РЕШЕНИЕ
№ 780
гр. гр. Хасково, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20255640100434 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл.72, ал.4 от Закона за
Министерството на вътрешните работи.
Образувано е по жалба от К. Ф. Л., от гр. Хасково против Заповед за
задържане на лице рег. № 1970зз-26 от 25.01.2025г. на мл. инспектор при РУ-
Хасково – М.Х.Д..
В нея жалбоподателят поддържа незаконосъобразност на издадената
заповед за задържане поради нарушение на материалния закон, издаването й в
разрез с Конституцията, правото на Европейския съюз и целта на закона, като
излага конкретни доводи в такава насока. Поддържа, че незаконосъобразно са
били ограничени правата му на свободно предвижване и на защита, в явно
противоречие с чл.30 ал.1, 2, 3 и 5 от Конституцията на РБългария, чл. 34 ал.1
и ал.3 от ЗАдв., както и с международни и европейски актове, гарантиращи
правото му на защита. Твърди, че не са били налице законоустановените
предпоставки по чл. 78 ал. т.3 ЗМВР за задържането му. Нарушено било
изискването за съразмерност на предприетата мярка с тежестта на
конкретното нарушение. Освен това, издадената заповед за задържане била
немотивирана, което налагало тълкуването й и довело до ограничаване
правото му на защита и възпрепятствало възможността за осъществяване на
съдебен контрол върху същата. Предвид изложеното, моли съда да постанови
1
решение, с което да отмени изцяло атакуваната Заповед за задържане на лице
с рег. № 1970зз-26 от 25.01.2025г., като незаконосъобразна.
Ответникът - Полицейски орган – М.Х.Д. на длъжност мл.инспектор в
РУ-Хасково оспорва жалбата.
В съдебно заседание по делото жалбоподателят не се явява, не изпраща
представител. В писмена молба заявява, че поддържа жалбата си и развива
съображения по същество.
В съдебно заседание ответникът по жалба Полицейски орган – мл.инсп.
М.Х.Д. не се явява, но се представлява от упълномощения процесуален
представител адв. Д.Д. от АК-Хасково, която оспорва жалбата, а в хода по
същество излага конкретни съображения за отхвърлянето й. Претендира
присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност и съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа
страна следното:
Със Заповед за задържане на лице рег. № 1970зз-26 от 25.01.2025г. на
М.Х.Д. – мл. инспектор в РУ-Хасково, е разпоредено задържането за срок от
24 часа в помещение за временно задържане на РУ - Хасково на лицето К. Ф.
Л., ЕГН **********. В заповедта е посочено, че задържането е на основание
на чл.72, ал.1, т.3 от ЗМВР, а като фактическо основание е посочено: „в
гр.Хасково, магазин „Билла“ лицето се държи неадекватно, като заплашва
служители на магазина и не желае да напусне търговския обект“. Изрично са
разяснени правата на задържаното лице, а именно – правото му, ако не владее
български език, незабавно да бъде информирано за основанията за
задържането му на разбираем за него език; правото да обжалва законността на
задържането; правото на адвокатска защита и задължението на полицейския
орган да му осигури възможност да се свърже със защитник-адвокат;
уведомено е задържаното лице, че при задържането не могат да му бъдат
ограничавани други права, освен правото на свободно придвижване, правото
му на медицинска помощ, на телефонно обаждане и на уведомяване на
консулските органи на държавата, чиито гражданин е задържания. Заповедта е
връчена лично на жалбоподателя и същият е получил копие от нея, за което
саморъчно е положил подписа си. От приложената разписка към заповедта се
установява също, че жалбоподателят е освободен след изтичане на срока на
задържането, в 12:45 часа.
В административната преписка по издаването на оспорената заповед се
съдържат още: протокол от 25.01.2025г. за личен обиск на задържаното лице
К. Ф. Л.; Декларация за правата на задържаното лице от същата дата, като
2
декларацията е подписана от жалбоподателя; Лист за преглед на пациент – К.
Ф. Л. в МБАЛ-Хасково АД с № 001609 от 25.01.2025г., видно от който след
медицински преглед е констатирано, че лицето е годно за задържане;
Разпореждане УРИ № 1970р-2541/25.01.2025г., Разписка за върнати вещи и
пари на задържано лице.
По негово искане, на задържания е предоставена правна помощ, което се
установява от представените Заповед от 25.01.2025г за предоставяне на правна
помощ на К. Ф. Л., Искане за определяне на адвокат за осъществяване на
правна помощ от същата дата, Заповед № 1970з-56/25.01.2025г. за назначаване
на адв. Т. Ч. за предоставяне на правна помощ на жалбоподателя,
Удостоверение за времето, през което е предоставена правна помощ на
задържаното лице.
След служебното изискване от съда, от ОДМВР-Хасково са представени
и приети като доказателства по делото също и Заповед за задържане на лице
№1970зз-289/25.07.2020г., ведно с придружаващите я протокол от 25.07.2020г.
за личен обиск на лице, Декларация за правата на задържаното лице от същата
дата, подписана от жалбоподателя; Лист за преглед на пациент – К. Ф. Л. в
МБАЛ-Хасково от 25.05.2020г., Разпореждане УРИ № 1970р-
26259/25.07.2020г., и разписка, от която се установява, че на 25.07.2020г.
жалбоподателят К. Ф. Л. е бил задържан на основание чл. 72 ал.1 т.3 ЗМВР за
срок до 24 часа с посочено фактическо основание на задържането – лице в
явно нетрезво състояние, което с действията си е опасен за себе си и околните.
В придружителното писмо на ОДМВР-Хасково с рег.№197000-6187 от
06.08.2025г. за изпращане на материалите по образуваната преписка, е
посочено, че към настоящия момент срещу К. Ф. Л. има образувано досъдебно
производство по чл.325, ал.1 от НК, без конкретизиране на номер, за какво
деяние и етапа, на който се намира досъдебното производство.
От ответника по жалбата е представена по делото Докладна записка Рег.
№ 1970р-2549 от 25.01.2025г., съставена във връзка с процесния случай от мл.
инсп. М.Х.Д. относно: Сигнал за буйстващо лице в магазин „Билла“.
По негово искане по делото бяха допуснати и разпитани като свидетели
служителите от охраната на магазин „Билла, които са били на работа на
процесната дата 25.01.2025г., а именно - Х. Д. К. и В. М. Г..
В показанията си св. Х. К. сочи, че въпросният ден е била на работа в
магазин „Билла“ и стоейки зад паравана на охраната, до нея се е приближил
млад мъж, който с много жлъч, злоба и съскане, започнал да й отправя обиди.
Сочи, че мъжът е бил клиент на магазина и преди, но до въпросната дата не е
правил никакви проблеми. Свидетелката се опитала да го отстрани, но не било
възможно, защото бил пиян. Неин колега успял да го закара до вратата, но
3
мъжът пак се върнал и продължил да я обижда и й говори, че тя краде от
магазина, което продължило повече от 30 минути. Управителката на магазина
също дошла и мъжът започнал да й обяснява, че св. К. краде от нейния
магазин. Отново се опитали, но не успяли да го отстранят от магазина. Тогава
свидетелката натиснала бутона, за да извика автопатрул на охранителната
фирма на магазина. Според св.К. през цялото време мъжът не вдигал много
шум, не правел впечатление на клиентите и не предизвиквал никого, а просто
й „съскал“ в ухото всичко това. На място в магазина се отзовал колегата й св.
В. Г. - автопатрул към охранителната фирма, който също не успял да изведе
мъжа от магазина и по негово искане извикал полиция. При пристигане на
място полицаите ги завели отзад до баничарницата, за да дадат показания,
където жалбоподателят продължил да обижда св. К., като заявил, че ще я
убие. Според нея пред полицаите също се държал много неуважително, докато
другите пишели показания – той си тръгвал, полицаите го връщали обратно,
след което той отново си тръгвал и отново го връщали. Тъй като бил
превъзбуден, обиждал и тях, се наложило да му поставят белезници, след
което го вкарали в колата. Свидетелката сочи, че жалбоподателят бил видимо
пиян и не знаела защо той е направил това, тъй като никога не била общувала
с него. По-късно разбрала, че той искал да започне работа в „Билла“ като
охранител и няколко пъти ходил до колежката й по този повод, но тъй като за
нея той „не бил добре психически“, „за да го разкара“ тя му казала, че когато
има място, ще го извикат, но никога не го били извикали. Според св.К.
вероятно се касаело за проява на агресия с цел тя да се махне оттам.
Св. В. Г., който работи като автопатрул към фирма „Телепол“, посочва,
че на 25.01.2025г. около 13:00 часа е бил извикан чрез паник - бутон от
колежката си Христина К. в „Билла“. Отивайки на място, той установил, че в
магазина имало лице във видимо нетрезво състояние, което отказвало да
напусне обекта. Сочи, че опитал да говори с него, но той искал да извика
полицаите. След като ги извикал и пристигнали на място, полицейските
служители отвели мъжа в полицейския автомобил. Св. Г. посочва, че през
цялото това време мъжът обиждал колежката му с доста нецензурни думи,
казвал й: „Ще те убия, курво!“, но спрямо самия него нямало отправяне на
някакви заплахи. Сочи, че при отвеждането до полицейския автомобил лицето
многократно се опитало да избяга от полицаите и се наложило да бъде
задържан. Според св. Г. той бил в доста нетрезво състояние и постоянно
говорел някакви обиди.
Съдът дава вяра на изложеното от свидетелите относно обстоятелствата,
на които са станали преки очевидци и са могли непосредствено да възприемат.
Показанията им са еднопосочни, вътрешно безпротиворечиви и
кореспондиращи с станалия събран доказателствен материал, като липсват
4
основания да се приеме наличието на заинтересованост у същите, поради
което съдът кредитира показанията им като правдиви и достоверни.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен
интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за
обжалване административен акт. На следващо място, жалбата е редовна, тъй
като отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна поради следните
съображения:
Безспорно е, че обжалваният административен акт е издаден от
компетентен полицейски орган по смисъла на чл.57 от ЗМВР. Спазена е
предвидената в чл.74, ал.1 от ЗМВР форма, издадена е писмена заповед за
задържане, която е връчена на адресата й срещу подпис. Заповедта съдържа
задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл.74, ал.2 от
ЗМВР, като са вписани името, длъжността и местоработата на служителя,
издал заповедта, както и данните, индивидуализиращи задържаното лице -
трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането.
Разяснени са правата на задържаното лице и му е предоставено копие от
заповедта.
В атакуваната заповед за задържане е вписано, че е издадена на
основание чл.72, ал.1, т.3 от ЗМВР. Съгласно тази законова разпоредба,
полицейските органи могат да задържат лице, което показва тежки психични
отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота
си или живота на други лица на явна опасност. По правната си същност
задържането на основание чл.72 от ЗМВР представлява принудителна
административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН - административно
разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на
адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността
лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или
да се укрие. Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от
които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е
извършило противоправно деяние. Поради това възможността на органите на
МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за срок
до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриване на престъпление или
предотвратяване на извършването на такова. Задържането като принудителна
административна мярка се предприема от полицейския орган при условията
на оперативна самостоятелност.
Видно е от съдържанието на заповедта, че същата не съдържа относими
5
фактически основания за издаването й. В нея единствено е посочено, че се
издава на основание чл.72, ал.1, т.3 от Закон за Министерството на вътрешните
работи, а като фактическо основание за това е посочено: „в гр.Хасково,
магазин „Билла“ лицето се държи неадекватно, като заплашва служители на
магазина и не желае да напусне търговския обект“. С оглед така направеното
описание на фактическите основания за издаване на заповедта обаче, от
съдържанието на същата не става ясно въз основа на какви факти и
обстоятелства административният орган е направил своето предположение за
наличието на тежки психични отклонения у задържаното лице, което с
поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота
на други лица на явна опасност, респ. - за необходимостта за прилагане на
принудителна административна мярка – задържане за срок от 24 часа. Липсва
конкретно описание на факти и обстоятелства, въз основа на които може да се
направи извод за наличието на законовите предпоставки за издаване на
заповедта.
На следващо място, както бе посочено, атакуваната заповед за задържане
е издадена на основание чл.72, ал.1, т.3 от ЗМВР, съгласно която разпоредба
полицейските органи могат да задържат лице, което показва тежки психични
отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота
си или живота на други лица на явна опасност. По делото не са представени
доказателства, от които да се направи извод, че жалбоподателят с поведението
си е нарушавал обществения ред или е застрашавал живота си, или този на
трети лица, както и че е показвал тежки психични отклонения. Напротив – от
показанията на разпитаните по делото свидетели става ясно, че
жалбоподателят е бил във видимо нетрезво състояние и е отправял обиди и
закани единствено към св. К., и то на невисок тон /св.К./, при което
поведението му не е било възприето от останалите посетители в магазина, не е
внесло смут и притеснения у същите, а единствено у св. К., бидейки обект на
неговите обиди и нападки. При посещението на полицейските служители
същият е искал да напусне магазина, но за изясняване на ситуацията и
снемане на обяснения е бил връщан от тях обратно, след което се наложило
задържането му с поставяне на белезници. Липсват каквито и да било данни
тези му действия да са били застрашаващи както за собствения му живот,
така и за този на други лица. В описаните по-горе писмени доказателства не
се съдържа и никаква информация, че задържаното лице е било с показани
тежки психични отклонения на първо място и на следващо - същите психични
отклонения да са провокирали такова негово поведение, с което да е нарушил
обществения ред или да е изложил своя или на други лица живот на явна
опасност.
Действително, според трайната съдебна практика за
6
законосъобразността на задържането на основание чл.72, ал.1, т.3 от ЗМВР е
достатъчно в полицейските органи да е налице убеденост, че действията,
които лицето извършва, реализират хипотезата на посочената разпоредба.
Тези действия следва да са индивидуализирани чрез посочването им в
заповедта или друг документ и да се доказват по съответния ред. В случая
обаче такава индивидуализация, съответстваща на соченото правно
основание, липсва. От събраните по делото доказателства също не се
установява поведение на жалбоподателя К. Ф. Л., застрашаващо собствения
му живот, живота на околните или наличие на тежки психични отклонения.
От докладната записка на полицейския служител и от показанията на
свидетелите се установява, че жалбоподателят е бил във видимо нетрезво
състояние и е започнал да обижда и заплашва св.К., но тези изложени факти
не са достатъчни, за да се приеме, че Л. е бил опасен за себе си и за околните,
още по-малко наличието на тежки психически отклонения у същия. Няма
данни с какво е бил нарушен обществения ред, няма и твърдения в тази
насока, освен отказа на лицето първоначално да напусне търговския обект, а
впоследствие – желанието му да го напусне след пристигане на полицейските
служители. От изложеното следва, че посоченото в атакуваната заповед за
задържане на лице правно основание за задържане на лицето по чл.72, ал.1,
т.3 от ЗМВР не се подкрепя от представените доказателства по делото. Нито
една от посочените в разпоредбата на чл.72, ал.1, т.3 от ЗМВР хипотези не се
установява по делото.
Въпреки предоставената на полицейския орган оперативна
самостоятелност, за същия остава задължението да обоснове необходимостта
от задържане на лицето. Дори и в този случай налагането на най-тежката
мярка за процесуална принуда и ограничаване на правото на свободно
придвижване на лицето при стандартите, наложени от чл.5 от ЕКЗПЧОС,
изисква обосноваването на абсолютна необходимост за целта. При липсата на
каквито и да било такива съображения и съответстващи фактически
обстоятелства, заповедта за задържане не следва да се счита за мотивирана.
Настоящият случай е именно такъв и съдът намира, че за издаване на
оспорената заповед не са налице материалноправните предпоставки за
издаването й.
Освен това, настоящият съдебен състав счита, че е налице нарушаване
на принципа на съразмерност по чл.6, ал.2 от АПК, тъй като се засягат права и
законни интереси на граждани в по-голяма степен от най-необходимото от
гледна точка на целта, за която се издава акта. Като всяка ПАМ, задържането
за срок от 24 часа по чл.72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на
адресата с цел постигане на правно определен резултат. Мярката по чл.72 от
ЗМВР в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или
7
преустановителен характер. За да се прибегне до задържане, същото трябва да
преследва някаква легитимна, законовопризната цел, а не да се явява
своеобразно наказание, репресия, налагана по усмотрение на
административния орган. С оглед установените данни по делото, в настоящия
случай издаването на заповедта превишава целта на закона поради
обстоятелството, че принудата и нейното реализиране не е обусловено от
необходимостта лицето да бъде задържано за 24 часа. Тези данни по делото
сочат на извод, че в конкретния случай неоправдано и в нарушение на
материалноправните предпоставки на чл.72, ал.1, т.3 от ЗМВР е приложена
процесната ПАМ. Ето защо, следва да се приеме, че същата е наложена в
нарушение на закона и при несъответствие с целта му, без да е доказана
необходимостта от задържането на лицето и следва да бъде отменена.
С оглед горното, настоящият състав намира, че в конкретния случай
издадената заповед за задържане на лице е незаконосъобразна, поради което и
подадената срещу нея жалба следва да се уважи.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
По жалбата на К. Ф. Л., ЕГН **********, адрес: ***:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 1970зз-26 от
25.01.2025г., издадена от мл. инспектор при РУ-Хасково, с която на основание
чл.72, ал.1, т.3 от ЗМВР К. Ф. Л. е задържан за срок от 24 часа, като
незаконосъобразна.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез изпращане на преписи
от него по реда на чл.137 от АПК.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ Не се чете!
Вярно с оригинала!
Секретар: Т.Г.
8