Р Е Ш Е Н И Е №
В
името на народа
гр.
Кърджали, 14.02.2020
г.
Административен
съд - Кърджали, в публично съдебно заседание на двадесет и
седми януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БОЖКОВА
При
секретаря Мариана Кадиева
и
в присъствието на Димитрина Делчева – заместник-окръжен прокурор в ОП –
Кърджали
като разгледа докладваното от съдия
Божкова
административно дело №441/2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203 и сл. от АПК, във вр. с
чл.1,
ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на В.Ж.И. от ***, срещу
„Главна дирекция „Национална полиция“ към МВР, с цена на иска
400.00 лева, представляващи
обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди,
изразяващи се в направени от нея разноски – заплатено адвокатско
възнаграждение по а.н.д.№ 18/2019 г. по
описа на Районен съд – Първомай. В ИМ се твърди, че с влязло в сила решение по
посоченото административнонаказателно дело на РС – Първомай
е било отменено НП № 1288/ от месец декември 2018 г., издадено от началник
Зонално жандармерийско управление – Кърджали, с което на В. И., за нарушение на
чл.6 от Закона за българските лични документи, на основание чл.80, т.5 от с.з.,
е било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв. Сочи се
също, че в производството по това дело ищцата е била представлявана от адвокат,
на когото е заплатила възнаграждение в размер на 400 лв. Изразено е становище,
че между отмененото НП и направените разходи за адвокат съществува пряка и
непосредствена връзка. Твърди се, че ангажирането на адвокат е било породено от
необходимостта да организира пълноценно защитата си срещу наказателното
постановление, както и от невъзможността да се защитава лично поради служебни
ангажименти. Прави се искане да се осъди ответника да заплати направените
разноски за адвокат, в размер на 400 лв., по оспорване на наказателното
постановление, отменено с решение на РС – Първомай, ведно със законната лихва
върху тази сума от деня, следващ деня на влизане в сила на съдебното решение,
до окончателното изплащане. Претендира деловодни разноски и по настоящото дело.
В съдебно заседание, редовно призована, ищцата не се явява. Процесуалният й представител
по пълномощие поддържа исковата молба по изложените в същата съображения.
Ответникът
по иска – Главна дирекция „Национална полиция“ към Министерство на вътрешните
работи, в представен от пълномощник писмен отговор по чл.131 от ГПК, оспорва
исковата молба като неоснователна и недоказана. Изразява становище, че предвид
факта, че ищцата е ***, тя може да организира сама защитата си срещу
наказателното постановление. Позовава се на приетото в мотивите на Тълкувателно
решение № 1/15.03.2017 г. тълк. д. № 2/2016 г. на ОСС
НА ВАС, I и II колегия, според които „за български гражданин без юридическо
образование, а още повече за неграмотен или гражданин с начално или основно
образование, би било много трудно, граничещо с невъзможното да се справи със
защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна,
както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган,
носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни
служители с виеше юридическо образование-юрисконсулти“. Посочва, че подобни дела
приключват в едно съдебно заседание, като явяването на жалбоподателя не е
задължително. Пояснява, че видно от
решението приложено към исковата молба, процесът е приключил в рамките на шест
месеца, поради което каквато и да е натовареността на ищеца, ще може да
организира защитата си. Претендира, че претърпяната вреда е причинена
изключително по негова вина, поради което съществуват основания за прилагане на
чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, алтернативно – чл.5, ал.2 от ЗОДОВ. Навежда довод, че наказателното
постановление е отменено, поради процесуални нарушения, а не защото ищецът не е
извършил нарушението. Твърди, че делото не представлява правна и фактическа
сложност, а наложеното наказание е в минимален размер (чл.80, т.5 от ЗБЛД), което
не предполага и адвокатски хонорар в такъв размер. Изразява становище, че в
случай, че жалбата срещу наказателното постановление е изготвена от самата жалбоподателка, то адвокатската защита се ограничава до
явяването в единствено проведеното съдебно заседание. Позовава се на
разпоредбата на чл.36 от Закона за адвокатурата, предвиждаща възможност да се
предоставя адвокатска помощ и съдействие безплатно на друг юрист. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар по настоящото дело.
Представителят
на ОП – Кърджали дава мотивирано заключение за основателност и доказаност на предявения иск с правно основание чл.1, ал.1
от ЗОДОВ.
След
обсъждане на събраните доказателства съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Не
се спори между страните, а се установява и от приетите доказателства по
изисканото и приложено към настоящото дело, а.н.д.№18/2019 г. по описа на
Районен съд – Първомай, че с Решение
№ 25/ 21.06.2019 г. по посоченото дело Районният съд е отменил посоченото
наказателно постановление. Съобщението за изготвеното решение е съобщено на
ответника на 16.07.2019 г. и на жалбоподателя на 19.07.2019 г., като не е
обжалвано и след изтичане на 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, във връзка
са чл.63, ал.1, изр.2-ро, предл.2-ро от ЗАНН, е
влязло в законна сила на 02.08.2019 г.
В
кориците на а.н.д.№18/2019 г. по описа на Районен съд –Първомай (л.10 д.) е
приложен Договор за правна защита и съдействие (ДПЗС) и подписано пълномощно с
дата 06.03.2019 г. В този договор е записано, че е платено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 400.00 лева.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав приема, че исковата молба е допустима поради
твърденията, че ищецът неблагоприятно е засегнат от действието на отменено по
съдебен ред като незаконосъобразно НП. Искът е допустим за разглеждане в
производството пред АдмС – Кърджали, по реда на глава ХІ от АПК (чл.203 и сл.),
като предявен пред съда по седалището на ищеца. Правилно е посочен и ответникът
– Главна дирекция „Национална полиция“ към МВР.
При
преценка основателността на иска съдът взе предвид следното: За да се ангажира
отговорност по реда на чл.1 от ЗОДОВ, трябва да е налице отменен като незаконен
административен акт и причинени вреди - щети или пропуснати ползи, които следва
да се намират в причинно - следствена връзка с отменения незаконосъобразен акт.
Доказателствената тежест за установяване на предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника лежи изцяло върху ищеца.
Видно
от ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. електронният фиш се
приравнява на наказателно постановление по отношение на правното му действие. Поради
тази смислова и функционална аналогия, предвид липсата на съществена разлика
между двата акта, за целите на настоящото производство съдът не намира причина
на правните субекти, санкциониран с ЕФ да се откаже защитата, която правния ред
предоставя на онези, санкционирани с НП. В заключение, издаването на НП е
резултат на санкционна административна дейност.
В
мотивите към т.1 от ТП №2/19.05.2015 г. по т.д. № 2/ 2014 г. на ОС от ГК на ВКС
и ОСС от І и ІІ колегия на ВАС е прието, че издаването на наказателни
постановления и съответно налагането на административни наказания за извършени
административни нарушения, е последица от изпълнение на нормативно възложени
задължения, упражнена административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност и в този смисъл същото представлява властнически акт,
издаден от административен орган и въпреки че поражда наказателноправни
последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност.
Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла
на нормата на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство за правното
основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни
постановления като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от
административен орган и представлява властнически акт на органите на
администрацията, въпреки че поражда наказателноправни
последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени
задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по
своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, а
административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и
законодателната дейности, е основна проява на държавната власт. Дейността по
налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно
постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се
отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по
чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този
конкретен случай изпълнителна(административна) функция в рамките на държавната
власт. Следователно, съществува първата предпоставка за предявяване на иска по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – отменено НП.
По
отношение на заявените имуществени вреди, представляващи платено адвокатско
възнаграждение, АдмС – Кърджали взе предвид, че към датата на
постановяване на решението по а.н.д. № 18/ 2019 г. на РС – Първомай не е
съществувал процесуален ред по ЗАНН за възстановяване на разноските при отмяна
на ЕФ/НП. В Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015 г. по т.д.
№ 2/ 2014 г. на ВАС и ОСС на ГК на ВКС е посочено, че „законодателят не
предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, а доколкото
искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за
обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно
постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване,
то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по
обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.” Поради изложеното, в настоящия
случай следва да се приложи разрешението, дадено в това Тълкувателно
постановление.
Както
беше посочено по-горе в решението, в кориците на а.н.д.№18/2019 г. по описа на
Районен съд – Първомай се съдържа ДПЗС
ведно с пълномощно, което е било основание за осъществяване на процесуално
представителство и защита в производството, образувано пред Районния съд –
Първомай. В ДПЗС е записано, че е заплатена в брой сумата от 400.00, за един
адвокат, осъществил процесуално представителство и защита по повод оспорване на
НП пред РС – Първомай. Този договор за правна защита и съдействие е доказателство
за това, че разходът е извършен от ищцата в настоящото производство и съответно
това плащане, след като е предизвикало имуществено разместване в отрицателна
посока за ищцата, представлява имуществена вреда за нея. Настоящият състав на
съда приема, че изплатения адвокатски хонорар за процесуална защита и
представителство пред РС – Първомай е в пряка и непосредствена причинна връзка
с отмененото НП.
В
правната теория и съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не
само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава
условията, реалната възможност от увреждане и тази реална възможност е
превърната в действителност по друга причина. От това следва извода, че тези
разноски съставляват претърпяна вреда от наказания субект, намираща се в пряка
причинна връзка с отменения незаконен акт на административния орган, защото те
са типична, нормално настъпваща и необходима последица от незаконосъобразното
наказателно постановление и защитата, която се е наложила срещу него, именно
поради незаконосъобразната дейност на администрацията. Следва да се добави,
също така, че обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на
НП, не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма
право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв
не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление, а от
друга страна, ангажирането на адвокат за правна защита и съдействие, при
обжалване пред съда на наказателно постановление, е израз на нормалната грижа
на санкционираното лице за собствените му права и законни интереси, които то
счита за накърнени, а възнаграждението за този адвокат е императивно дължимо,
на основание чл.36 от Закона за адвокатурата, като същото следва да се уговори
именно с договор. След като ищецът има право на адвокатска защита при
оспорването на издадено срещу него НП и същевременно дължи възнаграждение за нея,
чийто размер следва да уговори точно в договор, както и след като е платил
реално дължимото уговорено възнаграждение, то той е разходвал средствата именно
за да се защити по надлежния ред против незаконосъобразното наказателно
постановление, като същевременно е изпълнил и задълженията си по Закона за адвокатурата.
В този смисъл, самото НП е необходимо условие за съществуване на договора за
правна защита и съдействие по дело, в което се оспорва това НП и без което
условие защита е невъзможна, най-малкото защото би била с липсващ предмет. Поради
изложените съображения, съдът счита, че платеното възнаграждение на адвоката за
правна защита и съдействие, съответно – за процесуално представителство по административнонаказателно дело, с предмет –
законосъобразността на НП, след отмяната на същото следва да се възстанови, тъй
като страната е била принудена да направи този разход поради
незаконосъобразната дейност на администрацията, издала отмененото НП. Във
връзка с тези мотиви следва да се посочи, че съдът не споделя изложеното в
писмения отговор на ответника, че тъй като ищцата е ***, то е могла да
осъществи защитата си сама. На първо място правото на адвокатска защита е
конституционно гарантирано. На следващо място, липсва нормативно изискване лице
с *** образование, включително и такова, упражняващо професия на *** да
осъществява лично защитата на свои права. Липсва и забрана такива лица да
ползват адвокатска защита, когато трябва да защитят собствените си права и
законни интереси, както е в конкретния случай.
От
незаконосъобразния акт – НП, отменено по съответния ред, с влязло в сила
решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за
адвокатско възнаграждение в производствата по обжалване на наказателното
постановление. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият състав приема, че
ищецът в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и
заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не
беше издаден процесното, отменено впоследствие като незаконосъобразно, НП.
Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство
по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на НП се
явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора,
поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт - НП. Това е така, тъй като намаляването на имуществото
на ищеца вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение, е предизвикано
от издаването на НП, с което е наложено административното наказание глоба,
което административнонаказаният е считал за
незаконосъобразно наложено.
АдмС
– Кърджали не възприема становището на процесуалния представител на ответника,
че следва да се приложи разпоредбата на чл.5, ал.1, съответно – по чл.5, ал.2
от ЗОДОВ, защото увреждането е настъпило по изключителна вина на ищеца, съответно
– поради съпричиняване от негова страна, предвид
мотивите на решението по а.н.д.№18/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай. В
производствата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение вследствие
отменено наказателно постановление/ ЕФ е без значение основанието, на което е
било отменено наказателното постановление. За реализиране на отговорността на
държавата в случая е необходимо наличието на незаконосъобразен акт, отменен с
влязло в сила съдебно решение. Недопустимо е в настоящото производство административният
съд да извършва косвен контрол за материалната законосъобразност на
наказателното постановление, отменено поради констатирани нарушения при
издаването му.
АС
– Кърджали преценява като основателно възражението за несъразмерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение по а.н.д. № 18/ 2019 г. на РС – Първомай
поради следното: Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, За процесуално представителство, защита
и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от
300 лв. В случая с отмененото НП на ищцата е наложена глоба в размер на 50 лв.
Делото пред РС – Първомай е приключило в едно съдебно заседание, на което
ищцата е била представлявана от упълномощения адвокат. Установява се също така,
че а.н.д. № 18/ 2019 г. по описа на РС – Първомай не се отличава с фактическа и
правна сложност.
Съгласно
чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнагражданието
трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и
когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото
те следва да се обосновават с два обективни критерия – обем и сложност на
извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се
приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и
справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва
да представлява изражение и на двата критерия.
С оглед на
изложеното, съдът счита, че предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
основателен до размер на 300 лв., представляващ минималния размер на адвокатско
възнаграждение по чл.18, ал.2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и следва да бъде уважен, като ответникът
по исковата молба следва да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за имуществени
вреди, в размер на 300.00 лева – направени разноски за адвокатско
възнаграждение по обжалването на НП пред РС – Първомай, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от влизане в сила на решението по а.н.д. № 18/ 2019
г. на РС – Първомай – 05.08.2019 г. При преценка началната дата на акцесорното задължение за лихва съдът съобрази т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на
ВКС по т. гр. д. № 3/2004
г., ОСГК,
съгласно което, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно
на дължимостта на законната лихва
върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната
давност за предявяване на иска за неговото
заплащане, е влизане в сила на решението,
с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните – това е моментът на тяхното издаване,
а за незаконни действия или бездействия
на административните органи – от момента
на преустановяването им.
Цитираното ТР не е изгубило своето действие и на основание чл.130, ал.2 от ЗСВ е задължително за
съда.
При
този изход на спора е основателна претенцията на ищцата за присъждане на
разноски по настоящото дело. От представен Договор
за правна защита и съдействие с дата 24.01.2020 г., се установява, че реално е
изплатено договореното възнаграждение от 300.00 лв.
Ответникът
следва да бъде осъден, на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, да заплати на ищеца
деловодни разноски в размер на 310.00 лв., от които адвокатски хонорар в размер
на 300.00 лв. и внесена държавна такса в размер на 10.00 лв.
В
съответствие с отхвърлената част на иска и своевременно заявеното искане, на
ответника също се дължат деловодни разноски на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ. Претендираният размер на разноски съгласно списък по чл.80
от ГПК е 300 лв., отхвърлената част от иска е в размер на 100 лв., максималният
размер на дължимото възнаграждение на основание чл.37 от Закона за правната
помощ, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът
определя на 100 лв. При тези съображения дължимото възнаграждение за
юрисконсулт, съобразно отхвърлената част от иска, е 33.33 лв., което ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ГД „Национална полиция“ към МВР.
Ето защо
и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ Съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Главна
дирекция „Национална полиция“ към Министерството на вътрешните работи,
гр.София, ***, да заплати на В.Ж.И. с ЕГН **********
и адрес: ***, сумата в размер на 300.00 (триста) лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (заплатено
адвокатско възнаграждение), причинени от отменено по съдебен ред НП № 1288/ от
месец декември 2018 г., издадено от началник Зонално жандармерийско управление
– Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума от 05.08.2019 г. – датата
на влизане в законна сила на Решение № 25/ 21.06.2019 г. по а.н.д. № 18/ 2019
г. на РС – Първомай, до окончателното й изплащане.
Отхвърля исковата
молба на В.Ж.И. от *** срещу Главна дирекция „Национална полиция“ към МВР до
пълния й предявен размер от 400 лв.
Осъжда Главна дирекция „Национална полиция“ към Министерството на
вътрешните работи, гр.София, ***, да заплати на В.Ж.И. с ЕГН ********** и
адрес: ***, сумата в размер на 310.00 (триста и десет лева), представляващи
направени разноски в настоящото производство.
Осъжда В.Ж.И. с
ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на Главна дирекция „Национална полиция“
към Министерството на вътрешните работи, гр.София, ***, сумата в размер на
33.33 лв. (тридесет и три лева и тридесет и три стотинки).
Решението
може да се обжалва с касационна жалба, пред Върховния административен съд, в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: