РЕШЕНИЕ
№ 1801
гр. Пловдив, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20205330111800 по описа за 2020 година
Иск с правно осн. чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищцата Т. П. И. от ***, моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника, че той й дължи сумата 678, 33 лева, представляваща
обезщетение за причинените й имуществени вреди, изразяващи се в разходите й за ремонт
на собствения й лек автомобил „***“ с регистрационен номер *** следствие удар по
автомобила от паднал улук на 25.10.2019 г. по време на възложен от ответника ремонт на
улуци, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането - 25.10.2019 г.
до окончателното й изплащане, която сума е било разпоредено ответникът да заплати на
ищцата със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
1625/28.02.2020 г., издадена по ч. гр. дело № *** по описа на ПРС - VІІІ гр. състав, по
изложените в исковата молба и в писмени бележки съображения. Претендира разноски –
включително и тези, направени в заповедното производство, както и адвокатско
възнаграждение за пълномощника й при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв. за производството
по настоящето дело.
Ответникът П. П. Г. *** признава иска по основание, но го оспорва по размер, и моли съдът
да го отхвърли. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е
видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
1
1625/28.02.2020 г., издадена по частно гр. дело № ***по описа на ПРС - VІІІ гр. състав, е
било разпоредено ответникът да заплати на ищцата сумата 678, 33 лева, представляваща
обезщетение за причинените й имуществени вреди, изразяващи се в разходите й за ремонт
на собствения й лек автомобил „***“ с регистрационен номер ***следствие удар по
автомобила от паднал улук на 25.10.2019 г. по време на възложен от Длъжника ремонт на
улуци, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането - 25.10.2019 г.
до окончателното й изплащане, както и разноските по делото, от които 25 лева – държавна
такса и 300 лева – адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.414 от ГПК ответникът е подал възражение срещу посочената Заповед за
изпълнение, поради което и ищцата е подала искова молба за установяване на вземанията си
по заповедта в срока по чл.415 от ГПК.
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства и
показанията на разпитания по делото свидетел И. И. (съпруг на ищцата – като с оглед
разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът кредитира показанията му като основани на
непосредствени впечатления и подкрепени от останалите събрани по делото доказателства),
се установява, че действително ищцата е собственик на лек автомобил „***“ с
регистрационен номер ***, както и, че ответникът е възложил ремонт за подмяна на улуците
на жилищна кооперация, находяща се в *** – пред която е бил паркиран автомобилът на
ищцата на 25.10.2019 г., когато върху него е паднал улук и следствие на това са били
причинени материални щети на автомобила (счупено предно обзорно стъкло, вдлъбнатина
по предната лява греда до стъклото, счупени монтажни щипки и избит пластмасов капак
под наранената греда, надраскан преден капак, надраскана лява врата и срязана водобранна
лайсна и счупени монтажни щипки по лявата врата). След повредата на автомобила от
падналия улук, той е бил ремонтиран, за което ищцата е заплатила за извършените ремонти
на автомобила общо 1 028, 33 лева с ДДС – като не се спори между страните, че ответникът
е заплатил на ищцата за причинените вреди по автомобила й, сумата 350 лева и след
приспадането на тази сума дължими на ищцата са останали 678, 33 лева.
Както се установява от заключенията от 22.03.2021 г. и допълнителното такова от 16.09.2021
г., и двете на *** по САТЕ С. М., действителната стойност на ремонта за отстраняване на
щетите по автомобила е в размер общо на 1 196, 57 лева (като съдът кредитира именно този
размер, посочен от вещото лице, тъй като той е съобразен с действително вложените труд и
части за ремонта на автомобила) – тоест, действително претърпените от ищцата
имуществени вреди след приспадане на заплатената от ответника сума от 350 лева са по-
големи от претендираните от нея.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът се явява доказан по
основание и по размер и следва да бъде уважен изцяло, заедно със законната лихва върху
обезщетението от датата на увреждането – 25.10.2019 г.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата и направените разноски
за производството по настоящето и по частното гражданско дело в размер общо на 450 лева
– платени ДТ, адвокатско възнаграждение и депозит за ССЕ, а на основание чл.38, ал.1, т.2
във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. - адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата –
2
адв. С.С. за производството по настоящото дело.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА П. П. Г., ЕГН: **********, Адрес:
***, със съдебен адрес: ***, ***. И.М., ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ НА Т. П. И., ЕГН: **********,
Адрес: ***, със съдебен адрес: ***, **. С.С.,, СУМАТА 678, 33 лева, представляваща
обезщетение за причинените й имуществени вреди, изразяващи се в разходите й за ремонт
на собствения й лек автомобил „***“ с регистрационен номер *** следствие удар по
автомобила от паднал улук на 25.10.2019 г. по време на възложен от ответника ремонт на
улуци, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането - 25.10.2019 г.
до окончателното й изплащане, която сума е било разпоредено ответникът да заплати на
ищцата със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
1625/28.02.2020 г., издадена по частно гр. дело №*** г. по описа на ПРС - VІІІ гр. състав.
ОСЪЖДА П. П. Г., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Т. П. И., с
посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото
И ПО частно гр. дело № ***. по описа на ПРС - VІІІ гр. състав В РАЗМЕР НА 450 лева, А
НА адвокат С.И. С., със служебен адрес: *** – адвокатско възнаграждение при условията на
чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. за производството по настоящето дело В
РАЗМЕР НА 300 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – VІІІ гр. състав частно гр. дело № *** г., ЗАЕДНО със заверен
препис от настоящето съдебно решение СЛЕД влизането му в сила.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3