РЕШЕНИЕ
№260630/21.5.2021г.
Година 2021 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
пети април
Година две хиляди двадесет и първа
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар
Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 816 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „ А.Б.“
ЕООД, представлявано от М.И.Д., против Наказателно постановление №
03-012069 / 04.12.2019г. на Директора
на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „ А.Б.
” ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер
на 5 000
лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ.
С жалбата се оспорва фактическата
обстановка като се твърди, че неправилно е било прието, че работодател на
работника е дружеството, тъй като същият е бил ангажиран от ДЗЗД „Бригада
Чайка“, което пък дружество е изпълнител по договор за изпълнение на СМР за
жилищна сграда с възложител „А.Б.“ ЕООД.
Поради това се иска отмяна на постановлението.
В съдебно заседание въззивната
страна, редовно призована,
представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв.Няголов отново
пледира за отмяна на постановлението като излага становище, че работника е бил
нает от другото дружество, а твърденията , свързани с декларираните от него обстоятелства
са недоказани.Поради това и пледира за отмяна на постановлението.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание
се явява упълномощен представител, оспорва жалбата и моли съда, да
потвърди атакуваното наказателно постановление.Твърди се, че нарушението
описано в постановлението безспорно е доказано с оглед на събраните
доказателства.Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На
06.11.2019г. , след 14,00ч.
св. Е.Н. и М.М.Ж. -служители на Д „ИТ”-Варна , в
изпълнение на служебните си задължения
извършили проверка на строителен
обект- жилищна сграда, намираща се в гр.Варна, ул.“Хан
Кубрат“ № 38. Св.Н. видял, че на фасадата на сградата откъм ул.“Хан Кубрат“
четирима работника поставят външна изолация.Инспекторите обявили началото на
проверката и попитали работниците , един от които бил К.Г. кое е дружеството за
което работят. Г., а и останалите заявили, че работят за „А.Б.“ ЕООД.Св.Н.
изготвил констативен протокол, в който вписал всички работници, заявили, че
работят за това дружество. К.Г. заявил, че работи като майстор от същия
ден-06.11.2019г., с работно време от 09.00ч. до 17.00ч., с пет дневна работна
седмица, с уговорено трудово възнаграждение от 50лв. на ден, както и че няма
трудов договор, след което положил подпис в протокола. Протоколът бил подписан
и от пълномощник на дружеството, който междувременно бил пристигнал на обекта,
като не били направени възражения относно неговото съдържание. В хода на
проверката св.Н. установил, че на обекта има работници и на други работодатели. До „А.Б.“
ЕООД, в качеството на работодател била оставена призовка за явяване в
Д“ИТ“-Варна и представяне на подробно описани документи.При извършената в
последствие документална проверка се
установило, че между дружеството и Г. няма сключен трудов договор.
За резултатите от проверката бил изготвен Протокол № ПР 1935897/26.11.2019г.
Поради това на 26.11.2019г. против „А.Б.” ЕООД бил съставен акт за установяване на
нарушение, в който било посочено че дружеството в качеството на работодател на
06.11.2019г. е допуснало К.Г. да
престира труд като изпълнява трудовите функции на „ майстор“
с определено работно място - жилищна сграда в гр.Варна, ул.“Хан Кубрат“
№ 38, с определено работно време от
09.00ч. до 17.00ч. и уговорено дневно
възнаграждение в размер на 50лв. на ден,
без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл.62 ал.1 и чл.1 ал.2 от КТ.При предявяването на акта на надлежно
упълномощено лице възражения не били направени. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били
депозирани писмени възражения, в които било посочено, че К.Г. е работник
към ДЗЗД „Бригада Чайка“, които по силата на сключен договор са изпълнители на
обекта и към момента на проверката е осъществявал работа в полза именно на този
работодател. Тези възражения били разгледани и с мотивирано становище приети за
неоснователни.
Въз основа на акта за установяване
на административно нарушение,
административно – наказващият орган издал наказателно постановление № 03
– 012069 / 04.12.2019г. , с което изцяло възприел фактическите констатации на
актосъставителя и правната квалификация на нарушението по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 и наложил на
„ А.Б.” ЕООД наказание “Имуществена санкция” в размер на
5 000 лв. на основание чл.416 ал.5 вр.
чл.414 ал.3 от КТ.
В хода на съдебното следствие като
свидетел бе разпитана Е.Н.- свидетел при
установяване на нарушението и при съставяне на акта, чиито показания съдът кредитира изцяло
като логични, последователни и непротиворечиви. Той бе категоричен, че лично е
възприел работника заедно с останалите трима да поставят външна изолация на
сградата.Св.Н. посочи още, че упълномощеният представител на дружеството не е
оспорил, че описаните в протокола лица са работници на „А.Б.“ ЕООД, както и че
на обекта са били установени работници и към други дружества.Свидетелят заяви
още, че след като в хода на документалната проверка е бил представен договор
между „А.Б.“ ЕООД и ДЗЗД „Бригада Чайка“, той е направил проверка в
нотариалната кантора, където разбрал, че договорът е бил подписан в
следобедните часове на деня, а след направена справка в регистъра „Булстат“
станало ясно, че дружеството е било регистрирано на 07.11.2019г.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните по
селото писмени и гласни доказателства, както и от писмените доказателства по
административно-наказателната преписка и приложените към жалбата , които са последователни, взаимно обвързани
и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй
като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. .
Наказателното постановление № 03-012069 /
04.12.2019г. е издадено от компетентен орган- от Директора на Дирекция "Областна
инспекция по труда" гр.Варна на
основание чл.416 ал.5 от КТ и съгласно
Заповед № 3-0071/12.01.2010г. на Изпълнителния Директор на ИА „ГИТ“, приложена
по делото. То е издадено в шестмесечния преклузивен срок , като в
него са посочени и доказателствата по преписката.Същото съдържа всички
минимално изискуеми от закона реквизити.Нарушението е описано с необходимата
конкретика, като наказанието е индивидуализирано. Депозираните възражения са
били разгледани и приети за неоснователни.
Поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените
и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.
От събраните по делото гласни и
писмени доказателства съдът намира, че правилно наказващият орган е приложил
материалния закон и е съотнесъл установените
фактически констатации към хипотезата на правната норма. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на
06.11.2019г. Г. е изпълнявал трудови
функции като „
майстор“, поставяйки външна изолация на обект- жилищна сграда в
гр.Варна, ул.“Хан Кубрат“ № 38, който
пък се е изпълнявал от „ Ерт Билдингс“
ЕООД.Тези обстоятелства не се и оспорват.
Спорният елемент в настоящият казус
е дали Г. е престирал труд за „А.Б.“ ЕООД или за ДЗЗД „Бригада Чайка“,
респективно дали е следвало между наказаното дружество и работника да има
сключен трудов договор. От една страна, Г. в констативния протокол , в който е е положил подпис изрично е посочил, че работи в полза на „ А.Б.“ ЕООД от 06.11.2019г. като „ майстор“, че има
работно време и пет дневна работна седмица, уговорено трудово възнаграждение от
50 лева на ден и няма трудов договор. Същевременно, по време на проверката е
бил представен Договор за изпълнение на СМР № 1 / 06.11.2019г., който е
приложен и към жалбата.От съдържанието му е видно, че той е бил сключен между „А.Б.“
ЕООД като възложител и ДЗЗД „Бригада Чайка“ като изпълнител.По силата на
договора изпълнителят е следвало да извърши с материали на възложителя,
качествено и в срок със свои сили и средства срещу възнаграждение фасадна
топлоизолация на сградата.Срокът за изпълнение на договора бил 30.11.2019г. и
започвал да тече от датата на подписване на договора.Самият договор бил с
нотариална заверка именно от 06.11.2019г. ДЗЗД „Бригада Чайка“ от своя страна
пък било регистрирано по Булстат на 07.11.2019г., като сред депозираните
документи нямало договор за създаване на дружеството.В него, видно от справка
от Агенция по вписванията, представена със жалбата, участват Т.Г., К.Г., С.Н. и
Д.Д., които
считано от 06.11.2019г. имат по 25 % участие.При съпоставка с имената на съдружниците и работниците, вписани в констативния протокол
от проверката, се установява, че е налице пълна идентичност между тях. Т.е и четиримата съдружници в ДЗЗД „Бригада
Чайка“ са били установени да поставят външна изолация на обект, изпълняван от „А.Б.“
ЕООД. От това може да се направи извод, че ако към 06.11.2019г., в 14,20ч.,
когато е бил изготвен констативния протокол, тези четирима работници са
полагали труд по силата на сключен договор за извършване на СМР, за тях не е
била налице пречка да заявят това обстоятелство, още повече , че двама от тях
са посочили, че работят от 05.11.2019г. Това обаче не е било сторено, като
всички, включително и К.Г. , са заявили, че работят за „А.Б.“ ЕООД.Това не е
било оспорено и от упълномощения представител на дружеството, който също е
положил подпис в протокола , с оглед на което и съдът приема, че представеният нотариално заверен
договор за извършване на СМР не
обосновава в пълна степен
възраженията, че към момента на проверката Г. е имал друг работодател. Поради
изложеното до тук съдът намира, че
правилно наказващият орган е приел, че работодател на Г. е именно „А.Б.“
ЕООД и че отношенията им са били трудовоправни по своята същност, но въпреки това между
страните не е имало сключен трудов договор в писмена форма.По този начин
безспорно е било допуснато нарушение
на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ.
Правилно е била ангажирана
отговорността на „ А.Б.” ЕООД в
качеството му на работодател. чрез налагане на "имуществена
санкция".Това по своята правна същност е безвиновна
отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за
неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и
се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на
обществена опасност на дееца и т. н.
Съдът намира, че в случая не би
могла да се приложи разпоредбата на чл.415 „в” от КТ, доколкото нарушенията на
чл.62 ал.1 и чл.61 ал.1 от КТ независимо
от тяхното отстраняване , не са маловажни съгласно чл.415 „в” ал.2 от КТ, а и в случая няма доказателства конкретното нарушение да е било
отстранено. С оглед обективните характеристики на самото
нарушение пък съдът счита, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН,
доколкото неговата обществена опасност не е по-ниска от останалите нарушения от
този вид.
Правилно е била определена и санкционната норма, тъй като именно в
чл.414 ал.3 от КТ е предвидено наказание за работодател, който наруши
разпоредбите на чл. чл.62 ал.1 и чл.61 ал.1
от КТ , каквото имаме в
настоящият случай.Наказващият орган е наложил на „ А.Б.
” ЕООД „ имуществена санкция” в размер на
5 000лв.Съдът обаче намира, че това наказание е завишено като
размер, доколкото липсват доказателства дружеството да е допускало и други
нарушения на КТ, за които да са му били
налагани санкции.Безспорно е, че в хода на извършената проверка са констатирани
нарушения на различни законови разпоредби, но по делото няма данни работодателя
да е бил санкциониран с влезли в сила постановления за тях и то към датата на
извършване на настоящото нарушение.Поради това
съдът намира, че следва да
намали размера на наложената санкция от 5 000лв. на 1 500лв. , в минималния предвиден в закона размер, като счита че това наказание е съответно на
извършеното нарушение.
С оглед изхода на делото и съобразно
направените искания, каквито от страна на
представителя на „А.Б.“ ЕООД няма, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН ,
чл.143 ал.1 от АПК и чл.226 ал.3 от АПК, съдът намира, че следва на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна да се
присъди юрисконсултско възнаграждение .При
определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37 ал.1
от ЗПП , в която е предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет на НБПП.На следващо място съдът взе предвид, че за защита по дела по ЗАНН, чл.27 „е“ от
Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение от 80 лв. до
120лв. Поради това и като прецени продължителността на делото и неговата
сложност, съдът прецени, че следва да
определи на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. , а в съответствие с правилото на чл. 78а
ал.3 вр. ал.1 от ГПК и да
присъди на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 19,20лв. ,
пропорционално с изменения размер
на административната санкция.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 03-012069 / 04.12.2019г. на Директора на Дирекция "Областна
инспекция по труда" - Варна, с което на
„ А.Б. ” ЕООД е наложено
административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5 000
лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената „Имуществена санкция“
от 5 000лв. на 1 500лв. / хиляда и
петстотин лева/.
ОСЪЖДА
„ Арт Билдингс“ ООД, Булстат *********, да заплати на Д „ИТ”-Варна, сумата от 19,20 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: