Решение по дело №29703/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8619
Дата: 24 май 2023 г. (в сила от 24 май 2023 г.)
Съдия: Розалина Георгиева Ботева
Дело: 20211110129703
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8619
гр. ************, 24.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20211110129703 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба на „******************
************” ЕАД-гр.************ против Г. П. Л., А. К. Л., Б. К. Л. и В. К. Л. –
наследници на П. К. Л..
Ищецът твърди, че между него и П. К. Л. е възникнало договорно правоотношение с
предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди, като последната имала качеството
на клиент на топлинна енергия по отношение на следния имот: апартамент № 58, находящ
се в гр.************, ж.к. „**************“, бл. ***************, вх. В, ет. 5, с абонатен
№ ***********. За периода от м. май 2017г. до м. април 2019г. ищецът доставил топлинна
енергия на ответниците, но последните не заплатили дължимата за това цена в общ размер
на 2513,11 лв., както и сумата 27,94 лв., представляваща сума за дялово разпределение за
периода от м. 04.2018г. до м.04.2019г.
Ответниците дължали също така и обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 15.09.2018г. до 11.05.2021г. в размер на 500,64 лв., както и сумата 6,82 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата за дялово
разпределение за периода 31.05.2018г. до 11.05.2021г. Ищецът сочи, че етажните
собственици на процесната сграда (в която се намирал имотът на ответниците) били
сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение с „Нелбо“ ЕАД. Според
чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни
1
сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата-
„Нелбо“ ЕАД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на чл.71 от Наредба №2 за топлоснабдяването от 28.05.2004г. и Наредба № 16-
334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. За имота на ответниците били издавани такива
изравнителни сметки.
Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което ответниците да бъдат
осъдени да му заплатят процесните суми, при квоти 3/6 от процесните суми главници и
лихви срещу Г. П. Л., и по 1/6 от процесните суми главници и лихви срещу А. К. Л., Б. К. Л.
и В. К. Л., ведно със законната лихва върху главниците от 27.05.2021г.- датата на подаване
на исковата молба, до окончателното им изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците А. К. Л. и Б. К. Л. – са подали отговор на исковата
молба, с който твърдят, че не е възникнала облигационна връзка, тъй като не е налице молба
за прехвърляне на съществуващата партида на тяхно име, нито за откриване на нова
партида. Също така ответниците не са ползвали процесния имот и нямали достъп до него,
като владение върху него имал единствено чичо им - ответника Г. Л.. Към настоящият
момент ответниците били подали молба за приемане наследството на баща им Красимир Л.
под опис на основание чл. 61, ал. 2 ЗН, по която било образувано гр. дело № 12162/2022 г.
по описа на СРС 158 състав. Оспорват действията по отчитане и разпределяне на топлинната
енергия за процесния имот, тъй като срокът на договорът, сключен с „Нелбо инженеринг“
ООД бил изтекъл през 2007г. Релевират също така възражение за погасителна давност.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника В. К. Л., с
който заявява, че е направила отказ от наследството на баща си Красимир П. Л..
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. П. Л. не е представил отговор на искова молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Между страните не се спори (а това се установява и от доказателствата), че през исковия
период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната
станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер.
Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ
107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален
и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното
дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а
от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на
топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на
имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си.
Относно установяване на качеството потребител на топлинна енергия по делото са
2
събрани писмени доказателства. От представения н.а. № 81/ 02.10.2003г., т. I, рег. № 3193,
дело № 70/ 2003г. се установява, че П. К. Л. е придобил правото на собственост върху
процесния недвижим имот чрез правна сделка- продажба. От представеното удостоверение
за наследници се установява, че П. К. Пенков е П. на 22.04.2018г. и е оставил наследници по
закоб низходящите си Г. П. Л. и Красимир П. Л., П. на 17.11.2020г. и оставил наследници по
закон низходящите си А. К. Л., В. К. Л. и Б. К. Л..
Предвид изложеното П. К. Пенков е придобил правото на собственост по силата на
правна сделка, а ответниците са придобили правото на собственост върху процесния имот
чрез наследствено правоприемство. С оглед изложеното, следва да се приеме, че в
процесния период ответниците са били собственици на процесния имот. Следователно,
установено е съществуването на облигационно договорно правоотношение между страните,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставил в
имота на ответниците топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по
основание. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия,
утвърдени от КЕВР, които обвързват ответниците дори и без да са ги приели изрично
съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и
установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
От представеното по делото удостоверение се установява, че ответницата В. К. Л. се е
отказала от наследството на Красимир Л.. Кръгът на лицата, които могат да наследяват по
закон имущество на П.о лице, се определя в чл. 5 до чл. 10 ЗН, като нормите уреждат и
условията, при които във всеки конкретен случай става призоваването към наследяване в
зависимост от степента на родствената връзка или наличието на брачна връзка. Самото
преминаване на наследственото имущество от наследодателя към наследника става въз
основа на действителната воля на последния, която съгласно чл. 49 ЗН може да бъде
обективирана изрично или чрез конклудентни действия. Призованото към наследяване
лице не придобива качеството наследник, ако се откаже от наследството по реда на чл. 52
ЗН. В случая отв. В. Л. се е отказала от наследството, поради което същата не е пасивно
процесуално легитимирана да отговаря по предявените искове.
Неоснователно е възражението на ответниците А. К. Л. и Б. К. Л. за неоснователност
на исковете, поради това, че не са подавали на молба за откриване на партида. Потребител
на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени
нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно
право на ползване. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя. Липсата
на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма
облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от
закона. В т. см. е решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК,
в което е даден отговор на обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос за
приложението на § 1, т. 42 ДР на Закона за енергетиката, дефиниращ "потребител на
3
топлинна енергия за битови нужди” в смисъл, че „потребител на топлинна енергия е лицето,
което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва
топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване.
По силата на закона (чл. 150 ЗЕ, чл. 106а ЗЕЕЕ /отм./) между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия
при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от
потребителя. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не
означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се
презумират от закона.“ Следва да се посочи, че ответниците не са представили
доказателства, че са приели наследството под опис.
По делото не е спорно, че през процесния период ищецът е доставил топлинна енергия
в обема, съответстващ на претендираната цена.
Основателна е и претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл.
61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между „****************** ************” ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите
в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение.
По исковете по чл. 422 ГПК вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия, консумирана
през процесния период са приложими новите Общи условия на ищеца, одобрени с Решение
№ ОУ- 1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези Общи условия, клиентите са
длъжни да плащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45
– дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Изложеното обуславя извод, че
падежът на задължението, респ. изпадането на потребителя в забава е обусловено от
изтичането на определения срок. Следователно ответникът е изпаднал в забава за
изпълнението на задължението за заплащане на сумата от 2901,86 лева и дължи лихва за
тази забава. Предвид горното искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия се явява основателен и доказан
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана– арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява
неоснователна.

4
Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. П. Л., с ЕГН **********, да плати на “******************
************” ЕАД, с ЕИК ************, сумата 1256,56 лева, представляваща цена на
топлинна енергия, доставена в имот, представляващ апартамент № 58, находящ се в
гр.************, ж.к. „**************“, бл. ***************, вх. В, ет. 5, с абонатен №
***********, за периода м. май 2017г.- м. април 2019г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба- 27.05.2021г., до окончателното плащане на сумата,
на основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, сумата 250,32 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2018г.- 11.05.2021г., на основание чл. 86
ЗЗД, сумата 13,96 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
01.04.2018г.- 30.4.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба- 27.05.2021г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 79 ЗЗД.
ОСЪЖДА А. К. Л., с ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка и
законен представител ************ П.а Л., с ЕГН **********, да плати на
“****************** ************” ЕАД, с ЕИК ************, сумата 418,85 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, представляващ апартамент №
58, находящ се в гр.************, ж.к. „**************“, бл. ***************, вх. В, ет. 5,
с абонатен № ***********, за периода м. май 2017г.- м. април 2019г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 27.05.2021г., до окончателното
плащане на сумата, на основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, сумата 83,44 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2018г.-
11.05.2021г., на основание чл. 86 ЗЗД, сумата 4,65 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода 01.04.2018г.- 30.4.2019г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба- 27.05.2021г., до окончателното плащане
на сумата, на основание чл. 79 ЗЗД.
ОСЪЖДА Б. К. Л., с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител ************ П.а Л., с ЕГН **********, да плати на “******************
************” ЕАД, с ЕИК ************, сумата 418,85 лева, представляваща цена на
топлинна енергия, доставена в имот, представляващ апартамент № 58, находящ се в
гр.************, ж.к. „**************“, бл. ***************, вх. В, ет. 5, с абонатен №
***********, за периода м. май 2017г.- м. април 2019г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба- 27.05.2021г., до окончателното плащане на сумата,
на основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, сумата 83,44 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2018г.- 11.05.2021г., на основание чл. 86
ЗЗД, сумата 4,65 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
01.04.2018г.- 30.4.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
5
исковата молба- 27.05.2021г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 79 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “****************** ************” ЕАД, с ЕИК
************, против Г. П. Л., с ЕГН **********, за сумата 3,40 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за
периода 31.05.2018г.- 11.05.2021г., на основание чл. 86 ЗЗД, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “****************** ************” ЕАД, с ЕИК
************, против А. К. Л., с ЕГН **********, действаща със съгласието на своята
майка и законен представител ************ П.а Л., с ЕГН **********, за сумата 1,13 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода 31.05.2018г.- 11.05.2021г., на основание чл. 86 ЗЗД, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “****************** ************” ЕАД, с ЕИК
************, против Б. К. Л., с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител ************ П.а Л., с ЕГН **********, за сумата 1,13 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за
периода 31.05.2018г.- 11.05.2021г., на основание чл. 86 ЗЗД, като неоснователен.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 29703 по описа за 2021г. на Софийския
районен съд в частта, в която против В. К. Л., с ЕГН **********, за сумата 418,85 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, представляващ апартамент №
58, находящ се в гр.************, ж.к. „**************“, бл. ***************, вх. В, ет. 5,
с абонатен № ***********, за периода м. май 2017г.- м. април 2019г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 27.05.2021г., до окончателното
плащане на сумата, на основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, сумата 83,44 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2018г.-
11.05.2021г., на основание чл. 86 ЗЗД, сумата 4,65 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода 01.04.2018г.- 30.4.2019г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба- 27.05.2021г., до окончателното плащане
на сумата, на основание чл. 79 ЗЗД и сумата сумата 1,13 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода
31.05.2018г.- 11.05.2021г., на основание чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. П. Л., с ЕГН **********, да плати на “******************
************” ЕАД, с ЕИК ************, сумата 134,97 лева, представляваща направени в
първоинстанционното производство разноски, съобразно уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А. К. Л., с ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка и
законен представител ************ П.а Л., с ЕГН **********, да плати на
“****************** ************” ЕАД, с ЕИК ************, сумата 144,99 лева,
представляваща направени в първоинстанционното производство разноски, съобразно
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
6
ОСЪЖДА Б. К. Л., с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител ************ П.а Л., с ЕГН **********, да плати на “******************
************” ЕАД, с ЕИК ************, сумата 144,99 лева, представляваща направени
в първоинстанционното производство разноски, съобразно уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмичен срок от връчването му пред
Софийския градски съд в частта, в която производството по делото е прекратено. В
останалата му част решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7