№ 929
гр. С, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С И
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело ...0211110154938 по
описа за 2021 година
Предявени са искове от Л. БЛ. СП., ЕГН **********, с адрес с.Л, ул.“П“ .... ... и Н. В.
В., ЕГН **********, с адрес с.Л, ул.“П“ №, чрез адв.Д. със съдебен адрес гр.С, ул.“О П“ №,
ЕТ., против „ЕОС М“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.М Д,
ул.“Р П К“ №, за признаване за установено по отношение на ответника, че всеки един от
ищците не му дължи следните суми, за които на 19.06.2013 г. по ч.гр.д....4619/2013 г. по
описа на СРС, 119 състав е издаден изпълнителен лист и е образувано изп.дело
...0198560400868 по описа на ЧСИ Б Ба, рег.№ от КЧСИ: сумата от 16907.15 лв. задължение
по договор за кредит за текущо потребление от 07.06.2013 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от 07.06.2013 г. до окончателното плащане, сумата от 1348.22 лв. договорна
лихва за периода от 27.12.2012 г. до 06.06.2013 г., сумата от 338.92 лв. лихва за забава за
периода от 04.01.2012 г. до 06.06.2013 г., такса в размер на 110.00 лв., както и 998.18 лв.
разноски по делото.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молбата се сочи, че в полза на „Б ДСК“ ЕАД на 19.06.2013 г. е издаден
изп.лист по ч.гр.д....4619/2013 г. по описа на СРС, 119 състав. Вземането по същия,
кредиторът е прехвърлил с договор за цесия първоначално на „ОТП Ф Б“ ЕАД, а то от своя
страна на ответника „ЕОС М“ ЕООД с договор за цесия. Ищците сочат, че първоначално „Б
ДСК“ ЕАД, а след това цесионера „ЕОС М“ ЕООД са образували пред ЧСИ Б Б, рег.№ от
КЧСИ съответно изп.дело № 1444/2013 г. и изп.дело ...0198560400868.
Сочи се, че по първоначално образуваното изп.делото са извършвани справки за
проучване имущественото състояние на длъжника, като единственото същинско
изп.действие е извършено на 05.08.2013 г., а по второто изп.дело са наложени запори на
двамата ищци. Според последните, към момента на подаване на исковата молба е изминал
период от време по-дълъг от 5 години, в който кредиторът е бездействал и вземанията му са
погасени подавност.
По тези съображения ищците искат съдът да признае за установено, че те не дължат
на ответното дружество присъдените ч.гр.д....4619/2013 г. по описа на СРС, 119 състав
вземания, като погасени по давност.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявения иск. Ответникът оспорва иска, като излага
данни, че е образувал първоначално изп.дело през 2013 г., а именно изп.дело № 1444/2013 г.
по описа на ЧСИ Б Ба, което е прекратено, а впоследствие е образувано и процесното
изп.дело № 868/2019 г.
1
По съществото на спора се сочи, че давността в изп.процес се прекъсва моногкратно
– с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършване на всяко
изпълнително действие. Ответникът отбелязва, че становището на ВКС за погасителната
давност в изп.процес, залегнало в ТР 2/2013 г. има действие занапред и до обявяване на ТР,
следва да се прилагат насоките, дадени в Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на
ВС. С оглед на това се иска съдът да приеме, че давността за процесното вземане е спряла да
тече с образуване на изп.дело № 1444/2013 г., а нов давностен срок е започнал с обявяване
на ТР 2/2013 г. на ОСГТКВКС.
Ответникът аргументира становище, че от образуване на изп.дело № 868/2019 г. до
момента са извършвани изп.действия , които са прекъснали давността.
По така изложените съображения се иска съдът да отхвърли предявените искове, като
присъди на ответника направените от него разноски по делото.
При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на заплатения
от ищеца адвокатски хонорар.
В съдебно заседание ищците се представляват от упълномощен представител, който
поддържа предявените искове. Ответникът не изпраща представител, взема писмено
становище по съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.439 ГПК.
Със същите се цели установяване недължимостта на вземането, предмет на започнало
принудително изпълнение поради настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, факти. В случая ищците се
позовават на настъпила погасителна давност.
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява,
че на 19.06.2013 г., по ч.гр.д....4619/2013 г. по описа на СРС, 119 състав, срещу ищците е
издаден изпълнителен лист за задължения към „Б ДСК“ ЕАД за главница по договор за
кредит за текущо потребление от 17.01.2008 г. в размер на 16907.15 лв., за договорна лихва
за периода от 27.12.2012 г. до 06.06.2013 г. в размер на 1348.22 лв., за лихва забава за
периода от 04.01.2012 г. до 06.06.2013 г. в размер на 338.92 лв., за такса в размер на 110.00
лв. и за разноски от 998.18 лв. По делото не е спорно, че процесните вземания на „Б ДСК“
ЕАД са прехвърлени първоначално на „ОТП Ф Б“ ЕАД, а то от своя страна – на ответника
„ЕОС М“ ЕООД с договор за цесия от 30.10.2017 г.
По делото са налице доказателства за образувани въз основа на така издадения
изп.лист, 2 изп.дела, а именно № 1444/2013 г. и № 868/2019 г., и двете по описа на ЧСИ Б
Ба, рег.№ от КЧСИ. По първото, видно от удостоверението, издадено от ЧСИ са наложени
на 31.07.2013 г. запори върху банкови сметки и трудови възнаграждения на длъжниците. От
същите, съобразно посоченото върху изпълнителния лист и удостоверението на ЧСИ, няма
данни за постъпили суми. Макар ЧСИ да е отразил върху листа, че последното изп.действие
по делото е от 05.08.2013 г., делото е прекратено едва на 30.04.2019 г. на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК. Второто изп.дело е образувано въз основа на молба на ответника по
настоящето дело - „ЕОС М“ ООД от 17.05.2019 г., като по него са наложени на 07.06.2021 г.
запори на банкови сметки и вземания от трудови правоотношения на длъжника Лючезар С..
В тази насока следва да се посочи, че съобразно отразеното в мотивите на ТР .../2013
г. на ОСГТКВКС - т.10 от същото, в изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването
на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде
2
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Според ВКС,
ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със
свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и
разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на
пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи.
В съдебната практика се приема, че молбата за образуване на изп.дело сама по себе
си не прекъсва давността за вземанията, предявени за събиране, но когато в нея се съдържа
искане за прилагане на определен изп.способ, то тогава такъв ефект настъпва от момента на
поискването им, освен ако осъществяването им е забавено по причина, за която взискателят
отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото
съдействие и така е осуетявал тяхното прилагане /в този смисъл решение № 37 от 24.02.2021
г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, /. Данни за това обаче липсват по настоящето
дело.
Ето защо, съдът като съобрази, че вземането за главница по договор за кредит се
погасява с общата 5-годишна давност по чл.110 от ЗЗД, доколкото се касае за едно врземане
с определен падеж, чието изпълнение е разсрочено във времето, а тези за лихви – с кратката
3-годишна – съобразно чл.111, б.“в“ от ЗЗД, намира, че в случая погасени по давност са
изцяло вземнията на ответника, доколокото от последното изп.действие – наложения запор
по изп.дело № 1444/2013 г. на 31.07.2013 г., е изминал период от време по-дълъг от 5
години, в който кредиторът е бездействал. За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, тъй като се
касае за вземане, присъдено в заповедно производство, чийто краен съдебен акт не е
приравнен като последици на съдебното решение /за разлика напр. от съдебната спогодба –
чл.234, ал.3 ГПК/ и който акт е издаден в друго, различно от исковото производство, което
няма характера на съдебен процес относно вземането по смисъла на чл. 115, б. "ж" ЗЗД /в
този смисъл решение № 141 от 17.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3152/2018 г., III г. о., ГК/.
Настоящият състав не възприема доводите на ответника, че становището на ВКС за
погасителната давност в изп.процес, залегнало в ТР 2/2013 г. има действие занапред и до
обявяване на ТР, следва да се прилагат насоките, дадени в Постановление № 3/18.11.1980 г.
на Пленума на ВС. Това е така, тъй като се касае за тълкувателна дейност, чиято цел е да
уеднакви противоречиво разрешавани въпроси, а не за законотворчество. Аргумент в тази
насока е и разпоредбата на чл.292 от ГПК, която предвижда при установена противоречива
практика да се образува тълкувателно дело, а свързаните с тази практика правни спорове да
бъдат спирани до постановяване на тълкувателно решение. С Тълкувателно решение ... от
28.09.2011 г. на ВКС, постановено по тълк. дело .../2010 г., ОСГК и ОСТК на ВКС, приеха,
че хипотезата на противоречиво разрешавани правни въпроси по смисъла на чл.292 ГПК е
налице, когато в различни съдебни актове, с които ВКС като касационна инстанция се
произнася по предмета на делото, постановени по реда на ГПК от 2007 г., се съдържат
различни разрешения на идентичен правен въпрос. Т.е. налице е основание за образуване на
тълкувателно дело и по въпроси, по които върховния съд вече се е прозинесъл с предходно
тълкувателно решение, стига те да са решавани противоречиво от ВКС в производства по
ГПК от 2007 г. По този начин, с чл.292 от ГПК, се създава връзка между изхода на
конкретен правен спор и тълкуването, което тепърва ще се извърши от ВКС на
противоречивата практика по въпрос, свързан с този спор и по който е допуснато
касационно обжалване. В случай, че даденото от ВКС тълкуване имаше действие занапред,
то не би се достигнало до необходимост от спиране на висящи дела.
3
Независимо от това обаче, дори и да се приеме, че дадените разяснения с ТР .../2013
г. на ОСГТКВКС имат действие занапред, то доколкото същото е постановено на 26.06.2015
г., от този момент до предприемане на валидно изп.действие спрямо длъжниците по
изп.дело, а именно наложените запори по отношение вземанията на Л.С. от 07.06.2021 г.,
отново са изминали повече от 5-години.
Ето защо предявените искове се явяват изцяло основателни и доказани и като
такива следва да бъдат уважени изцяло, установявайки съда недължимостта на вземанията
на ответника спрямо ищците, за които срещу последните е издаден на 19.06.2013 г. изп.лист
по ч.гр.д....4619/2013 г. по описа на СРС.
Предвид изхода на спора, единствено ищците имат право на разноски, за което са
направили искане и пълномощникът им е представил списък по чл.80 от ГПК. След
запознаване с приложените по делото платежни документи, съдът констатира, че ищците са
заплатил държавна такса в размер на 880.22 лв., който разход следва да бъде възложен
изцяло в тежест на ответника. Отделно от това ищецът Лючезар С. е заплатил и адвокатски
хонорар от 1700.00 лв. От страна на ответника е нпарвено възражение за прекомерност,
което съдът намира за основателно предвид действителната фактическа и правна сложност
на делото, обема събран доказателствен материал, процесуалната активност на ответника,
броя проведени съдебни заседания. Ето защо заплатеното от Л.С. адвокатско
възнаграждение от 1700.00 лв. следва да бъде намалено до минималния размер, съобрзано
материалния интерес по делото и предвиденото в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно до
1121.07 лв.
Посочената сума следва да се присъди и лично на адв. С.Д. за осъщественото от него
процесуално представителство и защита на ищеца Н.В. по настоящето дело, доколкото по
делото са представени доказателства за договаряне по реда на чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата /л.13 от делото/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС М“ ЕООД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.М Д, ул.“Р П К“ №, че всеки един от ищците Л.
БЛ. СП., ЕГН **********, с адрес с.Л, ул.“П“ .... ... и Н. В. В., ЕГН **********, с адрес с.Л,
ул.“П“ №, не му дължи следните суми, за които на 19.06.2013 г. в полза на „Б ДСК“ ЕАД е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д....4619/2013 г. по описа на СРС, 119 състав и е
образувано изп.дело ...0198560400868 по описа на ЧСИ Б Ба, рег.№ от КЧСИ, а именно:
сумата от 16907.15 лв. задължение по договор за кредит за текущо потребление от
07.06.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 07.06.2013 г. до окончателното
плащане, сумата от 1348.22 лв. договорна лихва за периода от 27.12.2012 г. до 06.06.2013 г.,
сумата от 338.92 лв. лихва за забава за периода от 04.01.2012 г. до 06.06.2013 г., такса в
размер на 110.00 лв., както и 998.18 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЕОС Мактрикс” ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.”Р П К” № 6Б, да заплати на Л. БЛ. СП., ЕГН **********, с адрес с.Л, ул.“П“ .... ..., сума в
размер на 2001.19 лв., представляваща направени от ищеца разноски по делото, съобразно
изхода му.
ОСЪЖДА „ЕОС М“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.М
Д, ул.“Р П К“ №, да заплати на адвокат С.Д., от Софийска адвокатска колегия с личен № и
адрес гр.С, ул.“О П“ №, ЕТ., сумата от 1121.07 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство и защита на ищеца Н. В. В.,
ЕГН **********, по настоящето гр.дело № 54938/2021 г. по описа на СРС, 128 състав.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5