№ 1487
гр. София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Желязкова
Членове:Елена Радева
Цветанка Бенина
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно гражданско дело
№ 20221100503650 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника „С.В.“ АД по изпълнително дело №
20228600400052 на ЧСИ М.П. с рег. № 851 от РКЧСИ, срещу отказ на съдебния изпълнител,
обективиран в Постановление № 2882 от 26.01.2022 г. да бъдат намалени приетите за
събиране разноски по Тарифата към ЧСИ. Твърди, че ЧСИ изобщо не се е произнесъл по
направеното искане за преизчисляване на пропорционалната такса. Намира, че
начисляването на такси и разноски в многократно по-висок размер от материалния интерес
представлява злоупотреба с процесуални права. Излага оплаквания, че определянето на
възнаграждение по реда на НМРАВ в настоящия случай не би било съобразено с постигане
на легитимна цел. Твърди, че по изпълнителното дело е извършено само едно действие –
подаване на молба за образуване на изпълнително дело, а и предмет на изпълнение е
парично задължение в размер на 138.42 лв. Сочи, че ЧСИ е конституирал за взискатели две
лица, които не присъстват в изпълнителния лист. Предвид изложеното моли съда да отмени
отказа на съдебния изпълнител, както и да измени обжалваното постановлението по
отношение на разноските за адвокатско възнаграждение и да преизчисли пропорционалната
такса.
Взискателите по изпълнителното дело „Е.М.“ ЕООД и „ Г.С.У.“ ЕООД са подали
възражение в законовия срок, в което излагат становище, че жалбата е неоснователна.
Твърдят, че са извършени различни действия от процесуалния им представител (смяна на
изпълнителен способ, депозиране на становища, молби). Твърдят, че претендираното
адвокатско възнаграждение е не само за образуване на изпълнително дело, но и за воденето
му. Твърдят, че освен посочените в молбата за образуване изпълнителни способи, такива са
посочени впоследствие и с нова нарочна молба. Намира, че правото на обжалването на
размера на таксите е преклудирано. Молят съда да остави без уважение жалбата.
1
Частен съдебен изпълнител М.П. е депозирал мотиви по извършените от него
изпълнителни действия, в които е изложил становище за неоснователност на жалбата.
Твърди, че размерът на възнаграждението е съобразен с минимално определения такъв,
съгласно НМРАВ за образуване на изпълнително дело и за процесуално представителство
защита и съдействие. Излага твърдения, че освен образуване на изпълнително производство,
взискателят е извършвал действия по процесуално представителство, изразяващи се в
получаване на съобщения и книжа, следене на движението на делото, извършване на
справки по него, като е изготвил и възражение срещу подаденото от взискателя възражение.
Предвид изложеното намира, че е налице основание за приемане за събиране на адвокатско
възнаграждение на взискателя както за образуване, така и за водене на изпълнително дело.
Намира, че размерът на пропорционалната такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ следва да бъде
определен въз основа на сбора на вземанията, инкорпорирани в изпълнителния лист, и
възнаграждението за процесуално представителство в изпълнителния процес. Счита, че
жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Съдът, като взе предвид становището на страните и представените по делото
доказателства, намира следното:
На 11.01.2022 г. в кантората на ЧСИ М.П. с peг. № 851 е образувано изпълнително
дело № 20228510400052 въз основа на изпълнителен лист, издаден на 29.04.2021 г. от
Софийски районен съд на основание съдебно решение по гр. дело № 64375 от 2018 г. на
Софийски районен съд 77 с-в/отд., с взискатели Е.М. ЕООД с ЕИК ******* и Г.С.У. ЕООД с
ЕИК ******* и длъжник С.В. АД с ЕИК *******.
На 11.01.2022 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение с изх. №
1301/11.01.2022 г. В поканата за доброволно изпълнение е посочена дължимата, присъдена с
решение на СРС сума в размер на 138,42 лв., както и общият размер на приетите по делото
за събиране разноски на взискателя от 800лв. за адвокатско възнаграждение, 197, 68 лв. с
ДДС такси по ЗТТР към ЗЧСИ.
На 14.01.2022 г. е изискана справка от Регистъра на Нациолнална агенция за
приходите за наличие/липса на задължения.
На 21.01.2022 г. длъжникът е депозирал възражение с вх. № 4681/21.01.2022 г. по
делото срещу размера на разноските, с искане адвокатското възнаграждение да бъде
намалено до 200 лв. - за образуване на изпълнителното дело на основание чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съответно да бъде намален размерът на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
На 26.01.2022 г. с Постановление за разноски с изх. № 2882/26.01.2022 г. съдебният
изпълнител е приел да намали адвокатското възнаграждение до размер на 700 лв. С
придружително писмо с изх. № 2883/26.01.2022 г., получено на 27.01.2022 г., длъжникът е
уведомен за постановлението за разноски.
На 03.02.2022 г. е депозирана жалба от длъжника с вх. № 8282/03.02.2022 г., с която
се обжалва Постановление за разноски с изх. 2882/26.01.2022 г.
На 09.02.2022 г. длъжникът е получил Съобщение за нередовна жалба с изх. №
4806/07.02.2022 г., в което е описано, че по молба на взискателя приетото по делото
адвокатско възнаграждение е намалено на 400 лв. В едноседмичен срок, считано от
получаване, е отстранил допуснатите нередовности.
На 21.03.2022 г. препис от депозираната жалба от длъжника с вх. № 8282/03.02.2022
2
г., е връчена за възражение на взискател, посредством съобщение за жалба за становище с
изх. № 7822/18.02.2022 г. В законоустановения срок взискателят е депозирал възражение по
отношение на жалба с вх. № 23760/23.03.2022 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана
страна срещу подлежащо на основание чл. 435 ал.2 т.7 ГПК на обжалване действие на
съдебния изпълнител – разноските по изпълнението.
Предмет на обжалване по чл.435, ал.2, т.7 ГПК са разноските по изпълнението,
претендирани от взискателя и възложени в тежест на длъжника, които се определят от
частния съдебен изпълнител. За техния размер последният уведомява длъжника. В т. 2 от ТР
№ 3/2015 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСКГТ на ВКС се приема, че постановлението за
разноските представлява всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по
задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските,
посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа
произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в
изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това
произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, като това
оспорване обаче не го лишава от възможността да изпълни задължението си по
изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.
В процесния случай ЧСИ е уведомил за начислените разноски длъжника с поканата за
доброволно изпълнение, която е връчена на последния на 11.01.2022 г., видно от
приложената разпечатка на имейл. При връчване на поканата за доброволно изпълнение на
11.01.2022 г. двуседмичният срок съгласно чл. 436, ал.1 ГПК за обжалване на разноските по
изпълнението и таксите на ЧСИ, вкл. т. 26 ТТРЗЧСИ, приключва на 25.01.2022 г. В
законовия срок е направено искането за намаляване на размера на претендираното
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство. По отношение на обжалването
на разноските за адвокатско възнаграждение жалбата също е допустима.
В поканата сумата за разноски по изпълнителното дело включва 800 лв. за адвокатско
възнаграждение, които впоследствие ЧСИ с постановление е намалил, без противопоставяне
от взискателя, на 700 лв.
В настоящия случай процесуалният представител на взискателите е извършил едно
фактическо действие – подал е молба за образуване на изпълнително производство, в която
сочи и способите на принудителното изпълнение – налагането на запор на движими вещи и
дружествени дялове и възбрана на недвижими имоти. Съгласно чл. 426, ал.2 ГПК в молбата
си взискателят посочва начина на изпълнението, като той може да посочи едновременно
няколко начина, само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му. Сезирането на
ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя,
поради което първоначалното посочване на изпълнението следва да се счита, че е основание
за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по т. 1
на чл. 10 НМРАВ. В чл. 426, ал. 2, изр. второ ГПК е предвидено, че в течение на
производството взискателят може да посочва и други начини на изпълнение, като в такива
случаи е предвидено да бъде начислявано адвокатско възнаграждение по т. 2 на чл. 10
НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
3
Двата вида адвокатско възнаграждение по т. 1 и т. 2 са самостоятелни по своето основание и
ред за определяне на техния размер, което е обусловено от спецификата на всяко конкретно
изпълнително производство. Законът дава изрична възможност на длъжника да погаси дълга
си в срока за доброволно изпълнение, което евентуално изпълнение прави ненужна
защитата на взискателя с предприемането на изпълнителни действия по него. Предвид
факта, че длъжник е „С.В.“ АД, което дружество е изцяло собственост на Столична община,
платежоспособен титуляр е на банкови сметки, и е активен участник в гражданския оборот,
не са налице обективни пречки ЧСИ да наложи запор върху банкови сметки и в кратки
срокове да събере дължимите суми, без да е необходимо от допълнителни указания и
съдействие от взискателя. В процесния случай взискателят е посочил конкретен
изпълнителен способ – запор на банкови сметки на длъжника с последваща молба, която в
случая е конкретизиране на молбата за образуване, тъй като до момента на подаването
пред ЧСИ последният не е пристъпил към реализиране на който и да е от посочените
изпълнителни способи. Това, че взискателят с нова молба е посочил конкретен способ за
принудително изпълнение, не е следствие на неуспешно реализиране на първоначално
посочен в молбата за образуване, а следва да се приема като изпълнение на първоначалното
му задължение, уредено в 426, ал.2 ГПК. Подаването на нова молба от взискателя поражда
съмнения за злоупотреба с процесуалното право, уредено в чл. 426, ал. 2 ГПК – да определя
начина на изпълнение. Злоупотребата с право е налице, когато правото се упражнява
недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2
КРБ). Съгласно чл. 3 ГПК, участващите в съдебните производства лица и техните
представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените
им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Прогласената от закона
легитимна цел на избор на няколко способа за изпълнение е оправдана, единствено при
реална необходимост, т. е. ако е реална заплахата, че при посочването само на един „начин
на изпълнение“ удовлетворяването на притезанието му ще бъде затруднено.
От значение са и извършените към момента на определяне на разноските действия от
съдебния изпълнител по принудително събиране на процесното вземане. Не са предприети
действия по налагането на запор на банковите сметки на длъжника, налагането на възбрана,
респ. запор на притежавани от длъжника недвижими и движими вещи, като дори не е
направено проучване чрез справки за наличието на такива.
В случая, към жалбата си дружеството длъжник е представило покани за доброволно
изпълнение, изпращани по изпълнителни дела – всички образувани пред ЧСИ – М.П. и с
длъжник и взискатели – идентични с тези в настоящото производство, като дори и
начислените суми предмет на изпълнението са близки по размер. Очевидна е целта на
взискателите да образуват множество изпълнителни производства срещу един и същи
длъжник за събиране на вземания в малък размер. Настоящият съдебен състав приема, че по
този начин не се цели удовлетворяване чрез принудително изпълнение на дължимите
вземания, а увреждането на длъжника, за който е известно, че е дружество монопилист -
общинска собственост и разполага с достатъчно средства, които са достъпни за изпълнение.
Подобно процесуално поведение от страна на взискателите съдът приема като злоупотреба с
право. Видно от книжата по делото, цедент по договора за цесия, въз основа на който
вземането е било прехвърлено в полза на взискателите, е адвокат К.Б., като упълномощен от
взискателите е друг адвокат от същата адвокатска кантора с идентичен служебен адрес,
който факт също е в подкрепа на така направения извод за злоупотреба с право и
кумулирането на допълнителни разноски с цел увреждане на длъжника. Освен това, при
4
служебно извършена справка съдът установи и други образувани частни граждански
производства с предмет и страни, идентични с настоящите, което също обосновава извода
на съда в този смисъл.
Предвид изложените мотиви настоящият въззивен състав приема, че ЧСИ неправилно
е постановил отказ за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, като счита, че
обжалваното постановление следва да бъде отменено изцяло, като настоящият съдебен
състав приема, че такива изобщо не се дължат – както за адвокатско възнаграждение в полза
на взискателите, така и таксите по т. 26 ТТР към ЗЧСИ в полза на ЧСИ.
С оглед изхода на производството по обжалване на действия на ЧСИ на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 ЗПП във вр. чл. 25а, ал. 2 НЗПП в полза на жалбоподателят
„С.В.“ АД следва да се присъдят съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лв.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба, подадена от длъжника „С.В.“ АД с ЕИК ******* по
изпълнително дело № 20228600400052 на ЧСИ М.П. с рег. № 851 от РКЧСИ, постановление
№ 2882 от 26.01.2022 г., с което е постановен отказ да бъдат намалени приетите за събиране
разноски по Тарифата към ЧСИ, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на взискателите за присъждане на разноски,
включващи адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.
ОТМЕНЯ постановлението на ЧСИ М.П. с рег. № 851 от РКЧСИ по изпълнително
дело № 20228600400052г., с което са начислени такси по делото в размер на 197.68 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5