О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 2229
гр.Бургас, 15.11.2019г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на петнадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши
съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1731 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №17703/11.11.2019г.,
подадена от ОД МВР – Бургас, представлявана от директора Радослав Сотиров, чрез
процесуалния представител Ана Димчева – юрисконсулт в ОД МВР - Бургас, с която се обжалва Решение №2416
от 08.10.2019г. постановено по гр.д. №4352/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е
осъдил ОД
МВР гр. Бургас, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Х. Ботев” № 46, представлявано
от Директора Радослав Сотиров, да заплати на Х.А.А., ЕГН **********,*** - адв. С.К.,***,
сумата от 1356.28лева/ хиляда триста петдесет и шест лева и двадесет и осем
стотинки/ представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода 01.01.2017г. до 31.05.2019г.- разликата между положения нощен труд и
преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, ведно със законна лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 03.06.2019г. до окончателното
изплащане.
Осъдено е ОД МВР гр. Бургас, ЕИК
*********, гр. Бургас, ул. „Х. Ботев” № 46, представлявано от Директора
Радослав Сотиров, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на Х.А.А., ЕГН **********,*** - адв. С.К.,***,
сумата от 313.00лева /триста и тринадесет лева/ разноски по водене на
производството за адвокатско възнаграждение.
Осъдено е ОД МВР гр. Бургас, ЕИК
*********, гр. Бургас, ул. „Х. Ботев” № 46, представлявано от Директора
Радослав Сотиров, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на РС
гр. Бургас сумите от 150.00лева /сто и петдесет лева/ за изготвената експертиза
и 54.12 лева/петдесет и четири лева и дванадесет стотинки/ държавна такса.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК е
допуснато предварително изпълнение на решението.
В жалбата се твърди, че първоинстанционното
решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано.
По-конкретно се посочва, че е неоснователна претенцията на ищеца, положеният от него нощен труд да бъде
преизчислен с коефициент 1.143 съгласно правилата на Кодекса на труда и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Твърди се, че
приложение следва да намерят специалните правила на действалите към процесния
период Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Твърди се, че в
тези наредби липсва текст, който да урежда увеличение на часовете нощен труд по
коефициент за разлика от действалата до преди тях Наредба № 8121з-407/19.08.2014
г., която е предвиждала приложение на въпросния коефициент. Излагат се доводи,
че в процесния случай не е налице положен извънреден труд по смисъла на чл.
143, ал. 1 КТ. Позовава се на издадени от министъра Заповеди № 8121з-791/28.10.2014 г. и №
8121з-1429/23.11.2017 г., съгласно които за целия процесен период за всеки
отработен час или за част от него между 22:00 ч. и 06:00 ч. на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,
25 лв. Навеждат се оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е приел,
че при наличие на непълнота в специалната уредба, касаеща служителите на МВР,
следва субсидиарно да се приложи общата разпоредба на чл. 9, ал. 2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което искът да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Не са ангажирани доказателства. За
сведение на съда се представя писмена правна консултация от проф. Мръчков.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от Х.А.А.,
чрез пълномощника адв. С.К. – БАК, с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна. Изложени са съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния
съд. Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се
направените съдебно-деловодни разноски в производството пред въззивния съд. Не
са ангажирани доказателства.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК следва да
бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА в.гр.д. №1731 по описа за 2019г.
на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.
Препис от определението да се връчи на
страните за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.