№ 1099
гр. Пловдив, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20255300501820 по описа за 2025 година
Производството по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се от ответника по спора „ Сити Кеш „ ООД, ЕИК ********* изцяло
Решение № 139 от 18.03.2025 г. по гр.д. № 2 560/2024 г. по описа на РС – Асеновград, с
което е обявена нищожността на сключения между ищеца Б. Д. М., ЕГН – ********** и
въззивника Договор за потребителски кредит № 1155544 от 27.09.2024 г..
Жалбоподателят поддържа, че решението е недопустимо като постановено по иск,
който е лишен от правен интерес. В тази насока поддържа, че ищецът е изпълнил договора
изцяло и предсрочно на датата 23.11.2024 г. – една седмица след депозирането на ИМ в съда.
Като така преди и към датата на приключване на съдебното дирене в първата инстанция
ищецът няма задължения към ответника, респ. ответникът няма вземания към ищеца,
произтичащи от този договор, съответно установителният иск за неговата нищожност не
предоставя ефективна защита на ищеца за връщане на евентуално недължимо платено по
договора, такава защита той може да постигне единствено чрез осъдителния иск по чл. 55
ал. 1 предл. първо от ЗЗД.
По така изложените доводи се иска обезсилване на решението и прекратяване на
производството по иска. Претендират се разноски.
Въззиваемият М. е депозирал отговор за неоснователност на жалбата. Настоява, че
правен интерес от иска е налице, т.к. към датата на предявяването му за него са
съществували задължения по договора, които той е длъжен да изпълнява точно и навреме и
висящият исков процес за недействителността на договора не го освобождава от тази му
отговорност.
В жалбата и в отговора не са заявени доказателствени искания.
1
Съдът установи следното:
Предявеният и уважен с обжалваното решение иск е установителен - за прогласяване
нищожността на сключен между страните договор за потребителски заем на основание
специалните основания, визирани в чл. 22 от ЗПК.
Съгласно чл.124 ал.1 от ГПК наличието на правен интерес от установителните искове
е винаги абсолютна положителна процесуална предпоставка за тяхната допустимост, за
която съдът следи и служебно – на всяка инстанция до приключване на съдебното дирене
пред нея. По принцип в съдебната практика се приема, че когато искът за
недействителност/нищожност на договора е с предмет договор за кредит, който е вече
изпълнен, ищецът - кредитополучател няма интерес от предявяване на установителния иск за
неговата недействителност, тъй като правата му за връщане на недължимо платеното над
чистата стойност / главницата / по кредита – с оглед нормата на чл.23 от ЗПК, биха могли да
бъдат в пълна степен защитени с осъдителен иск, съответно установителния иск не
предоставя цялостна защита на субективното му материално право.
Но съгласно разясненията на СЕС - които са задължителни за българските съдилища,
при дела с предмет защита на потребителските права правният интерес следва да се
разглежда по либерално и да се признае правото на потребителя да иска внасянето на яснота
относно действителността на договори или клаузи от тях, дори и задължението по същите
вече да е изпълнено. Така с Решение от 23.11.2023г. по дело С-321-22 на СЕС е поставен
въпрос да бъде установено дали член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждан във
връзка с принципа на ефективност, трябва да се тълкува в смисъл,че не допуска разпоредби
от националното право - съгласно тълкуването им в съдебната практика, изискващи
доказването на правен интерес,за да може да се уважи съдебен иск на потребител за
установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза,съдържаща се в сключен
с продавач или доставчик договор, тъй като се счита, че такъв интерес липсва, когато
потребителят разполага с друг иск, защитаващ в по голяма степен правата му, по-специално
иск за връщане на недължима престация. СЕС е посочил, че отхвърлянето на иска на
потребителя за установяване на неравноправността на договорните клаузи поради липса на
годен правен интерес, като потребителят бъде пренасочен към по-благоприятно средство за
защита, означава в процедурите, с които се цели на потребителите да се предостави исканата
от Директива 93/13 защита, да се въведе източник на ненужни сложност, утежняване,
разходи и правна несигурност, който може да ги разубеди да предявят правата си, които
черпят от тази директива в нарушение на принципа на ефективност. Посочено е, че
отхвърлянето на установителния иск на потребителя и задължаването му да предяви иск,
който защитава в по-голяма степен правата му / в случая осъдителен за връщане на
недължимо платено по договора поради неговата недействителност / би било в
противоречие с общия интерес от добро правораздаване, по-специално с изискването за
процесуална икономия. Изведен е и извод, че чл. 7, § 1 от Директива 93/13, разглеждан във
връзка с принципа на ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби
от националното право, съгласно тълкуването им в съдебната практика, изискващи
доказването на правен интерес, за да може да се уважи съдебен иск на потребител за
установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза, съдържаща се в сключен
с продавач или доставчик договор, тъй като се счита,че такъв интерес липсва, когато
потребителят разполага с иск за връщане на недължима престация. Както бе посочено по
горе, практиката на СЕС е задължителна за прилагане от българските съдилища, поради
което и в случая следва да намери приложение по отношение на предявения иск - в който
смисъл – макар да не е изложил изрични доводи в тази насока, и извода на
първоинстанционния съд, че искът е допустим, поради което е и разгледан по същество. Т.е.
обжалваното съдебно решение е допустимо. Относно неговата правилност възражения не са
заявени.
2
С оглед така постановения инстанционен резултат въззивникът следва да бъде осъден
да заплати на адв. М. М., осъществяващ безплатна правна помощ на въззиваемата страна
пред настоящата инстанция, възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ЗА, което съдът
определя в размер на 250 лв., а с ДДС – 300 лв. – с оглед ниската фактическа и правна
сложност на делото във въззивното производство, очертана от въззивната жалба.
За неоснователно съдът намира възражението на въззивника за недължимост на
адвокатски хонорар по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА поради това, че въззиваемият – ищец не е
материално затруднено лице. Казаната разпоредба предвижда заплащане на възнаграждение
на адвоката, оказал безплатна правна помощ когато 1/ тя е предоставена безплатно на някое
от основанията по чл. 38 ал. 1 т. 1 – т. 3 от ЗА и 2/ насрещната страна е осъдена за разноски –
съобразно правилата на ГПК. В случая правната помощ е предоставена по т.2 – ищцата да е
материално затруднено лице. Наличието на това основание не може да бъде обсъждано от
съда, дори и при заявено от другата страна възражение и ангажирани по него доказателства.
Преценката да престира безплатна помощ по чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА е само и единствено на
адвоката, тъй като разпоредбата не предвижда изискване клиентът да доказва пред него
наличието на това основание, нито адвокатът има правомощия да проверява дали то е
налице. Съдът не може да се намесва в правоотношенията между страната и процесуалния й
представител. От друга страна, без правно значение за страната, която с оглед резултата по
спора дължи разноски е дали ще плати адвокатско възнаграждение на самата страна или на
процесуалния й представител.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 139 от 18.03.2025 г. по гр.д. № 2 560/2024 г. по описа на РС
– Асеновград.
Осъжда „ Сити кеш „ ООД, ЕИК ********* да заплати на адвокат М. В. М. от АК –
Пловдив на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ЗА възнаграждение за въззивното
производство в размер на 300 / триста / лева с ДДС.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3