Решение по адм. дело №647/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на К. Й. К., чрез адв. С. Р. от АК – Сливен като процесуален представител срещу Решение № 1040-19-14 от 29.09.2025 г. на директора на Териториално поделение – Сливен на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ – Сливен), с което е отхвърлена жалбата му с вх. № 1012-19-50 от 11.09.2025 г. срещу разпореждане № 191-00-3094-3 от 29.08.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Сливен, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл.54а, ал. 1 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на издаденото решение и се иска от съда неговата отмяна. Твърди се, че административният орган не е изискал необходимата пълна информация от властите в Г. по чл. 54а, ал. 2, т. 3 от КСО относно обстоятелството дали жалбоподателят е ползвал неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година. Според оспорващия, в получената информация някои от периодите се застъпват, поради което административният орган се е произнесъл при непълна информация относно осигуряването на жалбоподателя в Г.. Моли съда да отмени оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на оспорващия - С. Р. от АК – Сливен, който моли съда да отмени решението и претендира разноски по списък.

Ответникът – директор на Териториално поделение – Сливен на Националния осигурителен институт, не прави доказателствени искания със съпроводителното писмо по чл. 152 от АПК. В писмен отговор от 10.11.2025 г. излага становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на разноски по делото. Редовно призован за съдебно заседание на 24.11.2025 г., не се явява, представлява се от гл. юриск. Р. Х., редовно упълномощена, която в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО и от лице с правен интерес.

Съобразно събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Чрез директора на Дирекция „Бюро по труда“ – Сливен от К. Й. К. в качеството му на безработно лице е подадено заявление вх.№ 209-2344/16.12.2024 г. до директора на Териториално поделение – Сливен на Националния осигурителен институт, с което заявява желанието си да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване. В заявлението е декларирано служебно правоотношение с „D****”, което е прекратено на 29.11.2024 г., упражняване на трудова дейност в друга държава – Г., за периода от 26.02.2024 г. до 28.11.2024 г. при работодател „Г.“ в периода от 24 месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, желае служебно удостоверяване на осигурителния период, декларира, че не е придобил право на пенсия за старост в друга държава, посочена е платежна сметка за изплащане, приложени са документи, съдържащи информация, свързана със служебното удостоверяване на стаж и доход в друга държава. Заедно с първото заявление е подадено до директора на Териториално поделение – Сливен на Националния осигурителен институт и заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава членка на ЕС/ЕИП или Швейцария, с което е заявена необходимост от удостоверяване на осигурителните периоди на лицето К. Й. К. в Г. в табличен вид: от 26.02.2024 г. до 28.11.2024 г. при работодател „D****” и нанесен негов адрес, период от 15.11.2023 г. до 15.12.2023 г. при непопълнени полета за работодател и адрес на работодателя и период от 10.09.2023 г. до 31.10.2023 г. при празни полета за работодател и адрес на работодателя. В заявлението като причина за прекратяване на трудовата дейност е посочено съкращаване на щата. Заявлението е придружено с декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Производството по отпускане на парично обезщетение за безработица е спряно с Разпореждане № 191-00-3094-1 от 23.12.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Сливен на основание чл. 54г, ал. 4, т. 1 от КСО, поради необходимост от изясняване/удостоверяване на осигурителния стаж, придобит в друга държава, с която се прилага международен договор, по който Република България е страна, или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, до получаване на отговор от компетентната институция на Г.. В тази връзка ТП на НОИ - Сливен на 20.12.2024 г. (номерата и датите на част от формулярите не се разчитат) изпраща до компетентната институция на Г. по електронен път чрез Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и Европейския съюз относно лицето К. Й. К.: искане за информация за пребиваване, искане за информация за заплата, искане за осигурително досие на т.работник по образец U001СВ за периодите от 10.09.2023 г. до 31.10.2023 г., 15.11.2023 г. до 15.12.2023 г. и 26.02.2024 г. до 28.11.2024 г. Във връзка с поисканата писмена информация са получени отговори от Г. на 28.08.2025 г. В тях с формуляр SED Н006 - отговор на искането за информация за пребиваване, е посочен адрес в Г. и положение на лицето „наето лице“, във формуляр SED U004 е посочен видът на дохода, неговият размер и валута по зададените в запитването периоди, съответно за 13.09.2023 г. до 11.10.2023 г. в размер на 1221 евро, за 15.11.2023 г. до 30.11.2023 г. в размер на 485 евро, 26.02.2024 г. до (не се чете, но заявеният край на фиксирания период в осигурителното досие е 27.11.2024 г.) в размер на 21963,5 евро и за период от 09.10.2023 г. до 30.10.2023 г. в размер на 536 евро. С формуляр SED U017 - Осигурително досие – т.работник е удостоверено, че периодите от 13.09.2023 г. до 11.10.2023 г. при работодател “A. P. G. A.”, от 15.11.2023 г. до 30.11.2023 г. при работодател “Z. G.”, 26.02.2024 г. до 27.11.2024 г. при работодател “D. B. U. h.” и от 09.10.2023 г. до 30.10.2023 г. при работодател „B. P. G.”, представляват „заетост, която представлява осигурителен период“. Въз основа на получените документи и след служебно изготвени справки от Регистър на трудовите договори на НОИ и Персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от 01.01.2023 г. до 31.12.2024 г. при пенсионирате за лицето К. Й. К. (и други служебни справки представени с преписката), с Разпореждане № 191-00-3094-2 от 28.08.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Сливен производството е възобновено поради отпадане основанието за спиране. С последвало Разпореждане № 191-00-3094-3 от 29.08.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Сливен на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а, ал. 1 от КСО е отказано отпускане на обезщетение за безработица, с мотиви за недостатъчен период на осигуряване през последните 18 месеца, с изчислени 11 месеца и 6 дни в осигуряване при изискуеми най-малко 12 месеца.

Разпореждането е връчено на оспорващия на 04.09.2025 г. и обжалвано в срок с жалба вх. № 1012-19-50/11.09.2025 г. чрез ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Сливен пред директора на ТП на НОИ – Сливен.

С Решение № 1040-19-14 от 29.09.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Сливен е отхвърлена жалбата му с вх. № 1012-19-50 от 11.09.2025 г. срещу разпореждане № 191-00-3094-3 от 29.08.2025 г. ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Сливен, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл.54а, ал. 1 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, като неоснователна. В оспорения административен акт подробно е описана фактическата обстановка по подаденото заявление за отпускане на обезщетение за безработица. Изложени са съображения от органа, че в 18-месечния период, определящ правото на парично обезщетение за безработица на оспорващия, от 28.05.2023 г. до 27.11.2024 г., компетентната институция на Г. е удостоверила заетост, която представлява осигурителни периоди, чийто сбор е общо 11 месеца и 6 дни трудов стаж. Зачетени са периодите от 13.09.2023 г. до 12.10.2023 г. (посочено от органа като 29 календарни дни), от 12.10.2023 г. до 31.10.2023 г. (посочено от органа като 19 календарни дни) от 15.11.2023 до 01.12.2023 г. (посочено от органа като 16 календарни дни) и от 26.02.2024 г. до 28.11.2024 г. (посочено от органа като 9 месеца и 2 календарни дни). За периода от 20.04.2023 г. до 12.09.2023 г., включително, са изложени съображения, че лицето е получавало парично обезщетение за безработица в Г.. С оглед изчисления трудов стаж е направен извод, че жалбоподателят няма най-малкия изискуем такъв от 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването, поради което за него не възниква и право на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че оспореното решение е законосъобразно, а жалбата срещу него е неоснователна.

Съгласно чл. 117, ал. 3, изр. първо във връзка с ал. 1, т. 2, б. „б“, предл. първо от КСО, ръководителят на съответното ТП на НОИ се произнася по жалбите срещу разпорежданията за отказ за отпускане на обезщетенията за безработица с мотивирано решение. Според чл. 54ж, ал. 1, предл. трето от КСО, паричните обезщетения за безработица се отказват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ. С преписката е представена Заповед № 1015-19-15 от 26.01.2024 г. на директора на НОИ – Сливен, според която (т. 2) н. на сектор КП М. К. е определена за длъжностно лице в ТП на НОИ – Сливен, което да издава разпорежданията по чл. 54ж, ал. 1 от КСО като подписва „За р. на осигуряването за безработица“.

Следователно, обжалваното Решение № 1040-19-14 от 29.09.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Сливен и потвърденото от него разпореждане № 191-00-3094-3 от 29.08.2025 г. ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Сливен са издадени от органи, притежаващи необходимата материална, териториална и степенна компетентност.

Спазени са изискванията за писмена форма на разглежданите административни актове. Решение № 1040-19-14 от 29.09.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Сливен е подробно мотивирано и в него е обсъдена удостоверената от компетентната институция в Г. заетост на заявителя за посочения от него период, в съответствие с изискването на чл. 117, ал. 3, изр. първо от КСО и съдържайки фактическите и правни основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за неговото постановяване.

Настоящият състав не установи нарушение на материалния закон при служебно извършената проверка по реда на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК. Според разпоредбата на чл. 54а от КСО, право на парично обезщетение за безработица съгласно имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер или професионална пенсия за ранно пенсиониране; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по КСО или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

С оспореното решение са зачетени периодите от 13.09.2023 г. до 12.10.2023 г. (посочено от органа 29 календарни дни, всъщност 30 календарни дни), от 12.10.2023 г. до 31.10.2023 г. (посочено от органа като 19 календарни дни, всъщност са 20 календарни дни, но по този начин датата 12.10.2023 г. се застъпва с предишния зачетен период, поради което 19 календарни дни е правилно като краен резултат) от 15.11.2023 до 01.12.2023 г. (посочено от органа 16 календарни дни, всъщност 17 календарни дни) и от 26.02.2024 г. до 28.11.2024 г. (посочено от органа 9 месеца и 2 календарни дни, всъщност 9 месеца и 3 календарни дни), а за периода от 20.04.2023 г. до 12.09.2023 г. (в решението е посочено 19.09.2023 г., но справката от SED U017 - Осигурително досие – т.работник показва край на получаването на обезщетение за безработица на 12.09.2023 г.), включително, са изложени съображения, че лицето е получавало парично обезщетение за безработица в Г.. Според данните по делото, осигуряването на заявителя е прекратено поради уволнение от работодателя-осигурител в Г. на 28.11.2024 г.

В случая, оспорващият не разполага с необходимия минимален 12 месечен период на внесени или дължими осигурителни вноски през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването, за да е възможно да му бъде отпуснато обезщетение за безработица. По делото безспорно се установи липса на осигурителен период в България, в частност за последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Такъв не се открива от служебната проверка в регистрите на НОИ, а и самото лице твърди ексклузивно работа в Г.. В тази връзка, в подаденото от него заявление като необходимо да бъдат удостоверени са посочени осигурителни периоди в Г.: от 10.09.2023 г. до 31.10.2023 г., от 15.11.2023 г. до 15.12.2023 г. и от 26.02.2024 г. до 28.11.2024 г. Съобразявайки условието за изследване на последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването, предмет на преценка може да е единствено периодът след 12.09.2023 г., до който момент, видно от представената с SED U017 - Осигурително досие – т.работник справка, лицето е получавало обезщетение за безработица от органите в Г., и преди 28.11.2024 г., към който момент е прекратено неговото осигуряване. В този времеви диапазон, органът е зачел като период за осигуряване периодите от 13.09.2023 г. до 12.10.2023 г. (посочено от органа като 29 календарни дни, всъщност 30 календарни дни), от 12.10.2023 г. до 31.10.2023 г. (посочено от органа като 19 календарни дни, всъщност са 20 календарни дни, но по този начин датата 12.10.2023 г. се застъпва с предишния зачетен период, поради което 19 календарни дни е правилно като краен резултат) от 15.11.2023 до 01.12.2023 г. (посочено от органа като 16 календарни дни, всъщност 17 календарни дни) и от 26.02.2024 г. до 28.11.2024 г. (посочено от органа като 9 месеца и 2 календарни дни, всъщност 9 месеца и 3 календарни дни). В обобщение, сборът на тези осигурителни периоди всъщност е 11 месеца и 9 дни, а не посочените 11 месеца и 6 дни. Разминаването в изчислението произтича от незачитането на първия ден от даден период при математическо изчисление на изваждане на по-късната дата от по-ранната, с посоченото изключение на двойно преброяване на датата 12.10.2023 г. В допълнение, следва да се отбележи, че органът е преброил в полза на заявителя датата 28.11.2024 г., въпреки че по данните от властите в Г. за осигурителен период се зачита едва до 27.11.2024 г. Въпреки изложеното, с оспорения административен акт законосъобразно е определено, че лицето не разполага с минималния необходим период на осигуряване от 12 месеца. Заявеният от него пред ТП на НОИ за удостоверяване от компетентните органи в Г. период (като сбор от трите посочени периода) е с обща продължителност 11 месеца и 26 дни, т.е. под минимално изискуемите 12 месеца според нормата на чл. 54а от КСО. Друг осигурителен период не се установи нито от служебните справки в регистрите на НОИ, нито от получения отговор от компетентните власти в Г.. Това обстоятелство представлява напълно достатъчно основание да бъде постановен отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица, съответно и да бъде отхвърлена жалбата срещу такова разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Сливен.

Неоснователно е възражението на оспорващия, че в протеклото административно производство органът не е изискал необходимата пълна информация от властите в Г. относно обстоятелството дали от заявителя е ползван неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година. На първо място, жалбоподателят не сочи да е ползвал такъв вид отпуск през изследвания 18-месечен период и не представя доказателства в тази насока. Липсата на изрично изложени съображения в решението на директора на ТП на НОИ – Сливен не е тъждествено на изначално неизвършена проверка, доколкото и органът е отправил запитването до компетентните власти в Г. по отношение на целия заявен от К. осигурителен период, съответно в получения отговор липсват данни да е ползван такъв отпуск. При анализ на разликите между заявените за удостоверение осигурителни периоди в Г. и приетите от органа за осигурителни периоди, установява се незачитане единствено на периодите от 10.09.2023 г. до 12.09.2023 г. и от 02.12.2023 г. до 15.12.2023 г. За първия от тях от органа са изложени съображения – според получения от властите в Г. отговор лицето е получавало обезщетение за безработица за този период. Следователно, справката от властите в Г. е установила не само липса на внасяни осигуровки за този период, но и получавано обезщетение за безработица, поради което безспорно тези дни не следва да се зачитат при определянето на осигурителния период на лицето. По отношение на втория незачетен период, от органа е възприет посочения период с формуляр SED U017 - Осигурително досие – т.работник, т.е. удостовереното от компетентните власти в Г.за осигурителен доход от сочения от заявителя период. От дотук изложеното, не може да се обоснове извод за допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото и от ТП на НОИ – Сливен са изискани чрез Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС всички необходими данни да удостоверяване на осигурителния период, посочен от заявителя. Като допълнение следва да се посочи, че дори и да се прибави незачетеното време от заявлението на К., общият осигурителен период отново няма да покрива минималното законово изискване от 12 месеца, през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.

Следователно, оспореният административен акт е правилен и законосъобразен, а подадената пред съда жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото, в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, определено на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Разноските следва да се възложат в тежест на оспорващия.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. пето от АПК, Административен съд – Сливен,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Й. К. срещу Решение № 1040-19-14 от 29.09.2025 г. на директора на Териториално поделение – Сливен на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалбата му с вх. № 1012-19-50 от 11.09.2025 г. срещу разпореждане № 191-00-3094-3 от 29.08.2025 г., с което на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а, ал. 1 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, като неоснователна.

ОСЪЖДА К. Й. К. от [населено място], [улица], ***, [ЕГН], да заплати на Териториално поделение – Сливен на Националния осигурителен институт сумата от 200 (двеста) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно на основание чл. 119 от КСО.