Решение по дело №67394/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4979
Дата: 19 май 2022 г.
Съдия: Десислава Иванова Тодорова
Дело: 20211110167394
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4979
гр. София, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110167394 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Фирма“ ЕАД П. ИЛ. Н., с която са предявени по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно искове с правно основание чл. 318, ал.
2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено,
че П. ИЛ. Н. дължи на „Фирма“ ЕАД сумата 1071,09лв. за главница за цена на доставена
топлинна енергия за имот в (адрес),, за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 17.06.2021г. до изплащане на вземането, с мораторна лихва от 15.09.2019г.
до 29.04.2021 г. в размер на 127,59 лв.; 34,93 лв. за главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. , ведно със законна лихва
от 17.06.2021г. до изплащане на вземането, с мораторна лихва от 01.07.2018г. до 29.04.2021
г. в размер на 5,87 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 34698/2021г. по описа на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи
условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за
исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените срокове от ответника в
качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Ответникът не
изпълнил и задължението да заплаща услуга за дялово разпределение. Претендира се право
на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД, както и съдебни разноски.
Ответникът, получил препис от искова молба с приложения на 19.02.2022 г., в
законоустановения срок за отговор на искова молба е подал молба с която твърди, че
заявените парични вземания са заплатени.
Третото лице-помагач на страната на ищеца счита исковете за основателни.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят по всички правнорелевантни факти за възникване на спорното
право на парично вземане, удостоверено в заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 34698/2021 г. по описа на СРС, в каквато насока са приетите
1
писмени доказателства и процесуалното поведение на ответника, който представя
доказателство, че е платил сумата 1415,00 лева за предявените парични вземания, което
ищецът не оспорва. От платежно нареждане се установява, че ответникът е заплати на
ищеца сумата на 11.03.2022 г. Не е заявено какво и в какъв ред се погасява, освен че касае
настоящото дело. Дългът на ответника, без съдебните разноски, се формира от главници –
1106,02 лева; мораторни лихви –133,46 лева, и законна лихва върху главниците, считано от
17.06.2021г. до изплащане на вземането – 11.03.2022 г., в размер на сумата от 82,34 лв.
определен от Съда, съобразно правомощието му по чл. 162 от ГПК, след прилагане на
служебен лихвен калкулатор. При това положение, ответникът към 11.03.2022 г. е следвало
да плати сумата общо 1321,82 лв., без съдебни разноски, поради което с платеното са
покрити всички задължения, вкл. част от съдебните разноски. Съобразно чл. 235, ал. 3 от
ГПК, решението на Съда трябва да отразява правното положение между страните по делото
към момента на приключване на устни състезания, като се вземат предвид новонастъпилите
доказани факти, които са от значение за спорното право. Предвид правопогасяващият ефект
на плащането, предявените искове подлежат на отхвърляне.
Ищецът има право на съдебната разноска за възнаграждение на юрисконсулт 100 лв.
за настоящото производство, която страната претендира, след приспадане на платените
суми. Съдебните разноски следва да се възложат в тежест на ответника, тъй като по арг. от
чл. 78, ал. 2 ГПК, е дал повод за водене на делото. Ответникът няма право на съдебни
разноски, защото не оспорва изпадането си в забава спрямо ищеца, а неизпълнението на
изискуеми задължения на техния падеж е повод за завеждане на делото. Ето защо и на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди единствено сумата
100,00 лв. за възнаграждение на юрисконсулт по чл. 25 от НЗПП.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Фирма“ ЕАД, с ЕИК: ......., срещу П. ИЛ. Н., с
ЕГН:**********, искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 318, ал. 2
ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за
установено по отношение на П. ИЛ. Н., с ЕГН:**********, че за „Фирма“ ЕАД, с ЕИК: .......,
съществува правото на парично вземане за сумата 1071,09лв. за главница за цена на
доставена топлинна енергия за имот в (адрес),, за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от 17.06.2021г. до изплащане на вземането, с мораторна лихва от
15.09.2019г. до 29.04.2021 г. в размер на 127,59 лв.; 34,93 лв. за главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. ,
ведно със законна лихва от 17.06.2021г. до изплащане на вземането, с мораторна лихва от
01.07.2018г. до 29.04.2021 г. в размер на 5,87 лв., удостоверени в заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 34698/2021г. по описа на СРС,
поради извършено от П. ИЛ. Н. в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА П. ИЛ. Н., с ЕГН:**********, да заплати на „Фирма“ ЕАД, с ЕИК: ......., на
основание чл. 78, ал. 1, във вр. 78, ал.8 от ГПК, сумата 100,00 лева – съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Фирма“ ЕООД на
страната на ищеца „Фирма“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.

2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3