№ 1729
гр. Бургас, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20252120101301 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК ***, седалище: гр. С., ***, против И. Б. И., ЕГН
**********, с настоящ адрес в с. Р., ***, за ОСЪЖДАНЕ на ответника да
заплати на ищеца следните суми, дължими по силата на Договор за
потребителски кредит № 40021101866 от 31.10.2023 г.: 223, 38 лева –
договорно възнаграждение за периода от 05.12.2023 г. до 04.12.2024 г.; 280
лева – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“;
448 лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“; 171, 94
лева – лихва за забава за периода от 06.12.2023 г. до 04.12.2024 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, за които суми е
отказано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
641/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас. Претендират се и разноските в
заповедното и исковото производство.
В исковата молба са изложени твърдения, че между ищеца и
ответницата бил сключен Договор за потребителски кредит № 40021101866 от
31.10.2023 г. със следните параметри: Сума на кредита: 700.00 лв.; Срок на
кредита: 18 месеца; Размер на месечната вноска по кредита: 52.71 лева; Дата
на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 5-то число на
месеца; Годишен процент на разходите (ГПР %) 48.71; Годишен лихвен
процент: 41.00; Лихвен процент на ден: 0.11; Общо дължима сума по кредита:
948.69 лв.; Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 280.00
лева; Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 448.00
1
лева; Размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 40.45 лева; Общо
задължение: 1676.69 лева; Общ размер на месечна вноска по договора: 96.16
лева. Ответникът пожелал да бъде сключена Застраховка Живот с
наименование „Защита на Кредит" със застраховател „Уника Живот" АД при
застрахователна премия 11.97 лв. Ищецът превел сума в размер на 688.03 лв.
по посочения от длъжника начин - чрез паричен превод в Изипей. Ответникът
не е направил нито едно плащане по кредита и задълженията по него били
обявени за предсрочно изискуеми на 04.12.2024 г., за което ответникът бил
уведомен чрез писмо на посочения адрес в договора.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от
ответника.
С определение по делото съдът, като е преценил, че не са налице
предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, тъй като от посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства не може да се направи извод, че предявените
искове са вероятно основателни, поради което и на основание чл. 239, ал. 3
ГПК, е отхвърлил искането ищеца за постановяване на неприсъствено
решение и е продължил разглеждането на делото.
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 415, ал. 1, т. 3
ГПК.
По ч. гр. д. 641/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас е било
постановено разпореждане № 1809 от 12.02.2025 г., с което е било оставено
без уважение заявлението от „Профи Кредит България” ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу И. Б. И. за плащане на
задължения по договор за потребителски кредит № 40021101866 от 31.10.2023
година, за следните суми: сумата 223, 38 лева, представляваща договорна
лихва, начислена за периода от 05.12.2023 година до 04.12.2024 година, сумата
280 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга „Фаст“, сумата 448 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, сумата 30 лева, представляваща
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на
20.12.2023 година, сумата 400 лева, представляваща такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането,при забава с повече от 90 календарни
дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 07.03.2024
година, сумата 171, 94 лева, представляваща лихва за забава, начислена за
периода от 06.12.2023 година до 04.12.2024 година, за сума в размер разликата
между сумата 45, 53 лева и сумата 305, 76 лева, представляващи разноски,
направени по водене на делото. Указано е на заявителя, че в случай на влизане
в сила на разпореждането може да предяви осъдителен иск за вземанията в
едномесечен срок от влизане в сила на основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК.
Препис от разпореждането е връчен на заявителя на 19.02.2025 г.
Разпореждането е влязло в сила с изтичването на срока за обжалването му – на
2
27.02.2025 г.
За уважаването на предявените осъдителни искове ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
действителен договор за кредит, по силата на който ответникът дължи
процесните вземания, чиято изискуемост е настъпила, включително липсата
на основания за недействителност на договора по ЗЗП и ЗПК и реалното
получаване на заемната сума от ответника.
Между страните е сключен Договор за потребителски кредит № №
40021101866 от 31.10.2023 г. при следните параметри: сума 700 лева; срок на
кредита 18 месеца; размер на вноската по кредита 52, 71 лева.; ГПР 48.71 %;
ГЛП: 41%; лихвен процент на ден: 0.11%; дължима сума по кредита: 948, 69
лв.; възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ 280 лева;
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ 448 лева; размер
на вноските по закупени допълнителни услуги 40, 45 лева; общо задължение
1676,69 лева; общ размер на вноска: 93, 16 лева, застрахователна премия: 11,
97 лева. Не е спорно между страните, че в посочения ГПР не са включени
уговорените възнаграждения за допълнителни услуги.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен при действието
на ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Сред посочените
правила, чието неспазване влече като последица недействителност на
договора за потребителски кредит, е и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Тя гласи, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. По смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК „общ
разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е
в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. На основание
3
чл. 19, ал. 2 ЗПК годишният процент на разходите по кредита се изчислява по
формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. Правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК
предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.
Съгласно член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ обхваща всички разходи,
включително лихви, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които
потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са
известни на кредитора, с изключение на нотариалните такси. Съгласно тази
разпоредба посочените общите разходи по кредита включват и разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, ако сключването на
договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или
получаването му при предлаганите условия.
На основание чл. 633 ГПК решенията на Съда на Европейския Съюз по
тълкуването на разпоредби от правото на Европейския съюз, което са от
значение за правилното решаване на делото, са задължителни за всички
съдилища и учреждения в Република България. Съгласно т. 1 от Решение на
Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 година по дело C 714/22 член 3,
буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че
разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за
потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител
приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да
се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният
размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието
„годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и),
когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за
получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. За да
осигури по-голяма защита на потребителите, законодателят на Съюза е
възприел широко определение на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“ (решение от 16 юли 2020 г., Soho Group, C 686/19,
EU:C:2020:582, т. 31 и цитираната съдебна практика), което означава всички
разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит
и които са известни на кредитора (решение от 21 април 2016 г., Radlinger и
Radlingerová, C 377/14, EU:C:2016:283, т. 84). Освен това, за да гарантира тази
4
защита, член 22, параграф 3 от Директива 2008/48 задължава държавите
членки да гарантират, че разпоредбите, които приемат за изпълнение на тази
директива, не могат да бъдат заобиколени посредством начина, по който са
формулирани договорите (решение от 11 септември 2019 г., Lexitor, C 383/18,
EU:C:2019:702, т. 30). Указано е, че националния съд следва да провери, от
една страна, дали закупуването на съответните допълнителни услуги
представлява условие за получаването на кредита, или е задължително за
получаването му при договорните клаузи и предлаганите условия, и от друга
страна, дали действително става въпрос за допълнителни услуги, уговорени
към разглеждания в главното производство договор за кредит, а не за
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този
кредит. Националната юрисдикция трябва също така да вземе предвид всички
разпоредби на разглеждания в главното производство договор за кредит и
неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите
обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи дали
сключването му е обусловено от закупуването на съответните допълнителни
услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи
условия, или при предлаганите условия, и дали в действителност с договорна
конструкция като разглежданата в главното производство не се цели
възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън
рамките на договора посредством уговорки относно тези допълнителни
услуги, така че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и
следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“ по смисъла на
Директива 2008/48.
В процесния случай съдът приема, че макар и закупуването на
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ да не е предвидено изрично като
задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит, то
представлява търговска практика на кредитора, която цели да прикрие
действителните разходи по кредита. Този извод следва от характера на
посочените допълнителни услуги съгласно приложимите Общи условия към
договора за потребителски кредит, включително начина и условията за
предоставянето им, както и от приобщаването им към общата сума по кредита
под формата на месечни погасителни вноски съгласно сключения договор за
потребителски кредит и погасителния план към него. Касае се за разходи,
които потребителят следва да заплати във връзка със сключването и
изпълнението на договора за кредит и които са известни на кредитора към
момента на сключването му. При това положение уговорените
възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ следва да бъдат
квалифицирани като „общи разходи по кредита“, поради което следва да бъдат
взети предвид при определяне на ГПР по договора за потребителски кредит.
Прието е също в т. 2 от горепосоченото Решение на Съда на
Европейския съюз от 21 март 2024 година по дело C 714/22, че член 10,
параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в
5
смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен
процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от
тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се
счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница. В конкретния случай с оглед
на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски
кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и
задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този
процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива
2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява
точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да
определи обхвата на своето задължение по същия начин както
непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в
лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на
ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова
нарушение и има възпиращ и пропорционален характер.
В процесния случай съдът приема, че посоченият в договора за
потребителски кредит размер на ГПР е неправилен, тъй като не включва
уговорените възнаграждения за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“, които представляват общи разходи по кредита. Невключването им в
ГПР има за цел да създаде една невярна представа относно действителния
размер на общите разходи по кредита. Този извод следва от параметрите на
процесния договор: сума 700 лева; срок на кредита 18 месеца; размер на
вноската по кредита 52, 71 лева.; ГПР 48.71 %; ГЛП: 41%; лихвен процент на
ден: 0.11%; дължима сума по кредита: 948, 69 лв.; възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Фаст“ 280 лева; възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Флекси“ 448 лева; размер на вноските по закупени
допълнителни услуги 40, 45 лева; общо задължение 1676,69 лева; общ размер
на вноска: 93, 16 лева, застрахователна премия: 11, 97 лева. Не са необходими
никакви специални знания, за да се установи, че при посочените параметри на
договора размерите на уговорените възнаграждения за закупени
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, които са и явно непропорционални
на размера на получения кредит, не са включени в размера на ГПР наред с
ОЛП. Основание за прилагане на санкцията по чл. 22 ЗПК съобразно дадените
от СЕС разяснения е посочването на неправилен ГПР, който не включва
всички общи разходи по кредита, а не полученото в резултат от включването
на тези разходи надвишаване на допустимия размер на ГПР. Следователно не е
необходимо съдът да изследва какъв е точният размер на действителния ГПР
по договора – достатъчен е изводът, че посоченият в договора ГПР е
неправилен, тъй като не включва всички общи разходи по кредита.
С оглед дадените от СЕС разяснения посочването на неправилен размер
на ГПР следва да се приравни по правни последици на непосочването му.
Следователно кредиторът не е изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
6
ЗПК, което е предвидено като основание по чл. 22 ЗПК за обявяване на
договора за потребителски кредит за недействителен, а предвидената в чл. 23
ЗПК санкция е освобождаването на кредита от лихви и разноски, като съдът
намира същата за справедлива и пропорционална на тежестта на нарушението,
допуснато от кредитодателя.
Въз основа на изложеното съдът намира, че по недействителния договор
за кредит ответникът не дължи претендираните от ищеца суми за договорно
възнаграждение, възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“,
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ и лихва за забава. Поради това
предявените осъдителни искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
С оглед изхода на делото ищецът няма право на разноски, а ответникът
не е претендирал такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
***, седалище: гр. С., ***, против И. Б. И., ЕГН **********, с настоящ адрес
в с. Р., ***, искове за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца
следните суми, дължими по силата на Договор за потребителски кредит №
40021101866 от 31.10.2023 г.: 223, 38 лева – договорно възнаграждение за
периода от 05.12.2023 г. до 04.12.2024 г.; 280 лева – неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“; 448 лева –
неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“; 171, 94 лева – лихва
за забава за периода от 06.12.2023 г. до 04.12.2024 г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане, за които суми е отказано издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 641/2025 г. по описа на
Районен съд – Бургас.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7