Определение по дело №412/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Настоящото производство е с правно основание чл.463 от ГПК.

Образувано е по повод депозирана жалба от „С. Ф. Б.” Е., в качеството й на присъединен взискател по изпълнително дело № *1008 по описа на ЧСИ Р.С. с рег. № 812 и район на действие – ОС, гр. К.. Жалбата е насочена против разпределение на суми, получени от публична продан на недвижим имот на длъжника по изпълнителното дело-„О.” ,гр. К., обективирано в протокол проекто-разпределение от 21.06.2013 г.

Жалбоподателят „С. Ф. Б.” Е. в депозираната си жалба с вх.№ 11531/03.07.2013 г. по описа на ЧСИ Р. С., изтъква, че процесното разпределение е незаконосъобразно. В жалбата се излагат съображения, че при извършеното разпределение били посочени единствено номера на изпълнителни дела,имената на взискатели и номера на дела, въз основа на които са били издадени изпълнителни листове в полза на тези лица, като отсъствала каквато и да е било информация относно размера на техните вземания, основанията за определяне на припадащите им сÕ суми и дяловото разпределение между кредиторите, с оглед съразмерното им удовлетворяване.

Жалбодателят твърди, че тези обстоятелства препятствали възможността му да провери дали са налице предпоставките по чл. 460 от ГПК за извършване на разпределението, което пък ограничавало реализирането на правата му. Жалбодателят излага съображения, че от така извършеното проекто-разпределение не могъл да направи извод относно актуалния размер на вземането на първоначалния взискател, разполагал ли ипотекарния кредитор с изпълнителен лист за сумата, която се разпределяла за удовлетворяването му и дали изп.лист, въз основа на който на същия кредитор се разпределяла сумата от 640 840.69 лв., бил издаден въз основа на ипотечния акт, посочен в проекто-разпределението. Наред с тези оплаквания в жалбата е изложен и довод, че при изготвяне на разпределението не бил съобразен размерът на направените от „С. Ф. Б." Е. разноски в изпълнителните производства на ЧСИ Р.С. и ЧСИ М.Ц., както и дължимите адвокатски възнаграждения. Жалбодателят твърди и че изготвеното т.н. от ЧСИ проекто-разпределение нямало легална опора в ГПК. По изложените съображения жалбоподателят моли съда да отмени като незаконосъобразно проекто-разпределение от 21.06.2013 г. по изпълнително дело № *1008, извършено по повод реализирана публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника „О.” . С жалбата се прави доказателствено искане – да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза с поставени конкретни въпроси.

Депозирана е и от длъжника по изпълнителното дело „О.” , Г., жалба вх.№ 11466/01.07.2013 г. по описа на ЧСИ с рег. № 812 и в нея се излагат съображения за незаконосъобразност на така извършеното проекто - разпределение от 21.06.2013 г. на сума, получена от публична продан на негов недвижим имот.В жалбата се излагат съображения, че ЧСИ е определил продажната цена на имота без да се съобрази с правилото на чл.468 от ГПК, както и че така определената цена била по-ниска от пазарната стойност на имота. Излага се и съображение, че от предявеното на 28.06.2013 г. разпределение не ставало ясно как е разпределена сумата, съобразно привилегиите, уредени в чл.136 от ЗЗД. В протокола от предявеното на 28.06.2013 г. разпределение не ставало ясно кои са всички взискатели, кои от тях се ползвали с правото на предподчитително удовлетворение, вземането им в коя от хипотезите на разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД попадало. Изтъква се, че неправилно в т. 1 от разпределението било посочено, че подлежат на удовлетворение съгласно чл. 136, т. 1 от ЗЗД вземания за допълнителни разноски, защото последните не следвало да се ползват с такава привилегия. По изложените съображения жалбоподателят моли съда да отмени като незаконосъобразно проекто-разпределение, предявено на 28.06.2013 г. по изпълнително дело № *1008 на ЧСИ с рег.№ 812 на КЧСИ. С жалбата се прави доказателствено искане – да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза с поставени конкретни въпроси.

В даденият му надлежен срок първоначалният взискател „ПИБ” , Г., е депозирал становища, в които излага съображенията си, че депозираните жалби са недопустими и неоснователни.Излага съображения в тези аспекти.

Частният съдебен изпълнител с рег. № 812 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд, гр. К., е изложил мотиви съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 от ГПК, в които изтъква съображения, че жалбите са редовни,но неоснователни.

Окръжният съд в кръга на своите правомощия по повод депозираните жалби и извършената проверка, установи следното:

Жалбите, като са подадени в срок и от легитимирани лица, са процесуално допустими.

Изпълнително дело № *1008 по описа на ЧСИ Р.С., с рег. № 812 и район на действие – ОС, Г., е образувано по молба на взискателя „П. И. Б.” въз основа на изпълнителен лист за парично вземане по Договор за банков кредит № 000LD-L-000196/09.11.2010 г. и Анекс № 1/30.12.2010 г., срещу длъжника „О.” ,Г.. В хода на изпълнението са присъединени и други взискатели, включително и жалбодателят в настоящото производство – взискателят „С. Ф. Б.” Е. , Г..

Делото се намира във фазата на принудителното изпълнение. След извършена от ЧСИ С. публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника, а именно: хижа „Акация” със застроена площ 751.20 кв.м. на 2 етажа, МК, построена през 1965 г./разширена и преустроена през 1996 г./,находяща се в Община К., до язовир К., в територия на Горско стопанство-Г.,отд. 335-Д, е постъпила сума в размер на 690 105.00 лв. без включен ДДС. Съдебният изпълнител е извършил разпределение на събраната сума, обективирано в протокол изх. № 25009/21.06.2013 г., наименован протокол проекто-разпределение от 21.06.2013 г.,и съобразно разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД е отделил суми за : - вземания за разноски по принудителното изпълнение, ползващи се с привилегията по чл. 136, т. 1 от ЗЗД, а именно: 1. такса по т.26- в размер на 1 735.11 лв.; 2. ДДС върху такса по т.26 - 347.02 лв.; 3. обикновени такси по тарифата на ЗЧСИ -2 040 лв.;4. ДДС върху обикновените такси- 408.19 лв.; 5. допълнителни разноски -14.60 лв./4.60 лв.- 2 пощенски разходи и 10 лв. –ДТ за вдигане на възбрана/; 6. разноски на взискателя „ПИБ” , свързани с принудителното изпълнение – 34 946.37 лв.,от които образуване – 20 лв.;ПДИ- 20.00 лв.;възбрана -15.00 лв.; по т.20 – 12 096.14 лв.; ДДС върху посочените такси- 2 430.23 лв.;хонорар за вещо лице- 500 лв.; ДТ за възбрана и удостоверение за тежести- 15 лв.+50 лв.=65 лв.;платени суми за охрана 11 месеца – 19 800 лв. ЧСИ е разпределил и сума за издължаване към МДТ , съгласно справка на Община К.,в размер на 9 772.06 лв., съгласно чл. 136, т. 2 от ЗЗД, а остатъкът от общата събрана сума в размер на 640 840.69 лв. е разпределена за взискателя „ПИБ” за частично удовлетворяване на вземането му по делото, съгласно договорна ипотека, вписана в службата по вписвания при РС, Г. – дв.вх.рег. № 109/ 21.01.2011 г.,т.1, акт № 8, рег.№ 109/21.01.2011 г., описна книга 64, съгласно чл.136, т.3 от ЗЗД.

Взискателите, в т.ч. и жалбоподателят, и длъжникът, са призовани за предявяване на разпределението на 28.06.2013 г. от 16.30 часа. С протокол от 28.06.2013 г. е предявено изготвеното разпределение, като са дадени указания, че същото подлежи на обжалване в 3-дневен срок от тази дата пред ОС,гр. К..

Към доказателствата по делото е приобщено и заверено копие от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 32, т.1, рег.№ 988,н.д. № 30/2011 г. на помощник-нотариуса на нотариус с рег. № 020 на НК, вписан в Служба по вписванията рег.№ 109/21.01.2011 г.,акт.№ 8,т.1, дело № 64/2011 г. От прочита на същия се установява, че за обезпечаване на вземанията на кредитора „ПИБ” по Договор за банков кредит № 000LD-L-000196/09.11.2010 г., кредитополучателят –длъжник в изпълнителното производството „О.” , Г., е учредил в полза на кредитора ипотека върху свои недвижими имоти, между които и посочения в т.2.3 от нотариалния акт, недвижим имот, съставляващ хижа „Акация”, находяща се в Община К., до язовир К., в територия на Горско стопанство-Г.,отд. 335-Д, със застроена площ 751.20 кв.м.

В хода на тези фактически констатации, съдът изгради своето становище. Безспорно към момента на предявяване на разпределението – 28.06.2013 г. постъпилата сума от 690 105.00 лв. не е била достатъчна да удовлетвори всички взискателите по изпълнителното дело, поради което и на основание чл. 460 от ГПК, ЧСИ е пристъпил към извършване на разпределение на събраната сума. Разпределението е акт на съдебния изпълнител и предполага повече от един взискател по същото изпълнително дело и недостатъчност на сумата, постъпила по изпълнението за цялостното удовлетворяване на всички взискатели. Безспорно тези предпоставки са били налице. От процесуална гледна точка за предявяването на извършеното разпределение на сумите всички страни по делото - длъжникът, първоначалния взискател и присъединените взискатели са били надлежно уведомени.

Безспорно, от обсъдения в предходен абзац, Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 32, т.1, рег.№ 988,н.д. № 30/2011 г. на помощник-нотариус на нотариус с рег. № 020 на НК,в производството се установява, че подлежащата на разпределение сума е получена от продажбата на ипотекирания в полза на първоначалния взискател „ПИБ” ,недвижим имот, собственост на длъжника, съставляващ хижа „Акация”, находяща се в Община К., до язовир К., в територия на Горско стопанство-Г.,отд. 335-Д, със застроена площ 751.20 кв.м. Т.е. по силата на предписаните в разпоредбата на чл.136 от ÃЗД,привилегии, първи, ползващи се с привилегията на чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД са всички разноски,вкл. и допълнителните такива, направени от кредитор за обезпечаването и осъществяването на принудителното изпълнение, или в настоящия казус това са разноските на първоначалния взискател. След изчерпване на вземането по т.2 на чл.136, ал.1 от ЗЗД за местните данъци и такси върху имота, предмет на принудителното изпълнение, установени в производството по основание и размер с приложеното по делото удостоверение изх.№ 11-03-601/1/ 14.05.2013 г. на Община К., и преди другите привилегии по чл.136, ал.1, т.4 и сл. от ЗЗД, следва да се удовлетвори ипотекарният кредитор, било то изцяло или частично. В производството това е първоначалния взискател - „ПИБ” . Това е така защото от обсъдените вече писмени доказателства, беше установено,че вземането му, посочено в изпълнителния лист, стоящ в основата на изп. производство, произтича от Договор за банков кредит № 000LD-L-000196/09.11.2010 г., и че това му вземане по този договор е обезпечено с учредената от кредитополучателят –длъжник „О.” , Г., ипотека върху продаденият на публична продан недвижим имот. Жалбодателят „С. Ф. Б.” Е. определено е хирографарен кредитор и неговото удовлетворяване, съгласно разпоредбата на чл.137 от ЗЗД, следва изчерпването на привилегиите по чл.136,ал.1, т.6 от ЗЗД, вкл. и за вземанията му за разноски, направен в други изпълнителни производство на ЧСИ Р.С. и на ЧСИ М.Ц..

Неоснователен е доводът на жалбодателя „С. Ф. Б.” Е. за порочност на процедурата по изготвяне на разпределението, защото актът, обективиращ факта на осъществяване на самото разпределение бил наименован проекто-разпределение. Настоящата инстанция намира, че доколкото съдържанието съответства на процесуалните изисквания, наименованието не влияе на валидност на извършеното разпределение. Доводите на жалбодателя за отсъствие на данни за размера на вземанията на посочените в протокола присъединени взискатели, доколкото за тяхното удовлетворяване не са били разпределени средства при процесното разпределение, настоящата инстанция намира за неоснователни в производството.

Що се касае до доводите на жалбодателя- длъжник „О.” , съдът намира, че относим в производство е само този довод, касаещ самото разпределение. Неотносим в този аспект е доводът, че цената на продадения на публична продан недвижим имот била неправилно определена. Това е довод, който може и следва да бъде направен в друго производство по реда на чл.435, ал.3 от ГПК. В този аспект съдът намира за неоснователни и направените в жалбите доказателствени искани за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. А относимият довод на длъжника, че от предявеното на 28.06.2013 г. разпределение не ставало ясно как е разпределена събраната сума, съобразно привилегиите, уредени в чл.136 от ЗЗД, по изложените до тук съображения, настоящата инстанция намира за неоснователен.

Казано в заключение, изложеното води до извода, че депозираните от жалбодателя- присъединен взискател „С. Ф. Б.” Е., и длъжника „О.” , жалби се явяват неоснователни, и като такива следва да бъдат оставени без уважение.

Ето защо, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от „С. Ф. Б.” Е., ЕИК *, чрез пълномощник със съдебен адрес: гр. С., бул. „К.А.Д.” № 13, .2, А. Г.С., жалба против извършено по изпълнително дело № *1008 по описа на ЧСИ с рег.№ 812 разпределение, обективирано в протокол проекто–разпределение изх.№ 25009 от 21.06.2013 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от „О.” , със седалище и адрес на управление Г., бУ.Б.” № 1., ЕИК *, със съдебен адрес: гр. С. 1407, район „Л.”, ул. „В.п.” № 2, .1, офис 1, А. Л.Г., жалба против извършено по изпълнително дело № *1008 по описа на ЧСИ с рег.№ 812 разпределение, обективирано в протокол проекто–разпределение изх.№ 25009 от 21.06.2013 г.

Решението подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл. 274 от ГПК, пред Апелативен съд, гр. Пловдив, в едноседмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.