Решение по дело №234/2016 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 76
Дата: 3 май 2017 г. (в сила от 12 ноември 2019 г.)
Съдия: Даринка Алексиева Станчева
Дело: 20164500900234
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 юли 2016 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№76

 

Гр.Русе, 03.05.2017г.

В ИМЕТо НА НАРОДА

 

          РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение в публично съдебно заседание на 18 април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАРИНКА АЛЕКСИЕВА

 

          При участието на секретаря Т.Ф. като разгледа докладваното т.д.№234 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

      Иска е с правно основание чл.430 от ТЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

          Постъпила е искова молба от „Р. Б./“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София район Лозенец,бул.“***,Експо 2000,представлявано от Ц. К. П.-*** и М. Т. П.-*** чрез пълномощника П. Б. Д. срещу П.Г.М. ЕГН ********** ***.Твърди,че по силата на сключен между тях Договор за банков кредит от 05.12.2007г.,банката е отпуснала на кредитополучателя П.Г.М. кредит в размер на 50754.67 евро,с краен срок за погасяване -15.12.2037 г.Този кредит е бил отпуснат с цел закупуване на недвижим имот и е напълно усвоен на 19.12.2007г.От чл.3.1 от Договора се установява,че между страните е уговорена възнаградителна /редовна/ лихва в размер на 6.15 % за целия срок на кредита.Лихвата представлява СБР /стойността на банковия ресурс,определен от банката/,плюс 2.15% пункта надбавка годишно.Съгласно чл.3.3 от договора,при промяна в пазарните условия,банката си запазва правото да променя едностранно лихвата в частта СБР.В чл.3.10 от договора е уговорена неустойка-наказателна лихва за забава в размер на договорената лихва,увеличена с 8 пункта надбавка годишно върху незаплатената част от главницата /в т.ч.и непадежирали вноски/ за времето на забавата до окончателното погасяване на забавените вноски.В чл.4.2 от договора е определен начина на погасяване на кредита:първа вноска от 359 евро и равни месечни вноски от 309.21 евро,дължими на 15 число на съответния,считано от 15.01.2008г.до 15.12.2037,с приложима годишна лихва по чл.3.1 от договора,съгласно погасителен план.Като обезпечение на всички вземания на банката по Договора за кредит,кредитополучателя е уредил договорна ипотека върху свои недвижими имоти с нот.акт №***. по описа на нотариус А. А..С подписването на Анекс №1 от 07.10.2009г. кредита е пресструкториран.В чл.1.1 от него страните констатират,че към датата на сключването му  дължимите суми са в размер 51769.71 евро.Съгласно чл.1.2 от Анекса страните се съгласяват задълженията на кредитополучателя да бъдат разделени на два подлимита в размер на 50115.44 евро,формиран от задълженията по чл.1.1,б.АиБ и Подлимит Б в размер на 2040.96 евро,формиран от задълженията по чл.1.1,б.В,Г,Д,Е.Считано от датата на подписване на Анекс №1 кредитополучателя заплаща на банката годишна лихва в размер на СБР за евро,плюс 2.15 пункта надбавка върху непогасената част от Подлимит А,съответно общия размер посочен в чл.3.3 от този Анекс.През първите 12 месеца от подписването на Анекс №1 кредитополучателя ще погасява 12 равни месечни вноски по главницата на Подлимит А,всяка в размер на 200 евро,дължими на 15 число на съответния месец,считано от 15.10.2009г.до 15.09.2010г. /чл.3.1/.През първите 12 месеца кредитополучателя не дължи плащания за лихвата начислена върху непогасената част.Общия размер на лихвата начислена за тези месеци ще бъде добавена към остатъка от Подлимит А,след погасяване на първите 12 месечни вноски по чл.3.1 и Подлимит Б.Сумата от 53870.47 евро,представляваща сбора от Подлемит А,след погасяване на първите 12 месечни вноски,Подлимит Б,начислената лихва за първите 12 месеца,капитализирана по реда на чл.3.2 и годишната комисионна за управление за 2009г.,съгласно чл.3.6 от Договора ще бъде погасена от кредитополучателя на 327 равни месечни вноски,всяка в размер на 164.74 евро,дължима на 15 число на съответния месец,считано от 15.10.2010г.до 15.12.2037г.,съгласно погасителен план.При забава на плащанията кредитополучателя наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно.Анекс №2 е сключен на 19.07.2013г.В чл.3 от същия страните са приели по-детайлна дефиниция на СБР.Съгласно чл.5 от същия крайния срок на погасяване е променен на 15.01.2040г.,а кредита отново е преструкториран.Същите се съгласяват ,че дължимите суми по кредита са в размер на: А/37340.99 евро и Б/1174.45 евро-описани в чл.1 б.“б“.В чл.7 от Анекса кредитополучателя се задължава да изплати на банката усвоената и непогасена част от кредита,включваща вземанията по чл.1,б.“а“ 37340.99 евро по следния начин :318 равни месечни вноски всяка от 267.02 евро дължима на 15 число на месеца,считано от 15.08.2013г. до 15.01.2040 г.,с приложима лихва по погасителния план по този Анекс.При промяна на лихвата по реда на чл.2 от този Анекс се променя размера на вноската,което ще бъде определено с нов погасителен план.Съгласно чл.8 вземанията по б.Б от Анекса в размер на 1174.45 евро ще бъдат изплатени с последната дължима вноска на 15.01.2040 г.При забава на това плащане кредитополучателя дължи обезщетение за забава-наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно.Датата,на която се дължи годишната комисионна за управление се запазва на 15 декември от всяка година.Въпреки поетите задължения по договора кредитополучателя е спрял плащанията на описаните 22 вноски от 2014г.до 2016г..Поради това с настоящата искова молба ищеца упражнява правото си по чл.13.2 от Анекс №2 във врчл.432 от ТЗ да обяви цялата ползвана и непогасена сума за предсрочно изискуема,считано от получаването на препис от ответника.Предвид изложеното ищеца моли съдът да осъди ответника да и заплати  главница в размер на 36719.16 евро,редовна /възнаградителна лихва в размер на 3493.88 евро начислена за периода от 15.09.2014г.до 20.07.2016г.,наказателна лихва в размер на 171.80 евро за периода 15.10.2014г.до 20.07.2016г.,изискуема лихва в размер на 1174.45 евро,начислена за периода  от 15.02.2013г.до 18.07.2013г.,комисионна за управление в размер на 181.07 евро,начислена за периода 15.12.2013г.до 14.02.2015г.,ведно със законната лихва върху всяко отделно вземане,считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.Претендира за направените разноски.Моли да се приемат писмените доказателства и да се допусне съдебно икономическа експертиза с посочена задача.   

                      Ответника П.М. чрез особения представител адв.К.Д. в двуседмичния срок по разпореждането по чл. 367 ал.1 ГПК  е подал писмен отговор на исковата молба.Същия счита,че иска е процесуално допустим,но по същество е неоснователен.Банката не е обявила кредита за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита,тя не може да иска осъждане на длъжника за всички вноски,за които не е настъпил падеж,както и за лихвите.Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,ако към този момент са настъпили обективните факти,обуславящи настъпването и.По делото е представена бланка на разписка за доставяне на вътрешна ускорена поща срещу подпис,на която е поставен печат-пратката непотърсена.Банката не е направила друг опит да потърси длъжника,за да го уведоми за предсрочната изискуемост на целия кредит.Оспорва и размера на редовната възнаградителна лихва,тъй като тя е определена самоволно от банката и не е изчислена съобразно договореното в договора и анекса.Оспорва и размера на претендираната наказателна лихва и прави възражение за изтекла погасителна давност.Оспорва и размера на комисионната за управление и прави възражение за изтекла погасителна давност.Моли съдът да отхвърли изцяло като неоснователни предявените искове.Претендира за направените разноски.

                   По делото е постъпила допълнителна искова молба от „Р. Б./“ ЕАД,каквато възможност дава чл.372 от ГПК.Твърди,че видно от депозираната искова молба,както и от посочената правна квалификация,става ясно,че са депозирани осъдителни искове,обективно съединени при условията на кумулативност,за съответните вземания.Поради настъпилия случай на неизпълнение-неплащане на което и да е от задълженията от Договора за кредит и Анексите към него,с исковата молба банката упражнява правото си по чл.13.2 от Анекс №2 във врчл.432 от ТЗ да обяви цялата ползвана и непогасена сума за предсрочно изискуема,считано от получаването на препис от ответника.В случая писменото уведомление за предсрочна изискуемост на непогасените суми е преписа от исковата молба.В чл.13.5 от Анекс №2 страните са уговорили,че банката има право да предприеме всички допустими от закона способи за събиране на вземанията си.Никъде в исковата молба не се сочи позоваване на предсрочна изискуемост на база писмо за обявяването и  с изх.№ИЗХ-001-59095 и обратна разписка към него.Уточнява,че претендираните с исковата молба суми се базират на факта на получаване от ответника на препис от исковата молба.Относно направените възражения за погасителна давност на претендираната наказателна лихва и комисионна за управление,счита,че същите са неоснователни и недоказани.Периодите,за които са изчислени не попадат в хипотезата на чл.110 и 111 от ЗЗД и по отношение на тях не е настъпила погасителна давност.Относно оспорването на размера на възнаградителната лихва,исканата съдебно-икономическа експертиза ще внесе яснота как се формира.

                Постъпил е отговор на допълнителната искова молба от ответника чрез особения представител адв.К.Д..Счита,че банката-кредитор не е обявила кредита за предсрочно изискуем,поради което не може да иска осъждането на длъжника за всички вноски по кредита,за които не е настъпил падеж,както и за лихвите.Тя не може да се възползва от факта,че това е станало с получаването на исковата молба,която не е получена от ответника,а от особения представител.Оспорва размера на възнаградителната лихва,тъй като е изчислена в нарушение на договора.Твърди,че ответника не дължи наказателна лихва.Оспорва размера и и прави възражение за изтекла погасителна давност.Твърди,че ответника не дължи отложена лихва,оспорва размера и и прави възражение за изтекла погасителна давност.Оспорва и размера на комисионната за управление и възражение за погасителна давност.Моли съдът да отхвърли исковете и претендира разноски по делото.    .

       Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

       По делото е представен договор за банков кредит от 05.12.2007г.,по силата на който „Р. Б./ ЕАД предоставя на П.Г.М. кредит в размер на 50754.67 евро с цел закупуване на недвижим имот.Този кредит е усвоен на 19.12.2007г.Съгласно чл.3.1 от договора за ползвания кредит кредитополучателя заплаща на банката годишна лихва,която представлява \стойността на банковия ресурс /СБР/ плюс 2.15 пункта надбавка.В момента на усвояване на кредита кредитополучателя  заплаща на банката комисион за управление в размер на 0.75% върху разрешения кредит.В чл.3.6 е уговорено,че ежегодно на 15 декември всяка година на действието на договора кредитополучателя заплаща комисион за управление в размер  на 0.25% върху непогасената главница съгласно погасителния план.Съгласно чл.3.10 размера на наказателната лихва при неплащане в уговорения срок е в размер на договорената лихва по кредита,увеличена с 8 пункта надбавка годишно върху неизплатената част от главницата,в това число и непадежиралите вноски.Крайния срок за погасяване на всички суми по договора е 15.12.2037г.В чл.4.2 е уговорено погасяването на кредита по следния начин: 359 равни месечни вноски по 309.21 евро дължими на 15 число на съответния месец,считано от 15.01.2018г- до 15.12.2037г.съгласно погасителен план.В чл.9.2 е записано,че банката има право да начислява наказателна лихва при просрочени плащания на която и да е вноска или част от нея върху цялата усвоено и непогасена главница,без да обявява предсрочна изискуемост.Чл.10.1 обявява,че при неплащане от страна на кредитополучателя изцяло или частично на което и да е парично задължение по договора в продължение на 150 дни от падежа на това задължение,считано от 151-я ден,кредита /непогасената главница,ведно с дължимите такси,разноски,лихви и наказателни лихви/ става автоматично предсрочно изискуем.Като обезпечение на всички вземания на банката по този договор за кредит кредитополучателя е учредил договорна ипотека върху свои недвижим имоти с нотариален акт №175,том 8 рег.9129 дело №1425 от 2007г. по описа на нотариус А. А.,като е изпълнил уговореното в чл.7 от договора.Поради това,че кредитополучателя не е погасявал в срок и размер месечните погасителни вноски,между страните е подписан Анекс №1 от 07.10.2009г.В чл.1.1 от същия страните констатират,че към датата на сключването му дължимите от кредитополучателя към банката суми са в общ размер 51.769.71 евро.Съгласно чл.1.2 страните се съгласяват задълженията към датата на подписването на Анекса да бъдат разделени на два подлимита: Подлимит А в размер на 50115.44 евро,формиран от редовна главница и просрочена главница и подлимит Б в размер на 2040.96 евро,формиран от просрочена редовна лихва,наказателна лихва от 15.05.2009г.до 06.10.2009г.,текуща редовна лихва от 15.09.2009г.до 06.10.2009г. и комисион за управление за 2008г.Съгласно чл.2 от този Анекс кредитополучателя заплаща на банката годишна лихва в размер на Стойността на банковия ресурс /СБР/ за евро,който към момента е в размер на 6.40% плюс надбавка 2.15 пункта,или общо 8.55% върху непогасеното задължение в Подлимит А и Б,описани по-горе.През първите 12 месеца кредитополучателя ще погаси 12 равни месечни вноски по главницата на Подлимит А в размер на 200 евро за период от 15.10.2009г. до 15.10.2010г.,съгласно чл.3.1.През тези 12 месеца кредитополучателя дължи плащания по лихвата,начислена върху непогасената част от Подлимит А.Общия размер на лихвата начислена през първите 12 месеца ще бъде добавена към остатъка от Подлимит А-към главницата,след погасяване на първите 12 месечни вноски,съгласно чл.3.2.Сумата 53870.47 евро /сбора от Подлимит А и Б/ ще бъде погасена на 327 вноски,считано от 15.10.2010г.до 15.12.2037г.Съгласно чл.4 при забава в плащането на дължимите суми по кредита,кредитополучателя дължи на банката обезщетение за забава-наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно.По делото е представен и Анекс №2 от 19.07.2013г.,съгласно чл.1 от който страните приемат за установено,че към датата на този Анекс задължението на ответника възлиза по Подлимит А-37340.99 евро и Подлимит Б-1174.45 евро.Освен това страните се споразумяват срокът за погасяване да стане 15.01.2040г.,съгласно чл.5.Съгласно чл.2 кредитополучателя заплаща годишна лихва в размер на СБР за евро,който към сключване на този Анекс е в размер на 5.20% плюс 2.15 пункта надбавка или общ лихвен процент 7.35% годишен размер,изчислен върху пълния размер на вземанията по чл.1А.В чл.7 страните се споразумяват за погасяване на задължението от 37340.99 евро на 318 равни анюитетни вноски по 267.02 евро,считано от 15.08.2013г.до 15.01.2040г.Вземанията по чл.1,б.Б в размер на 1174.45 евро ще бъдат изплатени с една последна вноска,дължима на 15.01.2040г.-чл.8.В чл.9 е уговорено обезщетение за забава-наказателна надбавка към редовната лихва по кредита при забава на плащането в размер на 10 пункта годишно.Съгласно чл.13.2.1 при неплащане изцяло или частично на което и да е задължение в продължение на 90 дни,считано от 91-я ден кредита става предсрочно изискуем,включващ главница,такси,разноски,лихви и наказателни лихви.Съгласно заключението на вещото лице след сключването на Анекс №2 кредитополучателя прави погасителни вноски,описани там,като последната вноска е направена на 05.01.2015г.и след това преустановява плащанията по кредита.Поради това банката е упражнила правото си за предсрочна изискуемост на кредита,която е записано кога настъпва в чл.10 от Договора за банков кредит,чл.9 от Анекс №1 и чл.13.2 от Анекс №2 и е съобщила за това на ответника с връчването на препис от исковата молба.По делото е приета икономическа експертиза за сумите по договора за кредит и по които заключения страните нямат възражения.

       При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

       Предявеният иск е осъдителен, с правно основание чл.430 от ТЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД. Предявен е от кредитодател по договор за кредит за покупка на недвижим имот. Ответник по иска е кредитополучателя-длъжник по този договор.  

       При разглеждането на  предявения осъдителен иск,  в тежест на ищеца е да докаже факта, от който произтича вземането и размера му, а ответника-длъжник-възраженията, които го погасяват, изключват или унищожават. В случая, ищеца твърди, че ответника не е изпълнил задълженията си по договор за кредит за покупка на недвижим имот, в резултат на което последният бил обявен за предсрочно изискуем. Спора по делото се свежда до това, сумите,които се претендират по исковата молба отговарят ли на задължението на ответника по процесния договор за банков кредит и погасени ли са те от него.

       Според съда отговора на първият въпрос е положителен, а съображенията му за това са следните: От заключението на икономическата експертиза е установено, че кредита от 50754.67 евро по Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 05.12.2007г. е предоставен от „Р. Б./“ ЕАД на ответника П.Г.М. и усвоен от него на 19.12.2007г.чрез превод по разплащателната му сметка,която е открита в същата банка.Крайния срок за погасяване на всички суми по договора е 15.12.2037г.Описано е как ще става погасяването на кредита-на 359 равни месечни вноски по 309.21 евро,дължими на 15 число съгласно погасителен план-чл.4.2. В чл.3.1 страните се съгласяват,че ответника дължи на банката годишна лихва,която се състои от Стойността на банковия ресурс,която е променлива величина плюс 2.15 пункта надбавка или към подписване на договора тази лихва е била 6.15%.Уговорено е,че кредитополучателя дължи на банката комисион за управление на кредита и наказателна лихва,като е описано при какви условия се дължат и как се изчисляват.Според заключението на икономическата експертиза първата вноска е направена от ответника на 19.12.2007г.,а последната на 18.09.2009г.,като е записано по пера какви суми са заплатени.Поради невнасяне от ответника в срок и размер месечните вноски се е наложило подписване от страните на Анекс №1от 07.10.2009г.,с който кредита се преструкторира.В чл.1.2 страните се съгласяват задълженията към подписването на Анекса да бъдат разделени на два подлимита:Подлимит А съдържащ редовна главница и просрочена главница в общ размер 50115.44 евро и Подлимит Б съдържащ просрочена редовна лихва,наказателна лихва,текуща редовна лихва и комисион за управление в общ размер 2040.96 евро.Съгласно методиката на чл.3.3 към 15.10.2010г.кредитополучателя ще изплаща общо по Подлимит А сумата 51829.51 евро по Подлимит Б 2040.96 евро или общо по кредита 53870.47 евро.Видно от заключението на вещото лице след подписването на този Анекс ответника е извършвал плащания от м.октомври 2009г.до 02.07.2013г.След това на 19.07.2013г.страните сключват Анекс №2,като приемат,че задължението по Подлимит А е в размер на 37340.99 евро,а по Подлимит Б е в размер на 1174.45 евро.Срока за погасяване става 15.01.2040 г.,лихвения процент 7.35% годишен размер,погасяването на Подлимит А става на 318 равни месечни вноски по 257.02 евро,а вземанията по Подлимит Б ще бъдат изплатени с една последна вноска,дължима на 15.01.2040г.Според експертизата ответника плаща месечни вноски в различни размери от 15.08.2013г.до 15.01.2015г.,като тази вноска е последна и след това той преустановява плащанията по кредита.Съгласно чл.12.1 от Анекс №2 неизпълнение на договора е налице,когато кредитополучателя не плати което и да е от задълженията си по Договора за кредит и Анексите към него на датата на дължимо плащане.Следователно налице е неизпълнение на Договора за кредит от ответника.При това положение,при неплащане изцяло или частично на което и да е задължение в продължение на 90 дни,считано от 91-я ден,кредита става предсрочно изискуем,включващ главница,такси,разноски,лихви и наказателни лихви-чл.13.2.1.В този Анекс в чл.13.2 е записано,че банката има право едностранно,с писмено уведомление до кредитополучателя,да обяви всички усвоени и непогасени суми по Договора за кредит и Анексите,за предсрочно и незабавно изискуем.Това право на писмено уведомление е упражнено от ищеца с исковата молба.Неоснователно е възражението на особения представител на ответника,че той не е получил исковата молба.Процедурата по чл.47 от ГПК е извършена и исковата молба се смята връчена на ответника.Освен това тя е получена от назначения особен представител,който има същите права като на упълномощен адвокат.Ответника чрез назначения особен представител прави възражение за изтекла погасителна давност без да уточнява за кои задължения,периоди и основание.Нито от последното плащане-януари 2015г.,нито от обявяване предсрочната изискуемост не е изтекла 5-годната давност по чл.110 ЗЗД.Ответника оспорва размера на редовната възнаградителна лихва,която е определена самоволно от кредитора.Как се изчислява този размер е записано в чл.3.1 от Договора за банков кредит и принципа е същият записан в двата Анекса,доброволно подписани от страните по тях.Така и двете страни са се съгласили,че ответника дължи на банката годишна лихва,която представлява Стойността на банковия ресурс /СБР/,която е променлива величина плюс 2.15 пункта надбавка.След като СБР е променлива величина,то нормално и лихвата се променя като става по-висока или по-ниска от тази определена при подписването на договора и това много подробно се вижда от заключението на икономическата експертиза относно погасените задължения.Неправилно е твърдението на ответника,че не дължи изобщо наказателна лихва.Такава лихва е предвидена да заплаща ответника на ищеца в подписаните от тях Договор за банков кредит и два Анекса,което значи,че ответника е дал съгласие за това.Описани са условията и как се формира тази лихва.Така в чл.3.10 от Договора размера на наказателната лихва,при неплащане в уговорения срок е в размер на договорената лихва по кредита,увеличена с 8 пункта надбавка годишно върху неизплатената част на главницата в това число и непадежиралите вноски.В двата Анекса надбавката е променена от на 10 пункта годишно,за което ответника е дал съгласието си.Следователно той дължи и такава лихва.Според заключението на икономическата експертиза,която страните приемат без възражение ответника дължи на ищеца : 1/Главница в размер на 36719.16 евро  2/ Редовна възнаградителна лихва 3493.88 евро за периода 15.09.2014г.до 20.07.2016г.  3/ Дължима отложена лихва 1174.45 евро за периода 15.02.2013г.до 18.07.2016г.  4/ Наказателна лихва 171.80 евро за периода от 15.10.2014г.до 20.07.2016г.  5/ Комисион за управление 181.07 евро начислен на 15.12.2014г. и 15.12.2015г.Следователно иска следва да бъде уважен в този размер,както е предявен.В исковата молба се претендира законната лихва върху всяко от тези вземания.Лихва върху лихвите не се дължи,а тя следва да се присъди върху главницата и комисион за управление.

       С оглед изхода на спора, ответника дължи на ищеца разноски по делото за тази инстанция,а именно:3337.89 лева за държавна такса,2979 лева хонорар за особен представител,5 лв.такса,400 лева депозит за вещо лице и 300 лева юристконсултско възнаграждение,съгласно изменението на чл78 ал.8 ГПК,или общо в размер на 7021.89 лева.

       По тези съображения, Окръжният съд

                                  

                                   Р   Е   Ш   И        :

       ОСЪЖДА П.Г.М. ЕГН ********** *** да ЗАПЛАТИ на „Р. Б./“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,район ***,Експо 2000,представлявано от Ц. К. П.-*** и М. Т. П.-***,дължимите от него суми по Договор за банков кредит за покупка на недвижим имот от 05.12.2007г. както следва: главница в общ размер 36719.16 евро,ведно със законната лихва върху нея,считано от датата на подаване на исковата молба -21.07.2016г. до окончателното и изплащане,редовна лихва в размер 3493.88 евро за периода 15.09.2014г.до 20.07.2016г.,дължима отложена лихва в размер 1174.45 евро за периода 15.02.2013г.до 18.07.2013г.,наказателна лихва в размер на 171.80 евро за периода 15.10.2014г.до 20.07.2016г. и комисион за управление в размер на 181.07 евро,ведно със законната лихва от 21.07.2016г.до окончателното изплащане,както и да заплати разноски по това дело в размер на общо 7021.89 лева и ОТХВЪРЛЯ иска в частта за присъждане законна лихва от завеждане на исковата молба  върху начислената редовна лихва,дължимата отложена лихва и наказателна лихва.

       РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-ВЕЛИКО ТЪРНОВО.

 

                                                          Окръжен съдия: