Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260220 24.01.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ІI
граждански състав, в публично заседание на десети декември две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря
Десислава Кръстева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9943
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран
с искова молба, подадена от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А Париж, рег. №
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост“ 4,
Бизнес Парк, сгр. 14, представлявано от Д. Д. - *** ***, чрез юриск. Ц. Х. С. против
И.Б.К. с ЕГН: **********, с адрес ***, с която са предявени искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 240, чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
В исковата
молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски заем от 01.02.2017г., с
който на ответника е отпуснат паричен кредит в размер на 6500 лева и
закупуването на застраховка от 436,80 лева. Ищецът изпълнил задължението си по
договора, като предоставил посочената сума, което ответната страна удостоверила
с подписа си. За ответната страна възникнало задължението да погаси кредита на
12 равни месечни вноски всяка в размер на 632,01 лева, които съставлявали
изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й съгласно годишния
процент на разходите 27,19 % и годишен лихвен процент 17,52 % посочени в
параметрите по договора. Твърди се в исковата молба, че длъжникът преустановил
плащането на вноските по кредита на
05.01.2018г., като към тази дата били погасени 10 месечни вноски. На основание
чл. 5 от договора вземането на ищеца станало
изискуемо в пълен размер, поради просрочие на две и повече месечни вноски,
считано от падежа на втората пропусната месечна вноска. Ответникът следвало да
изплати остатъка от заема в размер на 1264,02 лева представляваща оставащите 2 броя
погасителни вноски към 05.02.2018г., към която дата бил изискуем целия остатък.
Алтернативно ищецът счита дължими всички претенции на основание изтичането и
падежирането на последната погасителна вноска по съставения между страните
погасителен план – 05.02.2018г. Твърди се също, че ответната страна дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост – 05.02.2018г. до 11.12.2018г.
За събиране на
горните суми ищецът подал заявление по чл. 410, въз основа на което било
образувано ч.гр.д. № 2235/2019г. по описа на ПРС, 13- ти състав, като съдът
издал Заповед за изпълнение за сумата от 1238,41 лева главница, възнаградителна
лихва в размер на 25,61 лева и обезщетение за забава в размерна 106,72 лева.
Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК, поради което и в изпълнение на указанията на заповедния съд ищецът
предявява настоящия иск за установяване на сумите по заповедта за изпълнение.
Претендира и присъждане на разноските, направени в настоящото и в заповедното
производство.
В срока по чл. 131 ГПК от назначения на ответната
страна особен представител – адв. С.К. е постъпил писмен отговор, с който се
изразява становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се в
отговора, че липсват доказателства за предсрочна изискуемост на кредита. Не
ставало ясно и как са сформирани претендираните суми, доколкото предмет на част
от главницата е и сумата по договора за застраховка, за който липсвали каквито
и да е доказателства да съществува. Въз основа на гореизложените съображения
моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 2235/2019г.,
по описа на ПдРС, 13-ти гр. състав, в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №1284/07.02.2019г. за следните
суми: 1238,41 лева главница, дължима по договор за потребителски заем, 25,61
лева възнаградителна лихва за периода от 05.01.2018г. до 05.02.2018г., 106,72
лева мораторна лихва за периода от 05.02.2018г. до 11.12.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда-
28.12.2018г. до изплащане на вземането, както и направените в заповедното
производство разноски в размер на общо
77,41 лева. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, поради което на ищеца – заявител в заповедното производство, е указано да
предяви настоящите искове по чл. 422 ГПК, което същия е направил в срок.
Като
писмено доказателство по делото е приет Договор за потребителски паричен кредит
от 01.02.2017г., по силата на който на ответника е отпуснат паричен кредит
в размер на 6500 лева и закупуването на застраховка от 436,80 лева. За ответната страна е възникнало задължението
да погаси кредита на 12 равни месечни вноски всяка в размер на 632,01 лева,
които съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й
съгласно годишния процент на разходите 27,19 % и годишен лихвен процент 17,52 %
посочени в параметрите по договора.
В
чл. 5 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни
погасителни вноски ответника дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска. При просрочие на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е необходимо изпращане на съобщение
от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост. Съгласно предвидения
в договора погасителен план, последната погасителна вноска е с падеж на
05.01.2018г.
Като писмено доказателство по делото е прието
и извлечение от погасителния план по договора.
От заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, извършена от в. л. Т. Р. се установява, че по
силата на процесния договор на кредитополучателя И. Б. Х.- Т. е предоставен
кредит в размер на 6500 лева. Погасителния план по кредита е от 12 броя месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 631,01 лева, с падежи на пето число на
месеца, считано от 05.03.2017г. до 05.02.2018г. Крайния срок на погасяване на
кредита е на 05.02.2018г. В регистрите и документите на ищцовото дружество са
налични данни за извършени плащания в размер на общо 6320 лева /10 погасителни
месечни вноски/. С платените суми според вещото лице са погасени главница в
размер на 5334,39 лева, 621,71 лева лихва и 364 лева застрахователна премия.
Към датата на подаване заявлението по чл. 410 от ГПК в съда- 31.12.2018г.
неплатени са последните две погасителни вноски с падежи 05.01.2018г. и
05.02.201г., съгласно погасителния план в размер на общо 1264,02 лева, в това
число- главница в размер на 1165,61 лева, неплатена лихва в размер на 25,61
лева и неплатена застраховка в размер на 72,80 лева. Дължимото обезщетение за
забава върху просрочените вноски за периода 05.01.2018г.-31.12.2018г. е в
размер на 120,96 лева т.е по –голям от претендирания с исковата молба размер
/106,72 лева/. В регистрите и документите на ищеца няма данни за извършени
плащания на обезщетението за забава. Общо дългът по кредита към 31.12.2018г.
/датата на подаване на заявлението в съда/ възлиза на сумата от 1384,98 лева.
Съдът кредитира заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, като компетентно извършено, отговарящо пълно и
ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с
договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя
определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне.
Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не
от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен
акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е
завършен фактическия състав на съглашението. Доколкото договорът за заем е
реален договор, то от доказателствата по делото се установя факта на
предоставяне на процесната сума в заем на ответната страна. Установява се от
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, че
ответницата е заплатила общо 10 погасителни вноски по кредита, като неплатени и
падежирали са последните две вноски за месеците януари и февруари 2018г., които
възлизат на сумата от общо 1264,02 лева, от които- неплатена главница в размер
1165,61 лева, неплатена лихва в размер на 25,61 и обезщетение за забава в
размер на 120,96 лева, както и застраховка по кредита в размер на 72,80 лева,
която не е предмет на настоящото производство, поради което и не следва да се
обсъжда от съда.
При така установените, релевантни за спора
факти и обстоятелства и след анализ на доказателствената съвкупност по делото
съдът стигна до извод, че предявените искове са частично основателни. Установи
се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че дължимата и
незаплатена главница по договора за кредит възлиза на сумата от 1165,61 лева,
до който размер искът се явява основателен и доказан. Ищецът претендира
главница по договора в размер на 1238,41 лева, като не доказа при условията на
пълно и главно доказване дължимост на същата в този размер, поради което и
искът следва да се отхвърли за разликата над уважения размер на главницата от 1165,61
лева до претендирания размер от 1238,41 лека, като недоказан. Следва да се
признае за установена и дължимостта на възнаградителната лихва в размер на
25,61 лева , както и законната лихва за забава в размер на 106,72 лева за
периода от 05.02.2018г. до 11,12.2018г.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат в полза на ищеца, съразмерно с уважената част
от иска. Право на разноски има и ответната страна, съразмерно с отхвърлената
част от иска, но доколкото такива не се претендират и реално не са направени то
и съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Изчислени съразмерно с уважената част от иска
на ищеца се дължат разноски за настоящото производство в размер на общо 538,40
лева, а в заповедното производство- в размер на 77,41 лева, като заплащането им
следва да се възложи в тежест на ответната страна.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА СТАНОВЕНО спрямо
ответната страна И.Б.К. с ЕГН: **********, с адрес ***, че дължи на ищеца БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А Париж, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк, сгр. 14, представлявано от Д. Д. - ***
***, чрез юриск. Ц. Х. С. следните суми: 1165,61
лева главница, дължима по договор за потребителски заем, 25,61 лева възнаградителна лихва за
периода от 05.01.2018г. до 05.02.2018г., 106,72
лева мораторна лихва за периода от 05.02.2018г. до 11.12.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда-
28.12.2018г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1284/07.02.2019г. по ч.гр.д.
№ 2235/2019г. по описа на ПРС, 13-ти гр. състав, като за разликата над уважения
размер на главницата -1165,61 лева до претендирания размер от 1238,41 лева ОТХВЪРЛЯ иска, като недоказан.
ОСЪЖДА И.Б.К. с ЕГН: **********,
с адрес ***, да заплати на ищеца БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А Париж, рег. №
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост“ 4,
Бизнес Парк, сгр. 14, представлявано от Д. Д. - *** ***, чрез юриск. Ц. Х. С. сумата
от 538,40 лева /петстотин тридесет и осем
лева и четиридесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски,
съразмерно с уважената част от иска, както и сумата от 77,41 лева /седемдесет и седем лева и четиридесет и една стотинки/,
представляваща направени в заповедното производство разноски, съразмерно с
уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
– Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.