Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 20.12.2019
год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
При участието на секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17039 по описа на ВРС за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК. Образувано е по искова молба от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 представлявано от Изпълнителни директори Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, подадена след провеждане на производство по чл. 410 от ГПК, с искане да бъде признато за установено, че длъжникът И.И.И., ЕГН **********,***, дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД сумите както следва:
-1 260,41 лв. (Хиляда двеста и шестдесет лева и 41 стотинки) - представляващи главница по договор за паричен заем;
-138,69 лв. (Сто тридесет и осем лева и 69 стотинки) представляващи договорна лихва за периода от 26.08.2016 г. до
24.03.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска).
-918,90 лв. /Деветстотин и осемнадесет лева и 90 стотинки/ за периода от 9.09.2016 г. до
24.03.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска) представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение;
-207,65 лв. (Двеста и седем лева и 65 стотинки) представляващи обезщетение за забава за периода от 27.08.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението,
за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 5922/03.08.2018 г. по ч.гр.д.№ 11880/2018 г. на ВРС.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
С Договор за паричен заем № 2560374 от 18.05.2016 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като Заемодател и И.И.И. като Заемател при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, съгласно който Заемодателят се е задължил да отпусне на Заемополучателя паричен заем в общ размер на 1750,00 лева, а последният усвоява цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което Заемодателят е изпълнил задължението си. И.И.И. се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 2033,68 лв., ведно с договорната лихва в размер на 283,68 лв. на 22 равни двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 92,44 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва), като падежът на първата погасителна вноска бил 03.06.2016 г., а на последната 24.03.2017 г.
Твърди, че в сключения между страните договор, ответникът се задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, ще дължи неустойка. Неустойката се начислявала еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между страните договор и се дължала като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. На ответника била начислена неустойка в размер на 1347,72 лв., която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 22 равни вноски, всяка в размер на 61,26 лв., платими на съответните падежни дати на погасителния план.
Сочи, че разпоредбите на договора предвиждат, че съгласно Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, при забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9,00 лв. за на всеки 30 дневен период, до максимален размер от 45,00 лв., поради което ответникът дължи разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер 45,00 лв.
Сочи, че на основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 27.08.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 207,65 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Твърди, че длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството, като сумата, която била погасена до момента възлизала на 1108,40 лв., с която счита, че са погасени както следва: неустойка за неизпълнение: 428,82 лв., такса разходи: 45,00 лв., договорна лихва: 144,99 лв., главница: 489,59 лв.
Твърди, че срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 24.03.2017 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
Сочи, че така описаното вземане му е прехвърлено от кредитодателя на основание сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 16.11.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 януари
2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********
и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, по силата, на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Ответникът чрез особен представител, в срока за отговор, е депозирал такъв по делото. В отговора ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва Договора за паричен заем № 2560374/18.05.2016 г. да е породил действието си, поради нищожност в неговата цялост и/или на отделни негови клаузи.
Твърди, че от представените доказателства, вкл. договора не се установява предоставяне на заема, като сочи, че въпреки клаузата на чл.
3, ал.
2, изр. последно от Договора, с ал. 1 на същия член се установява уговаряне на прихващане, за което няма информация дали е извършено и в какъв размер.
Сочи, че доколкото като неотменимо условие за сключването на Договора е предвидена разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Договора, няма представено доказателство, че заемополучателят е изпълнил вмененото му задължение, респ. че волята на страните по предмета на договора е породила действието си, а в условията на евентуалност, навежда твърдения за нищожност на уговорената с чл. 4, ал. 2 от Договора неустойка поради противоречие с добрите нрави. Излага, че размерът на неустойката съставлява над 76% от основното задължение, поради което следва да се приема не като прекомерна, а като „скрита“ такса за обслужване или управление на кредита (заема), че клаузите на чл. 4 от Договора противоречат на чл. 10а, ал. 2 от ЗКП. Сочи, че съгласно чл. 5 от ЗПК, преди потребителят да е обвързан от предложение или договор в случаите на предоставяне на потребителски кредит, то следва да му бъдат разяснени конкретните условия, както и да му бъде предоставена нужната информация, за да вземе същият информирано решение за сключване на договора, а видно от датата на приложените към договора подписани от ответника документи, конкретно Предложението за сключване на договора е подписано на датата на подписване на самия договор; не е предложен погасителен план, съответно на ответника не е дадена възможност предварително да се запознае с условията на финансовата институция, да сравни условията им с тези на други финансови институции, не са му били разяснени и не са конкретизирани съществени разпоредби, като ГПР, ФГЛП, които в съвкупност формират размера на задължението му по договора.
Твърди, че договорът, в противоречие с изискванията на чл. 11, т.11 и т. 12 от ЗПК, не съдържа информация за размера на съответните уговорени плащания и срокове, поради което заемополучателят няма информация и яснота относно размера на главницата, лихвата и доп. разходи, които всяка от посочената в чл. 2, т.2 от Договора вноска погасява задължението му, с което Заемодателят (кредитор) не е изпълнил задължението си да представи разбивка на всяка отделна погасителна вноска - от какво се формира и как плащането ѝ се отразява на задължението на заемодателя. Така съобразно изричната правна норма на чл. 22 от ЗПК, сочи, че липсата на изискуемото по закон съдържание на договора за кредит обуславя пълната му недействителност.
В заключение излага, че всички клаузи на договора са изготвени и предложени му по начин, по който той не би могъл да повлияе върху тяхното съдържание и/или изменение. Това обстоятелство поставя в противоречие условията на договора с разпоредбата с чл.
146 от ЗЗП.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 5922/03.08.2018 г., издадена по ч.гр.д. №11880/2018 г. по описа на ВРС е разпоредено длъжникът И.И.И.
да заплати на ищеца „А.з.с.н.в.”
ЕАД процесните суми.
С исковата молба по делото е представен Договор за паричен заем №2560374 от 18.05.2016 г. (л.5) между „Изи Асет Мениджмънт”
АД и И.И.И.,
съгласно който се предоставя на ответника заем в размер на 1750,00 лв., който трябва да се погаси чрез 8 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 92,44 лв. Съгласно чл.2, т.6 от договора фиксираният годишен лихвен процент по заема в размер на 35%, годишният процент на разходите за заема е 41,09% (т.8), а общата дължима сума от заемателя е в размер на 2033,68 лв. Съгласно чл.4 от договора заемателят се задължава в срок до 3 дни от сключването му да предостави подробно описани обезпечения на заемодателя, като в случай на неизпълнение на това задължение дължи неустойка в размер на 1347,72 лв., която ще се заплаща разсрочено с всяка погасителна вноска, към които се добавя сума в размер на 61,26 лв. Също така е уговорено, че ако заемателят забави плащането на падеж на погасителната вноска с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такса разходи за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв., като всички начислени разходи не може да надхвърлят 45,00 лв. Съгласно чл. 3 от договора страните се договарят с част от заемната сума да се погаси изцяло задължението му към Изи Асет Мениджмънт по Договор за паричен заем в размер на 724,36 лв. Към договора е приложено предложение за сключване на договор за паричен заем.
Представен е и рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. (стр.10), сключен между „Изи асет мениджмънт”
АД като продавач и „А.з.с.н.в.”
ООД като купувач, съгласно който продавачът ще прехвърля на Купувача на месечна база ликвидни и изискуеми вземания по договори за потребителски кредит, сключени между продавача и трети физически лица, които вземания ще се индивидуализират в Приложение №1, неразделна част от договора. Представено е и приложение №1/01.01.2018 г. (стр.16) със заличени други данни в което под №7 е записан договор за паричен заем №2560374 от 19.05.2016 г. с главница 1750,00 лв., общо дължими по кредита 3381,40 лв., от които дължим остатък 2456,30 лв. за длъжник И.И.И., ЕГН **********, с което съдът намира, че на ищеца от кредитора „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ е прехвърлено именно вземането по процесния договор.
Представено и е потвърждение за сключена цесия (л. 14-15) без посочена дата на която е направено обективираното в него изявление.
С исковата молба е представено и уведомително писмо за извършено прехвърляне на цесията (стр.19) от 15.10.2018 г. от „Изи асет мениджмънт”
АД чрез „А.з.с.н.в.”
ЕАД до И.И.И..
Същото е изпратено до посочения от И.И.И.
постоянен адрес *** като се е върнало, че на адреса няма такова лице.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 ГПК. Предявен е след успешно провеждане на производство по чл.410 ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 ГПК и в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 ГПК, с оглед на което е процесуално допустим. Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед. Или, в контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между „Изи Асет Мениджмънт”
АД и ответника е възникнала валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за заем, по силата на който на ответника е предоставена в заем сума срещу задължение за връщането й на 8 месечни вноски, заедно с договорна лихва и такси в посочения размер, наличието на валидна клауза на неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, изпадането на заемателя в забава, че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по силата на който на ищеца са прехвърлени вземанията по договора за заем с ответника, че цесията е съобщена на ответника от надлежната страна и размера на исковете.
От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът в качеството му на цесионер и „Изи асет мениджмънт”
АД в качеството му на цедент, е сключен валиден рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., както и че е подписано приложение №1, с които вземането на цедента от ответника по процесния договор за паричен заем е прехвърлено на ищеца. Разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД изисква цедентът да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането. В настоящия случай, въпреки че по делото не бяха представени доказателства ответникът да е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането преди образуване на настоящото производство, съдът намира, че последният е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне с получаване на препис от исковата молба от назначения му от съда особен представител.
Цедираното вземане произтича от сключен между ответника И.И.И.
и „Изи асет мениджмънт”
АД договор за паричен заем № 2560374 от 19.05.2016 г.
Видно от чл. 3 от договора с подписването на договора заемателят е удостоверил, че е получил остатъкът от заемната сума от 1025,64 лв., а с останалата част от заемната сума е извършено прихващане на взаимни вземания, с което е бил погасен текущ кредит на И.И.И.
№2478149 с остатъчен размер от 724,36 лв. С оглед на това за ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума и уговорената договорна лихва на падежните дати съгласно договора за заем.
Ищецът признава, че ответникът е извършил плащания в размер на 1108,40
лв.
Ответникът следва да заплати и законната лихва за забава върху просрочената главница, считано от падежа на всяко от плащанията до подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда.
Претенцията на ищеца освен главница и договорна лихва включва и неустойка. Доколкото процесният договор за заем е сключен при действието на Закона за потребителсия кредит, както и на Закона за защита на потребителите, то съдът следва служебно да съобрази разпоредбите на двата закона и да изследва действителността на клаузите на договора.
Съгласно чл.4 от договора заемателят се задължава в срок до 3 дни от сключването му да предостави подробно описани обезпечения на заемодателя, като в случай на неизпълнение на това задължение дължи неустойка в размер на 1347,72 лв. (при сума на отпуснатия заем 1750,00 лв.), която ще се заплаща разсрочено с всяка погасителна вноска от 92,44 лв., към които се добавя сума в размер на 61,26 лв.
съгласно чл. 11, ал.1, т.11 от ЗПК Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
В настоящото производство от ищеца не бяха представени доказателства за предоставянето на кредитополучателя на погасителен план, но съдът счита, че такъв е възпроизведен в самия договор.
Чл. 16 от ЗПК предвижда императивно задължение на кредитор да оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния. Същевременно в заявлението се твърди, че претендираното вземане за неустойка, произтича от клауза на договора за кредит, съгласно която такава се дължи, в случай, че заемателят не предостави в тридневен срок от подписване на договора обезпечение на задълженията си посредством поръчителство на две физически лица. Следователно тази клауза де факто прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция (вменени ѝ с нормата на чл. 16 от ЗПК) за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води само до допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора. Т.е. клаузата за предоставяне на обезпечение, респективно за уговаряне на неустойка при непредоставяне на такова, противоречи на цитираната норма на ЗПК, която цели да осуети безотговорната търговия с кредитни продукти. Наред с това неустойката е договорена за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на потребителя за връщане на заетата сума. Уговорена по този начин, неустойката очевидно излиза извън присъщите ѝ обезпечителни и обезщетителни функции и цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване, поради което породеното от нея вземане влиза в противоречие и с нормата на чл. 92, ал.1 от ЗЗД.
Отделно от горното, за пълнотата на изложението следва да се отбележи, че Законът за защита на потребителите в чл.143, т. 5 определя, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Законът в нормата на чл. 146, ал. 1, обявява неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП –
клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В настоящия случай няма данни за индивидуално уговаряне на условията и клаузите по процесния договор за заем, нито се установява възможност за равноправно обсъждане на варианти за предоставяне на обезпечение. Напротив –
последица от тази клауза е възможността на кредитора да увеличи своето възнаграждение до непосилен за потребителя размер. Макар да е уговорена като санкционна, тъй като се дължи при неизпълнение на договорно задължение, заплащането на неустойката е добавено към заплащането на погасителните вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителна функция и води до скрито оскъпяване на кредита. По този начин тази неустойка по същество е допълнение към възнаградителната лихва и би представлявала сигурна печалба за заемодателя, надвишаваща с над 50% заемната сума. Поради това тази сума би следвало да бъде включена в годишния процент на разходите. С оглед на това се налага изводът, че с клаузата на чл.4 от договора за заем се цели заобикаляне на установения в чл.19, ал.4 от ЗПК праг на годишния процент на разходите, а именно пет пъти размер на законната лихва. Тази клауза е неравноправна и недействителна както по арг. на чл.143, т.5 ЗЗП, така и по арг. от чл.26, ал.1 ЗЗД. Тя противоречи на добрите нрави като уговорка във вреда на потребителя, целяща заобикалянето на императивната правна норма на чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което е нищожна и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК и като такава не поражда права и задължения за страните по договора за заем.
На основание изложеното по-горе предявеният от ищеца иск се явява основателен за сумата от 1 260,41 лв., представляваща неплатена главница по договора; сумата от 138,69 лв., представляваща договорна лихва за периода от 26.08.2016
г. до
24.03.2017 г., сумата от 207,65 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 27.08.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, поради което и следва да бъде уважен за тези суми. За сумата от 918,90 лв., представляваща неустойка дължима за периода от 9.09.2016 г. до 24.03.2017 г. искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати н. „А.з.с.н.в.”
ООД направените от него разноски в производството, съобразно на уважената част от иска. По делото са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер на 149,91 лв. и възнаграждение за особен представител в размер на 407,00 лв.Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридическите лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния такъв за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Отчитайки, че в настоящото производство ищецът е бил защитаван от юрисконсулт, вида и количеството на извършените от последния процесуални действия и в съответствие с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ, съдът намира, че следва да бъде определено възнаграждение в размер на 100 лева. Или общо претендираната сума за разноски е в размер на 656,91 лв. От тази сума съразмерно на уважената част от исковете на ищеца се следва сума от 420,42 лева.
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса –
50,51 лв. и юрисконсултско възнаграждение, 50,00 лв., като съразмерно на уважената част от исковете тези разноски възлизат общо на 64,33 лева.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4 срещу И.И.И., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422 от ГПК, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1260,41 лв. (хиляда двеста и шестдесет лева и четиридесет и една стотинки), представляваща главница на основание сключен Договор за паричен заем №
2560374 от 18.05.2016 г.
между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“
АД, ЕИК *********, вземанията по който са прехвърлени от страна на „Изи Асет Мениджмънт“
АД, ЕИК ********* в полза на „Агенция за събиране на вземанията“
ЕАД,
ЕИК *********
с приложение №1/01.01.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
01.08.2018 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, сумата от 138,69 лв. (сто тридесет и осем лева и 69 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 26.08.2016 г. до 24.03.2017 г. и сумата от 207,65 лв. (двеста и седем лева и 65 стотинки) представляващи обезщетение за забава за периода от 27.08.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда 01.08.2018 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 918,90 лв. (деветстотин и осемнадесет лева и 90 стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение по чл. 4 от договора, дължимо за периода от 9.09.2016 г. до 24.03.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска) и за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 5922/03.08.2018 г. по ч.гр.д.№ 11880/2018 г. на ВРС.
ОСЪЖДА И.И.И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, сумата от 420,42 лева (четиристотин и двадесет лева и четиридесет и две стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата от 64,33 лева (шестдесет и четири лева и тридесет и три стотинки), представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 11880/2018 г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: