РЕШЕНИЕ
№ 338
гр. гр. Лом, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Боряна Ал. Ангелова
при участието на секретаря Росина В. Димитрова
в присъствието на прокурора Е. П. Л.
като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело №
20241620102622 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ЗОДОВ и във вр.чл. 52 от ЗЗД - за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди, за причинени от неоснователно повдигнато обвинение в извършване на
престъпление.
Ищецът, чрез процесуалният си представител адв. Р. Б. обосновава
исковата си претенция на обстоятелството, че на 24.08.2023 г. 14,34 ч. в
северна промишлена зона на гр. В. с посока на движение към безмитна зона ,
срещу тир паркинг Д., управлявайки МПС – специален автомобил, марка
„И*****“ с рег.№ **********, собственост на „А*****“ ЕООД д ЕИК
************ бил спрян за проверка от служитЕ. на КАТ В., като е
установена употреба на наркотици от страна на ищеца. Твърди, че този факт е
установен с техническо средство „Drag test 5000“ с ивн.№ ******, с проба №
******* като полицейските инспектори отчЕ., че последния бил положителен
за упойващо вещество – „бензодиазепин“. На ищецът бил издаден талон за
медицинско изследване от същата дата, като ищецът дал кръвна проба за
медицинско изследване . Иззето му било и СУМПС , бил задържан за 24 часа
за времето от 16 ч. на 24.08.23 – 14.45ч. на 25.08.23г..
Навежда и твърдения, че ищецът е работел на трудов договор като
ш***************** във „А.“ ООД, с ЕИК ......... в гр.Л., ул.“Ш.“ №* , и към
този момент е получавал трудово възнаграждение в размер на МРЗ за страната
– 780 лв.
Посочва, че на същата дата било образувано досъдебно производство
1
№ ****/2023 г. по описа на РУ В., пр.пр. ******** РП В. за престъпление по
чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс НК) срещу неизвестен извършител.
Досъдебното производство била назначена съдебно медицинска експертиза, а
в края на м. март 2024г. има и заключение, като краен резултат от тази
експертиза е , че липсват доказателства за наличие на наркотични вещества в
кръвта на ищеца. Като с постановление от 02.05.2024г. наказателното
производство срущу ищеца биро прекратено от РП В..
Твърди също, че ТПО на ищеца било прекратено на 28.08.2023г.,
поради отнета шофьорска книжка
Заявява, че впоследствие след повече от девет месеца бил с отнето
СУМПС. Излага аргументи , че наказателното производство било прекратено
с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 02.05.2024 г.
на Районна прокуратура В. по ДП № ******* г. по описа на РУ В. на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от Наказателно-
процесуалния кодекс (НПК).
По време на воденото ДП, което продължило повече от девет месеца,
ищецът изпитвал сериозни притеснения. През цялото време той бил
травмиран и притеснен. Отделно от това, той не можел да работи и да
изпълнява задължения, поети към трети лица, защото били свързани с
управление на автомобил, а бил лишен от това право. От момента на
образуване на ДП ищецът живял в постоянен стрес. Живота му се променил
изцяло, избягвал да излиза навън, понякога след като приятЕ. и познати го
молЕ. за това, с цел да се разсея. Загубил част от приятЕ.те си, тъй като
живеел на село и всичко се коментирало, наричали го наркоман. Това негово
състояние продължило повече от девет месеца и още продължава да се
чувства по този начин. Инициираното наказателно производство, макар и
срещу неизвестен извършител му нанесло значителни вреди. Работел като ш.
на трудов договор но трудовите правоотношения с работодателя били
прекратени, тъй като вече бил без свидетелство за управление, т.е. същото
било отнето. Ищецът навежда и твърдения, че се издържал с заеми от приятЕ.
ибил принуден да бъде подпомаган парично от тях за да преживява. Така
напрежението в дома му ескалирало и се превърнало в ежедневие, което
продължило повече около десет месеца. Случилото се отразило негативно
върху психиката му, както и на намеците от страна на околните
Твърди, че наказателното преследване е започнало фактически от
24.08.2023 г. и приключило на 02.05.2024 г.
В съответствие с принципа за справедливост, който правната норма
била въздигнала като критерий и съобразявайки се с характера, тежестта и
интензитета на действително претърпените неимуществени вреди, счита, че
дължимото обезщетение за тях следвало да бъде определено в размер общо на
1 500 лева, което да бъде заплатено от ответника, а за имуществени са в
размер на 6852 лв., т.е. МРЗ за месеците за които му е отнето СУМПС и той е
бил без работа.
2
В срока и по реда на чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника
Прокуратура на Република България чрез зам. Районен прокурор при Районна
прокуратура Монтана. В него се посочва, че предявеният иск против
Прокуратурата на Република България бил неоснователен и недоказан и го
оспорват изцяло. Наличието на действително претърпени вреди било елемент
от фактическия състав на отговорността по чл. 2 от ЗОДОВ, а ищецът не бил
ангажирал доказателства за претърпени морални вреди, които да са пряка и
непосредствена последица от дейността на Прокуратурата на Република
България.
В конкретния случай наказателното производство започнато на
24.08.2023r. от РУ В., а не от Прокуратурата и не било образувано срещу
конкретно лице, още по-малко срещу ищеца. Всички действия, за които
ищецът твърди, че му причинили стрес, притеснения, срам и т. н. били
извършени от органите на полицията т.е. преди образуването на досъдебното
производство в рамките на извършената проверка и били извън
възможностите за контрол от страна на Прокуратурата, в т.ч. и отнемането на
СУМПС е административна мярка. В хода на разследването не били
извършвани никакви процесуално следствени действия по реда на НПК с
участието на ищеца. Ищецът не бил привлечен в качеството на обвиняем и не
бил участвал в никакво процесуално следствено действие. С оглед на това
твърденията му, че този ангажимент заел централно място в ежедневието на
ищеца били несъстоятелни и недоказани. Ангажират и доказателства ,
касателно това, че има множество други нарушение по ЗДвП.
След изготвяне на заключението на химикотоксикологична експертиза
във ВМА София на 02.05.2024 г. РП В. прекратила производството за
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, което не било водено срещу конкретно
лице. В тази връзка твърденията в исковата молба за процесуалното качество
на ищеца като обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК били
обективно неверни. Считат, че твърдението на ищеца за претърпени от него
имуществени и неимуществени вреди в следствие на незаконосъобразни
действия от страна на ПРБ се явявало безпочвено и неподкрепено с никакви
доказателства. Ищецът не бил ангажирал никакви доказателства относно това
с какви свои действия Прокуратурата допринесла за това той да се чувствал
притеснен, упрекван. Не било доказано това да се дължи на действия на
Прокуратурата и по някакъв начин въобще да било свързано и да се дължало
на воденото наказателното производство, за което нямало никъде публично
изнесена информация, която да обвързвала името на ищеца с това
производство. В настоящия случай посочват, че не били представени никакви
доказателства относно претендираните от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес, емоционално пренапрежение, безпокойство и
унижение. Претендираното от ищеца обезщетение в размер на 1500 лева било
изключително завишено по размер и не съответствало на справедливостта
съобразно чл. 52 от ЗЗД.
Поради изложените съображения считат предявеният иск за
3
причинени имуществени и неимуществени вреди са недоказани по основание
и размер и ги оспорват изцяло.
След преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните е безспорно, че на ******** г. 14,34 ч. в северна
промишлена зона на гр.В. с посока на движение към безмитна зона , срещу
тир паркинг Д., ищецът управлявайки МПС – специален автомобил, марка
„И*****“ с рег.№ **********, собственост на „А*****“ ЕООД д ЕИК
************ бил спрян за проверка от служитЕ. на КАТ В., като е
установена употреба на наркотици от страна на ищеца. Твърди, че този факт е
установен с техническо средство „Drag test 5000“ с ивн.№ ********, с проба
№ ***** като полицейските инспектори отчЕ., че последния бил
положителен за упойващо вещество – „бензодиазепин“. Бил му издаден талон
за медицинско изследване от същата дата, като ищецът дал кръвна проба за
медицинско изследване . Иззето му било и СУМПС , бил задържан за 24 часа
за времето от 16 ч. на 24.08.23 – 14.45ч. на 25.08.23г..
Не се спори между страните, че ищецът е работел на трудов договор
като ш***************** във „А****“ ООД, с ЕИК ******* в гр.Л*********
, и към този момент е получавал трудово възнаграждение в размер на МРЗ за
страната – 780 лв.
Безспорно е и , че на същата дата било образувано досъдебно
производство № ***** г. по описа на РУ В., пр.пр. ***** РП В. за
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс НК) срещу неизвестен
извършител. Досъдебното производство била назначена съдебно медицинска
експертиза, а в края на м. март 2024г. има и заключение, като краен резултат от
тази експертиза е , че липсват доказателства за наличие на наркотични
вещества в кръвта на ищеца. Като с постановление от 02.05.2024г.
наказателното производство срещу ищеца било прекратено от РП В..
Безспорно е също, че ТПО на ищеца било прекратено на 28.08.2023г.,
поради отнета шофьорска книжка.
От приложеното досъдебно производство е видно, че на 27.03.2043 г. е
изготвено заключение по съдебна химическа експертиза, от което се установи,
че от извършените изследвания на предоставените биологични проби, взети
от ищеца, не били установени наркотични вещества, т.е. със отрицателен
резултат. С постановление на Районна прокуратура В. от 2.05.2024 г. на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК наказателното
производство било прекратено поради липса на престъпление и съобразно
направеното отбелязване връчено му на 07.05.2024г., което не е обжалвано и е
влязло в сила. Видно от изготвената справка за съдимост на ищеца в
досъдебното производство, той е бил не осъждан.
Във връзка с твърденията на ищеца за претърпени вреди по делото
бяха разпитани в качеството на свидетЕ. двама свидетеля – М. И. сочи, че със
ищеца са приятЕ. и откакто му било взето от органите на полицията СУМПС,
4
бил депресиран, отчаян и това наложило той да поиска парични средства от
приятЕ. за да се издържа, самата тя е безработна . Разпитаният св. М. Т.,
разказва, че с ищеца са приятЕ. и преди отнемането на СУМПС , бил
общителен, разговорлив човек Но след отнемането на СУМПС и след като
останал без работа, се затворил в себе си, станал необщителен, депресиран,
често гледал в една точка без да говори. Свидетелят сочи, че след
извършената проверката от полицейските служитЕ., ищецът бил видимо
отчаян, не излизал често навън -както по рано, странял от приятЕ.те си.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетЕ. относно
състоянието на ищеца след проверката на 24.08.2023 г., тъй като техните
впечатления по спорните обстоятелства са непосредствени, последователни са
показанията им за лично възприети от тях обстоятелства в различни ситуации
по различно време, а от друга страна - описаното поведение на ищеца е
логично, с оглед ситуацията, в която се е намирал за процесния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По допустимостта на предявения иск срещу ответната страна
Прокуратурата на Р България, съдът намира следното: Един от
основополагащите принципи за функционирането на държавата, намерил
израз в чл. 7 от Конституцията на РБ, е този за отговорността на държавата за
вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и
длъжностни лица. Конституцията на Република България изрично предвижда,
че отговорността в този случай е на държавата, а не на отделните нейни
органи. Със ЗОДОВ се урежда въпросът срещу кой държавен орган -
юридическо лице, се предявява искът, а не кой е длъжник по материалното
правоотношение. При иск по чл. 2 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република
България е легитимирания процесуален субституент на държавата във всички
случаи, за които не е посочен изрично друг орган, както е разяснено в
Тълкувателно решение № 5/2015 г. по тълк. дело № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС.
Въпреки това, ако увреждането е причинено едновременно от незаконни
действия и актове на повече от един правозащитен държавен орган
(Прокуратурата, разследващите органи и/или полицейските органи), вредата
следва да се обезщети глобално. Поради което е възможно всички тези органи
като посочени от ищеца ответници да представляват държавата в качеството
им на процесуални субституенти. Възможността държавата да се
представлява от различни органи по искове за обезщетение за вреди се
допуска от законодателя и не е отречена в съдебната практика на ВКС. Така
например решение № 490/2013 г. по гр. дело № 1427/2011 г., I гр. отделение,
ВКС, решение по гр. дело № 652/2011 г., IV гр. отделение, ВКС, решение №
157/21.12.2018 г. по гр. дело № 4776/2017 г., III гр. отделение, ВКС и др. Ако
Прокуратурата и ОД МВР са привлечени от ищеца да отговарят солидарно за
незаконно обвинение, положението им като процесуални субституенти на
Държавата е различно от това на солидарно отговорните в
материалноправните отношения, които съгласно чл. 216, ал. 1 от ГПК
5
действат самостоятелно и процесуални действия и бездействие на един от тях
нито ползват, нито вредят на останалите в процесуално отношение. При това
положение предявяването на иска срещу Прокуратурата е допустимо, искът
следва да се разгледа по същество и то по граждански ред.
В разпоредбата на чл. 2 от ЗОДОВ е регламентирана отговорността на
държавата за причинени на гражданите вреди от незаконни действия на
правозащитните органи. Тази отговорност е обективна и възниква при
наличие на сочените в закона предпоставки. Както се установи в настоящия
случай наказателното производство е било прекратено поради липса на
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Поради това са налице
предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността
на ответника. В цитираната разпоредба съществен елемент от състава на
отговорността е наличието на обвинение. Съмнение за наличие на посочения
елемент от фактическия състав на отговорността на държавата предизвикват
последните две хипотези на нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, и то само
когато прекратяването на наказателното производство е извършено в
досъдебното производство. Досъдебно производство се образува при наличие
на предвидени в НПК предпоставки съгласно чл. 207, ал. 1 от НПК – законен
повод и наличие на достатъчно данни за извършено престъпление от общ
характер, с постановление по чл. 212, ал. 1 от НПК или със съставяне на
протокол за първото действие по разследването в случаите по чл. 212, ал. 2 от
НПК или в случаите на бързо производство При различните начини за
започване на наказателното производство са предвидени и различни правила
за привличане на лице като обвиняем: при образуване на досъдебно
производство по чл. 212, ал. 2 от НПК разследващият орган може да привлече
лицето и със съставянето на протокола за първото действие по разследването
срещу него - чл. 219, ал. 2 от НПК, при образуването на бързо производство
лицето се счита за обвиняем от момента на съставяне на акта за първото
действие по разследването срещу него - чл. 356, ал. 4 от НПК, при образуване
на досъдебно производство по чл. 212, ал. 1 от НПК се пристъпва към
привличане с постановление на разследващия орган, когато се съберат
достатъчно доказателства за виновността на лице в извършване на
престъпление.
С оглед на изложеното при образуване на ДП с постановление по чл.
212, ал. 1 от НПК - какъвто е процесният случай, не е предвидено посочване в
него на лицето, извършило престъпление, дори да са налице данни за него
съгласно разпоредбата на чл. 214, ал. 1 от НПК. Когато досъдебното
производство в нарушение на това правило е образувано срещу конкретно
лице с посочване на името му, въпреки че не е било привлечено като
обвиняем по предвидените форма и ред, следва да се счита, че е ангажирана
наказателната му отговорност и че от проведеното срещу него наказателно
преследване до прекратяването на досъдебното производство поради
неизвършване на деянието или поради неговата несъставомерност, може да
претърпи вреди, отговорна за които е Държавата на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
6
от ЗОДОВ. В този смисъл решение № 431/11.04.2016 г. на ВКС по гр. дело №
2329/2015 г., IV гр. отделение. Макар срещу ищеца да не е имало формално
привличане като обвиняем е ясно, че досъдебното производство се е водело
срещу него. Лицето търпи вреди от проведеното срещу него наказателно
преследване дори и в случаите, когато производството е прекратено без да му
е повдигнато обвинение. В този смисъл Решение № 425/01.12.2015 г. на ВКС
по гр. дело № 3143/2015 г., IV гр. отделение. Държавата следва да дължи
обезщетение независимо от това дали вредите са причинени виновно, като
вината на конкретни длъжностни лица не се изследва, тъй като е извън
предмета на делото. При обективната отговорност по ЗОДОВ се прилага
принципът на риска, а не на вината. Отговорност за държавата да обезщети
вредите възниква и при прекратено предварително производство, водено
срещу единствен възможен извършител на престъплението, което се
разследва, дори и без лицето да е формално привлечено като обвиняем по
реда на НПК, както е и в настоящия случай.
Започването на ДП без да е посочен възможен извършител , само по
себе си е увреждащо действие, тъй като засяга неговия личен живот,
авторитет и достойнство на гражданин, а при доказване на увреждащите
последици от незаконното наказателно преследване, съдът е длъжен да
присъди обезщетение за причинените вреди, при съобразяване с релевантните
за спора обстоятелства, от значение за определяне на конкретния размер, като
ищецът не е длъжен да твърди и доказва преживения обичаен страх от
наказателната отговорност и получения обичаен дискомфорт от упражнената
принуда, т. к. те следват от закона, но за всички останали болки и страдания е
необходимо да има твърдения и доказателства. Така Решение №
176/19.07.2017 г. на ВКС по гр. дело № 3501/2016 г., IV гр. отделение,
Решение № 53/07.05.2019 г. на ВКС по гр. дело № 3528/2018 г., III гр.
отделение и др.
Съгласно разрешението, дадено в т. 11 от Тълкувателно решение №
3/2005 г., обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално - по
справедливост по реда на чл. 52 от ЗЗД при установяване на причинно -
следствена връзка между незаконното обвинение и вредите, претърпени от
ищеца. Съдебната практика е в насока, че понятието "справедливост" не е
абстрактно, а предполага във всеки конкретен случай да се съобразят
обективно настъпилите обстоятелства – тежест на повдигнатото и поддържано
срещу ищеца обвинение, продължителност на наказателното преследване, вид
и продължителност на наложената му мярка за неотклонение/ за прецизност в
настоящият случай ищеца е бил задържан за 24 часа/ и наличието на
съпричиняване на вредите и др. Съдът приема, че наказателното производство
е било с продължителност от 24.08.2023 г. до 7.05.2024 г. – повече от девет
месеца, поради забавяне на изготвянето на СМЕ. В случая доказателствата,
събрани във връзка с претърпените неимуществени вреди са гласни, и сочат
наличие на твърдените в исковата молба вреди за ищеца, и то за цЕ.я период
на водене на досъдебното производство. Съдът намира също, че по този начин
7
същият е бил злепоставен пред своето семейство, приятЕ. и общност, и то в
малко населено място, в което обичайно всички житЕ. се познават – това е
довело до доказаната от свидетелските показания затвореност и нарушаване
на социалните контакти на ищеца. За квалификацията, по която е водено
досъдебното производство – чл. 343б, ал. 3 от НК се предвиждат три
наказания - наказание лишаване от свобода от една до три години, глоба от 500
лева до 1500 лева, като същевременно кумулативно се налага наказание по чл.
343 г от НК – лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 7, и може да се
постанови лишаване от право по точка 6.
От справката за съдимост, приложена в досъдебното производство, се
установява,че ищеца не е осъждан. В рамките на образуваното досъдебно
производство ищецът не е бил призоваван от разследващите органи и не е бил
привлечен и разпитан в качеството на обвиняем, нито му е била взета мярка за
неотклонение, но изначално е бил задържан за 24 часа. Поради което съдът
намира, че проведеното досъдебно производство се е отразило съществено
както на личния, така и на социалния живот на ищеца и му е причинило
тревоги извън обичайните за подобни случаи. При изложеното съдън намира,
че обезщетение в размер на сумата 1 000 лева е напълно адекватно на вредите.
Този извод се налага, при съобразяване на кратката продължителност на
периода на понасяне на вредите и при отчитане на обстоятелството, че е бил
задържан т.е. е била е била взета мярка за процесуална принуда за 24 часа,
поради което при провеждане на наказателното преследване същият е търпял
интензивни ограничения на правната си сфера.
Отчитайки всичко горепосочено, съдът счита, че претърпените
неимуществени вреди от ищеца следва да бъдат обезщетени със сумата от
1000 лв. и тази искова претенция следва да се уважи за посочената сума, като
върху нея се присъди и законната лихва. Исковата претенция за
неимуществени вреди в останалата й част за разликата до пълния размер от
1500 лв., следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Съгласно
разясненията, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ОСГК на
ВКС на Република България, лихва се дължи от момента на прекратяване на
наказателното производство. Следва да се присъди законна лихва с начален
период 26.03.2024 г. – от датата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство.
По отношение на имуществените вреди, съдът намира следното,
ищеца е бил уволнен от своя работодател именно, защото му е било отнето
СУМПС, т.е. останал е без никакви доходи. Преживявал е с парични помощи
от приятЕ., за времето на водене на ДП. Видно от изготвената и поддържана
ССЕ за прицесния период претърпените имуществени загуби са в размер на
5 476,56 лв.
При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в
за адвокатско възнаграждение, съобразено с уважената искова претенция.
8
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2 ал. 1 т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България да заплати на П. М. П. ЕГН ********** сума в размер
от 1000,00 лв. /хиляда лева/ представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психологически
страдания, вследствие от незаконно повдигнато обвинение по ДП №
*********г. по описа на РУ В. като производствата по воденото ДП е
прекратено от РП В., поради липса на съставомерност на обвинението по
чл.343б, ал.3 НК, както и 5 476,56 лв., претърпени имуществени вреди за
времето през което е останал без работа, във връзка с воденото ДП ******г. по
описа на РП В., ведно със законната лихва върху главницата от 24.08.2024г.
до окончателното изплащане на задълженията, като ОТХВЪРЛЯ иска за
имуществени вреди – 6852,00 над уважения такъв – 5476,56 лв. и
неимуществените вреди – 1500 лв., над уважения от 1000 лева. като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца
П. М. П. ЕГН ********** сума в размер на 1170,00 лева за адвокат и
експертиза, съобразно уважената част на иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред МОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
9