ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 639
гр. Бургас, 18.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500054 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.274-279 ГПК.
Постъпила е частна жалба от Н. Й. С., с адрес: ***, против
разпореждане № 7902/09.11.2021 г. , постановено по гр.д.№ 7861/2021 г. по
описа на РС-Бургас, с което на основание чл.130 ГПК е върната молба вх.№
23378/09.11.2021, ведно с приложенията, подадена от Н. Й. С. срещу П. С. К.
за защита по реда на ЗЗДН и производството по делото е прекратено на
основание чл.10 ЗЗДН, поради недопустимост на молбата.
В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното
разпореждане, както същото се счита за неправилно и незаконосъобразно.
Според жалбоподателя, районният съд неправилно е приел молбата за
подадена извън преклузивния срок, като не е съобразил, че същата е подадена
по пощата в срок. В тази връзка се сочи, че към жалбата се представя
електронно изявление от Еконт за подаване на молбата в срока по чл.10, ал.1
ЗЗДН. Моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да върне
делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Съгласно чл.130, изр.последно ГПК, препис от жалбата не е връчен
на насрещната страна.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата,
събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за
1
установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от
легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съда, поради
което е допустима.
Разгледана по същество, частна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството по гр.д.№ 7861/2021 г. по описа на РС-Бургас е
образувано по молбата на Н. Й. С., подадена на 09.11.2021 г., против П. С. К.,
за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН. В молбата са описани
актовете на домашно насилие и се твърди, че същите са извършени на
08.10.2021 г. от страна на ответницата.
С обжалваното разпореждане № 7902/09.11.2021 г. районният съд е
върнал молбата като недопустима и е прекратил производството по делото.
Съдът е приел, че молбата е депозирана на 09.11.2021 г. и съгласно чл.10, ал.1
ЗЗДН актът за насилие следва да е с начален момент 09.10.2021 г., а данни за
такъв по делото няма, като молителят твърди упражненото спрямо него
домашно насилие да е осъществено на 08.10.2021 г. Поради това е прието, че
описаните действия са извън преклузивния срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН и
молбата е недопустима.
С оглед данните по делото, Бургаският окръжен съд намира, че
обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено, като изцяло се споделят съображенията на първата инстанция за
недопустимост на молбата за защита като подадена извън преклузивния срок
по чл.10, ал.1 ЗЗДН.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗЗДН, молбата за налагане на
мерки за защита се подава в едномесечен срок, считано от акта на домашното
насилие. Този срок е преклузивен и за него съдът следи служебно. В случая,
при твърдение в молбата, че актът на домашно насилие е от дата 08.10.2021
г., то предвиденият в чл.10, ал.1 ЗЗДН едномесечен срок изтича на 08.11.2021
г., понеделник, присъствен ден. Съгласно чл.62, ал.2 ГПК, срокът не се смята
пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. В случая
обаче, доказателства за това, че молбата за защита е била изпратена по
пощата именно в този ден – 08.11.2021 г. не се съдържат в кориците на
делото, тъй като на приложената разписка от Еконт липсва посочена дата на
приемане на пратката. Такива доказателства не са представени от
жалбоподателя и с частната му жалба, като към същата липсва посоченото
като приложение електронно изявление на куриерската фирма. Предвид
2
горното, въззивният съд намира, че молбата за защита е подадена на датата на
входирането й в деловодството на БРС, а именно на 09.11.2021 г., поради
което се явява недопустима като депозирана след изтичане на преклузивния
срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН и на основание чл.130 ГПК същата подлежи на
връщане, а образуваното по нея производство следва да бъде прекратено,
както правилно е процедирал и районния съд.
Ето защо, Бургаският окръжен съд, намира, че като е върнал молбата
за защита и е прекратил делото на основание чл.130 ГПК, БРС е постановил
правилно и законосъобразно разпореждане, което следва да бъде потвърдено.
На основание чл.274, ал.4 ГПК, вр. чл.17, ал.6 ЗЗДН настоящото
определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 7902/09.11.2021 г. , постановено
по гр.д.№ 7861/2021 г. по описа на РС-Бургас, с което на основание чл.130
ГПК е върната молба вх.№ 23378/09.11.2021, ведно с приложенията, подадена
от Н. Й. С. срещу П. С. К. за защита по реда на ЗЗДН и производството по
делото е прекратено на основание чл.10 ЗЗДН, поради недопустимост на
молбата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3