№ 15878
гр. София, 22.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110103533 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на Глава XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба с вх. № 19723/21.01.2025
г., от В. И. К., ЕГН **********, *******, срещу ********* с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: *********, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация, както следва:
1. положителен установителен иск с правна квалификация чл.22 ЗПК,
с който се иска да се обяви за недействителен ******* №
40006598232/11.11.2021 г. сключен между В. И. К., ЕГН **********
и ******* с ЕИК ********, на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, чл.10а и чл.
19 от ЗПК.
а при условията на евентуалност клаузата в раздел V от договора, която
предвижда заплащането на възнаграждение за закупени допълнителна/ни
услуги "ФАСТ" в размер на 875,00 лв. и "ФЛЕКСИ" в размер на 2100,00 лв.
или общо на 2975,00 лева за двете допълнителни услуги
2. осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с
който да се осъди ********* с ЕИК ******** да заплати на В. И. К., ЕГН
********** сумата от 849,73 лв., представляваща общата стойност на
извършени плащания (недължимо заплатени и получени), при начална
липса на правно основание, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда (21.01.2025 г.), до окончателното
изплащане на задълженията.
1
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, ищецът
като заемополучател, а ответникът като заемодател, е сключен договор за
потребителски кредит № 40006598232/11.11.2021 г. при следните параметри:
главница – 3 500 лева. Срок за връщане на заема – 24 месеца, , ГПР – 49.03 %,
ГЛП – 41.00 %. Посочва, че ищецът е следвало да върне и суми в размер на
875.00 лева за пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и 2100 лева за пакет от
допълнителни услуги „Флекси“. Общата сума, което е следвало да върне е 8
126.04 лева.
Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.22 ЗПК. С пакета от
допълнителни услуги се нарушава размера на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло
се законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗПотр..
Твърди, че договора е извършил плащания в общ размер на 4349.73 лева.
Моли съда да уважи исковите претенции. Претендира разноски.
Претендира адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.
На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка: ******.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изцяло оспорва исковете. Твърди,
че договорът не е недействителен или нищожен. Твърди, че е индивидуално
сключен. Не оспорва сключването по договора и неговите параметри.
Изразява становище по приложение на правото и ЗПК. Признава, че ищецът е
изцяло платил сумата от 4382.59 лева по договора за кредит. Посочва
платената сума по пера. Твърди, че кредитът е приключил с пълно предсрочно
погасяване на дата 25.01.2022 г.
Моли съда да отхвърли исковите претенции. Прави възражение по
чл.78, ал.5 ГПК. Претендира разноски по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 360.00
лева за иск. Прави искане за прихващане на разноски.
Ищецът, редовно призован за открито съдебно заседание (о.с.з.), не се
явява и не се представлява. С допълнителна молба поддържа иска. Излага
съображения, че искът е основателен. Претендира разноски. Представя списък
по чл.80 ГПК.
Ответникът, редовно призован за о.с.з., не се явява и не се представлява.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото въззивно
произнасяне, е редовна, от надлежно легитимирана страна. Налице са всички
положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във
връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при
разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата
допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което
2
производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 13424/21.03.2025 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 57-63 от
делото).
Страните не спорят, че е сключен договор за потребителски кредит №
40006598232/11.11.2021 г. при следните параметри: главница – 3500 лева, срок
за връщане на заема – 24 месеца, лихвен процент на ден – 0.11 %, договорна
лихва в размер на 1651.04 лева, ГПР – 49.03 %, ГЛП – 41.00 %.
Не е спорно, че към договора са били прибавени два пакета от
допълнителни услуги – Фаст в размер на 875.00 лева и Флекси в размер на
2100 лева. Тези суми също били разсрочени във времето, като се погасявали
заедно с погасителната вноска – месечна вноска, съгласно погасителен план.
Така общата сума, която ищецът следва да върне е 8 126.04 лева и да плаща
месечна вноска в размер на 338.58 лева.
Не е спорно, че услугата Фаст представлява услуга по приоритетно
разграждане на искането за кредита, а услугата Флекси – представлява
възможност на ищеца да променя едностранно погасителния план, да отлага
вноски, да прихваща и т.н.
Не се спори, че ищецът е платил на ответника сумата от 340 лева по
кредита на 21.12.2021 г., както и 10.00 лева по същия кредит на 23.12.2021 г.
Не се спори, че ищецът платил на ответника сумата от 3999.73 лева като
предсрочно погасяване на задължения, платена на 25.01.2022 г.. Не е спорно,
че ищецът е погасил изцяло задължението си по кредита. Общата сума, която
ищецът е платил по кредита е 4382.59 лева.
Спорно остава между страните дали договорът е недействителен, на
основание чл.11, ал.1 т.10 ЗПК – ясно ли е по какъв начин е формиран ГПР,
посочен ли е действителен ГПР, след като в посочения в договора, не е
включен пакета от допълнителни услуги и застрахователната премия.
Спорно остава дали клаузата за пакета от допълнителни услуги е
недействителна, тъй като тя не е включена в ГПР, представлява такса по
чл.10а ЗПК и дали с нея ГПР надвишава размера на чл.19, ал.5 ЗПК.
Спорно остава каква сума ищецът е получил от ответника и каква сума
ищецът е изплатил по този договор на ответника.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът напълно кредитира като обективна, пълна, обоснована и
изготвена от компетентно вещо лице (л.93-100 от делото). От него се
установи, че в ГПР не са включени таксите Факси и Флекси и , и е в размер на
50 %. В ГПР е включен само договорната лихва. Петкратният размер на
законната лихва за забава към датата н сключване на договора е 50.00 %. При
включване на двете такси Фаст и Флекси, ГПР се получава 158.08 %
3
Разпоредбата на чл. 21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на
процесния договор редакция на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12 и т. 20 и ал. 2, и чл. 12, ал.
1, т. 7 - т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В чл. 24 от
ЗПК е посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и
чл. 143-148 от ЗЗП.
Съгласно посоченото в процесния договор в частта „По поискана и
закупена допълнителна услуга“, при кандидатстването за потребителски
кредит ищецът изрично е поискал да закупи допълнителна услуга „Фаст“ и
допълнителна услуга „Флекси“, съобразно редът за използването им по
общите условия към договора. Уговорено е, че за поисканата и закупена
услуга ищецът дължи заплащане на възнаграждение за услуга "Фаст" и услуга
"Флекси", платими на вноски заедно с месечната погасителна вноска по
кредита.
Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащането
на такси за действия, свързани с управление на кредита, а ако бъде предвидено
събирането на такива такси - то те трябва да бъдат конкретно и точно
посочени в договора. От анализа на закупения пакет от допълнителни услуги
се доказа, че същите по своето правно значение представляват институти като
новация, подновяване, прихващане, опрощаване, споразумение, тъй като с
пакета от допълнителни услуги се цели промяна на погасителния план,
промяна на падежа, размера на вноската като отлагане или отсрочване,
намаляване на вноска като опрощаване. Следователно всички вноски по пакет
допълнителни услуги представляват съществени услуги по усвояване и
управление на кредита, което съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК са забранени.
Посочените такси от закупуване на пакет от допълнителни услуги, на
основание § 1, т. 1 от ДР към ЗПК представлява "Общ разход по кредита за
потребителя" и следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР по чл. 19
ЗПК (възнаграждение на заемополучателя). С включването на тези разходи
под формата на пакет от допълнителни услуги се заобикаля ограничението на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК. А заобикалянето на закона е
самостоятелно основание за нищожен потребителски договор за кредит, на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Съгласно чл. 19 ЗПК годишният процент на разходите (ГПР) по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
4
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Уговореният размер на договорно възнаграждение е част от ГПР по
кредита.
От представените от ищеца доказателствени средства се установи, че
включените такси не са включени в ГПР, а при тяхното включване се получава
ГПР, което е в нарушение на чл.19, ал5 ГПК към датата на сключване на
договора.
Освен това видно от договора за кредит, пакета от допълнителни услуги
представляват именно услуги като прихващаен, новация, изменение на
вземане, което попадат в ограничението на чл.10а ЗПК.
С оглед даденото в решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС
съдът приема, че с пакета от допълнителни услуги ответникът, като
кредитодател, заобикаля императивна правна норма, а именно чл.10а ЗПК и
чл.19 ЗПК, с което води до оскъпяване на кредита. Включват се такси, което са
елементи от същността на договора – разсрочване, новация, отсрочване, нов
срок и др. Именно това представляват възнагражденията по пакета от
допълнителни услуги Факти и Флекси. Същевременно този пакет не е
включен в ГПР, а представлява възнаграждение на кредитора. Всеки разход,
който не е включил при изчисляване на ГПР, но представлява възнаграждение
на кредитора, е нарушение на чл.10а, чл.19 ЗПК. Това води до невъзможност
потребителят да разбере как е сформиран ГПР, как е изчислен, какво се
включва в него. Фактически в договора има липса на посочен ГПР –
нарушение на чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК.
Ето защо съдът приема, че представеният договор за потребителски
кредит е недействителен, на основание чл.22 ЗПК.
При това положение искът е напълно основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
Освен това ответникът не успя да докаже, че клаузите за допълнителни
услуги са индивидуално уговорено. Налице са неравноправни клаузи по
чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗПотр.
По осъдителния иск
След като договорът е недействителен на основание чл.22 ЗПК, то
съгласно чл.23 ЗПК ищецът дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, т.е. главницата. По делото се установи, от представените писмени
доказателства и експертизата, че главницата е 3500.00 лева, а ищецът е платил
общо по договора 4349.73 лева. При това положение разликата,
представляваща сумата 849.73 лева, е платена без основание, тъй като същата
5
не се дължи изначално, поради недействителност на договора за кредит.
Следователно сумата от 849.73 лева е платена без основание.
Искът е предявен за сумата от 849.73 лева, поради което съдът следва да
се произнесе само за тази сума с оглед диспозитивното начало по чл.6 ГПК.
Ответникът не успя да докаже основанието на което е получил сумата.
Ето защо осъдителният иск е напълно основателен и следва да се уважи.
По разноските
С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Съгласно представения списък с разноски (л.104 от делото),
ищецът претендира:
359.03 лева държавна такса (л. 39 от делото)
1000.00 лева за експертиза (л. 72 от делото)
Възнаграждение по чл.38 ЗА (л.104 от делото).
Ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Съдът приема,
че възражението е основателно, но при други основания. В случая са
предявени два иска, които имат сходен предмет на доказване, между същите
страни, но се защитава две различни права, като по втория иск е притезание.
Въпросът по установителния иск се включва и по осъдителния иск. Ето защо
съдът приема, че за тези два иска следва да се определи едно възнаграждение.
Не е основателно възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК, че
възнаграждението в размер от 480 лева е прекомерно. С оглед свободния пазар
на адвокати, възнаграждение от 240 евро е нормално, дори и ниско сравнение
с пазара на адвокати в други държави на ЕС. Ако е преценил, че
възнаграждението е прекомерно, то ответникът е следвало да плати в срока по
чл.131 ГПК. Следователно ответникът не може да се възползва от собственото
си процесуално опущение, за да иска намаление на адвокатското
възнаграждение, при все, че неговото поведение е повод за направата на
исканите от ищеца разноски. Освен това 240 евро адвокатско възнаграждение
за изготвяне на исковата молба и процесуално представителство с оглед
разпоредбата на чл.101 ДФЕС е малко, тъй като това представлява само
възнаграждението на един адвокат за устна консултацията. В обобщение,
възражението по исковото производство, с оглед фактическата и правна
сложност на делото и процесуалните опущения на ответника, е
неоснователно. Действително делото не е с голяма фактическа и правна
сложност. Има значителен брой съдебни решения по тази практиката. Но
въпреки това възнаграждение от 240 евро не е прекомерно на свободния пазар
и е ней-ниското за най-елементарните дела. При въвеждане на еврото в
страната, следва да се съобрази с възнагражденията и на пазара в други
държави членки на ЕС, тъй като имаме общ единен вътрешен пазар. Ето защо
за адвокатско възнаграждение следва да се признае 480 лева.
Разноските, които следва да се признаят на ищеца са в размер на 1839.03
лева.
6
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
1839.03 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В. И. К.,
ЕГН **********, ******* и ********* с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: *********, че Договор за паричен заем ******* №
40006598232/11.11.2021 г., сключен между В. И. К., ЕГН ********** и
********* с ЕИК ********, е недействителен, на основание чл.22 вр. чл.11,
ал.1, т.9-10, чл.19, чл.10а ЗПК.
ОСЪЖДА ********* с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: ********* да заплати на В. И. К., ЕГН **********, *******
сумата от 849,73 лв. (осемстотин четиридесет и девет лева и седемдесет и
три стотинки), представляваща общата стойност на извършени плащания
(недължимо заплатени и получени), при начална липса на правно основание,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда
(21.01.2025 г.), до окончателното изплащане на задълженията, на основание
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ********* с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: ********* да заплати на В. И. К., ЕГН **********, *******
сумата от 1839.03 лв. (хиляда осемстотин тридесет и девет лева и три
стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 2025111010353 по описа за
2023 година на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7