Р Е Ш Е Н И Е
№ 260009 / 19.4.2022г.
година град
Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На двадесет и четвърти февруари две
хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. М.
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар …………………ДАРИНА
ЕНЕВА…............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията
……….М.……….…………
Гражданско дело номер....39....по описа за............2021…...............година
Производството
по делото е образувано по повод исковата молба
на Теленор България ЕАД гр. София с която това дружество чрез неговия процесуален представител е предявило иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК
против К.М.С. с който моли съда да
постанови решение с което приеме за установено по отношение на същия
ответник , че същия му дължи сумата от 147, 51 лв. представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление за мобилни услуги по договори от дата 18.08.2017 г. и
18.08.2017 г. за титуляр на мобилен номер +359********* и мобилен номер
+359********* за периода от 20.09.2018 г. до 19.11.2018 г. , както и законната лихва върху тази главница , считано от датата
на подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в Районен съд Карнобат
до окончателното й изплащане , както и също сумата от 233, 51 лв. – представляваща неизплатени 18 бр.
лизингови вноски по договор за лизинг / договор за закупуване на изплащане
/ от 23.7. 2018 г. за периода от месец януари 2019 г. до месец юни 2020 година и една
допълнителна вноска за мобилно
устройство HUAWEI P 20 Lite Dual Pink.Освен това
ищецът посочен по- горе моли съда да постанови решение с което да осъди
ответната страна да му заплати и направените от него съдебни разноски в
съдебното производство на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
Същият ищец чрез
нарочна молба- становище подадена по време на съдебното производство иска и осъждането на същия ответник да му заплати и сумата представляващи
направените от него съдебни разноски по заповедното производство.
В законния едномесечен срок ответникът , редовно уведомен чрез специално назначеният
му особен представител е представил
писмен отговор на исковата молба по чл. 131 ал.1 от ГПК и в същия преклузивен
срок по този начин е взел становище по така предявения срещу него
иск респ. искове като счита същите за допустими за разглеждане , но за неоснователни и недоказани и моли съдът да ги отхвърли като
такива изцяло .
В съдебно
заседание ищецът редовно призован, не се
явява негов законен или процесуален представител , но същият чрез подадените
молби от процесуалния му представител поддържа така предявените от него
искове и иска уважаването им изцяло , ведно с всички
законни последици от това.
Същият редовно
призован ответник К.М.С. не се явява лично в съдебно заседание , като същата
чрез подадени от специално назначеният й
особен представител молби взема становище по така предявените искове като счита , че между ответницата и ответното дружество в претендирания
период не е било налице валидно възникнало правоотношение по предоставяне на твърдяните мобилни
услуги и ответницата не е потребила респ.
ползвала посочените в исковата молба
мобилни услуги и цената на същите абонаментни вноски се явявала недължима , като отделно сключения между страните
договор за лизинг от 23.07.2018 г. се явявал недействителен по съображения
изложени в отговора на исковата молба и затова ответницата не дължала заплащане
на претендираните лизингови вноски . Поради това счита същите установителни претенции за неоснователни и недоказани и
моли същите да бъдат отхвърлени изцяло , ведно с всички законни последици от
това.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства , съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното :
Настоящото дело е образувано по
повод на искова молба предявена от „Теленор България“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост” № 4, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу К.М.С. с ЕГН ********** с която същият горепосочен
ищец е предявил съответните положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК
против същия горепосочен ответник К.М.С.
с които моли съда да постанови решение с което приеме за установено по
отношение на същия ответник , че същия му дължи следните суми : 1. сумата от 147,
51 лв. представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договори
от дата 18.08.2017 г. и 18.08.2017 г. за титуляр на мобилен номер +359*********
и мобилен номер +359********* за периода
от 20.09.2018 г. до 19.11.2018 г. и 2. сумата от 233, 51 лв.
представляваща неизплатени 18 бр. лизингови вноски по договор за лизинг /
договор за закупуване на изплащане / от
23.7. 2018 г. за периода от месец януари
2019 г. до месец юни 2020 година и една
допълнителна вноска за мобилно
устройство HUAWEI P 20 Lite Dual Pink.
Не се
спори между страните по делото , което се потвърждава и от приложените договор
за мобилни услуги за предоставяне на
интернет с абонаментен план на
стойност от 20,99 лв. сключен между
страните на 18.08.2017 г. за номер +359********* и договор за мобилни услуги от същата дата 18.08.2017 г. за мобилен
номер +359********* с абонаментен план тотал на
стойност 24, 99 лв. сключен между
ищеца назован „оператор” и ответника К.М.С. е че същите страни са постигнали съгласие
операторът да предоставя мобилни услуги чрез своята обществена мобилна
наземна мрежа за телефонен номер +359*********
, както и интернет за номер +359*********
, които ответникът да заплаща,
съгласно избраните от абоната тарифни абонаментни планове , посочени в двата договора. С подписването на същите договори , абонатът е декларирал, че е запознат с Общите условия,
съставляващи неразделна част от договора и с действащия ценоразпис на
оператора. Страните се съгласили, че с подписване на първия договор за
предоставянето на мобилен интернет срокът за ползване на тези услуги предоставени
от оператора на потребителя чрез горепосочения мобилен номер се продължава до
дата 18.08.2019 г. тъй като договора е със срок от 24 месеца , както и че
същият договор влиза в сила от датата на подписването му – 18.08.2017 г. , а с втория договор за предоставянето на
мобилни услуги чрез посочения мобилен номер се продължава до дата 18.08.2018 г.
тъй като е със срок от 12 месеца, както и че същият втори договор влиза в сила
от дата 18.08.2017 г., като страните са се уговорили в двата договора че след изтичането на първоначалните им
срокове същите се превръщат в безсрочни
договори при запазването на същите
стандартни условия на избрания
абонаментен план В същите договори за предоставяне на мобилни интернет услуги е уговорено, че потребителя дължи заплащането на сумата на
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
СИМ карта/номер до края на този срока на
оператора – в случая дружеството ищец , а в случаите , в които е
предоставено устройство за пoлзване на услуги,
съгласно посоченото в договора, потребителят дължи и разликата между цената на
устройството без абонамент, съгласно последната актуалната ценова листа на оператора за
съответното устройство към момента на прекратяване на договора по отношение на
коя да е СИМ карта/номер, посочени в него, и заплатената от потребителя при предоставянето му от оператора цена в брой
или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг т.е. в същите договори за предоставяне на мобилни и
интернет услуги е посочено , че същите в случай на прекратяването им през
първоначалния срок на която и да е СИМ
карта / номер , посочен / а в него , по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията на последния по същия договор или други документи свързани с него и приложимите общи условия , потребителят
дължи за всяка СИМ карта по отношение на
която е налице прекратяване неустойка в размер на сумата на стандартните
за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер
до края на този срока , а в случаите , в които е предоставено устройство за пoлзване на услуги, съгласно посоченото в договора,
потребителят дължи и разликата между цената на устройството без абонамент,
съгласно последната актуалната ценова
листа на оператора за съответното устройство към момента на прекратяване на
договора по отношение на коя да е СИМ карта/номер, посочени в него, и
заплатената от потребителя при
предоставянето му от оператора цена в брой или съответно обща лизингова цена по
договора за лизинг. Впоследствие страните са подписали и допълнително
споразумение към договора за мобилни услуги с мобилен номер +359********* , сключен от тях
на дата 23.07.2018 г. , който влиза в сила от същата дата и е със срок на
действие от 24 месеца и с който е уговорен месечен абонамент за ползването на
същите услуги от 44, 99 лв. с което е продължен
първоначалния договор за същия мобилен номер от 18.08.2017 година до 23.07.2020 г. .С този договор сключен между ищеца назован
„оператор” и ответника К.М.С. назован „потребител” страните постигнали съгласие операторът да
предоставя услуги чрез своята обществена мобилна наземна мрежа за телефонен номер +359*********,
които ответникът да заплаща, съгласно избрания от абоната тарифен план при
горепосочената месечна абонаментна такса. С подписването на
договора, абонатът декларирал, че е запознат с Общите условия, съставляващи
неразделна част от договора и с действащия ценоразпис на оператора. В т.
3 от договора е уговорено, че ако в случай на прекратяване на ползване на
услугите, предоставени от оператора на потребителя с горепосочения мобилен
номер през срока, посочен в чл. 2 от този раздел, по вина или инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата на стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до
края на този срок, като обаче максималния размер на тази неустойка не може да
надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаментни вноски , а в случаите когато е
предоставено и устройство за ползването на услугите потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната
цена на устройството в брой и без абонамент съгласно ценова листа действаща към момента на сключването на договора и заплатената от него цена при
предоставянето му в брой или съответно
обща лизингова цена по договора за
лизинг , каквато съответства на оставащия срок на договора. Видно от допълнително
споразумение към договора за мобилни
услуги с мобилен номер +359********* и договор за лизинг, двата сключени на дата
23.07.2018 г.е че по силата на първия договор за мобилни услуги ищецът в качеството си на оператор и ответника К.М.С. назован „потребител” са постигнали съгласие операторът да
предоставя услуги чрез своята обществена мобилна наземна мрежа за телефонен номер +359*********,
които ответникът да заплаща, съгласно избрания от абоната тарифен план при
горепосочената месечна абонаментна такса от 44, 99 лв. , като
същият влиза в сила от датата на подписването му – 23.07.2018 г. и е със срок
до 23.07.2020 г. . С подписването на договора, абонатът декларирал, че е
запознат с Общите условия, съставляващи неразделна част от договора и с
действащия ценоразпис на оператора.С този договор ищецът в качеството си на лизингодател предоставил на ответника –лизингополучател мобилно устройство Huawei модел P20 Lite
Dual Pink на стойност 377 , 46 лв. представляваща
обща лизингова цена с абонаментен план . На същия ден е подписан между страните
и договор за лизинг на същото мобилно
устройство при определена обща лизингова цена от 365, 17 лв. която следвало да бъде платена на 23 месечни
вноски с размер 12.29 лева, като първата лизингова вноска е с падеж 23.08.2018
г., а последната с падеж – 23.06.2020 г. С подписване на договора, лизингополучателят декларирал, че лизингодателят
му е предал устройството, предмет на
договора. В чл.12, ал. 2 от Общите условия на договора за лизинг е уговорено,
че месечните вноски и другите дължими възнаграждения стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договора/ договорите за предоставяне на
мобилни и/или фиксирани услуги сключени от лизингополучателя,
както и в случай на забава в плащане на дължими съгласно тези договори
плащания.
Представени са и две данъчни
фактури, издадени от ищеца на ответника №№ ********** от 20.10.2018 г. и
********** от 20.11.2018 г. и за отчетен период на същите 20.09.2018 г. –
19.11.2018 г., като видно от съдържанието им същите имат за предмет месечни и
еднократни такси (абонаменти, допълнителни пакети и лизингови вноски). Към
всяка от фактурите има приложено извлечение – детайлизирана справка от потреблението
на ползвания номер. Представена е и крайна данъчна фактура № **********
от 20.01.2019 г., издадена от ищеца на обща стойност 974, 04 лева, с падеж на плащане 04.02.2019 г., от
която се установява, че на ответника са начислени неустойки за предсрочно
прекратяване на договори за услуги на стойност 593, 02 лева, както и лизингови
вноски в размер на 233.51 лева, като са налице и останали неизплатени
задължения на потребителя за предходния период, възлизащи на стойност 147, 51
лева с вкл. ДДС които представляват неизплатени месечни абонаментни такси за
същия период.
В Общите условия на „Теленор България” ЕАД за взаимоотношенията с потребителите
на електронни съобщителни услуги е предвидено, че когато потребител, с
вече сключен и действащ индивидуален договор, сключи нов индивидуален договор,
всички използвани от него услуги преминават на обща сметка и се заплащат по
една фактура – т. 18. Съответно т. 23, б. „б” и „в” от Общите
условия предвиждат абонатите да заплащат месечния абонамент, който се предплаща
от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план/програма/пакет, и месечна цена за ползвани услуги,
представляваща сумата от стойността на всички услуги, ползвани от потребителя
през дадения месец. В т. 26 и т. 27 от
Общите условия е предвидено при ползване на услуги чрез индивидуален договор
заплащането на ползваните услуги да се извършва въз основа на фактура, която се
издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален
договор всеки потребител – страна по договора бива уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.
Плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан в нея,
но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. В случай, че сумата по
фактурата не е заплатена в срок, Теленор има право да
ограничи и/или спре достъпа на потребителя до услуга/услугите, с изключение на
достъпа до услугите за спешни повиквания, до заплащане на дължимите суми.
Съгласно чл. 19б, б. „в” от Общите условия Теленор
има право едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в
случай че потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за
плащане по индивидуалния договор, съответно съгласно Общите условия.
От приложеното за послужване частно
гр. дело № 708/2020 год. по описа на РС Карнобат се установява, че ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение, като е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 403 от 09.09.2020
г. постановено по горепосоченото ч.гр.д. № 708 / 2020 г. по описа на Районен
съд Карнобат с която последният съд е постановил длъжникът К.М.С. да заплати на
кредитора Теленор България ЕАД общата сума от 381, 02
лв. предмет и на настоящото съдебно производство , която представлява и включва
следните суми : 1. Главница в размер на сумата от 147, 51 лв.
представляваща равностойността на незаплатените месечни
абонаментни такси , и 2. Сумата
от 233, 51 лв. представляваща неизплатени
18 бр. лизингови вноски на стойност 221,
22 лв. и допълнителната сума от 12, 29 лв. за предоставено ползване на мобилно устройство Huawei , ведно със
законни лихви върху същите суми , като същата е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал 5 ГПК, което пък е обусловило правния интерес на дружеството да предяви
горепосочените установителни искове за установяването на вземането му спрямо
ответника за горепосочените суми . Други доказателства от значение за правния
спор не са представени.
Не се
спори по обстоятелството, че ищецът едностранно е прекратил , без да е посочено
и установено от коя дата , ползването на предоставяните от него услуги по договорите,
поради не плащането на абонаментните такси и лизингови такива , като е
прекратил достъпа на ответника до далекосъобщителните услуги по неговия
горепосочен мобилен номер. По делото няма данни за това кога това е станало и
по какъвто начин това е станало начин.По
делото няма данни, а не се и твърди от ищеца, че отправил свое изявление до
ответника за това да прекрати сключените между тях договори респ. договор за мобилни услуги с фиксиран номер. Поради
това той едностранно е прекратил договорите на ответника , поради неизпълнение
на задължения по същия за заплащане на ползвани мобилни услуги по издадените
посочени по-горе 3 бр. фактури с отчетни периоди по тях – 20.09.2018 г. – 19.11.2018 г. , последната
със срок за плащане 04.02.2019 г..
За установяване на възникнало валидно
правоотношение между страните следва да бъдат представени доказателства за правопораждащия го факт, страните и неговото съдържание. Горепосочените
договори за мобилни услуги , споразумението към тях и договора за лизинг съставляват и установяват юридическия факт,
породил облигационни правоотношения между страните, които са срочни и валидни
за срок до 23.07.2020 г. . В този
смисъл за претендирания от ищеца период: 20.09.2018 г. – 19.11.2018 г., отразен
в горепосочените фактури страните са
били обвързани от облигационно правоотношение за всеки за също горепосочения
мобилен номер. За да е елемент от същото
задължението на ответника да заплати стойността на потребени
далекосъобщителни услуги, ищецът следва да установи реалното им предоставяне за
процесния период. Представените два броя
данъчни фактури не са подписани от получателя на отразената в тях облагаема
доставка. Същите съставляват частен удостоверителен документ, в който е
отразена счетоводна информация. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството,
даващ легална дефиниция на първичен счетоводен документ, какъвто е данъчна
фактура, същата е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска
операция. Данъчната фактура е частен свидетелстващ документ, който удостоверява
данъчно събитие и начислен данък, която следва да се цени съобразно чл.182 ГПК.
Действително всяка от фактурите не установява осъществен факт на извършване на облагаема
доставка, което е основанието за заплащане на нейната стойност, но предвид
обстоятелството, че фактурите са съставени от ищеца не с оглед нуждите на
процеса, а освен това , че съгласно
заключението на вещото лице Д.И. по назначената по делото съдебно техническа
експертиза , което доказва по един
несъмнен и убедителен начин , че през процесния
период от 20.09.2018 г. до 19.11.2018
г. ответницата е потребявала
услуги предоставени й от ищцовото дружество , както
следва : 1. За номер +359********* – 9951, 87 МВ и разговори за 130 минути и 2.
За мобилен номер +359********* само интернет в размер на 1026, 95 МВ ,
неоспоримо доказва факта на потребяване
на далекосъобщителните услуги от ответницата , поради което съдът намира, че счетоводно отразените
стопански операции са извършени
правилно и съответно е възникнало задължението за заплащане на стойността им.
По отношение на изпълнението на задължението, ответникът е изпаднала в забава,
съгласно т. 26 и т. 27 от Общите условия, след изтичане на 18-дневния срок за
плащане, след датата на издаването на съответната фактура (20.10.2018 г. и
20.11.2018 г.), откъдето следва, че вземанията, предмет на исковите претенции
са с настъпила изискуемост.По същия този начин съдът приема , че в случая има наличие на валидно правоотношение, елемент от
което е задължение за заплащане на стойността на месечни абонаментни такси и потребени от ответника чрез далекосъобщителната мрежа на
ищеца услуги и неизпълнение на последното. Освен това следва да се посочи от
съда , че на основание чл. 154, ал.1 ГПК ищецът носи доказателствената
тежест да установи положителните факти, представляващи елементи от правопораждащия претенцията му за реално изпълнение на
конкретното облигационно задължение, фактически състав. Неизпълнението на
валидно възникнало задължение е по същността си отрицателен факт, за
доказването на който е достатъчно твърдението на претендиращия реално
изпълнение. Задълженото лице носи доказателствената
тежест да установи факта на изпълнение на договорното си задължение, като при
липсата на ангажирани доказателства в този смисъл, съдът следва да приеме
твърдяното неизпълнение за доказано. С оглед на това тъй като ответника не е
приложил доказателства в горепосочения смисъл и с оглед заключението на
горепосоченото вещо лице , то съдът намира , че претенцията на ищцовото дружество
за установяване относно това , че
ответника му дължи сумата от 147, 51 лв. представляваща дължими се и
незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги
за процесния период от 20.09.2018 г. до 19.11.2018 г.
се явява дължима от ответника , ведно с претендираната законна
лихва за забава , считано от датата на
подаване на заявлението за издаването на процесната
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
сумата.
По
отношение на претендираната
сума от 233, 51 лв. представляваща незаплатени лизингови вноски
по договора за лизинг от дата 23.07.2018
г. за устройство Huawei P20 Lite Dual Pink, съдът намира следното : действително
е извършена
двустранна правна сделка – сключен договор за лизинг, изпълнение на
задължението си да предаде лизинговата вещ на лизингополучателя
и настъпила изискуемост на задължението на ответника да заплати уговорените
лизингови вноски. Страните не спорят, че сключеният помежду им договор за
лизинг от 23.07.2018 г. е източник на облигационно правоотношение със съдържание
задължението на лизингодателя да предостави за
ползване движима вещ (мобилно устройство Huawei модел P20 Lite
Dual Pink на стойност 365, 17 лева с включен ДДС представляваща обща лизингова цена , която следвало
да бъде платена на 23 месечни вноски с размер 12.29 лева, като първата
лизингова вноска е с падеж 23.08.2018 г., а последната с падеж – 23.06.2020 г.) на лизингополучателя
срещу задължението на последния да заплаща лизингови вноски, съгласно уговорения
погасителен план. Изискуемостта
на задължението за заплащане на лизингови вноски е настъпила, тъй като същото е
уговорено като срочно, като покана от страна на кредитора не е необходима. Доказано е и предаването на
лизинговата вещ - с подписване на
договора, лизингополучателят декларирал, че лизингодателят му е предал
устройството, предмет на договора. Вноските с падеж преди датата
на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно
изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за
лизинг. Съдът съобразява че към момента
на предявяване на иска всички лизингови вноски по договора са с настъпил падеж /последната лизингова вноска е с падеж –
23.06.2020 г./,като не се твърди лизингополучателят да е върнал лизинговата вещ - предмет на
договора. Съдът намира , че ответникът не е оспорил удостовереното в чл. 4 от
договора за лизинг обстоятелство, че е получил мобилното устройство, което е
предмет на договора, поради което следва да се приеме, че лизингодателят
е изпълнил задължението си по чл. 342, ал. 1 от ТЗ да предостави мобилното
устройство на лизингополучателя, като същото е прието
от последния без забележки. Поради това за него е възникнало задължението по
чл. 345, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД
и същият е бил длъжен да заплаща дължимите се лизингови вноски. Същевременно
той е бил длъжен по силата на чл. 345, ал. 1 от ТЗ да върне мобилното
устройство след изтичане на лизинговия договор, освен в случаите по чл. 342,
ал. 3 от ТЗ. И в двата случая обаче той е бил длъжен да заплати уговорените в
договора лизингови вноски. Доказателствената тежест
за установяване на това плащане е на лизингополучателя
– ответник в настоящото производство. В случая ищцовата
страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора, който не
подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за
това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимите вноски, което
може да стане само с писмени такива. По делото не са представени документи,
доказващи плащане от страна на ответника.Освен това следва да се посочи от съда
, че вписванията в счетоводните книги по
силата на чл. 182 от ГПК са годно доказателство за съществуването на
правоотношения между страните, както и за размера на задълженията им. Поради
това същите могат да служат като доказателство и в полза на лицата или
организациите, които са водили книгите, а не само на другата страна в
производството, което е видно от разпоредбата на чл. 182, изр. 2 от ГПК. С
оглед на това, тези книги са доказателство и в случаите, когато удостоверяват
изгодни за лицето, което ги води факти. Не са ангажирани доказателства, че тези
книги са водени нередовно. Същевременно ответникът не ангажирал доказателства
за извършени плащания като оспорва наличието на задължения към „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. Дружеството е навело твърдения, че е прекратило предсрочно
договора за лизинг поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника ,
поради което същият му дължи пълната стойност на предоставеното по договора
мобилно устройство. Съдът намира , че макар ищцовото
дружество да не е доказало предсрочно прекратяване на договора за лизинг, но ответника
дължи пълната сума на уговорените в
договора лизингови вноски. Това е така, тъй като към момента срокът на договора
за лизинг е изтекъл и ответникът дължи пълния размер на вноските по него, тъй
като същите са изискуеми и без да е обявена предсрочна изискуемост на договора.
С оглед на това, в тази му част искът е основателен, като твърденията на ответника
, чрез процесуалният му представител за
наличието на неравноправни клаузи в договора за лизинг не могат да обосноват
друг резултат. В конкретния случай се касае само за заплащане на дължимите се
лизингови вноски, които се дължат по силата на договора срещу предоставената за
ползване вещ, а не за други уговорки, които дават предимство на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, в качеството му на търговец, пред ответника , в качеството му на
потребител. Дължимите се лизингови вноски са включени в горепосочените 3 бр.
фактури като в същите е включена и
стойността на услугите, които ответника е получавал по горепосочените договори . С
оглед на това, ответникът е следвало да заплаща на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
месечна сума най-малко в размер на абонамента по тези договори, както и
съответните лизингови вноски С оглед на
това следва да бъде прието, че ответникът има задължение към „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД в
размера, посочен в тези фактури, доколкото по силата на чл. 55, ал. 1 от ТЗ и
чл. 182 от ГПК редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да
се приемат като доказателство за удостовереното с тях. С оглед на изложеното и
този така предявеният иск с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК
е основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло .
С оглед така
уважените изцяло искове съдът намира , че следва да се осъди ответника да
заплати на ищцовата страна всички направени от него
съдебни разноски по настоящото производство в размер на сумата от 855 лв. на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК, тъй като ответника с поведението си е дал повод
за завеждането на настоящите искове , както и ответника да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество и направените от него
съдебни разноски по заповедното производство в размер на сумата от 145 лв.
Мотивиран от
гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.М.С.
с ЕГН ********** с адрес ***3 , че същата дължи на Теленор
България ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр. София ж.к. Младост 4 Бизнес Парк София сграда 6
, същото дружество със съдебен адрес *** чрез адвокат В.П.Г. – съдебен адресат му дължи следните
суми : сумата от 147, 51 лв.
представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги
по договор за мобилни услуги от дата
18.08.2017 г. за титуляр на мобилен номер +359********* , който договор е
продължен с допълнително споразумение от дата 23.07.2018 г. и по договор за
мобилни услуги от дата 18.08.2017 за мобилен
номер +359********* за периода от 20.09.2018 г. до 19.11.2018 г. за които са
издадени данъчни фактури №№ ********** от 20.10.2018 г. , ********** от
20.11.2018 г. и крайна данъчна фактура №
********** от 20.01.2019 г. и сумата от 233,
51 лв. представляваща неизплатени
и дължими се 18 бр. лизингови вноски по договор за лизинг / договор за
закупуване на изплащане / от 23.7. 2018
г. и една допълнителна вноска за мобилно
устройство HUAWEI P 20 Lite Dual Pink , както и
законната лихва върху тази главница от 147,
51 лв. , считано от датата на
подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 403 от 09.09.2020 година постановена по ч.гр.д.№ 708 / 2020 г. по
описа Районен съд Карнобат – 08.09.2020
г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА К.М.С. с ЕГН ********** с адрес ***3
да заплати на Теленор България ЕАД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София
ж.к. Младост 4 Бизнес Парк София
сграда 6 , същото дружество със
съдебен адрес *** чрез адвокат В.П.Г. –
съдебен адресат сумата от 855 лв.
представляваща направените съдебни разноски по настоящото гр.д. № 39 / 2021 г.
по описа на КРС на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА К.М.С. с ЕГН **********
с адрес ***3 да заплати на Теленор България ЕАД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София
ж.к. Младост 4 Бизнес Парк София
сграда 6, същото дружество със съдебен адрес *** чрез адвокат В.П.Г. – съдебен адресат сумата от
145 лв. представляваща направените
съдебни разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 708/ 2020 г. по описа на КРС на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА пред Бургаския
окръжен съд в 14- дневен срок, считано от съобщаването му на страните по
делото.
Ищецът може да
обжалва решението в частта му на разноските .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: