№ 5408
гр. Варна, 06.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следН. състав:
Председател:Ирена Н. П.а
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Елица Н. Желязкова
като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно
гражданско дело № 20243100502164 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 35305/29.04.2024 г. при ВРС,
подадена от Б. Р. Ш., чрез пълномощника адв. К. С. – АК - Русе, срещу
Решение № 1246/11.04.2024 г., постановено по гр. д. № 8056/2023 г. по
описа на ВРС, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение №
3282/18.09.2024 г., с което Б. Р. Ш. е осъден да заплати на Н. Й. П. сумата от 15
000 лева, представляваща разликата между сумата от 15 000.00 лв., присъдена
с влязлото в сила решение № 3987/15.12.2024 г. по гр.д. №7213/2022 г. по
описа на ВРС, която е била предявена като частична претенция до пълната
сума от 30 000 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдаН. в резултат на нанесена на
22.08.2018 г. средна телесна повреда, за което Б. Р. Ш. е признат за виновен въз
основа на одобрено от съда споразумение по НОХД № 893/ 2021, 28 състав на
ВРС, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
увреждането - 22.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл.45 от ЗЗД.
В жалбата се излагат оплакваН. за неправилност и недопустимост на
постановеното от ВРС решение. Жалбоподателят сочи, че решението е
постановено от незаконен състав, а именно от съдия, който преди това е
разгледал претенцията на ищцата по предявеН. частичен иск по по гр.д.
№7213/2022 г. по описа на ВРС. Твърди, че решението е недопустимо и
поради грешно субсумиране на установените по делото факти към
приложимите правни норми. Сочи, че със сключената между страните
спогодба от 21.04.2023 г. се е стигнало до обективна новация на цялото
задължение, произтичащо от осъществеН. деликт. Оспорва изводите на
първоинстанционН. съд, че ищцата е упражнила надлежно потестативното си
право да развали едностранно постигнатата между страните спогодба в хода
на процеса, като сочи, че това е могла да стори най-късно с предявяване на
исковата молба. Излага, че съдът не е съобразил факта, че с постигнатата
спогодба задължението се е трансформирало от деликтно в договорно. Моли
1
решението да бъде обезсилено, в евентуалност предявеН.т иск да бъде
отхвърлен, или в случай на приемането му за основателен то да бъде намален
размерът на дължимото обезщетение, като отправя искане по чл. 241, ал. 1
ГПК.
Становището на въззивамета страна Н. П., изразено чрез пълномощника
адв. Л. П., е за неоснователност на депозираната въззивна жалба. Оспорва
твърдеН.та за недопустимост на обжалваното решение, като счита, че не са
налице пречки един и същи състав на съда да разгледа делото по предявеН.
последващ частичен иск за вземането. Излага, че решението е правилно като
при определяне справедливия размер на обезщетението съдът е съобразил, че
и към момента физическите наранявани по ищцата не са излекувани, като
психическите травми продължават и понастоящем. Излага, че по делото е
безспорно установено, че с едностранно писмено изявление ищцата е
упражнила правото си да развали сключената от 21.04.2023 г. спогодба поради
неизпълнение от страна на ответника. Твърди, че в т. 6 на Спогодбата е
договорена хипотезата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, а именно, че задължението е
следвало непременно да се изпълни в уговореното време, като крайната дата
за това е била 30.11.2023 г. Сочи, че с отправеното уведомление за разваляне
на спогодбата е направила изявление за прихващане с вече заплатените по
спогодбата от ответника 7500 лева, с насрещно вземане на ищцата за
главница, лихва и разноски, присъдени с решение по гр.д № 7213/2022 г. по
описа на ВРС. Предвид изложеното оспорва твърдеН.та във въззивната жалба,
че деликтното задължение на ответника се е трансформирало в договорно
такова. Сочи, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че ответникът й е нанесъл средна телесна повреда по смисъла на
чл. 129, ал. 2, пр. 4, ал. 2 НК, поради което искът за обезщетение за
неимуществени вреди се явява доказан по основание. Твърди, че сумата от 30
000 лева се явява справедливо обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди. Излага подробни твърдеН. за претърпените болки и
страдаН. вследствие на инцидента от 22.08.2018 г. Моли за оставяне на
въззивната жалба без уважение. Претендира разноски.
Доказателствени искаН.:
В отговора въззиваемта страна отправя искане за приобщаване по делото
на пощенски пликове от „Български пощи“ ЕАД и ЕКОНТ, в които се твърди,
че се съдържа уведомление до ответника за разваляне на спогодбата от
21.04.2023 г., изпратени му още преди депозиране на исковата молба, с които
цели да се докаже, че процесната спогодба е развалена преди депозиране на
исковата молба в съда. Процесните доказателства се иска да бъдат приети от
въззивН. съд на осн. чл. 266, ал. 3 ГПК, доколкото са били представени
своевременно пред първоинстанционН. съд, но същият е отказал приемането
им, като неотносими по спора.
По допустимостта на обжалването:
Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивН. срок, считано
от връчване на обжалваемото решение на процесуалН. представител на
жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите реквизити и приложеН., с
оглед на което е редовна. Дължимата авансово държавна такса за разглеждане
на жалбата е внесена. Страните се представляват от пълномощници с права за
въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на произнасянето
по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт. Съдът
2
приема, че въззивното производството е допустимо. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
По доказателствените искаН. в отговора на въззивната жалба:
Съдът намира, че искането за приемане на представените с отговора на
въззивната жалба пощенски пликове от „Български пощи“ ЕАД и ЕКОНТ, в
които се твърди, че се съдържа уведомление до ответника за разваляне на
спогодбата от 21.04.2023 г., изпратени му още преди депозиране на исковата
молба, следва да бъде уважено, доколкото в нарушение на
съдопроизводствените правила първоинстанционН.т съд е оставил искането за
събиране на сочните доказателства без уважение, въпреки че същите са
представени своевременно от ищцовата страна в първото по делото заседание
след направено от ответника с отговора на исковата молба оспорване на иска
и въвеждане на твърдеН. за действащо между страните споразумение по
предмета на спора. Настоящият състав намира, че представените писмени
доказателства са относими по спора, поради което и следва да бъдат
допуснати до събиране в съдебно заседание.
Съдът намира, че на жалбоподателя следва да бъдат дадени указаН. в
срок до първото по делото съдебно заседание да уточни искането си по чл.
241, ал. 1 ГПК, като посочи дали иска разсрочване или отсрочване на
изпълнението, като уточни и своето имотно състояние и представи
доказателства в тази връзка.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Водим от горното и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№ 35305/29.04.2024
г. при ВРС, подадена от Б. Р. Ш., чрез пълномощника адв. К. С. – АК - Русе,
срещу Решение № 1246/11.04.2024 г., постановено по гр. д. № 8056/2023 г. по
описа на ВРС, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 3282/18.09.2024
г., с което Б. Р. Ш. е осъден да заплати на Н. Й. П. сумата от 15 000 лева,
представляваща разликата между сумата от 15 000.00 лв., присъдена с
влязлото в сила решение № 3987/15.12.2024 г. по гр.д. №7213/2022 г. по описа
на ВРС, която е била предявена като частична претенция до пълната сума от
30 000 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдаН. в резултат на нанесена на 22.08.2018 г. средна
телесна повреда, за което Б. Р. Ш. е признат за виновен въз основа на одобрено
от съда споразумение по НОХД № 893/ 2021, 28 състав на ВРС, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на увреждането -
22.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.45
от ЗЗД.
ПРИЕМА представените с отговора на въззивната жалба пощенски
пликове от „Български пощи“ ЕАД и ЕКОНТ, в които се твърди, че се съдържа
уведомление до ответника за разваляне на спогодбата от 21.04.2023 г.,
изпратени му още преди депозиране на исковата молба на осн. чл. 266, ал. 3
ГПК.
УКАЗВА НА Б. Р. Ш. в срок до първото по делото съдебно заседание да
3
уточни искането си по чл. 241, ал. 1 ГПК, като посочи дали иска разсрочване
или отсрочване на изпълнението, като уточни и своето имотно състояние и
представи доказателства в тази връзка.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
22.01.2025 г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящето определение.
На въззивника да се връчи препис от отговора на въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4