М О
Т И В И
Обвинението срещу подс.З.С.К. е по чл. 195, ал. 1
т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1 т. 3 от НК за това, че на 08.04.2019 г. в гр. Стара
Загора, чрез разрушаване
на преграда, здраво направена
за защита на имот/
огъване на поставка за чаши и счупване на пластмасова тавичка / отнел чужди движими вещи – пари – сумата в
размер на 48 лева от
владението на собственика „ Миелла“ ЕООД град Стара Загора с МОЛ Е.М.Г. без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Подсъдимият в с.з. се признава за виновен.Защитникът му – адв. К.–
пледира за налагане на минимално наказание.
Представителя на РП град Стара Загора поддържа обвинението.
Граждански иск не е приет за съвместно разглеждане по изложени в
определението съображения.
От събраните по делото доказателства,
установени с доказателствени средства – показанията на свидетелите, писмени,
експертното заключение – преценени по отделно и в тяхната съвкупност съдът
приема за установено следното :
ПО ФАКТИЧЕСКАТА
ОБСТАНОВКА И АНАЛИЗА НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИЯ МАТЕРИАЛ.
На 08.04.2019 година след полунощ
подс. К. минал покрай кафе-машина / вендинг-автомат /, поставена на тротоара на
ул. „ П.Р. Славейков „ № 77 в град Стара Загора. Автоматът марка „ Зануси Спацио“
бил собственост на „ Миелла“ ЕООД град Стара Загора.
Подс. К. огънал с ръце металната
поставка за чаши и счупил пластмасовата тавичка на кафе-автомата. През отвора
бръкнал в касичката, в която се събирали монетите и отнел сумата общо в размер
на 48 лева / на монети/, след което си тръгнал и ги похарчил за лични нужди.
След като на следващият ден св. Н. С.
забелязал, че кафе-машината не работи и по нея има повреди подал сигнал до
полицейските органи.
До приключване на съдебното
следствие не са възстановени щетите и не е заплатено обезщетение.
Описаната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия в с.з.,които се подкрепят от
доказателствата установени с доказателствени средства – показанията на свидетелите Н. С.,
Е. Г., експертно заключение на дактилоскопска експертиза.
Видно от експертното заключение на дактилоскопска експертиза, което
в с.з. се поддържа от вещото лице Г. иззетите следи са от подс. К..
Всички тези писмени и гласни
доказателствени средства, кореспондират из цяло по между си. Те установяват конкретни факти и обстоятелства ,
които образуват едно хомогенно цяло и подкрепят изложената фактическа
обстановка.
Следователно цитраните до тук доказателствени
средства дават основание на съда да направи единствено възможният извод относно
главният факт в процеса – има ли извършено престъпление и кой е неговият автор
– подс. К. е автор на процесното деяние, което мотивира съда да приеме, че
обвинението е доказано по несъмнен начин.
Имайки
предвид установената фактическа обстановка съдът намира, че подс. К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 195, ал. 1 т.3 във
вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1 т. 3 НК.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.
ОБЕКТИВНИ ПРИЗНАЦИ ОТ СЪСТАВА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО .
Субект на наказателната отговорност може да бъде всяко наказателно
отговорно лице.
Необходимо е да е осъществено изпълнителното деяние отнемане, предмета
на престъплението да е движима вещ, същата да е във владение на другиго.
За квалифициращите признаци се изисква да е осъществен взломния способ.
В хода на съдебното следствие не се установиха доказателства даващи
основание да се изключи вменяемостта и с оглед непълнолетието на подсъдимия /
над 14 години / съдът приема, че
подсъдимият е годен субект на НО по смисъла на чл. 31, ал. 1 НК.
Към
момента на деянието подсъдимият е бил непълнолетен.В конкретната фактическа
обстановка и създалата се ситуация подсъдимият е могъл правилно да се
ориентира, да взема адекватни решения,
да преценява действията си. Той е извършил поредица от целенасочени и
координирани отделни действия, което мотивира съда да приеме, че е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си,
поради което и на основание чл. 31, ал. 2 НК следва да носи наказателна
отговорност.Това налага и приложение на редукцията на чл. 63, ал. 1 т. 3 НК.
По делото
няма доказателства, които да дадат основание на съда да приеме, че
престъплението е извършено поради увлечение или лекомислие, а и обществената
опасност на деянието, настъпилите обществено опасни последици, както и
навършеното пълнолетие към момента на постановяване на пирсъдата правят неприложим чл. 61 НК.
Подс. К. е осъществил
изпълнителното деяние отнемане в двете му части –прекратил е фактическата власт
на собственика върху вещите предмет на
престъплението/ взел е парите от касичката / и е установил трайна фактическа
власт върху тях / имал е възможност да се разпорежда с отнетите вещи като със
свои така както намери за добре, което е и направил /.
Предмета на престъпленитео
са вещи / пари / посочени в изложението
на фактическата обстановка и същите по своето естество не са трайно прикрепени
към земята, което дава основание да се приеме, че са движими по смисъла на чл.
110, ал. 2 ЗС.
Към момента на деянието
предмета на престъплението е бил във фактическо владение на трето лице –
ощетеното ЮЛ.
За да достигне до вещите
предмет на престъплението подсъдимият е
огънал поставка за чаши и счупил
пластмасова тавичка и е бръкнал през отвора в касичката , където са се
намирали парите, с което е разрушил преграда здраво направена за защина на имот
по смисъла на чл. 195, ал. 1 т. 3 НК.
СУБЕКТИВНИ ПРИЗНАЦИ ОТ СЪСТАВА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО .
От субективна страна съставът на престъплението изисква пряк умисъл и
деецът да съзнава обиктивните признаци от състава на престъплението.
От
установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и от обективираните
действия на подсъдимия следва извода, че към момента на деянието е действал с
пряк умисъл.
Подс. З. К.
е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено
опасните последици и е искал настъпването им. Той е съзнавал всички обективни
признаци от състава на престъплението, преследвал е една конкретна пряка цел,
която със свои целенасочени и координирани отделни действия е успял да
реализира.
Имайки
предвид изложените до тук мотиви и на основание цитираните законови текствое
съдът намира, че подс. К. следва да бъде признат за виновен и наказан.
ПО
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО
При
определяне вида и размера на наказанието съдът приема като смекчаващи вината
обстоятелства – оказанато съдействие на органите на досъдебното производство и
в с.з. за разкриване на обективната истина и критичното отношение към
извършеното деяние, имотното състояние и
семейното положение станало и мотив за извършването на престъплението,ниската стойност
на предмета на престъплението, а като
отегчаващи –високата степен на обществено опасния характер на деянието.
Следователно на подсъдимия следва да се наложи наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства,
съответно на извършеното престъпление и с оглед постигане целите на чл.
36 НК –ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Предвид
изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства няма никакво
основание за определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК.
Съдът
намира, че за постигане целите на наложеното наказание и преди всичко за
поправянето на осъдения същото не следва да се изтърпява ефективно, а на
основание чл. 69, ал. 1 във вр. с чл. 66, ал. 1 НК да се отложи за максималния
изпитателен срок от три години.
РАЗНОСКИ И
ПРИЧИНИ
На основание
чл. 189, ал. 3 НПК направените по делото разноски в размер на 237,88 лева
следва да се заплатят на ОД на МВР Стара Загора от подс. К.,*** в размер на 30
лева.
Причини –
Стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин и утвърдени престъпни
навици.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ