Решение по адм. дело №1035/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. с чл.76 ал.5 от Закона за здравното осигуряване.

Жалбоподател е Университетска многопрофилна болница за активно лечение Д. М. ЕООД [населено място], [ЕИК], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3. Жалбоподателят участва в производството чрез управителя на дружеството, както и чрез пълномощник – адвокат Е. К. от АК Бургас.

Ответник е директорът на РЗОК Бургас. Ответникът участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Д. С..

Предмет на обжалване е заповед за налагане на санкции № РД-25-804/14.05.2025г., издадена от директора на РЗОК Бургас, с която са констатирани седем самостоятелни нарушения на правилата за извършване на медицинските дейности по НРДМД 2023-2025 и съответно за всяко от нарушенията е наложена отделна санкция финансова неустойка.

В жалбата се правят оплаквания за допуснати от органа съществени процесуални нарушения, довели до неправилно установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на заповедта. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Органът, издал оспорения акт, е представил заверено копие от преписката по приемане на заповедта. Чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Подробни съображения излага в писмени бележки по делото. Не сочи нови доказателства. Иска отхвърляне на жалбата. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им и събраните по делото доказателства. Приложените по преписката доказателства са представени от ответника в заверени копия, съгласно изискването на чл.152 ал.2 от АПК. Във връзка с очертаването предмета на делото настоящата инстанция взе предвид и разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Представено е заверено копие от заповедта, предмет на оспорване, от което се установява нейното издаване. В обстоятелствената част на заповедта органът приел за установени констатациите, визирани в протокол № 1733/13.12.2024г. и № 1620/05.12.2024г. от проверка, извършена въз основа на заповед № РД-25-1655/18.10.2024г. и № РД-25-1685/24.10.2024г. на директора на РЗОК Бургас. Преписи от заповедите за извършване на проверка и от протоколите от проверките са приложени като доказателства по делото. Същите са надлежно връчени на представител на проверявания обект, видно от отбелязванията върху тях.

От страна на жалбоподателя е депозирано възражение срещу констатациите по протокол № 1733/13.12.2024г. на проверяващата комисия, касаещо и т.8,9 и 10 от протокола. Възражението е изпратено на председателя на БЛС за сформиране на арбитражна комисия с писмо с изх.№ 62-01-15/11.03.2025г. на РЗОК Бургас. Писмото е получено от представител на БЛС на 12.03.2025г., видно от приложеното по делото известие за доставяне (л.116). В срок до 12.05.2025г. от БЛС не са посочили представители, които да вземат участие в арбитражна комисия за разглеждане на подаденото възражение, съответно такава не е била сформирана.

Жалбоподателят има качеството на изпълнител на болнична медицинска помощ, за което има сключен с НЗОК договор № 020903/24.10.2023г. за оказване на БП по КП, извършване на АПр и извършване на КПр (л.60). Съгласно чл.83 от договора, последният се сключва за срока на действие на НРДМД 2023-2025г. и е в сила до приемане на нов НРД. Дейностите, които са били предмет на контрол по настоящото дело, са извършени м. септември и октомври 2024г., т.е. при действието на посочения договор.

В съответствие с констатациите по оспорената заповед, както и приложената по делото медицинска документация на 7-те ЗОЛ, в това число история на заболяванията, епикризи, справки за отчетени дейности и уведомителни писма, съдът установи следното:

По т. 1 и 2 от заповедта:

ЗОЛ Е. К. М. (ИЗ № 15803) е била хоспитализирана от 30.09.2024г. до 03.10.2024г. по КП № 154 „Оперативни процедури на бъбрека и уретрата с голям и много голям обем и сложност“. (т.1 от заповедта)

ЗОЛ Й. Й. М. (ИЗ № 15610) е била хоспитализирана от 23.09.2024г. до 02.10.2024г. по КП № 56.1 „Диагностика и лечение на болести на черепно-мозъчни нерви (ЧМН) на нервните коренчета и плексуси, полиневропатия и вертеброгенни болкови синдроми при лица над 18 години“. (т.2 от заповедта)

На стр.4 от ИЗ (част V „Диагностично-лечебен план“) на посочените две ЗОЛ срещу „диагностично-лечебен план“ е вписано наименованието на клиничната пътека, а срещу „необходими изследвания, консултации и др.“ – липсва вписана информация.

Тези данни са установени в хода на проверката, като са описани в т. 8 и т.9 от протокол № 1733/13.12.2024г.

С оспорената заповед, в т. 1 и т.2, е прието за установено, че по отношение на ЗОЛ М. и М. не е попълнено коректно издаденото ИЗ, съгласно изискванията на „Указания за попълване на история на заболяването“ от Приложение № 2 „Първични медицински документи“ към НРДМД за 2023-2025г., тъй като в част V „Диагностично-лечебен план“ липсват данни за назначени диагностични и лечебни процедури: за ЗОЛ М. – изследване на кръв, изследване на урина, ЕКГ, нефростомия, ултразвук на пикочни пътища и др.; за ЗОЛ М. – изследване на кръв, интервенозно приложение на фармакологичен агент, ЕКГ, компютърна томография на мозъка. Констатираната непълнота в посочените две ИЗ е квалифицирана като нарушение на чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, чл.421, във вр. с чл.425, ал.1, т.8 и чл. 324, т.2 от НРДМД за 2023-2025г., съответно за всяко от двете нарушенията (за двете ИЗ), на основание чл.457, ал.3 от НРДМД за 2023-2025г., е наложена съответно санкция - „финансова неустойка“ в размер на 200лв. за всяко отделно нарушение.

По т.3 от заповедта:

ЗОЛ Г. С. К. (ИЗ № 17158) е бил хоспитализирана от 23.10.2024г. до 27.10.2024г. по КП № 123.3 „Оперативно лечение на абдоминална аорта, долна празна вена и клоновете им“. В изготвеното за пациента ИЗ, част ІІ „Напуснал лечебното заведение“, блок „Проведено лечение“ не съдържа данни за придружаващи заболявания. В приложената епикриза е отразено придружаващо заболяване на К. – артериална хипертония. Тези данни са установени в хода на проверката, като са описани в т. 10 от протокол № 1733/13.12.2024г.

При тези данни, по т. 3 от оспорената заповед е прието за установено, че по отношение на ЗОЛ К. не е попълнено коректно ИЗ, съгласно изискванията на „Указания за попълване на история на заболяването“ от Приложение № 2 „Първични медицински документи“ към НРДМД за 2023-2025г., поради липсата на отбелязване на придружаващи заболявания в ИЗ, част ІІ „Напуснал лечебното заведение“, блок „Проведено лечение“. Прието е, че е извършено нарушение на чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, чл.421, във вр. с чл.425, ал.1, т.8 и чл. 324, т.2 от НРДМД за 2023-2025г., за което на основание чл.457, ал.3 от НРДМД за 2023-2025г. е наложена санкция - „финансова неустойка“ в размер на 200лв.

По т.4, 5, 6 и 7 от заповедта:

ЗОЛ Д. Д. (ИЗ № 18941) е бил хоспитализирана от 23.11.2024г. до 30.11.2024г. по КП № 50.1. С писмо с вх.№02/29-02-1850/02.12.2024г. медицинското заведение е информирало РЗОК Бургас, че по отношение на пациента е надвишен минималния болничен престой по КП, поради пресистиращо тежко общо състояние и без съществена промяна в неврологичния статус. (т.4 от заповедта)

ЗОЛ Н. Н. (ИЗ № 18013) е бил хоспитализирана от 07.11.2024г. до 24.11.2024г. по КП № 50.1. С писмо с вх.№02/29-02-1821/26.11.2024г. медицинското заведение е информирало РЗОК Бургас, че по отношение на пациента е надвишен минималния болничен престой по КП, поради пресистиращо тежко общо състояние и без съществена промяна в неврологичния статус. (т.5 от заповедта). Пациентът е починал на

ЗОЛ З. М. (ИЗ № 18060) е бил хоспитализирана от 08.11.2024г. до 13.11.2024г. по КП № 50.1. С писмо с вх.№02/29-02-1749/14.11.2024г. медицинското заведение е информирало РЗОК Бургас, че по отношение на пациента е надвишен минималния болничен престой по КП, поради пресистиращо тежко общо състояние и без съществена промяна в неврологичния статус. (т.6 от заповедта)

ЗОЛ И. Д. (ИЗ № 18359) е бил хоспитализирана от 14.11.2024г. до 19.11.2024г. по КП № 50.1. С писмо с вх.№02/29-02-1882/04.12.2024г. медицинското заведение е информирало РЗОК Бургас, че по отношение на пациента е надвишен минималния болничен престой по КП, поради пресистиращо тежко общо състояние и без съществена промяна в неврологичния статус. (т.4 от заповедта)

Тези данни са установени в хода на проверката, като са описани в т. 18, 19, 20 и 21 от протокол № 1620/05.12.2024г.

С оспорената заповед, в т. 4, 5, 6 и 7, е прието за установено, че лечебното заведение е уведомило РЗОК Бургас за необходимостта от продължаване на болничния престой на пациентите посочени в цитираните точки над 4 дни едва след тяхната дехоспитализация, а в случая на Н. Н. – след като пациентът е починал, което е в нарушение на установените в ДЛА изисквания при провеждане на КП № 50.1 „Диагностика и лечение на исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза при лица над 18 години“ и в нарушение на §78, т.20.1, подт.2 от договор № РД-НС-01-2-1 от 20.02.2024г. за изменение и допълнение на НРДМД за 2023-2025г. В тази връзка е прието, че допуснатото нарушение по всяка една хоспитализация по т.4, 5, 6 и 7 от заповедта следва да се [жк], ал.2, т.3 от ЗЗО и чл.312, ал.1 от НРДМД за 2023-2025г., съответно за всяко от четирите нарушенията, на основание чл.455, ал.3 от НРДМД за 2023-2025г., е наложена отделна санкция - „финансова неустойка“ в размер на 250лв.

В оспорената заповед е изложено още, че с допуснатите нарушение медицинското заведение не е изпълнило изискванията на НРД, като не е осигурил на ЗОЛ МП по вид, обем и качество, съответстващо на договора, както и не е извършило качествено и пълно документиране на оказаната МП. Прието е, че установените нарушения не са маловажни по смисъла на §1, т.4, подт. 4.2 от ДР на НРДМД за 2023-2025г. Наред с това е изложено, че нарушенията по т.4-7 са със завишена тежест, тъй като неспазването на ДЛА засяга в голяма степен правата на пациентите. Посочено е още, че всяка неточност, пропуск или грешка би могло да доведе до неправилни изводи относно времето, режима и вида на проведеното лечение, състоянието на лекуваното лице и т.н., което според административния орган сочи на особена обществена значимост на тази дейност.

Копия от цитираните в протокола и заповедта документи са приложени по преписката, като данните посочени в документите, съответстват на данните възприети от проверяващата комисия и от директора на РЗОК, при което констатациите се явяват обосновани.

Горните факти се установяват от събраните по делото доказателства и като цяло не са спорни между страните. Спорни са произтичащите от тях правни изводи.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от директора на РЗОК, който е компетентен орган да издаде заповед за налагане на санкции по смисъла на чл.76 ал.4 от ЗЗО. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Заповедта е в предвидената от закона писмена форма. Съдържа фактически и правни основания, както и другите реквизити по чл.59 ал.2 от АПК. В обстоятелствената и част са описани приетите за установени факти, доказателствата, въз основа на които са формирани фактическите изводи, както и правните изводи на органа, изложени са също така и мотиви относно размера на наложените санкции. В този смисъл заповедта е мотивирана. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.

Спазен е процесуалният ред по издаване на заповедта. Производството е започнало при условията на чл.72 ал.2 от ЗЗО – със заповед РД-25-1655/18.10.2024г. на директора на РЗОК, което е била изменена със заповед № РД-25-1685/24.10.2024г. на същия орган. Определените контрольори са съставили надлежен протокол по чл.74 ал.3 от ЗЗО - протокол № 1733/13.12.2024г. и № 1620/05.12.2024г. Констатациите в протокола съвпадат с тези по заповедта. Жалбоподателят е бил запознат със съдържанието на двата протокола, за което негов представител собственоръчно е положил подпис върху тях, съответно на 24.02.2025г. и на 06.12.2024г.. От своя страна директорът на РЗОК Бургас, е сезирал председателя на БЛС с искане изх. № 62-01-15/11.03.2025г. за определяне на членове за арбитражна комисия за разглеждане на подаденото възражение. По делото няма данни такива членове да са били определени в срока по чл.75 ал.6 от ЗЗО, поради което правилно административният орган е издал обжалваната заповед по реда на чл.76 ал.4 от ЗЗО. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.3 от АПК.

Съгласно приетата от органа за приложима по отношение на т.1-3 от заповедта разпоредба на чл.457 ал.3 от НРДМД 2023-2025г., когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 200 до 500 лв. В процесния случай, по посочените три точки, наложените санкции са в минималния размер от 200 лв.

За налагане на посочените санкции по т.1-3 от заповедта, органът е приел, че е допуснато нарушение на чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, чл.421, във вр. с чл.425, ал.1, т.8 и чл. 324, т.2 от НРДМД за 2023-2025г.

Разпоредбата на чл.55, ал.2 от ЗЗО посочва съдържанието на НРД, като съгласно т.5 с него се уреждат документацията и документооборота при предоставяне на болнична помощ. В чл.421 от НРДМД е посочено, че изпълнител на БМП е длъжен да води и съхранява документация, която включва документите по чл.323, първични медицински документи по приложение № 2 и финансово-отчетни документи по ЗС. Съгласно чл.425, ал.1, т.8 от НРДМД „История на заболяването“ е първичен медицински документ, който съгласно чл.324 от НРДМД се води в хода на хоспитализацията на пациентите, съгласно изисквания и реквизити, посочени в приложение № 2.

Предвид изложеното, изпълнителите на болнична медицинска помощ са задължени да попълват „История на заболяването“, като съответно са длъжни да впишат в документа всички изискуеми реквизити, съгласно указанията за попълване на ИЗ от приложение № 2 от НРДМД „Първични медицински документи“. Самото попълване на медицинска документация се явява строго формален процес и с оглед задължителността на въведените с относимите актове реквизити, липсата на който и да е от тях обуславя извод за допуснато нарушение при изготвяне на документа.

В указанията за попълване на ИЗ от приложение № 2 от НРДМД „Първични медицински документи“, цитирано в заповедта по отношение нарушенията пот.1 и т.2, в част V от ИЗ „Диагностично-лечебен план“ е въведено изискване за попълване на следната информация: 1. вероятна диагноза (добавят се данни от оценъчни скали, ако има такива по съответните медицински стандарти и правила за добра практика); 2. диференциална диагноза; 3. диагностичен план; 4. лечебен план; и име на лекуващия лекар съставил диагностично-лечебния план, идентификация с УИН/ЛПК. Видно от приложените ИЗ № 15803 и № 15610 в частта „Диагностично-лечебен план“ не се съдържат данни за необходими изследвания, консултации и др. – назначените диагностични и лечебни процедури, които са част от диагностично-лечебния план, поради което следва да се приеме, че не е изпълнено изискването на приложение № 2 относно съдържанието на част V от ИЗ.

Действително данни за визираните в заповедта изследвания по отношение на двете пациентки са посочени в част „Проведено лечение“, „Диагностична/терапевтична или оперативна процедура“, в какъвто смисъл е и възражението против изготвения констативен протокол. Същите обаче са отразени в друга част от ИЗ, различна от част V, и съответно представляват реквизит от нея, относим за правилното и попълване. Доколкото тези данни не са включени в диагностично-лечебния план, като част от неговите реквизити, то не може да се приеме, че е изпълнено изискването за попълване на част V от ИЗ „Диагностично-лечебен план“. Още повече, че ИЗ на пациента в неговите различни части, се попълва в различно време, поради което не може да се приеме, че попълването на реквизитите на част „Проведено лечение“ дерогират задължението за попълване на реквизитите от част „Диагностично-лечебен план“, която се попълва на по-ранен етап.

При тези съображения съдът приема, че от страна на изпълнителя на болнична медицинска помощ, при попълване на част V „Диагностично-лечебен план“ от ИЗ № 15803 и 15610 е допуснато нарушение на чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, чл.421, във вр. с чл.425, ал.1, т.8 и чл. 324, т.2 от НРДМД за 2023-2025г., както правилно е приел и административния орган по т.1 и т.2 от оспорената заповед. Така установените нарушения, които не представляват явна фактическа грешка, се квалифицират като нарушения на установените изисквания за работа с медицинска документация, което нарушение подлежи на санкция именно на основание чл.457, ал.3 от НРДМД 2023-2025г., която разпоредба е приложил и административния орган. Административният орган е определил финансовата неустойка в минималния размер, предвиден в приложимата правна норма. Следователно правилно и законосъобразно е определена санкция на жалбоподателя по т.1 и т.2 от оспорената заповед.

По отношение на т.3 от заповедта се явяват относими изложените по-горе съображения относно т.1 и т.2 от заповедта. Тук административният орган е приел, че изпълнителят на болнична медицинска помощ не е изпълнил изискванията за попълване на първична медицинска документация -ИЗ № 17158, но в неговата част ІІ „Напуснал лечебното заведение“, блок „Проведено лечение“ не съдържа данни за придружаващи заболявания, тъй като не е вписал придружаващите заболявания на пациента. Съгласно указанията за попълване на ИЗ от приложение № 2 от НРДМД „Първични медицински документи“, цитирано в заповедта по отношение нарушенията по т.3, за част II от ИЗ, блок „Проведено лечение“ е въведен задължителен реквизит „Придружаващи заболявания и усложнения – посочват се кодове на заболявания съобразно правилата за кодиране, като се поставя и допълнителен код (обозначен с “*“), когато се изисква съобразно правилата за кодиране на МКБ10“. В случая от приложената епикриза се установява по категоричен начин, че пациентът К. е имал придружаващо заболяване, а именно - артериална хипертония, което не е било отразено в изготвеното ИЗ. Следователно, с оглед задължението на изпълнителя на болнична медицинска помощ да съобразява заложените в НРД реквизити на медицинските документи, за което подборно са изложени мотиви по-горе в изложението, както и с оглед обстоятелството, че приложеното по делото ИЗ № 17158 в част II от ИЗ, блок „Проведено лечение“ не съдържа визирания в заповедта реквизит - „придружаващо заболяване“, което е установено по отношение на пациента в хода на неговото лечение, то съдът приема, че е допуснато нарушение на чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, чл.421, във вр. с чл.425, ал.1, т.8 и чл. 324, т.2 от НРДМД за 2023-2025г., както е приел и административният орган по т.3 от заповедта. И това нарушение не представлява явна фактическа грешка, и съответно подлежи на санкциониране на основание чл. чл.457, ал.3 от НРДМД 2023-2025г., която разпоредба е приложил и административния орган, като е наложил и минимално предвидения размер на финансовата неустойка. Следователно правилно и законосъобразно е определена санкция на жалбоподателя по т.3 от оспорената заповед.

Съгласно приетата от органа за приложима по отношение на т.4, 5, 6 и 7 от заповедта разпоредба на чл.455, ал.3 от НРДМД 2023-2025г., когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2 от ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 200 до 500 лв. В процесния случай, за всяко от установените четири нарушения по т.4, 5, 6 и 7 от оспорената заповед на изпълнителя на болнична медицинска помощ е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 250 лв.

За налагане на посочените санкции по т.1-3 от заповедта, органът е приел, че е допуснато нарушение на чл.55, ал.2, т.3 от ЗЗО и чл.312, ал.1 от НРДМД за 2023-2025г.

Разпоредбата на чл.55, ал.2, т.3 от ЗЗО сочи, че НРД съдържа условията и реда за оказване на помощта по т.2, а в т.2 е посочено, че в НРД се съдържат отделните видове медицинска помощ по чл.45 от ЗЗО. В чл.312, ал.2 от НРДМД 2023-2025г. е посочено, че клиничните пътеки, АПр и КПр, заплащани от НЗОК в полза на ЗОЛ, съдържат изисквания и правила за клинично поведение при провеждане на диагностика, лечение и рехабилитация на заболяванията, включени в тях, както и за структурни звена, апаратура и необходимите специалисти. Следователно, за да е налице нарушение по цитираните разпоредби следва да се установи нарушение на изпълнението на установените в КП, АПр и КПр условия.

В случая органът се е позовал на допуснато нарушение на §78, т.20.1, подт.2 от договор № РД-НС-01-2-1 от 20.02.2024г. за изменение и допълнение на НРДМД за 2023-2025г. В посочения текст е въведено изменение по КП № 50.1 „Диагностика и лечение на исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза при лица над 18 години“, по която е проведено лечение на ЗОЛ с ИЗ № 18359, 18060, 18013 и 18941. Изменението касае част „Изискване“ от КП, като след абзац първи се добавя „При необходимост от продължаване на болничния престой на пациента над 4 дни лечебното заведение уведомява веднага съответната РЗОК.“ Въведеният текст създава задължение за изпълнителите на болнична медицинска помощ при лечение по КП 50.1 и необходимост от престой на пациента в болничното заведение за повече от 4 дни да се уведомява РЗОК. Въведено е също изискване това уведомяване за бъде отправено „веднага“, което, според значението на употребената дума, следва да се тълкува - към момента на възникване на основанията за продължаване на хоспитализацията. Клиничните пътеки, заплащани от НЗОК в полза на ЗОЛ, съдържат изисквания и правила за клинично поведение при провеждане на диагностика, лечение и рехабилитация на заболяванията, включени в тях, както и за структурни звена, апаратура и необходимите специалисти. Изпълнителят на болнична медицинска помощ в процеса на диагностика, лечение и обслужване на пациента следва да прилага утвърдените начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение в клиничните пътеки. Непрекъсваемостта на болничната помощ и вменените с НРД, задължения за спазване алгоритмите на клиничните пътеки, налага в случая въведеното с §78, т.20.1, подт.2 от договор № РД-НС-01-2-1 от 20.02.2024г. за изменение и допълнение на НРДМД за 2023-2025г. уведомяване уведомяването да се извършва веднага, т.е. незабавно към момента на възникване на условията за продължаване на хоспитализацията. Според настоящия съдебен състав, доколкото КП 50.1 е с продължителност 4 дни, то установяването на основанията за продължаване на престоя следва да са възникнали най-късно на 4-тия ден от хоспитализацията на ЗОЛ. Следователно за медицинското заведение възниква задължение, според тълкуването на въведения текст, да уведоми РЗОК за необходимостта на продължаване на лечението още най-рано на петия ден от хоспитализацията, когато времетраенето на КП вече е просрочено.

От данните по делото, които не са и спорни, се установява, че от медицинското заведение действително са изпратили уведомление до РЗОК Бургас за необходимостта от продължаване престоя на пациентите с ИЗ № 18359, 18060, 18013 и 18941 за повече от 4 дни. Тези уведомявания обаче, видно от положените върху тях входящи номера са постъпили в РЗОК едва след дехоспитализацията на четиримата пациенти: пациент с ИЗ № 18941 е бил хоспитализиран от 23.11.2024г. до 30.11.2024г., т.е. общо 8 дни, а уведомлението до РЗОК е постъпило на 02.12.2024г.; пациент с № 18013 е бил хоспитализирана от 07.11.2024г. до 24.11.2024г., т.е. общо 18 дни, а уведомлението до РЗОК е постъпило на 26.11.2024г.; пациент с ИЗ № 18060 е бил хоспитализирана от 08.11.2024г. до 13.11.2024г., т.е. 6 дни, уведомлението до РЗОК е постъпило на 14.11.2024г.; пациент с ИЗ № 18359 е бил хоспитализирана от 14.11.2024г. до 19.11.2024г., т.е. 6 дни, а уведомлението до РЗОК е постъпило на 04.12.2024г. Самите уведомителни писма, където е посочен регистрационен номер на медицинското заведение, са изведени от същото и са постъпили на същия ден в РЗОК. Следователно РЗОК е уведомена за настъпване на условията за продължаване на хоспитализацията на пациентите след изтичане на 4-тия ден по КП, както и едва след дехоспитализиране на пациентите, т.е. не е изпълнено въведеното с §78, т. 20.1, подт. 2 от договор № РД-НС-01-2-1 от 20.02.2024г. за изменение и допълнение на НРДМД за 2023-2025г. изискване за изпълнение на КП 50.1.

При тези съображения съдът приема, че изпълнителят на болнична медицинска помощ е допуснал нарушенията визирани в т.4, 5, 6 и 7 от оспорената заповед, изразяващи се в нарушения на чл.55, ал.2, т.3 от ЗЗО и чл.312, ал.1 от НРДМД за 2023-2025г., а именно нарушение на условията и реда за предоставяне на медицинска помощ, установена в НРД (съгласно т.2 от чл.55, ал.2 от ЗЗО), изразяващо се в неспазване изискванията на приложената по отношение на пациентите КП. Така допуснатите нарушени попадат в хипотезата на чл.455, ал.3 от НРДМД 2023-2025г. и съответно подлежат на санкция въз основа на посочената разпоредба, както именно е постъпил и административният орган.

Що се отнася до размера на наложените санкции, съдът намира, че същият е правилно определен. Приложимата санкционна норма предвижда финансова неустойка в размер от 200 до 500 лв. В случая органът е определил за всяко от нарушенията – финансова неустойка в размер на 250 лв. Този размер клони към предвидения в закона минимум. Същевременно органът е изложил в достатъчна степен своите мотиви за налагане на санкция над минимално предвидената, които съдът изцяло споделя. Неспазването на изискванията на КП, АПр и КПр се характеризират с изключителен обществен интерес, доколкото касаят правилното и еднакво предоставяне на медицинска помощ на всички пациенти. Действително допуснатото в случая нарушение е формално и не засяга конкретно провеждането на лечение на ЗОЛ, но представлява гаранция за правилното му приложение и надлежно удостоверяване на неговата продължителност, а също е и гаранция и възпрепятства възможността изпълнителите на болнична медицинска помощ да злоупотребяват с отчитането на престои в болничното заведение на пациентите. При тези съображения съдът приема, че определения размер на финансовата неустойка е съобразен с характера и вида на нарушението и неговата степен на засягане на обществения интерес в областта на здравеопазването.

При изложените съображения съдът приема, че правилно и законосъобразно е определена санкция на жалбоподателя по т.4, 5, 6 и 7 от оспорената заповед.

Сумирайки изложеното съдът приема, че заповед за налагане на санкции № РД-25-804/14.05.2025г., издадена от директора на РЗОК Бургас, с която са констатирани седем самостоятелни нарушения на правилата за извършване на медицинските дейности по НРДМД 2023-2025 и съответно за всяко от нарушенията е наложена отделна санкция финансова неустойка, в общ размер [рег. номер]. е законосъобразна, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

При този изход от спора, на основание чл.143, ал.3 от АПК и във връзка със своевременно направено искане, разноски по делото следва да се присъдят на ответната страна.

По повод направеното своевременно искане и на основание чл.143 ал.3 от АПК, на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв., определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и съобразно правната и фактическа сложност на делото.

Предвид изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК оспорването следва да се отхвърли.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Д. М. ЕООД [населено място], [ЕИК], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3 срещу заповед за налагане на санкции № РД-25-804/14.05.2025г., издадена от директора на РЗОК Бургас

ОСЪЖДА УМБАЛ Д. М. ЕООД да заплати на РЗОК Бургас 200лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.