Р Е Ш Е Н И Е
гр. Павликени, 25.09.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Павликенският
районен съд, гражданска колегия в публично заседание на втори септември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Радка Цариградска
при
секретаря Ирена Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело N909 по
описа за 2018г. на Павликенския районен съд, за да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 ГПК във вр. с чл.79 ЗЗД, съединен с иск по чл.92 от ЗЗД.
Ищецът „Теленор България”АД, гр.С.,
излага в исковата си молба, че между него и ответника М.И.Ц. *** са сключени
два писмени договора за предоставяне на мобилни услуги, както и два договора за
лизинг, а именно: Договор за мобилни услуги № ***, Договор за лизинг от
08.03.2016г., по първия от които на клиента е предоставен мобилен телефонен
номер ***, а по втория мобилен телефонен апарат Telenor Smart II Black.
Предоставянето на устройството било уредено от страните в отделен договор за
лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 86,27 лв.. За
ползването й лизингополучателят се задължил, на основание чл. 3, ал. 1 от
Договора за лизинг, да извърши една първоначална лизингова вноска в размер на
17,50 лв., платима към датата на сключване на договора, както и двадесет и три
месечни лизингови вноски в размер на 2,99 лв., като било предвидено те да се
фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди
мобилни услуги чрез номера. Втората двойка договори са: Договор за мобилни
услуги № *** и Договор за лизинг от 06.04.2016г. Съгласно този договор за
мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен телефонен номер *** и мобилен
телефонен апарат LG Leon Grey. Предоставянето на устройството е уредено от
страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата
вещ е 142,47 лв. За ползването й, на основание чл. 3,ал. 1 от Договора за
лизинг, лизингополучателят се задължил да извърши първоначална лизингова вноска
в размер на 30,00 лв., платима към датата на сключване на договора, както и
двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 4,89 лв. с вкл. ДДС всяка,
като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните
през отчетните периоди мобилни услуги. Твърди, че ответникът не е заплатил задълженията,
начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м. април 2016 г. - м. август
2016 г., произтичащи от горепосочените договори, а именно: по Фактура № ***/15.04.2016г.
в краен размер на 85,34 лв., от които поради частично плащане се претендират 79,24
лв.; по фактура № ***/15.05.2016г. за отчетния период 15.04.2016 -14.05.2016 г.
общата сума 66,19 лв.; по фактура № ***/15.06.2016г. за отчетния период
15.05.2016 -14.06.2016г. обща сума 49,88 лв.; по Фактура № ***/15.08.2016г. за
отчетния период 15.07.2016 -14.08.2016 г. към сметката за номер *** е начислен
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство LG Leon
Grey в общ размер на 97,80 лв., равняващ се на двадесет неначислени лизингови
вноски. Към сметката за номер *** е начислен предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски за мобилно устройство Telenor Smart II Black в общ размер на
56,81 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на деветнадесет неначислени лизингови вноски.
Излага, че в хода на производство по
реда на чл. 410 от ГПК по ЧГр.Д № ***/2018г. на РС П. ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение, но същата била връчена на длъжника
- ответник по настоящото дело при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, с което
обоснова правния си интерес от предявяване на иска.
Моли съда да приеме за установено
наличието на вземанията на ищеца по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по частно гражданско дело №***/2018 г. по описа на РС П., както
следва : 349,92 лв., представляваща сбор на дължимите суми по фактура № ***/15.04.2016г.,
фактура № ***/15.05.2016г., фактура № ***/15.06.2016г. и фактура № ***/15.08.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски по заповедното производство в общ размер на 385 лв. и разноски
по исковото производство от 325лв.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва основателността на предявения иск. Счита, че не са налице достатъчно доказателства относно обстоятелството, че ответникът е ползвал процесните мобилни услуги и то на посочената в исковата молба стойност, не е доказано договорът да е прекратен от ищеца, тъй като не е изпълнен фактическия състав чрез уведомяване на абоната. Оспорва дължимостта на претендираната неустойка по договорите за лизинг, поради противоречие с добрите нрави. Счита, че фактурите, приложени към ИМ не се ползват с доказателствена сила, тъй като не са подписани от ищеца и оспорва тяхното съдържание.
Съдът като взе предвид становищата
на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема са установено
следното:
Искът е предявен с редовна искова
молба пред компетентен, съобразно правилата за родовата подсъдност съд, от
надлежно упълномощено лице, след заплащане на дължимата държавна такса, поради
което е процесуално допустим.
Видно от приложените към исковата
молба писмени договори, подписани от двет естрани по делото, между тях са
възникнали следните правоотношения: Договор
за мобилни услуги № *** от 08.03.2016г.; Договор за лизинг от 08.03.2016г.; Договор
за мобилни услуги № *** от 06.04.2016г.; Договор за лизинг от 06.04.2016г. Ответникът в качеството на абонат е поел
задължението да заплаща договорените мобилни услаги и да изплати стойността на
мобилните устройства, чието предоставяне е удостоверено в самия договор.
Съгласно договор за мобилни услуги № *** и договор за лизинг от 08.03.2016г.,
по първия на ответника е предоставен мобилен телефонен номер ***, а по втория мобилен
телефонен апарат Telenor Smart II Black при общата цена на лизинговата вещ е
86,27 лв.. За ползването й лизингополучателят се задължил, на основание чл. 3,
ал. 1 от Договора за лизинг, да извърши една първоначална лизингова вноска в
размер на 17,50 лв., платима към датата на сключване на договора, както и
двадесет и три месечни лизингови вноски в размер по 2,99 лв., като е предвидено
те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните
периоди мобилни услуги. Съгласно Договор за мобилни услуги № *** и Договор за
лизинг от 06.04.2016г. Съгласно този договор за мобилни услуги на клиента са
предоставени мобилен телефонен номер *** и мобилен телефонен апарат LG Leon
Grey. Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен Договор за
лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 142,47 лв. За
ползването й, на основание чл. 3,ал. 1 от Договора за лизинг,
лизингополучателят се задължил да извърши първоначална лизингова вноска в
размер на 30,00 лв., платима към датата на сключване на договора, както и
двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 4,89 лв. с вкл. ДДС всяка,
като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните
през отчетните периоди мобилни услуги.
Както се установява от представените по
делото фактури, в периода м. април 2016г. - м. август 2016 г. са издадени
следните: Фактура № ***/15.04.2016г. за отчетния период 15.03.2016 -14.04.2016
г., включваща следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен
номер *** - месечна абонаментна такса 22,74 лв., лизингова вноска за мобилно
устройство LG Leon Grey 4,08 лв., както и потребени услуги 16,70лв. (други
услуги номера 0700/0800/00800 - 1,62 лв., разговори към „Грижа за клиента"
0,08 лв., услуги с добавена стойност (SMS) 15,00 лв.), които са в краен размер
на 43,52 лв. без ДДС - 52,22 лв. с вкл. ДДС. За мобилен номер *** - месечна
абонаментна такса 17,49 лв., такса за спиране на номер 0,50 лв., такса за
услугата временно възстановяване на изходящия трафик 1,24 лв., лизингова вноска
за мобилен апарат Telenor Smart II Black 2,49 лв., както и потребени услуги
5,88 лв. (други услуги с добавена стойност 2,50 лв., кратки текстови съобщения
(SMS) 0,16 лв., международни разговори 2,58 лв., разговори към „Грижа за
клиента" 0,64 лв.), които са в краен размер на 27,60 лв. без ДДС - 33,12
лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 85,34лв., като след
приспадане на 6,10 лв.надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен
период, претендираната сума по фактурата е 79,24 лв. Фактура №***/15.05.2016г.
е издадена за отчетния период 15.04.2016 -14.05.2016г. и включва следните
задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер *** - месечна
абонаментна такса 17,49 лв., такса за спиране на номер 0,50 лв., такса за
услугата временно възстановяване на изходящия трафик 1,24 лв., лизингова вноска
за мобилен апарат LG Leon Grey 4,08 лв., както и потребени услуги 5,08 лв.
(разговори към „Грижа за клиента" 0,08 лв., услуги с добавена стойност
(SMS) 5,00 лв.), които са в краен размер на 28,39 лв. без ДДС - 34,07 лв. с
вкл. ДДС; за мобилен номер *** - месечна абонаментна такса 17,49 лв., такса за
спиране на номер 0,50 лв., такса за услугата временно възстановяване на
изходящия трафик 1,24 лв., лизингова вноска за мобилен апарат Telenor Smart II
Black 2,49 лв., както и потребени услуги 5,05 лв. (други услуги номера
0700/0800/00800 - 4,05 лв., други услуги с добавена стойност 0,50 лв., кратки
текстови съобщения (SMS) 0,32 лв., разговори към „Грижа за клиента" 0,18
лв.), които са в краен размер на 26,77 лв. без ДДС - 32,12 лв. с вкл. ДДС.
Общата сума, начислена във фактурата е 66,19лв. Фактура № ***/15.06.2016г. е
издадена за отчетния период 15.05.2016 -14.06.2016 г. и включва следните
задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер *** - месечна
абонаментна такса 17,49 лв., лизингова вноска за мобилен апарат LG Leon Grey
4,08 лв., които са в краен размер на 21,57 лв. без ДДС - 25,88 лв. с вкл. ДДС; за
мобилен номер *** - месечна абонаментна такса 17,49 лв., лизингова вноска за
мобилен апарат Telenor Smart II Black 2,49 лв., както и потребени услуги 0,02
лв. (разговори към „Грижа за клиента"), които са в краен размер на 20,00
лв. без ДДС - 24,00 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата е
49,88 лв. Фактура № ***/15.08.2016г. е издадена за отчетния период 15.07.2016
-14.08.2016 г. В нея към сметката за номер *** е начислен предсрочно изискуем
остатък от лизингови вноски за мобилно устройство LG Leon Grey в общ размер на
97,80 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на двадесет неначислени лизингови вноски. Към
сметката за номер *** е начислен предсрочно изискуем остатък от лизингови
вноски за мобилно устройство Telenor Smart II Black в общ размер на 56,81 лв. с
вкл. ДДС, равняващ се на деветнадесет неначислени лизингови вноски. Обявяването
на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл.
12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за
упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. Общата
сума, начислена във фактурата е 154,61 лв.
Изискуемостта на вземанията на „Теленор
България" ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след
издаването й, както е посочено в самите фактури, в договорите и в Общите
условия на доставчика.
Видно от материалите по ч.гр.д.№ ***/2018г.,
за събиране на процесното вземане ищецът е депозирал заявление пред РС
Павликени по реда на чл.410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за
изпълнение № *** от 21.08.2018г. срещу М.И.Ц. за заплащане на сумата от 349.92
лева (триста четиридесет и девет лева и деветдесет и две стотинки),
представляваща неплатени суми по Договор за мобилни услуги № *** и Договор за
лизинг от 08.03.2016г., Договор за мобилни услуги № *** и Договор за лизинг №
06.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 17.08.2018
год. до изплащане на вземането, както и сумата от 385.00лв. (триста осемдесет и
пет лева) разноски по делото, от които 25 лева за държавна такса и 360 лева за
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Като основание на вземанията заповедта сочи сключени между
длъжника и кредитора Договор за мобилни услуги № *** и Договор за лизинг от
08.03.2016г., Договор за мобилни услуги № *** и Договор за лизинг №
06.04.2016г., по които са издадени четири бр. фактури за процесните суми,
незаплатени от длъжника.
Заповедта е връчена на
длъжника на 30.10.2018г. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК – чрез залепване уведомление на
адреса. Кредиторът е уведомен за начина на връчване и е предявил настоящия
установителен иск в срок.
При така установената
фактическа обстановка съдът обоснова следните правни изводи:
Между страните са били налице договорни
правоотношения за предоставяне на далекосъобщителни услуги, по силата на които
ищецът като оператор/изпълнител е предоставял тези услуги на ответника, както и
предоставени за възмездно ползване - на лизинг мобилни устройства – две на
брой. Същите са възникнали за период от
по две години, като процесните отчетни периоди, за които е начислено ползване
на услуги са в рамките на този срок. Спори се по делото дали ищецът преди тази
дата е имал основание и надлежно е упражнил правото си едностранно да прекрати
договорите, поради неизпълнение от страна на ответника.
Последните фактурирани услуги са за м.07-м.08.2016г., след което е издадена фактура с начислена за плащане остатъчната сума от стойността само на лизинговите договори. Видно е, че при неплащане на услугите за посочения период, операторът едностранно е прекратил договора с фактически действия, като е преустановил предоставянето на мобилна услуга към двете СИМ карти на ответника. За тези два месеца СИМ картите са били активна и от тях са провеждани разговори, изпращани съобщения. Услугите са ползвани на договорно основание, тъй като договорът е валиден. Съдът кредитира като достоверни писмените доказателства – договори, фактури с приложения, изхождащи от ищеца, издадени от нещо съобразно общите условия. Въз основа на тях следва да се приеме, че сумите по процесните фактури съответстват на предоставените и ползвани далекосъобщителни услуги. Безспорно е и се установи от доказателствата по делото, че на ответника са предоставени мобилни устройства, които той не е върнал и не ангажира доказателства да е заплащал лизингови вноски за процесния период, поради което дължи тяхната стойност.
По отношение на спора дали е упражнено надлежно правото на ищеца да прекрати предсрочно договора, дали то е произвело своя ефект, съгласно чл.75 от Общите условия на „Теленор България”ЕАД, при неспазване на което и да е задължение на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугата или при условията на чл.19б и 19в да прекрати договора. Цитираните текстове касаят хипотезата и на неплащане на дължимите суми в уговорените срокове, т.е. за ищеца са били налице предпоставките да упражни правото си по чл.75 от ОУ. Разпоредбите на Общите условия не поставят изискване абонатът да бъде уведомен да едностранно упражненото право, за да настъпи прекратителния ефект на волеизявлението. Обстоятелството, че е упражнено това право съдът приема за установено от писмените доказателства по делото, а именно издаването на фактури, в които е начислен остътъка от стойността на лизингомите вноски.
По делото бе изслушано и прието заключенето на съдебно-счетоводна експертиза, която съдът приема за обективна и обоснована и кредитира изводите на вещото лице изцяло. Според проверките, извършени от вещото лице, по партидата на ответника като абонат на ищеца са начислени задължения в общ размер, равен на претендирания, които не са погасени. Констатирани са разминавания между конкретните суми по фактури, които в счетеводстното на ответника и в исковата молба са идентични, но са различни от посочените в заявлението по чл.410 ГПК – в раздел допълнителна информация, вакар кат осбор да равнят. Съдът приема, че която след в заповедта за изпълнение фигурира само общ размер на вземанията, без същите да са посочени по фактури и този размер съвпада с претендираната сума, то искът се явява предявен за присъдените със заповедта вземания. По отношение на възражението за нищожност на неустойката по договорите за лизинг, същата по усвоя характер има обезщетителна функция и цели изплащане стойността на лизинговата вещ, която остава във фактическата власт на ответника и той не дължи връщане.
По изложените съображения искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
На основание т.12 от ТР №4/2014г на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода на спора по настоящото дело, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 385.00 лв., представляваща разноски по ч.гр.д. № 836/2016г. на ПРС.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца разноски по настоящото дело в размер на 1085.00 лв.
Водим
от изложените мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.415 от ГПК по отношение на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК ***, седалище и
адрес на управление гр. С., че М.И.Ц. с ЕГН **********,***,
дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК ***, със
седалище/адрес управление: гр. С., ж.к. ***, *** С., сграда ***, представляван
от О.Б.Ш., сумата от 349.92
лева (триста четиридесет и девет лева и деветдесет и две стотинки),
представляваща неплатени суми по Договор за мобилни услуги № *** и Договор за лизинг
от 08.03.2016г., Договор за мобилни услуги № *** и Договор за лизинг № 06.04.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 17.08.2018 год. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М.И.Ц. с ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК ***, със седалище/адрес
управление: гр. С., ж.к. ***, *** С., сграда ***, представляван от О.Б.Ш., сумата от 385.00лв. (триста осемдесет и
пет лева) разноски, направени в хода на заповедното производство и сумата от 325лв.
/триста двадесет и пет лева/, за направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
Б.Н.