Р     Е     Ш   Е    Н     И     Е

 

                                     град София, 12.12.2019 година

 

      В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                      

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                  мл.с.: ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №327 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

      С решение №529384 от 08.11.2018г., постановено по гр.дело №58852/2014г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 60-ти състав, е отхвърлен предявения от „Д.Б.8.” ЕООД срещу „Ч.Е.Б.” АД иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2275.09 лв., представляваща стойността на електрическа енергия, начислена по констативен протокол №1010724 от 25.06.2014г. за периода от 28.03.2014г. до 25.06.2014г. за обект, находящ се в град Банкя, ул.”********/на ъгъла с ул.”Рудозем”/, с клиентски №210026476690. Със съдебното решение е осъден „Д.Б.8.” ЕООД да заплати на „Ч.Е.Б.” АД на правно основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК сумата от 300.00 лв., представляваща направени разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

         Постъпила е въззивна жалба от „Д.Б.8.” ЕООД, чрез адв.Кр.М., с която се обжалва изцяло решение №529384 от 08.11.2018г., постановено по гр.дело №58852/2014г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 60-ти състав, като са инвокирани  оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушения на материалния закон. Поддържа се, че в случая първоинстанционният съд неправилно приема, че „Ч.Е.Б.” АД има законово основание да извърши едностранна корекция на сметката на ищеца за потребена ел.енергия за минал период от време - 28.03.2014г. до 25.06.2014г.. Твърди се, че за да е налице основание за ангажиране на отговорността на потребителя на ел.енергия, следва да бъде доказано от страна на ответника действие, осъществено от потребителя, което в случая не е сторено - ответникът с допустимите в закона доказателствени средства не е установил извършване на манипулация от страна на ищеца върху средството за отчитане на ел.енергия. Излага се, че обективната отговорност е изключение, тъй като ангажира отговорността на едно лице независимо от поведението му, поради което клаузата от Общите условия, в която е предвидено санкциониране на потребителя, без да е доказано негово виновно поведение е неравноправна и като такава е нищожна. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и постанови друго решение, с което да уважи предявения иск.

         Въззиваемата страна - „Ч.Е.Б.” АД, чрез юрисконсулт С.М., представя писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Поддържа се, че правилно първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства като е обосновал краен извод, че е налице законово основание да се извърши едностранна корекция на сметката на ищеца за потребена ел.енергия за минал период от време - 28.03.2014г. до 25.06.2014г. на основание съставен констативен протокол №1010724 от 25.06.2014г.. Поддържа се, че първоинстанционният съд е обсъдил Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ от 2013г., на които „Ч.Е.Б.” АД основава правото да извърши едностранната корекция. Излагат се съображения, че правилно е прието от СРС, че отговорността по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и ПИКЕЕ има обективен характер - достатъчно е да се установи, че липсва измервателен уред, респ. че измервателният уред мери с грешка извън допустимата или не мери количеството енергия, като е ирелевантно кой го е манипулирал, тъй като оспореното вземане не представлява санкция за потребителя, а нормативно регламентиран метод за намиране на баланс между интересите на потребителите и тези на сигурността на доставките, както и че е налице съществена разлика между правото на корекция, уредено в ПИКЕЕ  от 2013г. и извършването му преди тази дата. Счита, че приложимият в случая ЗЕ е специален по отношение на ЗЗД и дерогира общите правила на договорната отговорност, както и че приетите в изпълнение на ЗЕ ПИКЕЕ  регламентират специфичен вид отговорност, която е обективна. Излага се още, че „Ч.Е.Б.” АД е изпълнил вменено по закон задължение, регламентирано в чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ да предвиди в Общите условия ред и условия за уведомяване на клиентите в случай на корекция на сметки. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

         Предявен е от „Д.Б.8.” ЕООД срещу „Ч.Е.Б.” АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2275.09 лв., представляваща стойността на електрическа енергия, начислена по констативен протокол №1010724 от 25.06.2014г. за периода от 28.03.2014г. до 25.06.2014г. за обект, находящ се в град Банкя, ул.”********/на ъгъла с ул.”Рудозем”/, с клиентски №*********.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

      Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от „Д.Б.8.” ЕООД срещу „Ч.Е.Б.” АД отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2275.09 лв., представляваща стойността на електрическа енергия, начислена по констативен протокол №1010724 от 25.06.2014г. за периода от 28.03.2014г. до 25.06.2014г. за обект, находящ се в град Банкя, ул.”********/на ъгъла с ул.”Рудозем”/, с клиентски №210026476690. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

        В случая не се спори, видно и от депозирания от ответника отговор на исковата молба, че оспорената от ищеца сума от 2275.09 лв. е в резултат на едностранно извършена служебна корекция на сметката на ищеца от страна на ответника за консумирана електрическа енергия за минал период от 28.03.2014г. до 25.06.2014г., въз основа на съставен констативен протокол №1010724 от 25.06.2014г., издаден на основание Правила за измерване на количеството електрическа енергия/ обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013г./.

         В настоящия случай безспорно установено е обстоятелството, че корекционната процедура е извършена по реда на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, в сила от 16.11.2013г.. Същите са издадени от председателя на ДКЕВР /приети с Решение на ДКЕВР по т.3 от Протокол №147/14.10.2013г./ в съответствие с предвиденото в разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6, вр. ал.2 от Закона за енергетиката/ЗЕ/, а именно - че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл.21, ал.1, т.3 от ЗЕ вр. чл.2, ал.1 от ЗНА. Цитираните правила имат характеристиката на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. В настоящия случай са приложими новите ПИККЕ, в сила от 16.11.2013 год. /чл.47- чл.51/, приети от ДКЕВР. В изпълнение на новата разпоредба на чл.83, ал.1, т.6 във вр.с ал.2, изр.2 от ЗЕ /в редакцията след ДВ, бр.54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, с които вече са регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисляване на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи/ т.нар. „корекции на сметки на потребители“/, когато се касае за неизмерена, неправилно и/ или неточно измерена електрическа енергия. Тези нови правила са в сила от 16.11.2013 год. и са приложими в процесния случай, тъй като отговорността на ищеца за потребена и неплатена ел.енергия  е ангажирана от ответника за периода от 28.03.2014г. до 25.06.2014г.. Съгласно разпоредбата на чл.43 от ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа извършва проверки на измервателните системи за съответствието им с изискванията на правилата, като при проверките съставя констативен протокол – чл.47 от ПИКЕЕ, който се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител. Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.3 от ПИКЕЕ, при отсъствие на клиента при съставяването на констативния протокол, както и при отказ от негова страна да го подпише, констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. В настоящия случай проверката е извършена от двама служители на оператора, които са подписали протокола. От друга страна безспорно установено е обстоятелството, че свидетелите подписали протокола, не са служители на оператора на съответната мрежа.

На следващо място с оглед заключението на вещото лице по  допусната съдебно-техническа експертиза, прието, като неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло, като обективно изготвено се установява, че в процесния случай  са извършени нарушения в схемата на свързване на измервателната система на ел.енергия, като измерената грешка, с която електромера измерва консумираната ел.енергия, е - 81.77 %. Съгласно разпоредбата на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ, когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата на свързване, корекцията по ал.1 се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл.47 и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях. В настоящия случай при безспорно установена промяна на схемата на свързване, са налице данни, че процесният констативен протокол е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях. Безспорно установено е обстоятелството, че органи на полицията са присъствали при извършената проверка и са подписали процесния протокол, съобразно изискванията на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ. С оглед на което съдът приема, че съставения констативен протокол №1010724 от 25.06.2014г., отговаря на изискванията на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ. В тази връзка, въз основа на същия следва да бъде направен извод, че по валиден начин е установена от оператора, промяна в схемата на свързване и намеса в измервателната система, поради което са налице предпоставките за извършване на едностранна корекция по реда на ал.1 на чл.48 от ПИКЕЕ. С оглед правомерно извършена корекционна процедура, съдът приема, че ищецът дължи на ответника начислените му, чрез тази допустима процедура суми за консумирана ел. енергия за минал период.

Ирелевантен за спора е доводът на въззивника, че клаузата от Общите условия на „Ч.Е.Б.” АД, в която се предвижда санкциониране на потребителя чрез корекция на сметката, без да е доказано виновно поведение на същия, е неравноправна и като такава е нищожна. В случая корекцията на сметката на ищеца е извършена на основание и при спазване на разпоредбите на ЗЕ и ПИКЕЕ, който са действали през процесния период, а не въз основа на клауза от Общите условия на „Ч.Е.Б.” АД, предвид на което в настоящото производство не следва да се обсъждат доводите за нищожност на посочената клауза.

По отношение на доводите в жалбата на въззивника, че корекционната процедура следва да се прилага само при доказана вина на потребителя за причиняването на неточното измерване, следва да се отбележи, че настоящият въззивен състав приема, че уредената в чл.47 и сл. ПИКЕЕ процедура представлява способ за определяне на дължимата престация по договора, а не се касае за отговорност за вреди по чл.82 ЗЗД. В случая на корекционната процедура няма нарушено правно задължение, а тя цели да установи обема на едно правно задължение, възникнало по силата на договорна връзка между потребителя и електроснабдителното предприятие, т.е. правилата създават една необорима презумпция -определят потребление, което е възможно да е възникнало наистина, въз основа на обективно налични данни, без това предположение да е възможно да бъде оборено. Тази презумпция се отнася до количеството на потребената енергия, т.е. определя /уточнява/ дължимата престация. Правилата на чл.47 и сл.ПИКЕЕ целят поправяне на възникнали грешки /отклонения/ в измерването, които може да са породени от случайността, от страните по договора или от трето лице, т.е. правилата представляват нормативно установяване на съдържанието на сделката, което се определя изцяло от обективното право и обвързва страните независимо от волята им. Налице е установен специален ред за измерване на доставяната електрическа енергия в случаите на констатирана по реда на ПИКЕЕ грешка в измерването на доставяната ел. енергия извън допустимата, респ. неизмерване на последната, като обективно състояние, без да отдава значение за причината за последното обективно състояние, като целта на нормативния акт е не да санкционира потребителя за виновно неизпълнение от последния на негови договорни задължения, а да осигури измерване на доставяната ел.енергия, съответно на действително доставената такава, при констатирано неточно измерване на последната или неизмерването на същата. Грешката при измерването по смисъла на чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ по своята правна природа представлява отклонение с неустановен произход и има обективен характер като е без значение дали последната е причинена вследствие на нечие противоправно поведение. Установената отговорност при корекция на сметка не представлява санкция за потребителя, а нормативно установен метод за справедливо разпределяне на загубата между потребителя и електроразпределителното дружество.

Въз основа на горното, съдът намира, че правилно в обжалваното решение е прието, че за ответника е възникнало правото по чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ да извърши едностранна корекция на сметката на абоната. Изчислението е извършено математически вярно в каквато насока са констатациите на експерта в приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза. Първостепенният съд като е достигнал до същия правен извод, на основание на който е приел, че предявеният иск  с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е неоснователен и недоказан, е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция право на разноски има ответника – въззиваем в настоящото производство. На основание чл.78, ал.3, вр. с ал.8 ГПК (изм. и доп.,бр.8 от 24.01.2017г.) въззивника - „Д.Б.8.” ЕООД следва да бъде осъден да плати на „Ч.Е.Б.“ АД разноски във въззивното производство в размер на 100.00 лв., юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

                                         

                                          Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №529384 от 08.11.2018г., постановено по гр.дело №58852/2014г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 60-ти състав.

 ОСЪЖДА „Д.Б.8.” ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***; да заплати на „Ч.Е.Б.” АД,с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център; на правно основание чл.78, ал.3, вр. с ал.8 от ГПК сумата от 100.00 лв. /сто лева/, юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :              

 

 

                            ЧЛЕНОВЕ : 1./           

 

 

                                                 2./