№ 8157
гр. София, 01.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20211110156065 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „********************“
АД, чрез юрк. Н.К., срещу Столична община, с която са предявени кумулативно обективно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3237,40 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в размер на
3227,40 лева и ликвидационни разноски в размер на 10 лева по застраховка „Каско”, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 986,59 лева, представляваща мораторна
лихва върху претендираната главница за периода от 24.09.2018 г. до 24.09.2021 г.
В исковата молба се твърди, че на 21.11.2016 г. в гр. София, при движение по ул.
„**************“ в ж. к. „***********“, до бл. 215А при ляв завой по ул. „************“,
водачът Д. С. М., управлявайки лек автомобил марка „*********“, модел „********“, с рег.
№ **********, собственост на „***********“ АД, попаднал в несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което били причинени щети по
автомобила. Към датата на настъпване на събитието за увредения автомобил имало
сключена застраховка „Каско на МПС“ с ищцовото дружество по застрахователна полица №
**********, със срок на застрахователно покритие от 10.10.2016 г. до 09.10.2017 г.
Вследствие настъпилото ПТП на застрахования лек автомобил били причинени щети, които
били описани от експерти на ищцовото дружество. След извършен оглед на автомобила с
доклад по щетата било определено застрахователно обезщетение в размер на 3227,40 лева.
Последното било изплатено на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, с две
платежни нареждания от 10.01.2017 г. и 19.01.2017 г. Твърди се, че процесното ПТП било
настъпило на път, стопанисван от Столична община – ответник в настоящото производство.
С изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпвал в правата на
застрахования против причинителя на вредата. С уведомително писмо ищецът предявил
регресна претенция към ответника за възстановяване на заплатеното застрахователно
1
обезщетение и направените ликвидационни разноски, но до този момент плащане не било
постъпвало. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Столична община
за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. А.К..
Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и
недоказани. На първо място възразява, че от приложените към исковата молба доказателства
не се установявало по категоричен начин, че именно наличието на дупка на пътното платно
била причина за настъпилото ПТП. Мястото на инцидента не било посетено от служители на
КАТ и не бил съставен протокол за ПТП, а представената декларация на водача била частен
свидетелстващ документ, който не се ползвал с обвързваща съда доказателствена сила.
Липсата на надлежно съставен протокол за ПТП от компетентните държавни органи
представлявало съществено нарушение на общите условия на застрахователя, поради което
същият въобще не следвало да изплаща застрахователно обезщетение. Твърди липсата на
правно основание за изплащане на застрахователно обезщетение и поради наличието на
изключен риск съгласно т. 16.8 от Глава ІV на общите условия на „ЗАД Армеец“ АД, поради
нарушаване на т. 59.4 от Глава ХІІ на общите условия, тъй като не било представено
пълномощно в полза на водача, както и поради незаплащане на дължимите вноски по
застрахователната премия. Оспорва наличието на несигнализирана и необозначена дупка на
пътното платно, механизма на произшествието, както и наличието на причинно-следствена
връзка между описаното в исковата молба произшествие и твърдените вреди по
застрахования автомобил. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на водача на застрахования автомобил поради нарушение
на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявените искове, а в условията на евентуалност – да намали размера на претендираното
обезщетение поради съпричиняване. Претендира направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът не оспорва, че застрахователното събитие – ПТП настъпило на път,
управляван от него; както и че по щета № 10016030136241 ищцовото дружество заплатило
за ремонта на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 3227,40 лева.
Тези обстоятелства не се оспорват от страните, поради което съдът намира, че не се нуждаят
от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. наличието на имуществена застраховка „Каско“, сключена по отношение на
увредения от процесното ПТП лек автомобил марка „*********“, модел „********“, с рег.
№ **********, собственост на „***********“ АД, валидна към датата на застрахователното
събитие;
2. настъпване на застрахователното събитие, представляващо покрит от имуществената
застраховка риск, в срока на застрахователното покрити и механизма на ПТП;
2
3. надлежното уведомяване на застрахователя за инцидента от собственика на
увредения автомобил или негов упълномощен представител и изпълнение на всички
предвидени в общите му условия задължения от страна на застрахования във връзка с
процесната щета;
4. вида, характера и размера на причинените от процесното ПТП вреди на
застрахования автомобил;
5. причинната връзка между застрахователното събитие и причинените вреди;
6. предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, а именно –
противоправното поведение (действие или бездействие) на служители на ответника или на
лица, които същият е натоварил с поддръжката на пътя; причинени при или по повод
изпълнението на възложената работа вреди на застрахования автомобил; причинно –
следствената връзка между противоправното поведение на виновните лица и настъпването
на застрахователното събитие;
7. настъпването на изискуемостта на вземането за главницата и размера на дължимата
за исковия период мораторна лихва;
8. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже всички факти, на които основава своите искания
или възражения, включително извършването от страна на водача Д. С. М. на действия или
бездействия, с които е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат
(съпричиняване), а именно че се е движел с несъобразена скорост в нарушение на чл. 20, ал.
2 ЗДвП.
По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства, да бъде
допусната съдебна автотехническа експертиза с поставени в исковата молба задачи, както и
да бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на призоваване, а именно водачът на
увредения автомобил Д. С. М..
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата в размер на 3237,40 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 3227,40 лева и ликвидационни разноски в размер
на 10 лева по застраховка „Каско”, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно
3
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер
на 986,59 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода
от 24.09.2018 г. до 24.09.2021 г.
ОТВЕТНИКЪТ НЕ ОСПОРВА, че застрахователното събитие – ПТП настъпило на
път, управляван от него; както и че по щета № по щета № 10016030136241 ищцовото
дружество заплатило за ремонта на увредения автомобил застрахователно обезщетение в
размер на 3227,40 лева. Посочените обстоятелства не се оспорват от страните, поради което
НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. наличието на имуществена застраховка „Каско“, сключена по отношение на
увредения от процесното ПТП лек автомобил марка „*********“, модел „********“, с рег.
№ **********, собственост на „***********“ АД, валидна към датата на застрахователното
събитие;
2. настъпване на застрахователното събитие, представляващо покрит от имуществената
застраховка риск, в срока на застрахователното покрити и механизма на ПТП;
3. надлежното уведомяване на застрахователя за инцидента от собственика на
увредения автомобил или негов упълномощен представител и изпълнение на всички
предвидени в общите му условия задължения от страна на застрахования във връзка с
процесната щета;
4. вида, характера и размера на причинените от процесното ПТП вреди на
застрахования автомобил;
5. причинната връзка между застрахователното събитие и причинените вреди;
6. предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, а именно –
противоправното поведение (действие или бездействие) на служители на ответника или на
лица, които същият е натоварил с поддръжката на пътя; причинени при или по повод
изпълнението на възложената работа вреди на застрахования автомобил; причинно –
следствената връзка между противоправното поведение на виновните лица и настъпването
на застрахователното събитие;
7. настъпването на изискуемостта на вземането за главницата и размера на дължимата
за исковия период мораторна лихва;
8. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже всички факти, на които основава своите
искания или възражения, включително извършването от страна на водача Д. С. М. на
действия или бездействия, с които е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат
(съпричиняване), а именно че се е движел с несъобразена скорост в нарушение на чл. 20, ал.
2 ЗДвП.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
4
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на един свидетел на ищеца при режим на призоваване, а
именно Д. С. М., ЕГН ************** за установяване на обстоятелствата, посочени в
исковата молба. Определя депозит в размер на 60 лева, който следва да бъде внесен от
ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението. Свидетелят да бъде призован
на адрес гр. София, ж.к. „***********“, бл. 374, вх. „Д“, ап. 88, както и на регистрираните
постоянен и настоящ адрес, след представяне на документ за внасяне на определения
депозит. Да се изиска служебна справка по Наредба № 14/2009 г. за регистриран постоянен
и настоящ адрес на свидетеля.
ДОПУСКА изслушването на съдебна автотехническа експертиза със задачи, поставени
в исковата молба, като вещото лице следва да работи след изслушване на свидетеля.
Определя депозит в размер 250 лева, който следва да бъде внесен от ищеца в едноседмичен
срок от получаване на съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице П. Л. К., който да бъде
уведомен за допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание след представяне
на документ за внасяне на определения депозит.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 15.03.2023 г. от
13,30 часа, за когато да се призоват страните, свидетелят и вещото лице.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със
същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание
може да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените
от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5