№ 6
гр. Варна, 12.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно
гражданско дело № 20213000500526 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:47 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНИЦИТЕ:
СТ. К. К., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. С.Б.,
редовно упълномощена и приета от съда от преди.
ИВ. К. Д., редовно призован, не се явява, не се представлява.
ВЪЗЗИВАЕМАТА М. К. Д. , редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. Д.А. и адв. Д.С., редовно упълномощени и приети от
съда от преди.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
1
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ
и постъпилите срещу тях писмени отговори.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 260014/11.02.2021г., постановено по гр.д. № 2080/2019г.
ОС – Варна е:
- отхвърлил предявените от СТ. К. К., ЕГН ********** и ИВ. К. Д., ЕГН
********** против М. К. Д., ЕГН ********** евентуално съединени искове с
правно основание чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.33, ал.1 ЗЗД за прогласяване за
нищожен, евентуално унищожаване на брачен договор от 16.11.2018г. ,
нотариална заверка на подписите на страните и съдържанието му peг. № 5333
и peг. № 5334, том 2, акт 189 на нотариус Д.С.а, сключен между М. К. Д., ЕГН
********** и К.С.Д.., в частта, с която М.Д. придобива собствеността върху
двуетажна масивна вилна сграда с таван, с общо РЗП от 214 /двеста и
четиринадесет/ кв.м. по документ за собственост, а по скица - сграда с
идентификатор 10135.5401.2545.1, на два етажа, със застроена площ на етаж
от 60 кв.метра, построена в ПИ с идентификатор 10135.5401.2545, целият с
площ от 1000 кв.метра по предходен документ за собственост, а по
кадастрална скица с площ от 1099 кв.м., находящ се в 1 землището на град
Варна, с.о. местност "Боровец-север" срещу сумата от 36 000 /тридесет и шест
хиляди/ лева, която да бъде заплатена от М.Д. на К.Д.. в едногодишен срок,
считано от датата на подписване на брачния договор - на 6 /шест/ равни
вноски по шест хиляди лева всяка, платими през два месеца, по банковата
сметка на К.Д..; движима вещ - лек автомобил с ДК №5261 РХ, марка Рено,
модел Лагуна, с № на рама: VFIBT1D0D40765486, № на двигател
K4MF824D002509, цвят сив, ведно с числящите се към нея принадлежности,
срещу сумата от 1000 /хиляда/ лева, заплатена напълно и в брой от
ответницата, в деня на подписване на договора; селскостопанска техника -
мотоблок "Нева" 2, бензинова косачка "Хуск варна", моторен трион
"Премиум", моторна пръскачка "Премиум", както и цялото обзавеждане в
семейното жилище, представляващо гореописаната вилна сграда,
включително бялата и черната техника в жилището - общо за сумата от 1 950
2
лева, която е заплатена напълно и в брой от ответницата в деня на подписване
на договора, както следва: за прогласяване за нищожен, поради
противоречието му със закона /чл. 38, ал. 3 от СК/, на основание чл.26, ал.1,
пр.1 от ЗЗД; в евентуалност за прогласяване за нищожен, като относително
симулативен, прикриващ договор за дарение, на основание чл.26, ал.2, пр.5 от
ЗЗД; в евентуалност за прогласяване за нищожен, поради заобикаляне на
закона, на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД; в евентуалност за прогласяване
за нищожен, поради накърняване на добрите нрави, на основание чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД; в евентуалност за прогласяване за нищожен, поради невъзможен
предмет, на основание чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД; в евентуалност за
прогласяване за нищожен, поради липса на основание, на основание чл.26,
ал.2, пр.4 от ЗЗД; в евентуалност за унищожаване, като сключен поради
крайна нужда при явно неизгодни условия, на основание чл.33, ал.1 от ЗЗД;
- развалил е сключения между М. К. Д. и К.С.Д.. брачен от 16.11.2018г.
в частта с която М.Д. придобива собствеността върху двуетажната масивна
вилна сграда с таван - сграда с идентификатор 10135.5401.2545.1 срещу
сумата от 36 000 лева поради неизпълнение на задължението за плащане на
цената, по предявен от СТ. К. К. и ИВ. К. Д. иск с правно основание иск с
правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
Срещу така постановеното решение са подадени въззивни жалби и от
двете страни по спора.
Ищците С.К. и И.Д., чрез процесуалните си представители обжалват
първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени предявените
от тях, в условията на евентуалност, искове за нищожност и унищожаемост
на процесния брачен договор в частта относно гореописаното имущество. В
жалбата си излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на
съдебния акт като постановен при допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Твърди
се, че съдът не е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото
доказателства, доводите и възраженията, въведени от тях в предмета на
спора. В резултат на това са направени необосновани и некореспондиращи на
установеното от доказателствения материал изводи за неоснователност на
предявените искови претенции за нищожност, респ. унищожаемост на
процесния брачен договор. Изложени са доводи по съществото на спора. Иска
3
се от настоящата инстанция да отмени обжалваното от тях решение и
постанови друго, с което да уважи предявените искове.
Ответницата М.Д. обжалва решението в частта, в която е постановено
разваляне на брачния договор. Навежда оплаквания за произнасяне на
първоинстанционния съд по недопустим иск, тъй като наследниците на
страна по такъв договор не могат да искат неговото разваляне. Излагат се и
доводи за неправилност на решението – направата на изводи въз основа на
неправилна преценка на доказателствения материал. Оспорват се изводите на
съда, че процесната вилна сграда е била лична собственост на К.Д.., както и
че ответницата не е придобила права върху ½ ид.ч. от нея въз основа на
давностно владение. Иска се обезсилване на решението по уважения срещу
нея иск по чл.87 ал.3 ЗЗД като недопустимо, евентуално неговата отмяна и
отхвърляне на иска като неоснователен.
В срока по чл.263 ГПК всяка една от страните е подала писмен отговор
срещу въззивната жалба на насрещната страна, оспорвайки я като
неоснователна. По така докладваните жалби първоначално е било образувано
в.гр.д. № 221/2021г. по описа на АпС – Варна, но с оглед подадена от ищците
молба с правно основание чл.247 ГПК производството е прекратено и делото
върнато на първоинстанционния съд, компетентен да се произнесе по
молбата.
С решение № 260075/28.07.2021г. ОС – Варна е отхвърлил искането за
отстраняване на очевидна фактическа грешка в решението му от 11.02.2021г.
Срещу решението по чл.247 ГПК е постъпила въззивна жалба от
ищците С.К. и И.Д.. По подробно изложени доводи относно твърдяната от тях
очевидна фактическа грешка досежно обема на претендираните права на
защита, приетото в мотивите на съда и отразеното в диспозитива се иска
неговата отмяна.
С писмен отговор в срока по чл.263 ГПК насрещната страна е оспорила
и тази въззивна жалба като неоснователна.
Постъпилите въззивни жалби срещу основното решение и срещу
решението по чл.247 ГПК са процесуално допустими и следва да бъдат
насрочени за разглеждане в о.с.з.
На процесуалните представители на ищците – адв. Б. и адв. Т., чрез
4
които е депозирана въззивната жалба срещу второто решение следва да бъде
указано, че в срок до съдебното заседание следва повторно да представят
подписан екземпляр от тази жалба или да подпише намиращия се такъв в
кориците на делото. Видно от преписката по тази жалба администриращият
съд е приел, че тази нередовност на жалбата им е отстранена, но въпреки това
в кориците на делото не се съдържа подписаната от тях въззивна жалба.
Страните не са направили искания по доказателствата.
С молба вх. № 5/04.01.2022 г. процесуалните представители на ищците
са представили подписан екземпляр на въззивната жалба срещу
постановеното по реда на чл. 247 от ГПК решение.
АДВ. Б.: Поддържам въззивната ни жалба. Оспорвам въззивната жалба
на насрещната страна. Поддържам подадените писмени отговори. Няма да
соча други доказателства. Представям списък на разноските.
АДВ. А.: Поддържам въззивната ни жалба. Оспорвам въззивните жалби,
подадени от насрещната страна. Поддържам подаденият писмен отговор.
Няма да соча други доказателства. Представям списък на разноските, които са
направени във въззивното производство преди прекратяването му и молим да
бъдат присъдени в настоящото производство.
АДВ. С.: Присъединявам се към становището на колегата. В нашият
отговор на въззивната жалба на насрещната страна на лист 4, т. 3, изречение 2
сме допуснали лека техническа неточност като молим вместо израза „не бе
недоказано“ да се чете „не бе доказано“.
Страните заявиха, че не правят възражения за прекомерност на
сторените от тях разноски.
СЪДЪТ счете делото за изяснено, поради което и
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Б.: Уважаеми апелативни съдии, от името на моята доверителка
С.К. ще Ви моля да уважите нашата въззивна жалба – тя е срещу
отхвърлителната част на първоинстанционното решение. Всъщност
първоинстанционният съд е уважил единствено иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
Поддържаме изложеното във въззивната ни жалба и в писмените бележки,
5
представени пред първата инстанция. Моля Ви да уважите жалбата като
отмените в тази част първоинстанционното решение с присъждане на
разноски. По отношение на въззивната жалба на насрещната страна: тя касае
единствено частта, в която искът е уважен по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Правилно в
мотивите си първоинстанционния съд е приел, че общият наследодател К.Д..
е извършил една валидна продажба на личен свой имот с брачния договор за
сумата от 36 000 лв., която тогавашната му съпруга М.Д. е трябвало да
заплати на шест равни вноски по 6000 лв., платими през два месеца по
банковата сметка на К.Д... Съдът е изследвал всички доказателства по делото,
включително и извлечения от банкови сметки и въз основа на тях той е
установил, че К.Д.. към 01.01.2018г. е притежавал наличност по собствената
си сметка в размер на 47 682,13лв. На 15.10.2018 г. сума от 44 500 лв. с
пълномощно ответницата е превела по своя лична банкова сметка.
Впоследствие тя е открила втора нейна лична банкова сметка, в която са
преведени 40 000 лв. Именно от тази втора банкова сметка ответницата е
превела първата вноска от 6000 лв. на К.Д.. „в изпълнение“ на задължението
си по брачния договор. Само два дена след превеждането на тази сума тя я е
изтеглила като съда е взел предвид, че при откриването на втората банкова
сметка наличното салдо по тази банкова сметка е нула. Така съдът е
установил, че тя не е изпълнила задължението си, което е поето по силата на
брачния договор и именно за това съдът е развалил брачния договор в тази
част, в която общия наследодател на страните е продал на ответницата
недвижимия имот. Поради изложените съображения Ви моля да приемете, че
решението в тази му част е правилно, законосъобразно и Ви моля да го
оставите в сила като съответно оставите без уважение насрещната въззивна
жалба.
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да не уважавате
въззивната жалба на насрещната страна, а уважите нашата и да отхвърлите и
частната им жалба. Становището ни е подробно изложено в нашите писмени
отговори и жалби. В първа инстанция бе установено, че нашата доверителка е
разполага с много по-голяма сума от тази, която е била преведена по сметката
й. Установено бе безспорно със свидетелски и писмени доказателства,
включително и със съдебна експертиза това обстоятелство. По отношение на
твърдението, че си е превела с пълномощно парите това не отговаря на
установеното по делото. Напротив парите са преведени от нейния съпруг в
6
процеса на техния живот поради техни си лични причини. С постъпването на
парите по сметката й те стават лични нейни пари и какво е правила оттам
нататък, как е плащала, с кого се е разплащала, насрещната страна не може да
държи сметка, защото парите в деня на постъпването по нейната сметка са
вече нейни. Отделно сме навели твърдение и доказали, че тя има принос в
тези общи пари. Моля Ви да уважите нашата въззивна жалба като отмените
решението на първоинстанционния съд в обжалваната му от нас част и го
потвърдите в останалата част. Извършена е валидна продажба. Считаме и към
настоящия момент, че те нямат правен интерес да водят иск за разваляне на
брачния договор, защото едната страна по този договор е починала и те не
разполагат с такава възможност, а дори и да имаха това право – този брачен
договор би бил развален като правните последици от развалянето му са за в
бъдеще т.е. това, което е прехвърлено остава в патримониума на насрещната
страна. Моля съдът в мотивите си да дискутира и този спор между нас, за да
няма спор и да бъде ясно самото решение. Моля да ни бъдат присъдени
сторените разноски.
АДВ. А.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да обърнете внимание
на всичко изложено по отношение на парите, което не отговоря на това, което
твърди ответната страна. Искам да обърна внимание на следното: да,
наистина нашата доверителка е изтеглила 6000 лв., но по делото са налице
достатъчно доказателства, от които се установява, че тези пари са изтеглени
по искане на нейния съпруг с оглед връщане на пари, които той е дължал и
тези обстоятелства са доказани по делото. Първоинстанционният съд изобщо
не коментира в своето решение доходите, които тя е получавала в течение на
годините, което ние сме доказали с писмени доказателства, а не с гласни,
които суми възлизат на повече от 50 000 лв. и които тя не е внасяла в свои
сметки. Ако това тя беше го сторила, тя щеше да има по своя сметка тези
54 000 лв., каквито тя не е внесла и което едва ли може да бъде вменено в
нейна вина. Моля за Вашето решение в този смисъл. Моля да ни бъдат
присъдени разноските за двете инстанции.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.01
часа.
7
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8