Присъда по НОХД №1125/2024 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 48
Дата: 9 декември 2025 г. (в сила от 9 декември 2025 г.)
Съдия: Росица Бункова
Дело: 20241200201125
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 октомври 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 48
гр. Б., 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Росица Бункова
СъдебниГеорги Маникатев

заседатели:Илия Самаров
при участието на секретаря Елена Костова
и прокурора Е. Т. Д.
като разгледа докладваното от Росица Бункова Наказателно дело от общ
характер № 20241200201125 по описа за 2024 година

Въз основа на закона и доказателствата и на основание чл.303, ал.2 от НПК,
съдът

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Х. С. Х., роден на *** г. в гр.Н.З. обл.С., живущ в
същия град, ул.А.К.№*, ****, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на
03.12.2022 г. около 14.15 ч. на главен път Е-79 в района на км. 369+400, в
района на разклона за с.Д.Ц., общ.Б. и моста над река С., в близост до
търговски комплекс М., като правоспособен водач, управлявайки товарен
автомобил марка „Даф“ с рег. № ***, с прикачено към него полуремарке
марка „Кроне СД“ с рег. № ***, в посока от гр. С. към гр. Б., е нарушил
правилата за движение, установени в чл.21 ал.2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, а именно: като водач на пътно превозно средство при
избиране скоростта на движение от 80 км/ч. е нарушил забраната да не
превишава скоростта, сигнализирана с пътен знак В26 с цифра 60 “Забранено
е движение със скорост по-висока от означената“, в резултат на което е
1
допуснал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост причинил
смъртта на неправилно пресичащия пътното платно пешеходец М.А. С., роден
на *** г. от с.Д.Ц., общ.Б., като след извършване на деЯ.ето е избягал от
местопроизшествието (спрян със светлинен и звуков сигнал от младши
автоконтрольори при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Б. на АМ С.
км.79+200, в платното за движение посока гр.Дупница в землището на с.С.М.,
общ.К.), поради което и на основание чл. 343, ал.3 пр.3, б.“б“ пр.1 вр. ал.1, б.
„в“ пр.1 вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК вр. с чл.21 ал.2 от ЗДвП и чл.54 от НК го
ОСЪЖДА да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ
ГОДИНИ.
На основание чл.66,ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наказанието за срок
от ПЕТ ГОДИНИ години от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г от НК във вр. с чл.37,ал.1 т.7 и във вр. с чл.49,ал.2 от НК
налага на подсъдимия Х. С. Х., с ЕГН-**********, наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
ОСЪЖДА подсъдимия Х. С. Х., с ЕГН-********** да заплати сторените по
делото разноски, общо в размер на 7992,80 / седем хиляди деветстотин
деведесет и два лева и осемдесет стотинки/, както следва: по сметка на ОД на
МВР Б. сумата от 3300,41 /три хиляди и триста лева и четиридесет и една
стотинки/, а по сметка на ОС Б.- сумата от 4692,39 / четири хиляди шестотин
деведесет и два лева и тридесет и девет стотинки/лв., както и да заплати
сумата от 10 лв. за издаване на два изпълнителни листа.
ДА СЕ УНИЩОЖАТ на основание чл. 133, ал.1 от Правилник за
администрацията в съдилищата, като вещи без стойност, следните веществени
доказателства: зелен найлонов чувал, съдържащ мъжка обувка и каскет; черен
найлонов чувал, съдържащ мъжка обувка и мъжки дрехи; диоптрични очила;
опаковка – бял хартиен плик с лепенка на НИК-МВР гр. София с надпис
„Случай № 2022-05003, пакет № PKG-058538“ и кафяв хартиен плик с надпис
„НИКК 2022-95003“, съдържащ 3 бр. бели малки хартиени пликове с ВД.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира в 15 дневен срок, считано
от днес пред Софийски апелативен съд.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ по нохд №1125/2024 год. по описа на Окръжен съд Б.,
изготвени на 18.12.2025 год.

Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по
внесения в Окръжен съд Б. обвинителен акт срещу Х. С. Х. от гр.Н.З. с
повдигнато обвинение по чл. 343, ал.З пр.З, б.“б“ пр.1 вр. ал.1, б.„в“ пр.1 вр. с
чл. 342, ал.1, пр.З от НК вр. с чл.21 ал.2 от ЗДвП, за това, че на 03.12.2022 г.
около 14.15 ч. на главен път Е-79 в района на км. 369+400, в района на
разклона за с.Д.Ц., общ.Б. и моста над река „Струма“, в близост до търговски
комплекс м., като правоспособен водач, управлявайки товарен автомобил
марка „Даф“ с per. № ***, с прикачено към него полуремарке марка „Кроне
СД“ с per. № ***, в посока от гр. С. към гр. Б., е нарушил правилата за
движение, установени в чл.21 ал.2 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/,
а именно: като водач на пътно превозно средство при избиране скоростта на
движение от 83 км/ч. е нарушил забраната да не превишава скоростта,
сигнализирана с пътен знак В26 с цифра 60 “Забранено е движение със
скорост по-висока от означената“, в резултат на което е допуснал
пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост причинил смъртта на
неправилно пресичащия пътното платно пешеходец М.А. С., роден на *** г. от
с. Д.Ц., общ.Б., като след извършване на деЯ.ето е избягал от
местопроизшествието.
В производството пред ОС прокурора поддържа така повдигнатото
обвинение, като намира в пледоарията си, че то е доказано както от
свидетелските показания, така и от заключенията на назначените експертизи
по делото. Излага и съображения за причините за възникване на ПТП, като
сочи, че е установена по делото причинно следствена връзка между
превишената скорост, с която се е движил подсъдимия и настъпилото ПТП,
излага и съображения за съпричиняване на резултата от пострадалия, тъй като
и той е предприел пресичане на главен път, без на мястото да е предвидено с
регулиране възможност за такова. Прокурорът счита, че подсъдимия Х. следва
да бъде признат за виновен и да му бъде наложено ефективно наказание
лишаване от свобода, тъй като е избягал от местопрестъплението, както и да
бъде лишен от правото да управлява МПС за срока на лишаването му от
свобода.
В хода на разпоредителното заседание по делото като частни
обвинители са конституирани А.М.С. и К.М.С., тъй като същите имат
качеството на пострадали лица, като наследници на починалия М. С.. И
двамата се представляват от повереник- адв.Д.. В хода на пледоариите по
делото, частните обвинители и повереника не се явяват. Последният е
депозирал писмено становище по същество на делото, като в него настоява
подсъдимия да бъде признат за виновен по така повдигнатото му обвинение.
Изложените доводи са свързани с твърдение за наличието на безспорни
доказателства, че подсъдимия Х. е нарушил правилото за движение, визирано
в разпоредбата на чл.21,ал.2 от ЗДвП, като е избрал да се движи с превишена
1
скорост, тъй като в района на ПТП тя е била разрешена до 60 км/час, като
същевременно Х. не е предприел ефективно спиране, след като е възприел
като опасност пресичащия платната за движение М. С., поради което е и
настъпил вредоносния резултат. Освен това повереника намира, че Х. е
нарушил и правилото за движение, визирано в нормата на чл.116 от ЗДвП,
съгласно което е бил длъжен като водач да бъде по-внимателен към
престарелите хора, участници в движението, какъвто бил С.. Адв.Д. счита, че
подсъдимия Х. Х. следва да бъде признат за виновен, като му се наложи
наказание „лишаване от свобода“, което да изтърпи ефективно, като счита, че
именно така би се постигнала генералната превенция, в предвид на
увеличение на броя на престъпленията по транспорта.
Подсъдимия Х. С. Х. се явява лично и с процесуалният си представител-
адв.Д.. Последният намира, че обвинението не е доказано. Доводите му са
свързани основно с оспорване на обвинението за превишена скорост, като
намира, че доказателства в тази насока не са събрани. Счита, че двете авто-
технически експертизи не следва да се кредитират, тъй като не става ясно как
вещите лица са изчислили скоростта на движение на подсъдимия; че не е
изяснен момента в който подсъдимия е възприел пострадалия като опасност,
тъй като според защитата това би могло да стане едва след като автобуса от
който С. е слязъл е потеглил; че самия механизъм на ПТП не е изяснен от
експертите; че не е изяснено мястото на удара между товарния автомобил
управляван от подсъдимия и пострадалия С.; че не са отговорили на въпроса
какво е движението на автомобила, управляван от Х.. Защитата излага и
доводи, свързани с липса на доказателства, че подсъдимия е избягал от
местопроизшествието. Намира, че е безспорно, че Х. е спрял с автомобила си
на отбивката за с.Д.Ц., при свидетелите Б. и Н., но сам ги е попитал какво е
станало, поради което и той е нямал умисъл, че е причинил ПТП и е нямал
задължение да остане на мястото до пристигане на органите на МВР.
Пледира подсъдимия Х. Х. да бъде оправдан по така повдигнатото му
обвинение.
Подсъдимият в право на лична защита поддържа казаното от защитника
си, поддържа обясненията, които е дал и в които твърди, че видял в огледалата
за обратно виждане пострадалия паднал на пътното платно. В право на
последна дума сочи, че иска справедливост.
Окръжният съд, в настоящият състав, след като взе в предвид
изложеното в обвинителния акт, събраните по делото доказателства и
становищата на страните по делото, намира следното от фактическа страна:
В хода на досъдебното производство/ДП/ и съдебното следствие, по
предвидения в НПК процесуален ред са събрани доказателства и
доказателствени средства, които изясняват, че подсъдимия Х. С. Х. е от гр.
Н.З.. Той не е осъждан в България и не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от
НК. Има едно осъждане в чужбина- Франция с решение от 05.11.2009 год. за
престъпление по транспорта, за което му е наложено наказание „глоба“.
Трудово ангажиран е като заема длъжността шофьор в дружеството „С. Транс
2
82“ ООД. Извършва международни превози. Х. е правоспособен водач на
МПС категории „В”, „С”, „СЕ“, „D“, „АМ“, „ТКТ“ и „ВЕ“. Притежава
валидно СУМПС № ***. Към месец декември 2022г. изпълнявал трудовите си
задължения, управлявайки товарен автомобил марка „Даф“ с per. № ***, с
прикачено към него полуремарке марка „Кроне СД“ с per. № ***.
На 03.12.2022 г. изпълнявал курс от Р Гърция за Р Румъния, през Р
България, натоварен с цитруси. Около 14.15 ч.се движил по главен път Е-79 в
района на км. 369+400, в района на разклона за с.Д.Ц., общ.Б., в посока от гр.
С. към гр. Б., в близост до търговски комплекс м., където има ограничение на
скоростта с поставен знак „В 26“ с цифра „60“ -забранено е движение със
скорост по-висока от 60 км/ч. Поставен на същото място е и пътен знак „В24“
-забранено е изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на
мотоциклети без кош и мотопеди. Пътният участък в района на км.369+400 с
посока от гр.С.-гр.Б. се характеризира с първоначален прав участък от около
460 метра и след него плавен десен завой, където е налице отклонение в дясно
със закъснителна лента. В средната част е налице разделителен остров,
определящ средна лента за завИ.е наляво в обратна посока спрямо тази на
огледа. В ляво е налице автобусен джоб /уширение/, определено като
автобусна спирка.
По същото време и място движението се е осъществявало при сухо и студено
време, нормална видимост, суха пътна настилка. Платното за движение е било
с едрозърнест асфалт, нормално износен, с две пътни ленти, по една във всяка
посока, разделени с непрекъсната единична линия. Подсъдимият е управлявал
товарния автомобил преди ПТП със скорост от около 80 km/h . На
автобусната спирка в посоченото по-горе уширение в насрещната на
подсъдимия лента за движение, спрял автобус, от който слязъл само един
пътник- М.А. С., на 84 години. Преминал пред автобуса, като в същият
момент в насрещната на подсъдимия лента за движение и в тази на автобуса,
преминавал и бял лек автомобил, който спрял, за да пропусне С.. Последният
предприел пресичане на платното за движение отляво Н.сно спрямо посоката
на движение на товарния автомобил, като сторил това при скорост на
движение от около 4,2 km/h., отговаряща на бърз ход на движение спрямо
възрастта на пострадалия.
Към момента и мястото на навлизане на пешеходеца на платното за
движение автомобила ДАФ, управляван от Х. се е намирал на около 112 m от
геометричното разположение към мястото на удара или с предна част на около
110 m. Водачът на автомобила възприел своевременно започването на
пресичането на пострадалия, поради липса на обективна пречка да стори това,
и предприел плавно намаляване на скоростта на управлявания от него
автомобил до около 60 km/h при спирачно закъснение от около 1,83 m/s2,
като скоростта е достигнала до около 60 km/h, а след това до около 57 km/h.
При това предприето намаляване на скоростта Х. започнал и отклоняване на
автомобила Н.сно с навлизане в зоната на закъснителната лента на
отклонението за тир-паркинга. При тази скорост на движение и след като
пешеходеца е изминал 6,6 метра е последвал първоначалния контакт между
предната лява странична част на влекача и предно-дясната странична
3
повърхност на тялото на пострадалия С. в негово изправено положение, най -
вероятно в главата и горната част от тялото на С. с последващ такъв с лявата
странична повърхност на полуремаркето от нивото на предния ляв ръб, довел
до загубата на равновесие и до отхвърляне тялото на С. напред върху
настилката към крайното положение, в което е бил намерен -на пътното
платно. Мястото на удара е на около 68,7 m след мерната линия /огледен
протокол/ и на около 1,5 m в ляво от дясната граница на дясната пътна лента.
След контакт и падането на тялото, при ниското спирачно закъснение,
обвиняемият Х. насочил товарният автомобил към автобусна спирка,
находяща се след отбивката за с.Д.Ц., в посоката към град Б., към тир-
паркинга, където спрял. Там по същото време в автомобил, спрял и насочен с
предната си част към движението срещуположно на подсъдимия се намирали
свидетелите Д. Н. и Б. Б.. Двамата продавали зеленчуци на обособена сергия,
но тъй като времето било студено седели в автомобила си, който бил насочен с
предната си част към пътното платно. Поради това и двамата свидетели
възприели изцяло ситуацията около ПТП- от спирането на автобуса, от който
слязъл С. , предприетото от него пресичане на двете пътни платна , така и
страничния удар на пострадалия от товарния автомобил. Двамата веднага
отишли при С., като видели разположението на тялото му спрямо пътя- едната
част на осевата линия между двете платна, както и, че удара е в главата, където
всичко било в кръв. Тогава свидетеля Н. позвънил на тел. 112, за да съобщи за
случилото се и междувременно казал на свидетелката Б. да отиде при техния
автомобил. Там вече бил спрял с автомобила си подсъдимия Х., който ги
запитал дали са видели нещо. Започнал да повтаря „Леле, леле, стана беля“,
както и „Аз май закачих човека с ремаркето“. Постоял няколко минути, след
което се качил на автомобила си и потеглил. На свидетелката Б. и се сторило,
че той бяга, поради което и заснела с телефона си, регистрационния номер на
автомобила на подсъдимия Х., който по-късно предала на пристигналите на
място полицейски служители.

По същото време в насрещното на подсъдимия платно за движение
посока Б.-С. се движила частна линейка, управлявана от свидетеля Д. Р., като в
нея била и свидетелката С. Ч.- медицински работник. Последните видели, че
има настъпило ПТП и спрели, за да помогнат. Ч. се приближила пострадалия,
като го възприела като разположен на пътното платно- едната му част от
тялото към осевата линия между двете пътни платна, а другата- в платното
посока Б.. Видяла, че удара е в главата, като част от мозъка е на пътното
платно, констатирала, че пострадалия няма жизнени функции, поради което
със свидетеля Р. взели едно одеяло от линейката и покрили тялото на
пострадалия. В същото време свидетеля Т. Б. се движил с лек автомобил
посока С.-Б.. Намирал се няколко автомобила зад този, управляван от
подсъдимия и след като в даден момент автомобилите пред него започнали да
намаляват скоростта и да спират, Б. също спрял. Слязъл от автомобила си и се
доближил до пострадалия, като същевременно позвънил и на тел.112.
Разговарял с други хора, намиращи се на мястото на ПТП /неустановени по
делото/ и от тях разбрал, че пострадалия е бил ударен от ТИР. Свидетеля
4
възприел спрял ТИЛ в дясно на отбивката за с.Д.Ц., както и факта, че малко
по-късно товарния автомобил потеглил. След като на място пристигнали
автомобили и на полицията и на ЦСМП- Б., които констатирали смъртта на М.
С., свидетеля Б. отново се качил в автомобила си и потеглил в посока София,
като преди гр.Д. видял спрян от полицейски служители ТИР, поради което и
предположил, че е този блъснал пострадалия.
Свидетелите В. И. и А. М. са полицейски служители- младши
автоконтрольори при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Б. . На
последните било възложено да тръгнат посока движението на товарният
автомобил, чийто регистрационен номер те вече знаели, поради това, че той
бил заснет от свидетелката Б.. М. и И. настигнали ТИР, управляван от
подсъдимия Х. на АМ „Струма“ км.79+200, в платното за движение посока
гр.Д. в землището на с.С.М., общ.К., като при подаване на звуков и светлинен
сигнал товарният автомобил бил спрян.

За времето от 16.50 ч. до 18.30 ч. на 03.12.2022 г на АМ „Струма“ км.79+200, в
платното за движение посока гр.Д. в землището на с.С.М., общ.К. е извършен
оглед на товарния автомобил, управляван от Х. Х.. При същия, от протектор
на резервна гума, монтирана от лявата страна на полуремаркето, е иззета
натривка от засъхнало вещество, а от металната рамка на резервната гума са
изстъргани парченца от засъхнало вещество.
Също така за времето от 15.50 ч. до 18.00 ч. на 03.12.2022 г. е извършен
оглед на местопроизшествие, материализиран в протокол от същата дата, като
е взета опорна точка и от разследващите са извършени замервания, опасани
подробно в протокола, при които е участвал и експерта В. Н..
В хода на ДП по делото, вещото лице д-р Я. З. е извършил аутопсия на
трупа на М.А. С.- протокол № 63/2022 г. От заключението на същата е видно,
че при аутопсията е установена автомобилна травма - блъскане от движещ се
товарен автомобил - черепно и гръбначно-мозъчна с гръдна травма и счупване
костите на дясната мишница: деформация на главата в дясно с хлътване на
слепоочна, челна и теменната й области, подлежащо кръвонасядане на меки
черепни покривки и многофрагментно импресионно счупване на черепния
покрив по слепоочна, челна и теменна области в дясно, охлузвания,
кръвонасядания и повърхностни рани по челна, слепоочна и яблъчна области
в дясно, с околно зацапване от кръв и подлежащо счупване с разместване на
костите от лицевия череп в дясно, счупвания на костите от черепния покрив и
основа повече в дясно, разкъсване на твърда и мека мозъчна обвивка в дясно,
обширни контузии на мозъка с размачкване на челния и слепоочен дял от
дясното мозъчно полукълбо, счупване на носните кости; счупване тялото на
трети шиен прешлен с частично разкъсване и кръвонасядане на
междупрешлени връзки в съседство и кръвонасядане по обвивката на
гръбначния мозък на това ниво; счупване на дясната лопатка с кръвонасядане
в горната част на гърба в дясно на около 120см. от петите, счупване на ребра в
дясно по повече от една линия - по две линии отзад в горната част на гръдната
клетка и по една линия отпред в долната част на дясната гръдна клетка,
5
счупване на ребра по една линия отзад в долната част на лявата гръдна клетка,
разкъсване на пристенната плевра отзад в дясно, наличие на около 200мл.
свободно излята течна кръв в дясната гръдна кухина - /хемоторакс/,
контузионни участъци по задната повърхност на белите дробове - повече в
дясно, наличие на кръв в дихателните пътища с петна на вдишана кръв по
повърхността и лек оток на десния бял дроб, множество груби сраствания по
плевралните листове с леко умалени размери на левия бял дроб;
кръвонасядане и охлузвания по външната повърхност на рамото, мишницата и
лакътя в дясно с многофрагментно счупване в горната трета на тялото на
дясната мишнична кост; умерено изразена етиросклероза, нефросклероза,
мастна дегенерация на черния дроб; анемия на вътрешните органи. В
заключение-смъртта на М. С. се дължи на остра недостатъчност на мозъчните
функции от установената несъвместима със живота тежка черепно - мозъчна
травма, като всички установени травматични увреждания са получени
приживе, непосредствено преди настъпване на смъртта. Установените
умерени хронични болестни и възрастови изменения на дихателна и
сърдечно-съдова системи, и на черния дроб, нямат отношение към причината
за смъртта. Смъртта е настъпила много бързо, което е видно от състоЯ.ето на
кръвонасяданията, охлузванията и кръвоизливите и е била неизбежна, поради
тежестта на установената несъвместима със живата черепно-мозъчна травма,
съчетана с гръбначно-мозъчно и гръдна травма със счупване на дълга кост, и
остра кръвозагуба от установените травматични увреждания. Според експерта
вида и разположението на травматичните увреждания отговаря, в момента на
блъскане пострадалият да е бил в изправено положение. Неустановяването на
по-значителни увреждания по долни крайници /бампер фрактури/ и
разположението на установените травматични сочи, че се касае за блъскане от
автомобил с широка и висока предна, контактна повърхност, какъвто е
товарен автомобил. Първоначалният контактен удар е бил в областта на
главата, гръдния кош и горен крайник в дясно на около 160 см. и около 130см.
от петите, най-вероятно с лява част на товарния автомобил, който е довел и до
по-тежките травматични увреждания /импресионно счупване с хлътване на
костите на главата, гръдната травма и счупване на мишничната кост в дясно,
последвало е отхвърляне на тялото напред и падане, плъзгане върху терена,
при което са получени сравнително леки травматични, както поради вече по-
малката енергия на удара, така и поради наличие на сравнително дебели
дрехи, които да поемат и амортизират тези енергия на ударите.

В хода на ДП е изготвена от вещото лице В. Н. и авто-техническа
експертиза и допълнителната такава. Установява се от тях, че удара е
настъпил на около 1,66 - 1,70 метра в дясно от линията, очертаваща площта
между двете ленти (маркировка тип М 15, забранена за движение върху
основното трасе от главен път Е-79 ), в обхвата на лента за движение на
товарната композиция с влекач. И подсъдимия и пешеходецът С. не са имали
никакви ограничения на видимостта, като разстоЯ.ето, от което са могли да се
видят един друг е 309.00 м. Според експерта Н., въпреки че Х. своевременно е
възприел пешеходеца, когато се е намирал още в отбивката за автобусната
6
спирка, от това разстоЯ.е (309 м.) е игнорирал забраната за управление на
автомобила със скорост по-висока от 60км/час и вместо да намали скоростта с
която се е движил от 80 км/час е продължил да ускорява влекача до 83 км/час.
От това заключение се изяснява също така, че при разстоЯ.е за виждане от
309,00 метра спрямо началното положение, траекторията за пресичане на
пешеходеца, не е попадала в обхвата на пълният спирачен път или „опасна
зона“. Според експерта, при управлението на влекач ДАФ със скорост от 83,0
км/ч от разстоЯ.ето на виждане и при управление със скорости под 54,3 км/ч
от разстоЯ.ето до удара е съществувала техническа възможност от страна на
подсъдимия за предотвратяване на пътно-транспортното произшествие със
спиране, чрез своевременно задействане на спирачната уредба с максимално
спирачно закъснение /при обективно установено несвоевременно и
неефективно спиране. Също така е съществувала и техническа възможност за
пешеходеца С. да предотврати ПТП- при непрекъснато наблюдаване на
движещият се отдясно към него влекач ДАФ и спиране на място и неподвижно
в средата на защрихована площ между двете от основното трасе, при
наличието на техническа възможност за това.
В хода на съдебното следствие е назначена тройна авто-техническа
експертиза, заключението на която сочи, че скоростта на движение на
товарния автомобил ДАФ и прикаченото полуремарке преди ПТП е около 80
km/h., а опасната зона за спиране на автомобила при определената скорост на
движение и време за реакция от 1,2 s, е около 97 m. Пешеходеца се е движил
напречно на платното и спрямо надлъжната ос на пътя, след като се отчетат
данните за травматичните увреждания на С.. Скоростта на движение на
пешеходеца е определена по обективни данни и тя е близка до бърз ход или
около 4,2 km/h , като отчетеният кинематичен анализ е при средна скорост на
движение от 4,2 km/h преди удара.
Мястото на удара, експертите са определили на база данните за
крайното положение на покой на тялото на пострадалия и изготвения
динамичен модел и то е в дясната пътна лента. Мястото на удара е на около
68,7 m след мерната линия и на около 1,5 m в ляво от дясната граница на
дясната пътна лента. Изминатият път от пешеходеца от мястото на навлизане
на платното до мястото на удара е 6,6 m. Видимостта на водача в района на
произшествието е била съобразно движението в светлата част на
денонощието, нормална видимост и прав участък с дължина повече от 460 m.
Дължината на видимост отговаря на разстоЯ.е по-голямо от опасната зона за
спиране на автомобила.
Пешеходецът е бил видим за водача на автомобила към момента на
навлизане в лявата пътна лента, което според експертите се потвърждава от
предприетите действия за спиране и отклоняване на автомобила Н.сно спрямо
движението в дясната пътна лента и навлизане в лентата за закъснително
движение към тир-паркинга. В момента на навлизане на пешеходката на
платното за движение автомобилът е бил на около 112 m от мястото на удара.
Водачът е възприел опасността от удар на около 112 m от мястото на удара без
време на закъснение, но при по-малка ефективност на спиране от 1,83 m/s2.
Техническите възможности на автомобила са били при ефективност на
7
спиране до около 4,5 m/s, съобразно пътната настилка. Съгласно анализа
пешеходеца С. не е навлязъл в опасната зона за спиране на автомобила при
определената скорост на движение от около 80 km/h и данните за средна
скорост от 4,2 km/h. Експертите сочат в заключението, че при възприемане на
опасността своевременно към момента на навлизане на пешеходеца на
платното за движение и предприето ефективно спиране автомобила би спрял
на около 13 m преди мястото на удара при скорост от около 80 km/h. Опасната
зона за спиране на товарния автомобил при скорост от 60 km/h и време за
реакция от 1,2 s е около 63 m. При скорост на движение на автомобила от 60
km/h и момент на възприемане на опасността на около 112 m от мястото на
удара водачът също е имал техническата възможност да предотврати ПТП.
Спрямо така определения момент водачът на автомобила е имал техническата
възможност да предотврати ПТП с голям запас.

От своя страна пешеходецът М. С. е предприел пресичане на платното за
движение извън зоната на действие на пешеходна пътека. Той е имал
възможността да възприеме приближаващия автомобил, неговата скорост на
движение и да го изчака преди навлизане на платното за движение, и по този
начин и да предотврати ПТП.
В заключението се тримата експерти сочат, че техническите причини,
довели до възникването на ПТП, са комплексни и на двамата участници в
ПТП: предприетото технически неправилно пресичане на платното за
движение от пешеходеца М. при наличие на приближаващ се автомобил и
извън действието на пешеходна пътека; движението на автомобила със
скорост по-голяма от максимално разрешената; технически неправилното
поведение на водача при възприемане на пешеходец, пресичащ платното за
движение и предприетото плавно спиране. Технически правилно е било
водачът Х. да предприеме спиране с максимална ефективност и запазване на
движението в собствената пътна лента. Също така, вещите лица са посочили
като причина за ПТП и ако се приеме, че пешеходеца е престарял човек то е
налице технически неправилното поведение на водача при възприемане на
пешеходец на пределна възраст. Технически правилно е водачът да бъде
особено внимателен и предпазлив и предприеме своевременно спиране.
В хода на ДП е назначена и изготвена и ДНК експертиза, изготвена от
вещото лице Т. - специалист в ДНК профилиране на веществени
доказателства. Обект на изследване на изготвената от него експертиза са
предоставените му иззети при огледа на товарния автомобил натривки от
засъхнало вещество. Видно от изготвеното заключение е, че по същите не е
доказано наличие на човешка кръв и не е определен годен за идентификация
ДНК профил. Установени са само единични алели с много ниски нива, които
подлежат на интерпретация и нямат идентификационна стойност.
Вещото лице Н. Р. е изготвила в хода на ДП химическа експертиза, от
заключението на която се установява, че в кръвната проба, взета от трупа на
М. С. не е констатирано наличие на етилов алкохол. При тестването на водача
Х. също не е констатирано наличието на алкохол в кръвтта.
8

От справката за нарушител, изготвена от сектор ПП при ОД на МВР Б.
се установява, че подсъдимия Х. Х. е санкциониран като водач на ППС само за
четири нарушения по ЗДвП и то с фишове.
Така изяснените факти от настоящата инстанция се базира на
доказателства и доказателствени средства, събрани както в хода на ДП, така и
в хода на съдебното следствие, по предвидения в НПК процесуален ред.
Анализирайки същите, съдът намира за необходимо на първо място да
отговори на възражение на защитата относно това нарушение ли е на
процесуалните правила участието на експерта В. Н. по време на огледа на
местопроизшествието, тъй като видно от протокола, това е отразено в същия
и се потвърждава от самия експерт при изслушване на експертизата му в хода
на съдебното следствие. Този въпрос следва да се обсъди преди анализа на
доказателствата, доколкото има съществено значение за това дали
заключението на тази експертиза да се анализира по същество, като годен
доказателствен източник. Процесуално въпросът кои лица не могат да бъдат
експерти е решен в разпоредбата на чл.148 от НПК и видно от нея, хипотезата
лансирана от защитника не е предвидена. От значение е да се посочи, че
когато вещото лице присъства на оглед, то той не извършва самото
процесуално-следствено действие, а с експертни знания дава насоки относно
измерванията и отправната точка, за които са необходими и специфични
знания / в случай на ПТП/. Това, че вещо лице може да участва при
извършване на оглед, а после и да извърши експертиза по делото не е прието и
за нарушение на процесуалните правила в практиката на ВКС- Решение№ 175
от 18.01.2019 год. по наказателно дело № 684/2018 г., поради което и
настоящата инстанция намира, че експертизата на вещото лице Н. следва да
бъде кредитирана като процесуално годен доказателствен източник и
обсъждана по същество в съпоставка с останалите доказателства по делото.
На първо следва да се посочи, че според настоящия състав измежду
доказателствените източници няма съществени противоречия относно
основните факти по делото, изключая обясненията на подсъдимия.

Така еднопосочно са изяснени /вкл. и не са оспорени от подсъдимия/ времето
и мястото на настъпилия пътен инцидент- и това е 03.12.2022 г. около 14.15 ч.
на главен път Е-79 в района на км. 369+400, в района на разклона за е.Д.Ц.,
общ.Б. и моста над река „Струма“, в близост до търговски комплекс м..
Източниците за изясняване на тези факти са показанията на свидетелите Б. Б.,
Д. Н., В. И., А. М. и Т. Б., както и от показанията на А. и К. С.и, от които се
изяснява датата на деЯ.ето. От тях свидетелите Б. и Н. изясняват в пълна
конкретика мястото, тъй като са очевидци, но пък и показанията на всички
посочени свидетели относно времето и мястото кореспондират с данните от
огледния протокол, от които е видно и мястото на разположението на тялото
на починалия при ПТП-М. С.. В тази връзка съдът кредитира и показанията на
свидетелите-С. Ч. и Д. Р., които са били на мястото непосредствено след
деЯ.ето, тъй като случайно са преминавали с линейка още преди да пристигне,
9
тази от обаждането на те.112 от свидетелите Н. и Б.. Установява се от
показанията на така посочените по-горе свидетели /без М. и И./ не само
обстоятелството, че пострадалия се е намирал с едната част от тялото си на
осевата линия между двете пътни платна, а и факта, че телесните му
увреждания са били изключително в горната част на тялото, предимно в
главата, като дори свидетелката Ч., която е и медицински работник сочи, че
част от мозъка на пострадалия бил на асфалта. Така показанията им относно
тези обстоятелства се кредитират от съда от една страна поради
обстоятелството, че нямат противоречия помежду си, а от друга- поради
факта, че са еднопосочни с други доказателствени източни- кореспондират в
описаното в протокола за оглед на местопроизшествие, а последното е било
запазено, както и със съдебно-медицинската експертиза на труп.
Заключението на същата е категорично, че при пострадалия са установени
черепно- мозъчна травма и счупване на шиечни прешлени, но няма
травматични увреждания в долната част на тялото си.
Относно изясняване на механизма на причиняване на ПТП и неговото
авторство, настоящия съдебен състав намира, че от съществено значение, /без
то да се абсолютизира и при съпоставката му с други доказателствени
източници/ и поради факта, че са необходими специални знания, са
заключенията на двете авто-технически експертизи- тази от ДП и изготвената
от трите вещи лица в хода на съдебното следствие. Между заключенията на
двете, съдът не намира съществени за изясняване на механизма на ПТП
противоречия, поради което и съдът кредитира и двете, като изцяло тази на
тройната експертиза, тъй като тя е изготвена от вещи лица, две от които
хабилитирани, всички с необходимите знания и утвърдени в областта си
експерти. В предвид и на повдигнатото обвинение, но най- вече за да се
изясни обективната истина по делото от значение е установяване на скоростта,
с която Х. се е движил преди пътния инцидент. Тъй като подсъдимия е
управлявал товарен автомобил, то последния е снабден с техническо средство,
т.нар. тахограф, на който автоматично и напълно обективно се записва
скоростта на движение на ТИР. Така с оглед на това е установено, че преди
ПТП подсъдимия е управлявал автомобилът със скорост от около 83 km/h, от
която скорост последователно тя е намаляла плавно до около 80 km/h, след
това до около 60 km/h, след което до около 57 km/h и накР. е достигнала до 0
km/h. Изменението на скоростта на автомобила от 80 km/h до около 60 km/h е
за време от 3 s, което означава, че спирачното закъснение е 1,83 м /сек2 ; След
това следва изменение на скоростта от 60 km/h до 57 km/h, което е за време от
около 1 s. Това означава, че спирачното закъснение за този участък е: 1,28
м/сек 2; Изменението на скоростта на автомобила в последния етап от
движението е плавно от 57 km/h до 0 km/h, което се е осъществило за около 12
s., поради което спирачното закъснение е при плавно спиране и то е: 1,32
м/сек2, при което автомобила е изминал път от 96,7 м, където е спрял. Към
момента на удара скоростта на движение на автомобила, управляван от
подсъдимия Х. е 57 км/час, тъй като именно от тази скорост Х. е предприел
пълното спиране на автомобила/ видно от графиката от записа на тахографа,
приложена в заключението на тройната авто-техническа експертиза. Тук е
10
мястото да се отбележи, че основното възражение на защитата е, че
подсъдимия не е ударил пресичащия пътното платно М. С., като подсъдимия
твърди, че докато С. пресичал платното в насрещното движение преминавал и
бял лек автомобил. Тъй като обясненията на подсъдимия могат да послужат
като източник за изясняване на обективната истина по делото, когато напълно
обективно и правдиво излагат фактите, но и като средство, чрез което да
реализира защитната си теза, преценка за това как да бъдат ценени следва да
се прави на база анализа им съпоставено с останалите доказателства по делото
чрез което се изясняват тези факти. В случая настоящия състав намира, че
обясненията на подсъдимия не намират подкрепа в останалите
доказателствени източници, поради което са и средство за защита и не се
кредитират от съда като правдиво изясняващи обстоятелствата по делото.
Това е така, тъй като всички останали доказателства- пряко или косвено са в
подкрепа на обвинителната теза, а именно: очевидци на механизма на ПТП са
свидетелите Б. Б. и Д. Н.. Видно от показанията им и двамата са се намирали в
уширение на разклона за тир-паркинг посока с.Д.Ц., като са седели в
автомобил, обърнат по посока на пътните платна, поради което са възприели и
движението на ТИР-а и това на пострадалия С.. И двамата в показанията са
категорични, че ТИР се е движил с посока на движение от С. към Б., с висока
скорост, твърдение, което се подкрепя и от двете авто -технически експертизи.
Така посочените двама свидетели са видели и спирането на пътническия
автобус в уширението за автобусната спирка в насрещното движение, както и
обстоятелството, че от там е слязъл само един пътник- в последствие
установен като пострадалия С.. Пак еднопосочно от показанията им се
изяснява, че когато пътника слязъл от автобуса, по дължина на същия в
пътното платно спрял и бял лек автомобил. Единствено свидетелката Б. сочи,
че пострадалия преминал пред автобуса и белия автомобил и предприел
пресичане на пътните платна. Свидетеля Н. в показанията си не изяснява този
факт- дали пешеходеца е преминал пред или зад автобуса. Съдът намира, че
показанията на Б. относно това обстоятелство не се опровергават от други
доказателствени източници, поради което и няма основание да не й се даде
вяра, още повече, че в останалата част нейните показания се подкрепят и от
други доказателства- протокол за оглед, заключение на експертизите, поради
което и се кредитират в пълнота, вкл. и показанията дадени от посочените
двама свидетели в хода на ДП. Последните са четени по реда на чл.281,ал.4
във вр. С ал.1 т.1 и 2 от НПК и свидетелите са заявили, че ги поддържат, като
са изяснили, че липсата на спомен за определени факти или противоречието
им са в резултат на изминалото време между деЯ.ето и даване на показанията
им пред съда в хода на съдебното следствие. И двамата свидетели изясняват
непротиворечиво начина по който пострадалия е предприел пресичане на
пътните платна- „ бърза стъпка“, „тичешком“, твърдят свидетелите, което се
потвърждава и от заключенията на двете авто- технически експертизи, които
сочат, че пешеходеца е предприел пресичане на платното за движение
напречно, като изминатото разстоЯ.е от мястото на навлизане до мястото на
удара е 6,6 m. Според експертите от тройната експертиза, за да се получи така
установения контакт и движение на тялото след удара следва предварителното
11
количество на движение да е достатъчно голямо или скоростта на пешеходеца
в момента на удара се определя от тази при бърз ход, както е според
свидетелските показания на Б. и Н., поради което и същите се кредитират от
съда като достоверни. С показанията си те изясняват и основния факт- че с
лявата си част на полуремаркето ТИР-а удря пострадалия, като това станало в
момента, в който пострадалия се намирал на разделителната линия между
двете платна на пътя. И тук относно изясняване на този основен факт по
делото, в предвид и на възражението на подсъдимия, че не е удрял
пострадалия, следва показанията на посочените очевидци да се анализират на
база останалите доказателствени източници. В случая те са протокола за оглед
на местопроизшествие, от който е видно, че за постоянен ориентир /ПО/ е
определен външен ръб на основа на MOCT в дясно - в посоката на огледа –С.
към Б., а за линия на измерване/ЛИ/ е определена ограничителната линия на
лентата за движение в посоката на движението респ. на огледа. РазстоЯ.ето от
ПО до ЛИ е 2.90м., като на разстоЯ.е 77.00м. от ПО и на 1.50м в ляво се
намира мъжка черна на цвят обувка, на 78,40м. от ПО и на 0,68м в ляво е
намерена черна на цвят полиетиленова торбичка с хранителни продукти, на
79,70м. от ПО и на 0,50 м. в ляво- текстилна торба с хранителни продукти ,
като на 80,30м. от ПО и на 0,80м в ляво - глава на мъж . На 81.80 м от ПО и на
0,80м. в ляво - основата на ляв крак на трупа на мъжа и на основата на десен
крак на трупа на мъжа. На разстоЯ.е 79,40 м от ПО и на 1.90 м. в ляво - следа
на асфалтовото покритие от задиране. На 79,70 м от ПО и на 1.20 м в ляво по
ширина - следа от задиране в асфалта с червена течност. От трупа по
протежение в дясно на платното за движение е установена следа от червена
течност с дължина съответно 3,90 м 2,70 м и 1,90 м., на 88.10м от ГПО и на
0.80 м в ляво - мъжка плетена шапка, на 96,70 м от ПО и на 0,55 м в ляво -
чифт диоптрични очила, на 98,90 м от ПО и на 0,20 м в ляво – диоптрично
стъкло. Замерена е ширина на платното за движение при поставения ориентир
- 7.50 м, ширина на лентата за движение в посоката на огледа - 3,70 м., ширина
на лентата да движение в посоката обратна на огледа - 3,80м. Така
установеното при огледа за мястото, при което е намерен пострадалия
кореспондира и с показанията на посочените по-горе двама свидетели, но и с
тези на свидетелите С. Ч.- медицински работник и Д. Р.- шофьор на частната
линейка преминаваща случайно в същия пътен участък, непосредствено след
ПТП, които се доближили до пострадалия, констатирали, че е мъртъв и
възприели позицията на тялото му. Относно констатираните увреждания,
съдът изцяло приема съдебно-медицинската експертиза като компетентна и
пълна, изготвена от експерт с необходимата професионална квалификация и
дългогодишна практика, поради което я кредитира изцяло. Констатирано при
огледа и аутопсията на трупа на М.А. С. от д-р З. е наличието на автомобилна
травма - блъскане от движещ се товарен автомобил - черепно и гръбначно-
мозъчна с гръдна травма. Смъртта на М. С. се дължи на остра
недостатъчност на мозъчните функции от установената несъвместима със
живота тежка черепно - мозъчна травма, като смъртта е настъпила много
бързо. Според експерта вида и разположението на травматичните увреждания
отговаря в момента на блъскане пострадалият да е бил в изправено
12
положение. Описаните травматични увреждания, добре отговарят да са
получени по време и начин посочени в предварителните сведения - блъскане
на пешеходец от движещ се автомобил. Експерта твърди също така в
заключението си, че факта на неустановяването на по- значителни увреждания
по долни крайници /бампер фрактури/ и разположението на установените
травматични, сочи се касае за блъскане от автомобил с широка и висока
предна, контактна повърхност, какъвто е товарния автомобил. Видно от
предварителните данни и разположението на травматичните увреждания,
първоначалният контактен удар е бил в областта на главата гръдния кош и
горен крайник в дясно на около 160см. и около 130см. от петите, най-вероятно
с лява част на товарния автомобил, който е довел и до по-тежките
травматични увреждания (импресионно счупване с хлътване на костите на
главата, гръдната травма и счупване на мишничната кост в дясно, последвало
е отхвърляне на тялото напред и падане, плъзгане върху терена, при което са
получени сравнително леки травматични, както породи вече по-малката
енергия на удара, така и поради наличие на сравнително дебели дрехи, които
да поемат и амортизират тези енергия на ударите. Не се установяват
травматични увреждания, които да не могат да се обяснят с горепосоченият
механизъм на получаване. Също така не се установяват и травматични
увреждания които да сочат, че е имало прегазване през пострадалия, от
колелата на автомобила.
В заключението се сочи също така, че първоначалния контактен удар на
пострадалия пешеходец е докато е бил в изправено положение в дясната му
страна, най-вече в областта на главата в дясно, с лявата страна на товарната
композиция „странично и отляво на кабината", на отклоненият леко Н.сно
товарен автомобил . Така описаното в съдебно-медицинската експертиза на
труп, която се поддържа от експерта З. и в хода на съдебното следствие
напълно кореспондира с показанията на Б. и Н., които описват именно по този
начин механизма на причиняване на ПТП- пострадалия е бил от лявата страна
на товарния автомобил и в изправено положение. Относно това, че именно
подсъдимия е ударил пострадалия, като единствен участник на пътя в този
момент с товарен автомобил, защото такива данни се съдържат в показанията
на свидетелката Б. е и последващото поведение на Х.. Намалил е скоростта си
на движение до пълен покой в близост до автомобила на Б. и Н., слязъл е при
тях и казал „аз май закачих човека“, както и „леле, леле, стана беля“.
Последния настоятелно запитвал двамата свидетели дали са видели случилото
се, но свидетелката Б. се изплашила да му каже истината. Не може да се
приеме, че пострадалия С. е бил блъснат от белият лек автомобил, за който
подсъдимия твърди, че се е разминавал с него по същото време, по което и
пешеходеца е предприел пресичането на платното, поради това, че от съдебно-
медицинската експертиза на труп се установява, че удара е от товарен
автомобил, поради това, че е на разстоЯ.е от 160-130 см. от петите. Както и
поради това, че според заключението на тройната АТЕ експертиза,
динамиката на ударния процес се характеризира с това, че автомобила е
предал кинетична енергия на тялото на пешеходеца по време на удара и за
времето на удара, при предварително осъщественото моментно триене и то
13
при ударно въздействие и с достатъчно челни повърхности по страничната
част на автомобила, какъвто е челният ръб на ремаркето и поради това
придадената енергия на тялото е по-малка от пълната придадена енергия в
случай на челен удар с автомобила. Друга причина да се отхвърлят
обясненията на подсъдимия като такива насочени към правдиво изясняване на
обективната истина е и факта на находките, констатирани при огледа на
автомобила, а именно- при огледа на автомобила са установени следи от
протрИ.е на лявата странична повърхност на автомобила в областта на лявата
част на кабината зад лявото колело, по лявата предна част на ремаркето от
нивото на неговия ляв челен ръб назад, по повърхността на левия страничен
панел на влекача между предна и задна ос на колелата. Така установените
увреждания са при надлъжно протрИ.е и на ниво отговарящо на височината на
човешки ръст, което по косвен път още веднъж доказва, че именно
подсъдимия е ударил пресичащия неправилно пешеходец С.. Тук е мястото да
се обсъди и ДНК експертизата, изготвена от вещото лице Т. в хода на ДП,
която е изследвала като обекти иззетите при огледа на товарния автомобил
обекти- обтривки от лявата част на полуремаркето, от стойка на резервна гума
от ляво и др. В заключението на същата е посочено, че от изследваните обекти
не може да се докаже наличие на човешка кръв и не се определя за
идентификация годен ДНК профил. Съдът намира, че тази експертиза също
следва да се кредитира, тъй като тя е изготвена от експерт от НИК, който има
професионалната компетенция да стори това и няма основание заключението
й да не бъде прието като компетентно и пълно. То обаче от своя страна не
променя изводите, направени по-горе, че е имало съприкосновение от 0,2 сек.
между ТИР и пострадалия С., тъй като не може да бъде ценено като
единствено доказателство относно този основен факт за обвинението, при
наличието на други-анализирани по-горе въз основа на които съдът извежда
несъмнен извод за авторството на деЯ.ето и за механизма на причиняване на
ПТП, още повече, че в нея се сочи, че от обектите се установяват единични
алели с много ниски нива, които не подлежат на интерпретация и нямат
идентификационна стойност /контакта между ТИР и пострадалия е бил 0,2
сек/.. Именно за изясняване на механизма на ПТП изрично следва да се
посочи, че съществено съпричиняване има и пострадалия М. С.. Установено е
от показанията на свидетелите Н. и Б., че пострадалия е предприел косо
пресичане на двете пътни платна, очевидно с намерение да се окаже в
отбивката за с.Д.Ц., където С. живеел. Поради това, слизайки от пътническия
автобус е предприел пресичането без там, в района да има пешеходна пътека,
като същевременно не е спрял на разделителната линия на двете платна, за да
изчака ТИР-а да премине, а е продължил движението си, при което и в
предвид на закъснителното спиране на ТИР последния е отклонил движението
си леко в ляво, но е последвал удар, т.нар. тангенциален, с изместване и
изтласкване напред на пострадалия, по направление на движение на
автомобила, с налично напречно движение на пешеходеца спрямо автомобила
към момента на удара или при нулева компонента на проекцията на скоростта
на автомобила в напречно направление. Количеството на движение на
пешеходеца преди удара при напречно относително движение е достатъчно
14
високо, за да е налице ударен процес, завъртане на тялото около вертикална
ос и падане върху терена, съгласно заключението на тройната авто-техническа
експертиза.
Така, с оглед на изложеното, съдът намира, че подсъдимия Х. С. Х. е
причинил ПТП, в резултат на което е настъпила смъртта на пострадалия М. С..
Причина за настъпването на това ПТП е нарушил правилата за движение,
установени в чл.21 ал.2 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, а именно:
като водач на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение от
83 км/ч. е нарушил забраната да превишава скоростта, сигнализирана с пътен
знак В26 с цифра 60 “Забранено е движение със скорост по-висока от
означената“. Именно при ограничението на скоростта от 60 км/ час и
управлението на товарния автомобил с 83 км/час, подсъдимия не намалил
ефективно скоростта си на движение, така щото да се съобрази с опасността,
която пешеходеца е представлявал. Тъй като е изяснено по делото и от
описаното в протокола за оглед на местопроизшествие и от скицата, изготвена
от трите вещи лица, че пътния участък се характеризира с дълга права от 470
метра и в момента на възприемане на опасността , а това е началото на
започване на напречното пресичане на пътното платно от пострадалия,
товарния автомобил е бил на около 112 m от мястото на удара. Тази видимост
е била достатъчно голяма, за да може обективно водача Х. да възприеме
наличието на пешеходец и предприетите от него действия по пресичане,
поради което и да започне спиране, но не такова каквото е предприел-непълно
и неефективно, със спирачно закъснение от около 1,83 m/s2, което, съгласно
заключението на тройната експертиза не отговаря на класа на автомобила и
съответно около 4,5 m/s2. Експертите са изчислили и т-нар опасна зона за
спиране на товарната композиция, определяйки я около 97 m. Също така са
посочили в кредитираната от съда експертиза, че към момента на навлизане на
пешеходеца на платното за движение, товарния автомобил се е намирал на
около 112 m от мястото на удара и спрямо този момент, С. не е попадал в
опасната зона за спиране на автомобила. Също така експертите са посочили,
че ако подсъдимия се е движил с максимално разрешената скорост в този
участък от 60 км/час, то опасната зона за спиране на ТИР-а би била около 63
m. и тъй като към момента на навлизане на пешеходеца на платното за
движение автомобила, управляван от Х. се е намирал на около 112 m от
мястото на удара, това значи, че той не е попадал в опасната зона за спиране на
автомобила и водачът би могъл да предотврати ПТП с голям запас от
разстоЯ.е. Съдът намира, че момента на възникване на опасността е този, в
който С. е предприел пресичане на пътните платна, тъй като точно тогава
намеренията му са били категорично ясни за останалите участници в
движението. От своя страна за подсъдимия, като водач на товарен автомобил и
по този начин намиращ се високо в кабината на автомобила обективно е имало
възможност да види пострадалия и действията му, като от показанията на Б. се
изяснява, че пострадалия след слизане от автобуса е преминал пред него, което
изключва вероятността автобуса да е пречил на подсъдимия да възприеме
пешеходеца. На още едно основание съдът не намира основателност на
твърдението на защитата, че автобуса е пречил на възприемане на пострадалия
15
и това е факта, че автобуса не е бил спрял на пътното платно , а на уширение
на същото извън платното за движение. По делото от показанията на
свидетелите очевидци се изяснява, че към момента на ПТП е имало движение
в района на пътния участък в който е станало ПТП, без данни то да е било
интензивно /което се потвърждава и от факта, че С. е предприел пресичането/,
но няма данни да е имало други товарни автомобили, от същия габарит и в
случай на разминаване с тях видимостта му би могла да бъде частично
ограничена.
От обективна страна с оглед на всичко изложено, настоящия състав
намира, че е безспорно, че подсъдимия Х. Х., като водач на товарен автомобил
, на 03.12.2022 г. около 14.15 ч. на главен път Е-79 в района на км. 369+400, в
района на разклона за е.Д.Ц. нарушил правилата за движение, установени в
чл.21 ал.2 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, а именно: като водач на
пътно превозно средство е нарушил правилата за движение , визирани в
разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП, като се е движил с 83 км/час при забрана
да превишава 60 км/час и в пряка и непосредствена причинна връзка с това е
причинил престъпния резултат — смъртта на М.А. С., като за същия резултат
е налице и съпричиняване от страна на пострадалия, който е предприел и е
пресичал на забранено за това място.

Налице са доказателства и за квалифициращия състав, за който е
повдигнато обвинение на Х., а именно- бягството от местопроизшествието.
Установява се от показанията на свидетелите Д. Н. и Б. Б., че веднага след
деЯ.ето подсъдимия Х. е спрял автомобила си в уширението за тир-паркинга
там , където са се намирали посочените двама свидетели. Започнал да пита
дали са видели какво се е случило, както и да повтаря „леле, леле, стана беля“,
както и че мисли, че е „закачил“ човека с ремаркето. Независимо от това
подсъдимия потеглил отново с управлявания от него товарен автомобил, без
да изчака органите на полицията. Този факт, че ТИР-а бил спрял на
уширението след инцидента, а в последствие и потеглил, избягал от мястото се
потвърждава и от показанията на свидетеля Т. Б., на който докато стоял в
близост до пострадалия му заявили, че ТИР е ударил човека. Така,
отдалечавайки се от мястото на ПТП, в нарушение на задължението му като
водач на МПС, визирано в чл. 123, ал. 1 от ЗДвП, дори и при най-малкото
съмнение у подсъдимия, че той може да е ударил пострадалия, каквото той е
имал в предвид на посоченото пред Б. и Н., в достатъчна степен покрива
квалифициращия признак „бягство от местопроизшествие.“. В този смисъл е и
практиката на ВКС- Решение от 5.04.2006 г. на ВКС по н. д. № 697/2005 г., I н.
о., докладчик съдията И.А.-„ Вън от всякакво съмнение е напускането на
мястото на произшествието, независимо от мотивите за това действие,
представлява бягство по смисъла на закона“; Решение № 641 от 10.01.2011 г.
на ВКС по н. д. № 671/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Ф.П.; Решение
№ 28 от 8.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 674/2009 г., III н. о., НК. „Поначало,
утвърдената съдебна практика приема, първо, че напускането на мястото на
произшествието, независимо от мотивите за това действие представлява
бягство по смисъла на закона и второ, бягството е налице не само когато
16
водачът укрива авторството си, но и в случаите когато той укрива състоЯ.ето
си или други обстоятелства, които счита, че не трябва да станат известни на
компетентните органи“и ТР2/82 год. на ОСНК.
В пледоарията си повереника на пострадалите твърди, че подсъдимия е
нарушил още едно правило за движение, именно това , визирано в нормата на
чл.116 от ЗДвП/ в редакцията й действаща към момента на деЯ.ето/- че
подсъдимия като водач на ППС не е бил особено внимателен към престарял
човек, какъвто е бил пострадалия, към момента на ПТП- на 84 години.
Настоящият съдебен състав не споделя това възражение на повереника,
поради следното: от една страна по делото е установено, че подсъдимия е
възприел пострадалия на разстоЯ.е от 112 метра, т.е. достатъчно дълго, за да
не може да прецени дали става въпрос за престарял човек. Наред с това
пострадалия се е движил с бърз ход, почти тичешком- отново поведение, което
не е характерно за престарели хора. В подкрепа на това са и показанията на
свидетелката Б., която го определя като мъж на 60 и няколко години, както и
показанията на свидетелите А. С. и К. С., които описват баща им като човек,
който е живял сам и се е справял самостоятелно с битието си, което се доказва
и от обективните находки на мястото на ПТП- чантата с хранителни продукти
и тази с лекарства. Поради това няма доказателства, че пострадалия е
изглеждал като престарял човек и това възражение съдът отчете като
неоснователно. Няма легално определение за „престарял човек“, като в
разпоредбата на т. 75 от пар.6 на допълнителните разпоредби на ЗДвП е
дадено определение за "Уязвими участници в движението", които са
немоторизираните участници в движението, пешеходци и лица, работещи на
пътя, и по-специално деца, възрастни хора и хора с увреждания, както и
водачите на двуколесни пътни превозни средства.
От субективна страна деЯ.ето е осъществено от подсъдимия Х. при
форма на вината-непредпазливост с проявена небрежност, тъй като
подсъдимия в качеството си на правоспособен водач на МПС е запознат с
всички правила за движение, поради което и същият е бил длъжен да ги
съобрази, да се движи с разрешената скорост в посочения пътен участък, както
и да съобрази поведението на пострадалия, който е пресичал същото.
Подсъдимия не е допускал, нито е желал да настъпи пътно-транспортното
произшествие, не е предвиждал, че извършеното от него нарушение на
процесиите правила може да доведе до настъпилото ПТП.
С оглед на всичко изложено, съдът намира, че подсъдимия Х. С. Х. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 343, ал.3 пр.3 б.“б“ пр.1 вр. ал.1, б.„в“ пр.1 вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК
вр. с чл.21 ал.2 от ЗДвП, поради което и го призна за виновен по това
обвинение.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от подсъдимия, законодателят е предвидил наказание
„лишаване от свобода“ за срок от три до петнадесет години /това е редакцията
на закона към датата на извършване на деЯ.ето/ Последвали са две изменения
на текста на чл.343,ал.3 б“б“ от НК и двете са с предвидени по-големи
17
предели на наказанието. Поради това, съдът намери, че на основание чл.2,ал.2
от НК следва да приложи по отношение на подсъдимия закона, действащ към
датата на деЯ.ето, като такъв явяващ се по-благоприятен за него. За налагане
на едно справедливо наказание, такова каквото ще постигне целите на
генералната и специална превенция, следва да се анализират всички относими
към това обстоятелства- и смекчаващи и отегчаващи наказателната
отговорност на подсъдимия такива. На първо място като смекчаващо
обстоятелство следва да се цени и с относително най-голяма тежест чистото
съдебно минало на подсъдимия. Той не е осъждан в България, както и не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл.78а от НК.Осъждането му във Франция е от 2009 год.
и му е наложено наказание „глоба“, поради което и съдът намира, че същият е
реабилитиран. Като смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия
обстоятелства, съдът цени и младата възраст на подсъдимия и факта, че
същият е трудово ангажиран. При индивидуализацията на наказанието на
подсъдимия Х., съдът намира, че следва да се отчете и степента, в която
пострадалият е съпричинил престъпния резултат /в този смисъл са и
задължителните указания на Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на
ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСНК, докладчик съдията С.И./. Също така от
съществено значение е и какво нарушение на правилата за движение е
извършил пострадалия, колко грубо е то и в каква степен е допринесло за
настъпване на резултата. В случая М. С. е допуснал грубо нарушение на
правилата за движение, защото е предприел пресичане на пътно платно извън
населено място, абсолютно забранено за пешеходци, поради което и приноса
му за настъпване на резултата е съществен и следва да бъде отчетен при
преценка на тежестта на наказанието, което се налага на подсъдимия. Като
отегчаващо отговорността на Х. следва да се има в предвид обстоятелството,
че той е управлявал товарния автомобил не просто над разрешената скорост,
но и с около 20 км/час повече от нея, и тъй като не се касае за лек, а за товарен
автомобил това е скорост значително над разрешената, препятствайки
чувствително възможността за адекватни реакции на пътя. Извършвайки
баланс между тези обстоятелства, съдът не намери основание да определи
наказанието на Х. Х. при условията на чл.55,ал.1 т.1 от НК, тъй като не
намира, че са налице многобройни смекчаващи наказателната му отговорност
обстоятелства или изключително такова, при което и най-леко предвиденото в
закона наказание да се окаже несъразмерно тежко за целите на наказателната
репресия. Поради това, съдът определи наказанието при условията на чл.54 от
НК във вр. и с чл.2,ал.2 от НК, като счете, че то следва да е в минималния
размер, който предвижда закона за престъплението, което Х. е извършил, тъй
като е налице явен превес на смекчаващите обстоятелства. В тази връзка,
съдът наложи на подсъдимия Х. Х. наказание от три години лишаване от
свобода. Налице са и основанията за отлагане изтърпяването на наказанието
по реда на чл.66,ал.1 от НК, не само защото наказанието което му се наложи е
до три години лишаване от свобода и подсъдимия е с чисто съдебно минало,
но и най-вече поради обстоятелството, че според съда така ефективно ще се
постигнат целите на специалната превенция- да се поправи и превъзпита
18
подсъдимия да спазва законите в страната . Както е имал възможност и ВКС
са отбележи в някой свои решения „За справяне с тревожния ръст на
пътнотранспортни произшествия е необходима адекватна и ефикасна
наказателна политика. Тази наказателна политика обаче, не би следвало да се
отъждествява единствено и само с налагане на ефективни наказания на
лицата, причинили съставомерен резултат при управление на МПС в
нарушение на правилата за движение. Прилагането на института на условното
осъждане е винаги свързано с конкретно установяване на материалноправните
предпоставки за това и извършване на внимателна преценка за възможността
чрез него да бъдат постигнати както целите на специалната, така и на
генералната превенция“- Решение № 462 от 8.01.2015 г. на ВКС по н. д. №
1390/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Лада Паунова.; както и „В този
смисъл съпричиняването на резултата от пострадалия при пътно-транспортно
произшествие не е определящ фактор при решаване на въпроса за отлагането
или не на изтърпяването на наказанието, защото законодателят е акцентирал
върху поправянето на осъдения, което обстоятелство има приоритет при
решаване на въпроса за изтърпяване на наказанието. Тази цел надделява над
останалите индивидуални и общи цели на наказанието, което обаче не
означава, че те следва да бъдат подценени“. ; „Общата превенция е значим
фактор, но не следва да се надценява, тъй като законодателят не й е придал
водеща роля. Отчитането на приноса на пострадалия има важно превантивно
значение по отношение на останалите пешеходци- участници в движението,
доколкото основна цел при наказването е да се намалят всички фактори,
допринасящи за извършване на престъпления, един от които е
съпричиняването. Ето защо, макар и общопревантивният ефект на
наказанието да следва винаги да бъде преценяван, законодателят е отдал
приоритет на възможността осъденият да се поправи без изтърпяване на
наложеното наказание.“- Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС
по т. д. № 2/2016 г., ОСНК.
С оглед на това, съдът приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК- отложи
изтърпяването на така наложеното на подсъдимия Х. Х. наказание за срок от
пет години от влизане на присъдата в сила, като съдът счита, че този
максимално предвиден в срок в разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК ще се
въздейства най-ефективно върху подсъдимия,за да се постигнат целите на
специалната превенция.
На основание чл.343г от НК, съдът наложи на подсъдимия и
кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от четири години. Това наказание също има съществена роля, за да се
въздейства поправително на подсъдимия, тъй като именно чрез него той ще се
поправи да спазва конкретно законите , свързани с правилата за движението по
пътищата. От една страна подсъдимия е професионален шофьор и с това
наказание ще се гарантира възможността за превъзпитанието му към това да
спазва правилата, а от друга страна ще се въздейства и върху останалите
членове на обществото, в предвид нарастващия ръст на пътно-транспортните
произшествия в последните години в страната ни. Размерът на това наказание
съдът определи и в предвид характеристиката на подсъдимия Х. като водач на
19
пътя, за която се съди и от справката за нарушител, издадена от сектор ПП на
ОД на МВР Б., от която е видно, че Х. няма много нарушения по ЗДвП и
ППЗДвП, но отчете и предходното му осъждане във Франция отново за деЯ.е
по транспорта.
С оглед на обстоятелството, че съдът призна подсъдимия за виновен по
така повдигнатото обвинение и съгласно разпоредбата на чл.189 от НПК в
тежест на подсъдимия следва да се присъдят и сторените по делото разноски
общо в размер на 7992,80 лв., от които 3300,41 лв. са по сметка на ОД на МВР
и 4692,39 лв. са по сметка на ОС Б., както и сумата от 10 лв. за издаване на два
изпълнителни листа.
С присъдата си, съдът на основание чл. 133, ал.1 от Правилник за
администрацията в съдилищата постанови да се унищожат като вещи без
стойност, следните веществени доказателства: зелен найлонов чувал,
съдържащ мъжка обувка и каскет; черен найлонов чувал, съдържащ мъжка
обувка и мъжки дрехи; диоптрични очила; опаковка – бял хартиен плик с
лепенка на НИК-МВР гр. София с надпис „Случай № 2022-05003, пакет №
PKG-058538“ и кафяв хартиен плик с надпис „НИКК 2022-95003“, съдържащ
3 бр. бели малки хартиени пликове с ВД.
По горните съображения, съдът постанови присъдата си, като указа на
страните срока в който тя може да бъде обжалвана пред Софийски апелативен
съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

20