присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от името на ответното дружество е депозиран отговор на
исковата молба, в който се оспорват предявените искове. Ответникът оспорва механизма,
при който е настъпило ПТП и наличието на причинно-следствена връзка между удара и
нанесените щети. Излагат се съображения, че застр.ователното събитие е настъпило поради
виновното и противоправно поведение на водача на застр.ования при ищеца водач, който
можел да възприеме движещия се влекач и да избегне удара. Подчертава се и, че щетите от
застр.ованото при ищеца МПС били нанесени от удар в грапав предмет кат остена, а не от
ПТПто. Релевирано е и възражение за съпричиняване. Поддържа, че платеното от ищеца
обезщетение надхвърля размер на действителните вреди. С оглед изложеното се моли
исковете да бъдат отхвърлени, като се претендира присъждане и на сторените по делото
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 411 от КЗ, следва да се установи при
условие на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество наличието на
следните юридически факти: 1. валидно възникнало застр.ователно правоотношение между
ищеца и собственика на увредения автомобил, 2. ищецът да е заплатил застр.ователното
обезщетение в посочения в исковата молба размер, 3. да са налице предпоставките за
възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно
поведение на делинквента, което е в причинно-следствена връзка с настъпването на вредите
и наличие на вина на делинквента, която се предполага и 4. наличие на действително
застр.ователно правоотношение между делинквента и ответника по застр.овка „.”.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да докаже възраженията си,
съответно да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД относно вината на делинквента, а
при установяване на посочените от ищеца обстоятелства и че е погасил претендираното
вземане.
Между страните не се спори , че ищцовото дружество е имало сключен договор за
автомобилна застр.овка „Каско на МПС” за автомобил с марка „.“ модел „.“ с рег. № .,
валиден към датата на застр.ователното събитие. Това обстоятелство се потвърждава и от
представената по делото полица № . за застр.овка „Каско на МПС“, с подробно описани
данни за застр.ованото МПС и посочен срок на валидност от 08.09.2023г. до 07.09.2024г. В
същата е посочено, че собственик на автомобила е М. К., като първата регистрация на МПС
е от 27.09.2013г.
Доказано е, че в срока на действие на договора за имуществено застр.оване е
настъпило застр.ователно събитие на 17.04.2024г., за което на 18.04.2024г при застр.ователя
– ищец е образувана преписка по щета № . и е съставен опис на щетите. Тези обстоятелства
се потвърждават от приложените по делото искане за завеждане на претенция по застр.овка
2
„Каско на МПС“, декларация от 18.04.2024г, подадена от М. К. във връзка с ПТП, протокол
за оглед и оценка, искане за допълнителен оглед и оценка на щети на МПС и протокол за
допълнителен оглед и оценка.
Установено е и, че ищцовото дружество извършило оценка на констатираните щети и е
заплатело на собственика на автомобил с марка „.“ модел „.“ с рег. № . обезщетение. Това
обстоятелство се потвърждава от изготвената калкулация разход за ремонт и и 2 броя доклад
по щета, от които е видно, че щетите по МПС са оценени на 1695.40 лева, като сумата е била
заплатена на две транша – веднъж аванс от 741.59 лева и втори път 722.47 лева, като е
удържана и сумата от 231.34 лева – четвърта вноски по застр.овката.
Така посочените обстоятелства са били обявени за безспорни още с доклада по делото,
обявен за окончателен, без възражения от страните.
Настоящият състав приема, че по делото е установено и че водачът на автомобил
марка „.“ модел „.“ с рег. № . с действията си е осъществил фактичес. състав на гражданс.
деликт. Аргументите на съда в тази насока са следните:
От съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства,
изслушаните по делото свидетели К. и Д. и приетото заключение по допуснатата
автотехническа експертиза, което съдът кредитира с оглед разпоредбата на чл. 202 от ГПК
като изготвено от вещо лице притежаващо необходимите професионални знания и
квалификация, се установява, че в гр.С. лек автомобил „. .“ с рег.№ . се е движил по бул. „.“ с
посока към . и преди кръстовището образувано с ул. „.“ водачът реализира ПТП с
намиращия се пред него, намаляващ скоростта си лек автомобил „.“ модел „.“ с рег. № .. Ето
защо следва да се приеме, че водачът на застр.ования при ответното дружество автомобил е
нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътното превозно средство, което управляват. Нещо повече
съгласно чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В конкретната хипотеза
водачът на лек автомобил . .“ с рег.№ . не се е съобразил с това законово изискване, като не е
спазил достатъчна дистанция и не е съобразил скоростта си на движение, така че да спре
своевременно при предприетото спиране на движещия се пред него автомобил. С оглед
изложеното може да се достигне до извода, че осъщественото деяние от водача на МПС
марка „. .“ с рег.№ . е противоправно.
Предвид това, Софийски районен съд намира за неоснователно твърдението на
ответното дружество, че по делото не е установен механизмът на ПТП и неговото
настъпване. За установяване на механизма на ПТП, ищцовата страна е представила
двустранен констативен протокол за ПТП, който представлява частен документ. Съгласно
чл. 123, ал. 1, т. 3, бук. „б“ ЗДвП – редакция действаща към датата на ПТП, ако между
участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват
своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие.
Представеният по делото двустранен констативен протокол за ПТП е съставен от
3
участниците в него по реда на чл. 5, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредба № . г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между ., . и . към .. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, когато при
произшествието са причинени само материални щети, които не възпрепятстват движението
на МПС на собствен ход, и между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за ПТП - приложение № 3. В тази хипотеза протоколът по своята правна същност
няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК и не се ползва с
обвързваща доказателствена сила относно истинността на обективираните в същия данни,
касаещи реализирането на ПТП. Това не означава, че същият няма доказателствена стойност.
Съгласно константната практика на ВКС обективирана в решение № 24 от 10.03.2011
год. на ВКС по т.дело № . год., I т. о., ТК, решение № 85 от 28.05.2009 год. на ВКС по т.дело
№ . год., II т. о., ТК, решение № 73 от 22.06.2012 год. на ВКС по т.дело № . год., I т. о., ТК,
решение № 98 от 25.06.2012 год. на ВКС по т.дело № . год., II т. о., ТК и решение № 15 от
25.07.2014 год. на ВКС по т.дело №. год., I т. о., ТК, протоколът за ПТП е официален
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице
факти, относими към механизма на ПТП. Когато фактът съставлява волеизявление,
направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно
съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от
съставителя на документа. Ищецът, който претендира обезщетение за вреди, твърдейки, че е
встъпил в правата на увреденото лице, какъвто е разглеждания случай, носи тежестта на
доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други
доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма
на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални знания, които съдът не
притежава.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че представеният протокол за ПТП, в
който е посочено, че застр.ователното събитие е настъпило на 17.04.2024 съобразно изрично
обозначена схема на ПТП, не следва да бъде игнориран, а следва да се цени в съвкупност с
показанията на разпитаните по делото двама свидетелие пред съда и приетата по делото
автотехническа експертиза. Именно при извършване на съвкупна преценка, Софийски
районен съд съобрази, че съгласно заключението на приетата по делото автотехническа
експертиза механизмът на процесното ПТП, възприет и от съда, съответства на настъпилите
в следствие на него щети по автомобила застр.ован при ищеца. Същото се потвърждава и от
изслушаните пред Софийски районен съд свидетели – Д. и К., които са водачите на двата
автомобила, участвали в ПТП. Свидетелите потвърждават пред съда, че са се движили по
бул. „.“ по посока ., когато водачът на застр.ования при ответника автомобил не е успял да
спре навреме при намаляващия скоростта пред него автомобил с марка „.“ модел „.“ с рег. №
. и тъй като спирачките му на свидетеля Д. не сработили поради мократа и хлъзгава
настилка е ударил отзад управлявания от свидетелката К. автомобил. Съдът кредитира
4
изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото същите са
непротиворечиви, последователни и логични, като кореспондират напълно с всички събрани
по делото доказателства. Показанията и на двамата са еднопосочни и непротиворечиви.
Свидетелите не са заинтересовани от изхода на спора, като същите са преки очевидеци на
случилото се и най-пълно са успели да възприеме осъществените действия. Именно при
съвкупна преценка на така посочените доказателства, съдът приема, че при условията на
пълно и главно доказване от ищеца е установено настъпването на процесното застр.ователно
събитие, неговия механизъм и в частност, видно от заключението на вещото лице, че
настъпилите вреди са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Настоящият състав приема, че е налице и последния елемент от фактичес. състав на
деликта, а именно – наличието на вина у водача на автомобил марка „.“ с рег.№ ., доколкото
съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага, поради което в тежест на ответника в
настоящото производство, е било да проведе пълно и главно доказване, за да обори
презумпцията, но по делото не са представени каквито и да е доказателства в тази насока.
В отговора на исковата молба ответното дружество изрично е признало и наличието на
валидно застр.ователно правоотношение по застр.овка „.” на автомобилисти към датата на
процесното събитие по отношение на МПС марка „.“ модел „.“ с рег. № ..
Следователно, по делото е установено осъществяването на фактичес. състав на
нормата на чл. 411 от КЗ, поради което съдът намира, че исковата претенция на ищцовото
дружество е доказана по основание.
По отношение на размера на дължимото застр.ователно обезщетение, Софийски
районен съд приема следното:
Застр.ователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се
дължи от застр.овател по задължителна застр.овка „.“ на автомобилистите на увредените
трети лица се определя по правилата на чл. 499, ал. 2 КЗ и клаузите на конкретния
застр.ователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ,
означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в
което той е бил преди увреждането - да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за
движение техническо състояние. Следователно застр.ователят по . в хипотеза на регрес
спрямо него заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
осъществяване на застр.ователното събитие - без овехтяване /Решение № 52 от 08.07.2010 г.
по т.д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО/. При нейното пълно или частично унищожаване тази
действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и
вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, според която
действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл. 203 КЗ /отм./ -
аналогични на чл. 499, ал. 2 и чл. 400 КЗ, е пазарната стойност, достатъчна към момента на
увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на
ремонта за отстраняване на настъпилата вреда /Решение № 115/9.07.2009 г. по т.д. №
627/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, като при определяне на обезщетението съдът, ползвайки
5
заключение на вещо лице, не е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06 г. на . /в този
смисъл Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52
от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. №
870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/.
В разглеждания случай съгласно заключението на автотехническата експертиза, което
настоящият състав кредитира изцяло по реда на чл. 202 от ГПК, щетите по МПС с марка „.“
модел „.“ с рег. № . се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на
17.04.2024г. ПТП, като до този извод експертът е достигнал при съобразяване на механизма
на процесното ПТП, опис на щетите, изготвен от ищеца и отразените в протокола за ПТП
видими увреждания. Същите се потвърждават и от заявеното от разпитания по делото
свидетели, които посочват, че уврежданията по застр.ования при ищеца автомобил са били в
задната част. Съдът намира, че следва да бъде посочено и че видно от самата застр.ователна
полица увреденият автомобил е бил с година на производство 2013г., като вещото лице
потвърждава, че МПС е било в експлоатация към датата на ПТП на 15 години, 11 месеца и 7
дни. Вещото лице е категорично и, че драскотините в задната част на увреденото МПС се
получават поради при задействане на спирачната уредба, тъй като предницата на
автомобила се сваля надолу и води именно до този вид увреждания. Експертът посочва, че
стойността на щетите се равнява на 2320.55 лева, като е съобразено каква е стойността на
сервизния час и стойността на уврежданията по средни пазарни цени. Предвид това
доколкото платеното от ищеца обезщетение е в по-нисък размер – 1695.40 лева,
възражението на ответника, че заплатеното обезщетение е в завишен размер несъответстващ
на средните пазарни цени, се явява неоснователно. Ищецът има право да получи и
обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът намира, че сумата
от 15 лева, претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на
застр.ователната щета, поради което същата следва да се включи в общия размер на
дължимата от ответника сума. При това положение предявеният от ищеца иск за сумата в
общ размер на 1710.40 лева се явява основателен и следва да бъде уважен в цялост.
По отношение на предявения иска по чл. 86 от ЗЗД:
Задължението на делинквента (на застр.ователя на неговата .) към застр.ователя по
имуществената застр.овка е задължение без срок за изпълнение, към което с оглед регресния
характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване
на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /в този случай моментът на
настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не съвпадат/. Ирелевантен е
и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното
право, но не и за поставяне на длъжника в забава /в този случай моментът на настъпване на
изискуемостта и моментът на поставяне в забава не съвпадат/. Ето защо за поставяне на
длъжника в забава е необходимо покана. Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3,
т. 1 от КЗ застр.ователят на гражданската отговорност на делинквента следва да определи и
6
изплати дължимото обезщетение в срок от 30 дни от представяне на преписката, когато
същата съдържа всички необходими документи, сочещи за неговата отговорност /арг. чл.
412, ал. 2 от КЗ/.
По делото е представена регерсна покана с вх.№ 2968/31.05.2024г., с която е
направено искане за изплащане на обезщетение по щета № . на стойност 1710.40 лева. Това
обстоятелство не се оспорва от ответника. Ето защо следва да се приеме, че към 01.07.2024.
(датата от която се претендира присъждането на мораторна лихва) е изтекъл 30-дневният
срок за плащане на задължението. Определено по реда на чл. 162 от ГПК за исковия период
от 01.07.2024г. до 05.12.2024г. размерът на обезщетението за забава върху частта от
дължимото обезщетение, предмет на настоящото производство от 1710.40 лева, възлиза на
102.31 лева, в какъвто размер е и претенцията на ищеца. При това положение предявеният
акцесорен иск също следва да бъде уважен в цялост.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените и претендирани от него разноски по делото. От името на
ищеца съгласно представен списък по чл. 80 ГПК се претендира присъждане на заплатената
държавна такса, депозити за експертиза и юрисконсултско възнаграждение. При
съобразяване на разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по
тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдът взе предвид, че са ангажирани доказателства за
заплащане на сумата от 118.42 лева държавна такса, 200 лева – депозит за експертиза и 50
лева – депозит за свидетел. Претендира се и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК /в редакция Изм. - ДВ, бр. 8
от 2017г/, настоящият състав намира, че съдът е компетентен да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение съобразявайки вида и количеството извършена работа /по
аргумент от чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ/, като не е обвързан с претенцията на
юридическото лице, а единственото законово ограничение е определеният размер да не
надвишава максималния размер съобразно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Следователно съдът е компетентен да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение без да е обвързан с посочения от страната размер.
Предвид това при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, съдът
приема, че възнаграждението за юрисконсулт следва да е в размер на 100 лева. Предвид това
в полза на ищеца следва да се присъди сума в размер на 468.42 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „..” №1, да
заплати на „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: в гр.С., бул. „.“ ., на
основание чл. 411 КЗ сумата от 1 710,40 лева, представляваща регресна претенция за
заплатено от ищеца застр.ователно обезщетение по преписка по щета № . г. във връзка с
7
настъпило на 17.04.2024 г. в гр. С. ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба на 09.12.2024 г. до окончателното заплащане на сумата, и на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 102,31 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 01.07.2024г. до 05.12.2024г.
ОСЪЖДА „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „..” №1, да
заплати на „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: в гр.С., бул. „.“ ., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 468.42 лева - разноски в исковото
производство пред Софийски районен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8