Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 28.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д. ДИМИТРОВ
при
участието на секретаря МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 10174/2018 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по предявен от Д.Х.П., Егн**********,***, против Л.В.П., ЕГН**********
*** конститутивен иск с правно основание чл. 29, ал. 3
от СК за постановяване на промяна в пропорцията на равните дялове на общото
имущество чрез определяне на по-голям дял на ищеца в размер на 9/10 ид.части и
1/10 ид.части на ответницата от общото на страните имущество след прекратяване
на брака, с решение №2238/08.06.2016г. по гр.д. № 16419/2015г. на ВРС, 39 с-в,
което е влязло в законна сила на 03.11.2016г.
Ищецът твърди, че на ***г. с ответницата сключили граждански брак. Твърди,
че брака им е прекратен с решение №2238/08.06.2016г. по гр.д. № 16419/2015г. на
ВРС, 39 с-в, което е влязло в законна сила на 03.11.2016г.
Твърди, че по време на брака си, в режим на СИО, страните придобили следното имущество:
- Имот пл.№ 741 по плана на ****(бивш Голяма кокарджа) в гр.Варна от 1000
кв.м, при граници: имоти пл.№№ 735,742,743,748,753 и 740 по силата на
нотариален акт за продажба № 154, том IX, нот.д.№ 3047/1995 г. на варненския
нотариус.
- Апартамент находящ се в гр.Варна, ****, жилище 90 на шести етаж в
жилищната сграда на бл.28, вх.Г, построена върху държавна земя в 15 подрайон,
кв. 10 по плана на гр.Варна, състоящ се от 4 стаи, кухня-трапезария, черно
антре, баня-тоалет с преддверие, входно антре и черно антре към спалнята, със
застроена площ на апартамента 102,72 кв.м, с принадлежащото избено помещение №
90 със застроена площ 4,50 кв.м и с 1,2008 % ид.ч. от общите части на сграда и
от правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса, при
съседи на жилището: от североизток -стълбище и зелени площи, от югозапад -
зелени площи, от югоизток - стълбище и ап.89 на ****, от северозапад - ап.91
ведомствен, отгоре - апр.106 на наследниците на ****, отдолу - ап.74 на ****и
на избеното помещение: от североизток -зелени площи, от югозапад - коридор,
абонатно, вентилационна и котелно помещение, от северозапад - изба на ап.26 на ****,
отгоре - партерен етаж. По силата на нот.акт за продажба № 182, том LXV,
нот.д.№ 17668/1997 г. на варненския нотариус.
- Пет шести ид.ч. от ап.№ 74, находящ се на ет.5 в жилищната сграда на
бл.28, вх.Г, построена върху държавна земя на **** в 15-ти подрайон, кв.10 по
плана на гр.Варна, състоящ се целият от четири стаи, кухня-трапезария с черно
антре, баня, тоалет с преддверие, входно антре и черно антре към спалнята със
застроена площ, цялото от 102,97 кв.м, заедно с 5/6 ид.ч от принадлежащото
избено помещение № 74, цялото със застроена площ 5,01 кв.м и 5/6 от 1,2274%
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се
част от терена на комплекса при граници: от североизток -стълбище и зелени
площи, от югозапад - зелени площи, от югоизток - стълбище и ап.73 на ****, от
северозапад - ап.75 ведомствен, отгоре - ап.90 на ****, отдолу ап.58 на ****и
на избеното помещение: от североизток - зелени площи, от югозапад коридор, от
югоизток - изба на ап.26 на ****, от северозапад - изба на ап. 19 на ****,
отгоре - партерен етаж, по силата на нот.акт за продажба № 199, том LXX, нот.д 18974/1997
г. на варненския нотариус.
- Пет шести ид.ч. от гараж № 16, находящ се в гр.Варна в жилищната сграда
на Бл.28, 15-ти подрайон, кв.10 по плана на гр.Варна, построена върху държавна
земя на ****, със застроена площ 23,38 кв.м и 0,2282% ид.ч. от сградата и от
правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса, при
граници: от изток ****, от запад - светопровод, от север - изби, от юг - зелени
площи, по силата на нот.акт за продажба № 58, том II, perJfe 2299, нот.д.№
189/2000 г. на нотариус ****, рег.№ 194 - гр.Варна (акт № 172, том IX, д_№
2088/2000 г., вх.рег.№ 3438 от 17.IV.2000 г. на Службата по вписванията -
гр.Варна.
- 5/6 ид.ч. от следния недвижим имот: Лозе и овощна градина от 600 кв.м
ид.ч., находящо се в местността „****" в землището на ****- ****, община ****,
варненска област, съставляващи пл.№ 270 по плана на м."Панорама ПГ',
целият от 700 кв.м, при граници: път, гора, имоти пл.№№ 271 и 269, който имот е
включен в селищно образувание „****", заедно с построената в него масивна
жилищна сграда в груб строеж разгърната площ от 135 кв.м, по силата на нот.акт
за продажба № 194, том I, реп№ 4935, нот.д_№ 172/2001 г. на нотариус ****,
рег_№ 205, гр.Варна (акт № 132, том XLIII, д.№ 9757, вх.рег.№ 14757 от
5.XI.2O01 г. на Служба по вписванията -гр.Варна).
- лек автомобил АУДИ peг№****, рама № **** двигател № ****, цвят - тъмносин
на 13.11.1994г.
С молба от 20.03.2017год. уточнява, че всички придобити от бившите съпрузи
имущества, са придобити от тях в режим на СИО.
Твърди, че всички имоти са закупени изключително с негови средства,
придобити по време на работата му в: БМФ - март 1980г. - септември 1990г. -
ел.механик; Танер Пасифик Сингапур - септември 1990 г. - август 1991 г. -
ел.механик; Зодиак, Лондон - януари 1992 г. - юни 1999 г. - ел.механик; ****-
септември 1999 г.-юни 2002г.
Твърди, че всички тези имоти са във владение на ответницата, която злоупотребявайки
с качеството си на настойник и попечител през целия период от време го е
лишавала от каквито и да било приходи от имотите.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен
отговор, с който оспорва предявеният иск. На първо място оспорва допустимостта
на иска, доколкото ищеца е ограничено запретен и иска е предявен без съгласието
на попечителя му. Намира иска и за неоснователен, тъй като част от имотите не
били придобити в режим на СИО и моли същите да бъдат изключени от делбената
маса, а именно:
– Апартамент № 74, предмет на нотариален акт № 199, том. LXX, дело № 18974
/ 1997г., вх.рег.№ 17210, партидна книга стр.34649, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 10135.3517.70.1.74, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Варна, общ.Варна, обл.Варна, одобрени със Заповед
РД-18-64/16.05.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота:
гр.Варна, п.к 9000, бул. „Владислав Варненчик" №155, бл.28, вх.Г, ет.6,
ап.74, с площ от 98,00 кв.м, предназначение на обекта: Жилище апартамент, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 10135.3517.70.1.73,
10135.3517.70.1.75; под обекта- 10135.3517.70.1.58; над обекта-
10135.3517.70.1.90, като твърди, че същия е изцяло нейна собственост, защото
макар, че цитираният акт за 5/6 ид.ч от него да е оформен като договор за
покупко- продажба в действителност сделката била дарение от майка й ****, ЕГН: **********
и брат й ****, ЕГН: **********.
- Апартамент 90, предмет на нотариален акт № 182, том. LXV, дело № 17668 /
1997г., вх.рег.№ 15990, партидна книга том.236415, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 10135.3517.70.1.90, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Варна, общ.Варна, обл.Варна, одобрени със Заповед
РД-18-64/16.05.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота:
гр.Варна, п.к 9000, бул. „Владислав Варненчик" №155, бл.28, вх.Г, ет.7,
ап.90, с площ от 98,00 кв.м, предназначение на обекта: Жилище апартамент, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 10135.3517.70.1.89,
10135.3517.70.1.91; под обекта - 10135.3517.70.1.74; над обекта-
10135.3517.70.1.106. Твърди, че и този имот не е придобит в режим на СИО, а е
изцяло нейна собственост, тъй като гореописания имот бил закупен изцяло с нейни
лични средства.
Ответницата оспорва претендираните от ищеца квоти, при условията на чл.29,
ал.3 от Семейния кодекс, тъй като твърди, че има по - голям принос за
придобиването и стопанисването на притежаваното от нас имущество придобито в
режим на СИО. Изнася твърдение за получени от нея доходи по време на брака им,
като твърди, че именно с тези доходи са придобивани имотите.
Ответницата предявява насрещни искове по чл.29, ал.3 СК, като моли съда да
допусне делба на съсобствените й с бившия й съпруг имоти, като й присъди
по-голям дял от общото имущество, при квоти 70/100 идеални части за нея и
30/100 идеални части за бившия й съпруг от общото имущество, както следва:
- ОФИС № 1, находящ се на първи етаж на сграда в гр,Варна, област Варна,
със застроена площ 39,24 кв.м.. състоящ се от: две стаи, баня-тоалетна. при
граници: УЛ."****": ПРОХОД към вътрешния ДВОР: стълбище: вход за
жилищната сграда, ведно със складово помещение към офиса в сутеренния етаж със
застроена площ 15.20 кв.м.. при граници: изба № 10; изба № 11; стълбище-
коридор, с прилежащи 7.55 кв.м. ид.части от общите части на сградата, както и
4.9222 % ид.части от правото на строеж върху дворното място.
- АПАРТАМЕНТ № 1, находящ се на втори етаж на жилищна сграда в гр.Варна.
област Варненска, със застроена площ 82.26 кв.м., състоящ се от: входно антре,
две спални, кухня-трапезария-хол, баня-тоалетна. тоалетна и две тераси, при
граници: ул."****": калкан: вътрешен двор: ап, № 3. ведно е
принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 11 с площ 5.80 кв.м.. при граници: склад към
офис № 1: изба № 1; коридор, с прилежащи 12.85 кв.м. ид.части от общите части
на сградата, както и 8.3781 % ид.части от правото на строеж върху дворното
място,
- ПАРКОМЯСТО № 2, находяшо се във вътрешния двор на жилищна сграда в
гр.Варна. област Варненска, със застроена площ 12.25кв.м.. при граници:
паркомясто №1: вътрешен двор: паркомясто № 3, с прилежащи 1.80 кв.м. ид.части
от общите части на сградата, както и 1.1731 % ид.части от правото на строеж
ВЪРХУ дворното място.
- ИМОТ пл. № 741 по плана на ж.к „****", в гр.Варна от 1000,00 кв.м,
при граници: имоти пл.№№ 735, 742,743,748,753 и 740 по силата на нотариален акт
за продажба № 154, том IX, нод.д № 3047/1995г. на варненския нотариус.
- 5/6 ид.ч от гараж № 16, находящ се
в гр.Варна в жилищна сграда на бл.28, 15-ти подрайон, кв. 10 по плана на
гр.Варна, построена върху държавна земя на бул. „****" № 155, със
застроена площ от 23,38 кв.м и 0,2282% ид.ч от сградата и от правото на строеж
върху припадащата се част от терена на комплекса, при граници: жт изток - ****,
от запад - светопровод, от север - изби, от юг-зелени площи по силата на нот.
акт за продажба № 58, том II, рег.№ 2299, нот.д № 189/2000г. на нотариус ****,
рег.№ 194 на НК., вписан в СВ - Варна под акт. № 172, том. IX, д.№ 2088/2000г.,
вх.рег.№ 3438 от 17.04.2000г.
- 5/6 ид.ч от недвижим имот представляващ ЛОЗЕ И ОВОЩНА ГРАДИНА от 600,00
кв.м ид.ч. находящо се в местността „****" в землището на ****-****, общ.****,
съставляващо пл.№ 270 по плана на м. „****", целият с площ от 700,00 кв.м,
при граници: път, гора, имоти пл.№№271 и 269, който имот е включен в селищно
образование „****", заедно с построената в него масивна жилищна сграда в
груб строеж с разгъната площ от 135,00 кв.м, по силата на нотариален акт за
продажба № 194, том. I, рег.№ 4935, нот.д № 172/2001г. на нотариус ****, рег.№
205 на НК., вписан в СВ - Варна под акт.№ 132, том. XLIII, д.№ 9757, вх.рег.№
14757 от 05.11.2001г.
- Лек автомобил - марка: „АУДИ", рег.№ ****, рама № ****, двигател №
АВКОЗ3723, цвят - тъмносин.
Твърди, че изключителният принос, който значително надхвърля този на ищеца
и неин бивш съпруг за придобиването и стопанисването на притежаваното от тях
имущество, придобито в режим на СИО, от мен се изразява на първо място в
полагани изключително от нея грижи за семейството и отглеждането на сина им -
Ивайло П., тъй като през по- голяма част от брака бившият й съпруг е бил извън
България. Твърди, че воденето на делата по връщането на съпруга й по реда на
чл.163, ал.2 от СК по гр.д.№ 17176/2011г. по описа на Районен съд- гр.Варна,
както и гр.д.№ 15073/2015г. по описа на Районен съд-гр.Варна било изцяло за
нейна сметка. Твърди, че съгласно Удостоверение с изх.№ 1032/19.06.2017г.
издадено от Икономически Университет - Варна, приложено по гр.д № 2804/2017г.
по описа на ВРС, по време на брака им, през периода от 1982г. до 2013г. е имала
достатъчно собствени доходи, с които да бъдат закупени имотите в режим на СИО.
Твърди, че от направена справка в Имотен регистър за периода от 2007год. до
2011год., приложена по гр.д № 2804/2017г. по описа на ВРС, за своя сметка е
водила дела за част от посочените по- горе имоти, а именно: гр.д.№ 775/2009г.
по описа на ВОС с влязло в законна сила Решение № 245/09.03.2011г.; както и
Определение № 21/05.01.2011г. на ВОС, с което отменя Определение №
927/09.12.2010г. на съдия по вписванията за отказ, Решение № 1704/21.12.2009г. на
ВОС по в.гр.д.№ 776/2009г., потвърдено от Решение 94/13.07.2010г. на Апелативен
съд- гр.Варна и Определение № 390/11.08.2010г. допълва Решение №94/13.07.2010г.
на Апелативен съд- гр.Варна за връщането им в общия ни партимониум и приема, че
нейния принос, за съхраняването им в СИО, е изключителен.
Ответникът по насрещния иск и ищец по главния депозира писмен отговор, с
който отхвърля насрещните искови претенции, както и изнесените факти.
Съдът, като взе предвид изложеното от страните и доказателствата по делото,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
от ГПК, намира за установена следната фактическа
обстановка:
В хода на съдебното производство като писмени доказателства бяха
представени и приети: удостоверение от НОИ изх.№ 3040-03-72 от 27.01.2017 г.,
удостоверение от МВР УРИ № 819000-44180 от 09.12.2016 г., НА № 194, том І, дело
№ 172 от 2001 г., НА № 58, том ІІ, дело № 189 от 2000 г., НА № 199, том LХХ,
дело № 18974/97 г., НА № 182, том LХV, дело № 17668/1997 г., НА № 154, том ІХ,
дело № 3047/1995 г., НА № 199, том LХХ, дело № 18974/97 г., НА № 182, том LХV,
дело № 17668/1997 г., НА № 105, томІХ, рег.№ 9671, дело № 1457/204 г.,
удостоверение от ИУ – Варна, изх.№ 1032/19.06.2017 г.,справка по лице от служба
Вписвания от 01.01.1992 г. до 23.05.2017г. удостоверение за данъчна оценка №
**********/20.03.2017 г., удостоверение за данъчна оценка №
**********/20.03.2017 г., удостоверение
за данъчна оценка № **********/20.03.2017 г.,
удостоверение за данъчна оценка №**********/20.03.2017г., удостоверение
за данъчна оценка № **********/21.03.2017 г., удостоверение за застрахователна
стойност № **********, писмо с рег.№ 20-19573-11.04.2017 г., схема №
15-166239-11.04.2017 г., писмо с рег.№ 20-20169/18.04.2017 г., скица на ПИ №
15-169962-12.04.2017 г., скица на сграда № 15-169983-12.04.2017 г., писмо с
рег. № 20-20171, 18.04.2017 г., скица на ПИ № 15-169917-12.04.2017 г., писмо с
рег.№ 20-20739-19.04.2017 г., схема № 15-172779-18.04.2017 г., схема №
15-196480-28.04.2017 г., удостоверение за сключен гр.брак № 008542 от 1977 г.,
удостоверение за данъчна оценка изх.№ **********/20.07.2017 г., удостоверение
за данъчна оценка изх.№ **********/20.07.2017 г., удостоверение за данъчна
оценка изх.№ **********/14.08.2017 г., схема № 15-410892-25.08.2017 г.,схема №
15-410893-25.08.2017 г.,схема № 15-410886-25.08.2017 г.,схема №
15-410885-25.08.2017 г.,скица на ПИ№ 15-410879-25.08.2017 г., служебна бележка от „Параходство БМФ“ АД изх.№
137/25.01.2018 г., нотариален акт за покупко-продажба от 1948 г., удостоверение
за наследници от 14.11.2017 г. и нотариален акт от 1979 г., удостоверени от НОИ
– разпореждане № **********, представени с молба от 17.09.2018 г. от
ответницата писмени документи в заверен вид: постановление на Окръжна
Прокуратура гр.Варна от 04.04.2016 г., справка по лице от Служба по Вписванията
за периода от 01.01.2992 г. до 14.09.2018 г., справка по лице от Служба по
Вписванията за периода от 01.01.1992 г. до 16.10.2018 г., служебна бележка
издадена от „Сосиете Женерал Експресбанк“ изх.№ 181/24.01.2019г., удостоверение
за плавателен стаж № *********/25.02.2019 г. издадено от Дирекция “Морска
администрация – Варна“.
От представено Удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на Акт
за сключен граждански брак №295-А от 07.06.1977г., издаден от Община Варна се
установява, че страните по делото са сключили граждански брак на ***г. пред
длъжностното лице по гражданско състояние при Община Варна. С Решение
№2238/08.06.2016г. по гр.дело №16490 от 2015г. по описа на ВРС, влязло в
законна сила на 03.11.2016г. е бил прекратен брака между страните по настоящото
производство.
От представен по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот №194,
том.I, рег.№4935, дело №172/2001г. от 05.11.2001г. на нотариус №205 **** с район на действие ВРС се установява, че
страните по делото са придобили възмездно 5/6 (пет шести) идеални части от Лозе и овощна градина от 600 кв.м ид.ч., находящо се в
местността „****" в землището на ****- ****, община ****, варненска
област, съставляващи пл.№ 270 по плана на м."Панорама ПГ', целият от 700
кв.м, при граници: път, гора, имоти пл.№№ 271 и 269, който имот е включен в
селищно образувание „****", заедно с построената в него масивна жилищна
сграда в груб строеж разгърната площ от 135 кв.м, по силата на нот.акт за
продажба № 194, том I, реп№ 4935, нот.д_№ 172/2001 г. на нотариус ****, рег_№
205, гр.Варна (акт № 132, том XLIII, д.№ 9757, вх.рег.№ 14757 от 5.XI.2001г. на
Служба по вписванията -гр.Варна), за сумата от 630,30 лева. От представеното
Удостоверение от ****при Община Варна се установява, че данъчната оценка на
имота към 21.03.2017г. е в размер на 14450,90 лева.
От представен по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№58, том.II, рег.№2299, дело №189/2000г. от 14.04.2000г. на нотариус №194 **** с район на действие ВРС се установява, че
страните по делото са придобили възмездно 5/6 (пет шести) ид.ч. от гараж № 16, находящ се в гр.Варна в жилищната сграда на Бл.28,
15-ти подрайон, кв.10 по плана на гр.Варна, построена върху държавна земя на ****,
със застроена площ 23,38 кв.м и 0,2282% ид.ч. от сградата и от правото на
строеж върху припадащата се част от терена на комплекса, при граници: от изток ****,
от запад - светопровод, от север - изби, от юг - зелени площи, по силата на
нот.акт за продажба № 58, том II, peг.№ 2299, нот.д.№ 189/2000 г. на нотариус ****,
рег.№ 194 - гр.Варна (акт № 172, том IX, д_№ 2088/2000 г., вх.рег.№ 3438 от
17.IV.2000 г. на Службата по вписванията - гр.Варна, за сумата от 6000 лева. От
представеното Удостоверение от ****при Община Варна се установява, че данъчната
оценка на имота към 20.03.2017г. е в размер на 17664,00 лева.
От представен по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот №199,
том.LXX, дело №18974/1997г. от 17.11.1997г. на нотариус ****с район на действие
ВРС се установява, че страните по делото са придобили възмездно 5/6 (пет шести) ид.ч. от ап.№ 74, находящ се на ет.5 в жилищната сграда на бл.28, вх.Г,
построена върху държавна земя на **** в 15-ти подрайон, кв.10 по плана на
гр.Варна, състоящ се целият от четири стаи, кухня-трапезария с черно антре, баня,
тоалет с преддверие, входно антре и черно антре към спалнята със застроена
площ, цялото от 102,97 кв.м, заедно с 5/6 ид.ч от принадлежащото избено
помещение № 74, цялото със застроена площ 5,01 кв.м и 5/6 от 1,2274% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от
терена на комплекса при граници: от североизток -стълбище и зелени площи, от
югозапад - зелени площи, от югоизток - стълбище и ап.73 на ****, от северозапад
- ап.75 ведомствен, отгоре - ап.90 на ****, отдолу ап.58 на ****и на избеното
помещение: от североизток - зелени площи, от югозапад коридор, от югоизток -
изба на ап.26 на ****, от северозапад - изба на ап. 19 на ****, отгоре -
партерен етаж, по силата на нот.акт за продажба № 199, том LXX, нот.д. 18974/1997
г. на варненския нотариус, за сумата от 43920 лева. От представеното
Удостоверение от ****при Община Варна се установява, че данъчната оценка на
имота към 20.03.2017г. е в размер на 95548,30 лева.
От представен по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот №182,
том.LXV, дело №17668/1997г. от 30.10.1997г. на нотариус ****с район на действие
ВРС се установява, че страните по делото са придобили възмездно Апартамент находящ се в гр.Варна, ****, жилище №90 на шести етаж в
жилищната сграда на бл.28, вх.Г, построена върху държавна земя в 15 подрайон,
кв. 10 по плана на гр.Варна, състоящ се от 4 стаи, кухня-трапезария, черно
антре, баня-тоалет с преддверие, входно антре и черно антре към спалнята, със
застроена площ на апартамента 102,72 кв.м, с принадлежащото избено помещение №
90 със застроена площ 4,50 кв.м и с 1,2008 % ид.ч. от общите части на сграда и
от правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса, при
съседи на жилището: от североизток -стълбище и зелени площи, от югозапад -
зелени площи, от югоизток - стълбище и ап.89 на ****, от северозапад - ап.91
ведомствен, отгоре - апр.106 на наследниците на ****, отдолу - ап.74 на ****и
на избеното помещение: от североизток -зелени площи, от югозапад - коридор,
абонатно, вентилационна и котелно помещение, от северозапад - изба на ап.26 на ****,
отгоре - партерен етаж. По силата на нот.акт за продажба № 182, том LXV,
нот.д.№ 17668/1997 г. на варненския нотариус, за сумата от 764454 лева. От
представеното Удостоверение от ****при Община Варна се установява, че данъчната
оценка на имота към 20.03.2017г. е в размер на 98283,40 лева.
От представен по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот №154,
том.IX, дело №3047/1995г. от 24.03.1995г. на нотариус ****с район на действие ВРС
се установява, че ищецът Д.Х.П. е придобил възмездно Имот пл.№ 741 по плана на ****(бивш Голяма кокарджа) в гр.Варна от 1000
кв.м, при граници: имоти пл.№№ 735,742,743,748,753 и 740 по силата на
нотариален акт за продажба № 154, том IX, нот.д.№ 3047/1995 г. на варненския
нотариус, за сумата от 110500 лева. От представеното Удостоверение от ****при
Община Варна се установява, че данъчната оценка на имота към 20.03.2017г. е в
размер на 44398,00 лева.
От представен по делото Нотариален акт за покупко-продажба №200, том III, регистър 5499, дело №1607/1948г., издаден от нотариус ****– нотариус при
Варненски областен съд се установява, че на 23.12.1948г. ****. и ****П.,***,
построена върху 107 кв.м., ведно с дворна място с площ от 174 кв.м., или общо
целия парцел е с площ 281кв.м.
От представено Удостоверение за наследници се установява, че наследник на ****.,
починал на 27.04.1963г. са неговата съпруга и деца, сред които бащата на ищеца
– ****П..
От представено Удостоверение за наследници от 14.11.2017г. от Община Варна
се установява, че наследници на ****., роден на ***г. и починал на 27.04.1963г.
са ищеца Д.Х.П. и брат му ****..
От представения Нотариален акт за дарение на недвижим имот №91, том IV, дело №1498/1979т., издаден от нотариус при ВРС се установява, че на
03.05.1979г. ****., дарява на брат си – ишеца Д.Х.П. 5/24 ид.части от дворно
място, цялото с площ от 281 кв.м., находящо се в гр.Варна, ул.“****“ №10,
заедно със следните части от построената в парцела сграда: 5/12 ид. ч. от
партерния етаж, 5/12 ид.ч. от първия етаж, 5/24 ид.ч. от таванския етаж,
½ ид.части от барака-лаборатория, ½ ид.части от лятна барака.
От представен по делото Предварителен договор за учредяване право на строеж
се установява, че на 02.12.2002г. съсобственици, сред които и ищеца Д.П.
учредяват на **** в качеството им на строители, право на строеж върху
собствените си идеални части от УПИ VI-10, кв.36 по
плана на 8-ми микрорайон на гр.Варна. Строителите се задължават до построят със
свои сили и средства и за своя сметка жилищна сграда, срещу обезщетение в
размер на 35% от разгънатата застроена надземна площ.
По делото е приложен Анекс към предварителен договор за учредяване право на
строеж срещу задължение за строителство на жилищни имоти и други обекти върху
съсобствен имот, сключен на 06.01.2003г., по силата на който ищецът Д.П. се
задължава след завършване на строителните работи и при подписване на Акт №15,
да заплати на строителите застроеното в повече от полагащото му се обезщетение
съгласно раздел I, т.1 на предварителния
договор, на цена 350 щ.д. за всеки кв.м.
От представен по делото Нотариален акт за учредяване право на строеж №105,
том IX, рег.№9671, дело №1457/2004г. от 30.12.2004г. на нотариус №192 ****с район
на действие ВРС се установява, че ищецът Д.Х.П. и неучастващо в делото лице,
учредяват на други неучастващи в делото лица - **** безсрочно право на строеж
за построяване на жилищна сграда в имот с адрес гр.Варна, ул.“****“ №10, като в
полза на ищеца Д.П., останалите съсобственици учредяват безсрочно право на
строеж за построяване в съсобствената им сграда на следните имоти:
- ОФИС № 1, находящ се на първи етаж на сграда в гр,Варна, област Варна,
със застроена площ 39,24 кв.м.. състоящ се от: две стаи, баня-тоалетна. при
граници: ул."****": проход към вътрешния двор: стълбище: вход за
жилищната сграда, ведно със складово помещение към офиса в сутеренния етаж със
застроена площ 15.20 кв.м.. при граници: изба № 10; изба № 11;
стълбище-коридор, с прилежащи 7.55 кв.м. ид.части от общите части на сградата,
както и 4.9222 % ид.части от правото на строеж върху дворното място, като
данъчната оценка на правото на строеж е на стойност 8792,10 лева. От
представеното Удостоверение от ****при Община Варна се установява, че данъчната
оценка на имота към 14.08.2017г. е в размер на 85455,50 лева.
- АПАРТАМЕНТ № 1, находящ се на втори етаж на жилищна сграда в гр.Варна.
област Варненска, със застроена площ 82.26 кв.м., състоящ се от: входно антре,
две спални, кухня-трапезария-хол, баня-тоалетна. тоалетна и две тераси, при
граници: ул."****": калкан: вътрешен двор: ап, № 3. ведно с
принадлежащото избено помещение № 11 с площ 5.80 кв.м.. при граници: склад към
офис № 1: изба № 1; коридор, с прилежащи 12.85 кв.м. ид.части от общите части
на сградата, както и 8.3781 % ид.части от правото на строеж върху дворното
място, като данъчната оценка на правото на строеж е на стойност 14221,70 лева.
От представеното Удостоверение от ****при Община Варна се установява, че данъчната
оценка на имота към 14.08.2017г. е в размер на 139986,40 лева.
- ПАРКОМЯСТО № 2, находяшо се във вътрешния двор на жилищна сграда в
гр.Варна. област Варненска, със застроена площ 12.25кв.м.. при граници:
паркомясто №1: вътрешен двор: паркомясто № 3, с прилежащи 1.80 кв.м. ид.части
от общите части на сградата, както и 1.1731 % ид.части от правото на строеж
върху дворното място, като данъчната оценка на правото на строеж е на стойност
1582,70 лева. От представеното Удостоверение от ****при Община Варна се
установява, че данъчната оценка на имота към 14.08.2017г. е в размер на 3531,30
лева. Според клаузите на договора, строителите се задължават до построят със
свои сили и средства и за своя сметка жилищна сграда, срещу учреденото им право
на строеж.
От представено Удостоверение от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна се
установява, че на името на ищеца Д.П. е налице регистрация от 16.10.2000г. на
МПС-
лек автомобил АУДИ peг№****, рама № **** двигател № ****,
цвят – тъмносин, с дата на първа регистрация 13.02.1994г. От представено
Удостоверение за застрахователна стойност от 20.03.2017г. се установява, че
застрахователната стойност на автомобила е 2500лв.
По делото е представено Удостоверение от Икономически университет-Варна,
удостоверяващ получаваното от отв.Л.П. трудово възнаграждение в периода
1982-2013г.
От представено Разпореждане от ТП на НОИ-Варна от 11.02.2014г. се
установява, че е изменена определената лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на Л.П., като се увеличава на 463,99 лева.
По делото е представена служебна бележка от „Параходство Български Морски
Флот“АД, от която се установява размера на получаваното от ищеца Д.П. трудово
възнаграждение в периода 1980-1990 година.
От представено Удостоверение за плавателен стаж №*********/25.02.2019г. се
установява плавателния стаж на ищеца Д.П. за периода 20.03.1980г.-05.06.2001г.
– общо 13 години, шест месеца и 28 дни, на длъжност електромеханик.
От представена служебна бележка от „Зодиак Меритайм“ ООД се удостоверява,
че ищеца Д.П. е работил на кораби, оперирани от фирмата на длъжност ел.механик
в периода от 31.07.1992г. до 01.05.1999г., като е получавал минимално месечно
възнаграждение в размер на 950 щ.д., като липсват доказателства за евентуални
добавки към заплатата му.
От представено по делото Удостоверение от НОИ-Варна се установява, че
ищецът Д.П. получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в
размер от 179,59лв. месечно, изменена към м.10 2018г. на 190,90лв.
От представена декларация от 23.03.1999г. се установява, че ****заявява, че
е получил от сестра си отв.Л.П. 500 щатски долара като декларира, че те ще
бъдат приспаднати от дела му от гаража при преотстъпването му в полза на сестра
му.
От представена декларация от 02.11.1999г. се установява, че ****заявява, че
е получил от сестра си отв.Л.П. 1000 щатски долара, като заявява, че по този
начин получената сума става 1500 щ.д., като предходните 500щ.д. е получил на
23.03.1999г. Декларира, че при преотстъпване на гаража в полза на сестра му,
тази сума ще бъде приспадната от сумата на дела му, т.е. 4000 щ.долара.
От представена декларация от 15.04.2000г. се установява, че ****заявява, че
е получил от отв.Л.П. 2500 щатски долара, като заявява, че по този начин е
получил пълния размер от 4000 щ.долара за преотстъпване на дела си в нейна
полза.
Представена е ръкописно изписана разписка, с която отв.П. заявява, че е
дала на брат си 3000 /неупомената мерна единица/ на 17.11.1997г. след като
минали при нотариус.
По делото по искане на страните бяха събрани гласни доказателства, чрез
изслушване на свидетели. В полза на ищеца показания дадоха ****/без родство и дела
със страните/ и
****, ЕГН **********, бъл.гр., неосъждана, съпруга на
покойния брат на ищеца.
В полза на ответницата също бяха допуснати гласни доказателства, чрез
разпит на ****/без родство и дела със страните/ и св. ****/без родство и дела със страните/.
В показанията си св. Раданов заявява, че е управител
на търговското представителство „****“ Лондон, а преди това от
1991 г. до 1998 г. е работил
като старши помощник и капитан на кораби оперирани от фирмата. Заявява, че при отпътуване на кораба, всеки от моряците заявява на капитана
каква част
от заплатата да получи на кораба, а другата
част се превежда по сметка в България. Сметките на
моряците били в „Експресбанк“. Заявява, че освен
основната заплата, моряците получавали и различни допълнителни бонуси. Твърди,
че възнагражденията
за ел.механик за периода 91 - 98 г. били три
категории с разлика от около сто долара между категориите, като минималното
възнаграждение на ел.механик било 1700 долара на
месец, което било
разбито 950 долара основна заплата, а останалите пари
се водели като
консолидейтет и други добавки, но предварително уговорени и не
зависели от положения труд. Това заплащане моряците получавали докато са кораба,
като контрактите
били между 6 и 7 месеца, а периода
на почивка бил индивидуален, в зависимост от желанието на моряка.
В показанията си св. Добрева изтъква, че познава
страните от много години.
Заявява, че работи като
счетоводител и съдружник в морска фирма, която изпраща
екипажи за товарни кораби, както и персонал за пасажерски.
Твърди, че малко след като зъвършил ТУ-Варна, ищецът
започнал работа в БМФ като ел.механик, а след
като започнала
демокрацията, вече пътувал
под чужд флаг, в най - големите морски компании. Твърди, че
общоизвестно било, че моряците получават големи възнаграждения. Твърди, че
ищецът е получавал заплатата си по банков път, а командировките са му
ги плащали на ръка. Твърди, че ищецът живее на ул.“****“
№ 10 в кооперация, която е построена на мястото на къщата на родителите му.
Твърди, че преди много години родителите на Д.П.
дарили един етаж общо на
Д. и на брат му – съпруг на свидетелката, но след това съпруга й му прехвърлил
своя дял и така Д.П. станал
собственик на целия етаж. След това била
построена кооперация и той
бил обезщетен със
жилище, с помещение, което се води офис и парко място. Когато била построена кооперацията, майката на Д.П. отишла да живее с него, защото здравето му
рязко се влошило и той имал нужда от подкрепа. В момента Д.П. живеел заедно с пхлеменника си – син на свидетелката.
Твърди, че всички
разходи по сметки, храна, лекарства ги поемал сина
й, защото в момента пенсията на Д.П. била
много ниска.
В показанията си ****заявява, че познавам Л.П. от дете, тъй като
били съседи преди да съборят старите къщи. Впоследтствие били съседи и в блока, в който живеят. Познавали се добре с родителите на отв. П.. Твърди, че приживе бащата
на ответницата му споменал, че смята след време да дари на Л. апартамента и гаража и на брат й **** другия апартамент. Твърди, че след като се оженили, страните по делото заживели в апартамента
на ответнтицата №74. Заявява, че знаел, че Д. работи като моряк на кораб.
Заявява, че няколко години след смъртта на бащата
на Л., майка й му казала, че са дарили на Л. апартамент № 74 и
гаража, а другия апартамент на сина им. Твърди, че след
смъртта на бащата на ответницата, ищецът се разболял. Заявява, че е виждал отв.Л. с чанта привечер да заминава
някъде и като я питал, тя казвала,
че отива да носи храна на ****в тях, като това било жилище
в района на градинката на доктор Шишков, като там освен
****имало и възрастна жена.Заявява, че не е виждал нито Л., нито ****да ходят по
ресторанти или по кафенета, където се харчат пари и
както те, така и родителите на Л. са живеели скромно.
В показанията си ****твърди, че познава Л.П. около 30 - 35 години и често е гостувал в дома й в блока срещу Автогарата. Твърди, че съпруга на Л. пътувал
по корабите и много пъти тя се
е обаждала за помощ за битови проблеми. Докато съпруга й пътувал,
Л. ходела на работа в
Института, грижела се за
Ивайло и помагала много на
брат си, тъй като той имал
разни заболявания и тя се грижела
за него. Заявява, че апартамента бил
собственост на родителите на Л. и било направено
дарение за този апартамент от майката на Л.. Той лично
закарал с автомобила си Л., майка й и брат й **** до нотариуса, но не е присъствал при сделката. Твърди, че Л. се е грижила за съпруга си и сина си,
като Д. се рабзолял преди повече от 15 години. През 2000 г. присъствал
на сватбата на сина на страните и му
направило впечатление, че Д. не е добре с
психиката, той странял от останалите, когато някой
отивал да говори с него се дърпал
на страни. Л. се грижела и за брат си, който
бил с влошено здравословно състояние, бил
трудно подвижен и тя му пазарувала.
Съдът кредитира показанията на всички свидетели, тъй като са непосредствени
в обясненията и пресъздават факти и обстоятелства, така както са ги възприели.
На моменти си противоречат, но тези различия не влияят на предмета на спора и
доказателствата по делото.
По делото бе допусната и изготвена съдебно-оценителнта експертиза, чието заключение
бе приобщено към доказателствения материал. От заключението на вещото лице се
установява, че
общия размер на полученото възнаграждение от Л.В.П., в
български лева за периода от 1982 г. до 2001 г.вкл. - 18 295.03 лв./след
деноминацията/. Следва да се отбележи, че гражданския брак на страните е
сключен през 1977г. и е прекратен на 03.11.2016г. Отв. П. представя
доказателства за реализирани от нея трудови доходи в периода 1982г. – 2013г.,
т.е. след прибавяне към определените в заключението на вещото лице доходи до
2001г. и на доходите от трудова дейност на отв.П. след 2001г. се установява, че
пълния размер на тези доходи е 133012,09лв. От представено Разпореждане от
11.02.2014г. издадено от НОИ-Варна се установява, че считано от 14.11.2013г. е
изменен размера на получаваната от отв.П. пенсия за осигурителен стаж и
възраст, като е определен месечен размер от 463,99 лева., т.е. в периода от
14.11.2013г. до датата на влизане в законна сила на решението на съда за
прекратяване на брака между страните – 03.11.2016г., отв.П. е реализирала доход
от пенсия в размер на 16703,64 лв., т.е. пълния размер на доказаните доходи на
отв. П. през време на гражданския брак е 149715,73
лева. В заключението си вещото лице заявява, че общия размер на полученото
възнаграждение от Д.Х.П., в български лева за периода от 1982 г до 2001 г. вкл.
е 73 889.97 лв. /след деноминацията/. Съдът не приема заключението на вещото
лице в частта, касаеща полученото от ищеца П. трудово възнаграждение в периода
от 23.07.1991г. до 05.06.2001г., доколкото същото се базира на неприобщена към
доказателствения материал но делото справка за възнаграждения, приложена от
вещото лице към заключението. Тази справка не представлява документ, доколкото
няма издател, в какво качество евентуалният й издател я е изготвил, както и
доказателствената удостоверителна сила на вписаните в нея данни, поради което
не следва да бъде ползвана за доказателство. Липсват надлежни доказателства за
упражняван през целия сочен период труд по трудово правоотношение от страна на
ищеца, както и за размера на получаваното трудово възнаграждение. От
представеното Удостоверение за плавателен стаж се установява трудовия стаж на
ищеца на различни плавателни средство. В същото време обаче липсват данни за
корабособствениците, или работодателите на ищеца при работата му на тези
плавателни средства, както и за размера на получаваното от него трудово възнаграждение.
По делото е приложена служебна бележка от „Зодиак Меритайм“ ООД, от която се
установява, че ищеца Д.П. е работил на кораби, оперирани от фирмата на длъжност
ел.механик в периода от 31.07.1992г. до 01.05.1999г., като е получавал минимално
месечно възнаграждение в размер на 950 щ.д. Въз основа на този официален
документ съдът приема, че именно това е бил размера на получаваното от ищеца
месечно трудово възнаграждение през периода от 31.07.1992г. до 01.05.1999г.
Доколкото липсват доказателства за реализирани от ищеца доходи за периодите от
м.10.1990г. до 30.07.1992г., както и за периода след 01.05.1999г., съдът
приема, че размера на получените от ищеца трудови възнаграждения в периода 1980
г. до 2001 г. вкл. е в общ размер от 34146,74
лева/след деноминация/. По делото не бяха представени от страна на ищеца за
други получавани от него доходи, включително и за получавана пенсия, независимо
от основанието за отпускането й. От приобщеното по делото Удостоверение
изх.№3040-03-72/27.01.2017г. на НОИ се установява размера на получаваната от
ищеца лична пенсия за инвалидност, към м.януари 2017г., т.е. след прекратяване
на брака между страните. Представено е и удостоверение от НОИ-Варна от
05.10.2018г., в което е отразен размера на получаваната от ищеца П. пенсия за
м.10.2018г., т.е. отново след прекратяване на брака.
При
така установената фактическа обстановка по делото, съдът достигна до следните
изводи:
По отношение твърденията на страните за признаване на част от имотите за
индивидуална тяхна собственост:
Относно - ОФИС № 1, находящ се на първи етаж на сграда в гр,Варна,
област Варна, със застроена площ 39,24 кв.м.. състоящ се от: две стаи,
баня-тоалетна. при граници: ул."****": проход към вътрешния двор:
стълбище: вход за жилищната сграда, ведно със складово помещение към офиса в
сутеренния етаж със застроена площ 15.20 кв.м.. при граници: изба № 10; изба №
11; стълбище-коридор, с прилежащи 7.55 кв.м. ид.части от общите части на
сградата, както и 4.9222 % ид.части от правото на строеж върху дворното място,
като данъчната оценка на правото на строеж е на стойност 8792,10 лева. От
представеното Удостоверение от ****при Община Варна се установява, че данъчната
оценка на имота към 14.08.2017г. е в размер на 85455,50 лева.
- АПАРТАМЕНТ № 1, находящ се на втори етаж на жилищна сграда в гр.Варна.
област Варненска, със застроена площ 82.26 кв.м., състоящ се от: входно антре,
две спални, кухня-трапезария-хол, баня-тоалетна. тоалетна и две тераси, при
граници: ул."****": калкан: вътрешен двор: ап, № 3. ведно с
принадлежащото избено помещение № 11 с площ 5.80 кв.м.. при граници: склад към
офис № 1: изба № 1; коридор, с прилежащи 12.85 кв.м. ид.части от общите части
на сградата, както и 8.3781 % ид.части от правото на строеж върху дворното
място, като данъчната оценка на правото на строеж е на стойност 14221,70 лева.
От представеното Удостоверение от ****при Община Варна се установява, че
данъчната оценка на имота към 14.08.2017г. е в размер на 139986,40 лева.
- ПАРКОМЯСТО № 2, находяшо се във вътрешния двор на жилищна сграда в
гр.Варна. област Варненска, със застроена площ 12.25кв.м.. при граници:
паркомясто №1: вътрешен двор: паркомясто № 3, с прилежащи 1.80 кв.м. ид.части
от общите части на сградата, както и 1.1731 % ид.части от правото на строеж
върху дворното място, като данъчната оценка на правото на строеж е на стойност
1582,70 лева. От представеното Удостоверение от ****при Община Варна се
установява, че данъчната оценка на имота към 14.08.2017г. е в размер на 3531,30
лева. Според клаузите на договора, строителите се задължават до построят със
свои сили и средства и за своя сметка жилищна сграда, срещу учреденото им право
на строеж.
Ищецът Д.П. твърди, че тези имоти следва да бъдат
изключени от семейната имуществена общност, тъй като са негова индивидуална
собственост по приращение, вследствие построяване на сграда в съсобствения му с
трети за делото лица на сграда, в която са построени и процесните имоти. От
представените по делото Нотариален акт за покупко-продажба №200, том III, регистър 5499, дело №1607/1948г., издаден от нотариус ****– нотариус при
Варненски областен съд се установява, че на 23.12.1948г. ****. и ****П. –
наследодатели на ищеца Д.П.,***, построена върху 107 кв.м., ведно с дворна
място с площ от 174 кв.м., или общо целия парцел е с площ 281кв.м. От
представения Нотариален акт за дарение на недвижим имот №91, том IV, дело №1498/1979т., издаден от нотариус при ВРС се установява, че на
03.05.1979г. ****., дарява на брат си – ишеца Д.Х.П. 5/24ид.части от дворно
място, цялото с площ от 281 кв.м., находящо се в гр.Варна, ул.“****“ №10,
заедно със следните части от построената в парцела сграда: 5/12 ид. ч. от
партерния етаж, 5/12 ид.ч. от първия етаж, 5/24 ид.ч. от таванския етаж,
½ ид.части от барака-лаборатория, ½ ид.части от лятна барака.
Съдът приема за безспорно, че
ищецът Д.П. е придобил безвъзмездно собственост в дворно място, цялото с площ
от 281 кв.м., находящо се в гр.Варна, ул.“****“ №10 по наследство и дарение от
брат си.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗС урежда
възможността собственикът на земята да отстъпи на друго лице правото да построи
сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката. Обемът на това право се определя в акта, с който е учредено. С упражняване на правото на строеж се
постига крайната цел - придобиване на суперфициарна собственост.
Доколкото
имотът е придобит възмездно по време на брака, следва да се приеме, че същия
представлява семейна имуществена общност. По делото не бяха представени каквито
и да са доказателства, удостоверяващи твърденията на отв. Л.П., че този имот е
придобит с нейни лични средства. Макар и отв.П. да е вписана като купувач на
имота, то съгласно чл.21, ал.1 от СК, вещните права придобити по време на
брака, принадлежат на двамата съпрузи, т.е. процесния недвижим имот следва да
бъде квалифициран като семейна имуществена общност.
- лек
автомобил АУДИ peг№****, рама № **** двигател № ****, цвят - тъмносин на
13.11.1994г.
Съдът приема
за безспорно по делото, че общия доказан размер на получените от отв.П. доходи
по време на гражданския брак между страните е в размер на 149715,73 лева и значително надвишава доказания доход на ищеца по
главния иск и ответник по насрещния иск Д.П., чийто доказан доход е в размер на
34146,74 лева/след деноминация/. В
същото време следва да се отбележи, че от събраните и приложени по делото
доказателства безспорно се установява, че в периода от 1980г. до 2001г. Д.П. е упражнявал
трудова дейност, като за част от този период не е в състояние да представи
доказателства за трудовото си правоотношение и размер на получавани доходи,
поради факта, че е работил за работодател със седалище извън РБългария, както и
че банките не съхраняват информация за транзакции, извършвани в толкова отминал
период. Също така е безспорно установено, че след 2001г. у ищеца са се проявили
симптоми на психично заболяване, което е довело до поставянето му с № 666 от
21.06.2006 г. по гр.д.№ 448/2006 г. на ВОС, под пълно запрещение. Това решение
е поправено с определение № 834/13.03.2009 год., а с решение № 176/13.11.2008
год. по в.гр.д. № 264/2008 год. на АпС – Варна. е оставено в сила решението на
ВОС. В мотивите на решението е прието, че съгласно заключенията на
психиатричните експертизи и обясненията на вещите лица, както и от
непосредствените впечатления на съда, добити при разпита на ответника,
продължителността и тежестта на заболяването и най-вече неблагоприятната му
прогноза, съдът е намерил, че са налице медицинските критерии за поставянето му
под пълно запрещение, както и социалните критерии. Съдът приема за безспорно,
че ищецът не е бил в състояние до полага труд и да реализира доходи от каквата
и да е дейност. За негов настойник е била определена именно съпругата му –
ответницата и ищца по насрещните искове Л.П.. Впоследствие с решение №
248/16.11.2015г. на ВКС на РБ по гр.д.№ 1271/2015г., е отменено пълното
запрещение и ищецът е поставен под ограничено запрещение, като за попечител е определен
сина на страните – Ивайло П.. Съдът не приема доводите на ответницата по
главния и ищца по насрещния иск, че й се следва по-голям дял от съвместно
придобитото имущество, тъй като е полагала грижи за детето им, а съпругът й
през по-голямата част от времето е бил извън България, както и, че със свои
средства е заплащала разноски по дело с правно основание чл.163, ал.2 от СК.
Съдът намира, че с тези си действия ответницата П. е изпълнявала свой морален
дълг към сина и съпруга си, поради което не й следва възнаграждение за това.
Действително ищецът П. е отсъствал през голяма част от съвместния им брачен
живот, но причина за това е била спецификата на полагания от него труд –
пътуване с плавателни средства извън България, а не е лентяйстване и
лекомислено прахосничество на средства извън дома.
При този
изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати дължимата държавна такса за предявения иск в размер на 80
лв. на осн. чл.3 от Тарифа за държавнике
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 150лв. –
възнаграждение за за ССЕ, но предвид освобождаването му от заплатане на дължими
по делото такси и разноски на осн.чл.83, ал.2 ГПК, тези разноски остават за
сметка на съда. Ответницата дължи разноски
за предявените насрещни искови претенции в размер на 80 лв. на осн. чл.3 от Тарифа за държавнике такси, които се събират
от съдилищата по ГПК.