Решение по дело №450/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. чл. 27а от Закона за закрила на детето (ЗЗД). Образувано е по жалба на К. Т. М. от гр. София, чрез пълномощника адв. Б. Е. от САК, срещу Заповед № ЗД/Д-0В-048/13.08.2024г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ловеч, с която е прекратено настаняването на детето А. А. М. с [ЕГН] в семейството на Д. И. Я. и е наредено временно настаняване на детето в семейството на неговите баба и дядо по бащина линия Ж. В. М. и Д. А. М. за срок до приключване на гр. дело № 12820/2020г. на Софийски районен съд с влязло в сила съдебно решение или до произнасяне на съд с влязло в сила решение относно родителските права, и определяне на местоживеенето на детето, и/или до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето (ЗЗДт.) Оспорващата счита, че обжалваната заповед е нищожна поради издаването й от некомпетентен орган, както и незаконосъобразна поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Предвид това с жалбата се прави искане съдът да обяви нищожността на Заповед № ЗД/Д-0В-048/13.08.2024г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ловеч, алтернативно да я отмени като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателя К. Т. М. се явява лично и с адв. Б. Е. от САК, като поддържат подадената жалба. Както в съдебно заседание, така и в представени писмени бележки адв. Е. излага аргументи за основателност на жалбата и претендира присъждането на разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

Ответникът по оспорването Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ловеч, се представлява от процесуалният представител юрисконсулт Р. В., който оспорва жалбата като неоснователна. Освен това заявява, че оспорената Заповед № ЗД/Д-0В-048/13.08.2024г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ловеч е оттеглен административен акт, тъй като е издадена нова Заповед № ЗД/Д-0В-069/02.12.2024г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ловеч.

Заинтересованата страна Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. София, район Красно село, редовно призован, не се явява и не се представлява. Със становище вх. № 2847/19.09.2024г. /л. 39/ е изложено, че с издаването на Заповед № ЗД/Д-С-КС-036/16.04.2024г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Красно село е защитен интереса на малолетното дете А. А. М., [ЕГН].

Заинтересованата страна Ж. В. М., редовно призована, се явява лично в съдебно заседание и оспорва жалбата. Явява се и упълномощеният от нея процесуален представител адв. Р. Р. от САК, който оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, както и да бъде потвърдена Заповед № ЗД/Д-0В-048/13.08.2024г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ловеч като правилна и законосъобразна.

Заинтересованата страна Д. А. М., редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание. Явява се упълномощеният от него процесуален представител адв. Р. Р. от САК, който оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, както и да бъде потвърдена Заповед № ЗД/Д-0В-048/13.08.2024г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ловеч като правилна и законосъобразна.

Заинтересованата страна А. Д. М., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и оспорва жалбата. Моли съда да остави жалбата без уважение, тъй като същата е издадена от компетентен орган и в съответствие със законовите разпоредби.

Заинтересовата страна Д. И. Я., редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не е взел становище по оспорването.

Окръжна прокуратура гр. Ловеч, редовно уведомена, не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

К. Т. М. и А. Д. М. са родители на А. А. М., родена на [дата]. и Ж. А. М., родена на [дата]година.

В Софийски районен съд е образувано гражданско дело № 12820/2020г. за прекратяване на гражданският брак между К. Т. М. и А. Д. М..

С Определение № 90517/18.05.2020г., постановено по гр. дело № 12820/2020г. по описа на Софийски районен съд, са определени привременни мерки, като съдът е предоставил упражняването на родителските права върху двете малолетни деца А. и Ж. М. на тяхната майка К. Т. М. и е определил местоживеенето на децата при майката.

С Определение № 20121670/29.04.2024г., постановено по гр. дело № 12820/2020г. по описа на Софийски районен съд, съдът е отменил постановените до този момент привременни мерки и е постановил нови такива, като е предоставил упражняването на родителските права по отношение на двете деца на тяхната майка К. Т. М., но е определил местоживеенето на децата А. М. и Ж. М. в семейството на техен роднина Д. Я. в гр. София.

От Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. София, район Красно село е издадена Заповед № ЗД/Д-С-КС-036/16.04.2024г., с която на основание чл. 26, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 във вр. чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДт, детето А. А. М., [ЕГН] е настанено временно до произнасянето на съда по чл. 28 от ЗЗДт или до промяна на обстоятелствата, в семейството на роднина – Д. И. Я. с настоящ адрес: гр. София, [улица], вх. Б, ет. 1, ап. 1.

Със Заповед № ЗД/Д-0В-048/13.08.2024г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ловеч, е прекратено настаняването на детето А. А. М., [ЕГН], с местонахождение: гр. Ловеч, мест. „С. тепе“, в семейството на Д. И. Я. и детето е временно настанено в семейството на неговите баба и дядо по бащина линия Ж. В. М. и Д. А. М. на адрес: гр. Ловеч, мест. „С. тепе“ за срок до приключване на гр. дело № 12820/2020г. на Софийски районен съд с влязло в сила съдебно решение или до произнасяне на съд с влязло в сила решение относно родителските права, и определяне на местоживеенето на детето, и/или до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето (ЗЗДт.) Като основание за издаване на заповедта е посочено настъпването на нови обстоятелства, а именно децата А. и Ж. М. се отглеждат в гр. Ловеч от 10.04.2024г., а от 10.07.2024г. грижи за тях полагат бабата и дядото по бащина линия Ж. В. М. и Д. А. М.. Освен това със Заповед за незабавна защита № 20/06.08.2024г. са постановени мерки за защита спрямо К. Т. М. по отношение на двете малолетни деца, а със Заповед за незабавна защита № 16/10.07.2024г. са постановени мерки за защита спрямо А. Д. М. по отношение на двете деца А. и Ж. М.. Посочено е също, че на 08.08.2024г. е постъпило заявление от Ж. В. М., в което тя изразява желание и възможности, заедно със съпруга си Д. А. М., да полагат грижи за внучките си. Предвид това Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ловеч е приел, че са налице обстоятелствата по чл. 30, ал. 2 във вр. чл. 29, т. 9 от ЗЗДт и на основание чл. 25, ал. 1 т. 2 и т. 4 и чл. 27, ал. 1 във вр. чл. 4, ал. 1, т. 2 и чл. 5, ал. 1 от ЗЗДт е издал оспорената заповед.

С друга заповед, също издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ловеч, другото малолетно дете – Ж. А. М., също е било временно настанено в същото семейство на бабата и дядото по бащина линия.

Съдът е изискал информация от Софийски районен съд относно гражданско дело 12820/2020г. по описа на СРС, като с Писмо вх. № 152/15.01.2025г. ни уведомяват, че гр. дело № 12820/2020г. на 92 състав при СРС е обявено за решаване на 15.11.2024г., но до момента на изпращане на писмото няма постановен съдебен акт.

С Писмо вх. № 53/08.01.2025г. от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ловеч уведомяват Административен съд гр. Ловеч, че има издадена Заповед № ЗД/Д-0В-069/02.12.2024г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ловеч по отношение на детето А. А. М., [ЕГН], като няма постановено решение по чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт по повод Заповед № ЗД/Д-0В-048/13.08.2024г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ловеч.

Видно от Заповед № ЗД/Д-0В-069/02.12.2024г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ловеч е прекратено настаняването на детето А. А. М., [ЕГН] в семейството на Ж. В. М. и Д. А. М. и детето е временно настанено при Д. А. М. – дядо по бащина линия с адрес на местоживеене: гр. Ловеч, местност „С. тепе“, със срок до изясняване наличен ли е и влязъл в сила акт на съда и има ли действащи мерки за защита на двете деца от тяхната майка, съгласно издадена Заповед № 20/06.08.2024г. на Районен съд гр. Ловеч и/или до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДт.

По искане на съда по настоящото дело беше изготвен и представен Социален доклад изх. № ПР8Д-ОВ/145/001 от 19.09.2024г. от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ловеч, в който е отразено, че адекватни грижи за децата А. и Ж. М. се полагат от бабата и дядото по бащина линия – Ж. В. М. и Д. А. М., като потребностите на децата от храна, облекло, лични вещи и принадлежности са задоволени и е осигурен достъп до здравеопазване и подходящо учебно и детско заведение. В доклада е посочено, че децата са заявили, че имат приятелски кръг в гр. Ловеч и са привързани към бабата и дядото по бащина линия, контактуват със своите майка и баща чрез телефон и режим на лични контакти в защитена среда в контактен център на Център за обществена подкрепа гр. Ловеч в присъствието на социален работник.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Оспорването е извършено от лице с надлежна легитимация – майката на детето А. А. М., [ЕГН], спрямо което е предприета мярка за закрила. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. чл. 27а, ал. 1 от ЗЗДт и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Не е налице и пречката по чл. 27а, ал. 7 от ЗЗД, тъй като няма произнасяне от районния съд по реда на чл. 28 от ЗЗДт.

Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

При извършената служебна проверка, съобразно установеното в посочената в предходния абзац разпоредба, съдът не установи оспореният акт да е нищожен. Процесната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗЗДт, поради което съдът приема, че Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ловеч е материално и териториално компетентен да издаде заповед за настаняване на детето извън семейството, тъй като към момента на издаване на заповедта местопребиваването на детето А. А. М. е било в гр. Ловеч. Съгласно §1, т. 15 от ДР на ЗЗДт „настоящ адрес на дете“ е адресът, на който детето пребивава.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания за постановяването й, с което са изпълнени изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК.

Съдът не установи съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна на обжалвания индивидуален административен акт.

Настаняването по административен ред е временно и трае до произнасяне с решение на съответния районен съд по реда на чл. 28 ЗЗДт. Следователно характерът на настоящото производство цели да установи единствено дали административният акт е законосъобразен.

Оспорената заповед е постановена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Прекратена е взетата спрямо детето А. А. М., [ЕГН], мярка за закрила настаняване в семейство на роднина – братовчед на майката на децата Д. И. Я. и е взета друга мярка – временно настаняване в семейството на бабата и дядото по бащина линия, съобразно правомощието по чл. 30, ал. 2 от ЗЗДт, според която разпоредба прекратяване на настаняването може да се извърши временно от Дирекция „Социално подпомагане“ до произнасянето на съда и в този случай Дирекция „Социално подпомагане“ може да вземе решение относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето или да приеме друга временна мярка за закрила, ако по този начин се осигурява най-добрият интерес на детето. При промяна на мярката за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 2 и чл. 5, ал. 1 от ЗЗДт се спазва редът за настаняване по чл. 27, ал. 1 от ЗЗДт. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК преценката за съответствието на оспореният административен акт с материалния закон следва да бъде извършена към момента на издаването му. По силата на чл. 1, ал. 2 от ЗЗДт държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословното и психическото състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност. В изпълнение именно на тези свои задължения, при осъществяване на своите функции и правомощия органите за закрила на детето следва да се ръководят от висшите интереси на детето във всички свои действия, отнасящи се до децата и техните семейства. Освен това, органите за закрила на детето са длъжни да осигуряват на детето закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като предприемат своевременно всички необходими законодателни и административни мерки. Именно в изпълнение на тези функции компетентните институции следва да съобразяват всички обстоятелства, свързани с житейския опит, мотивацията на лицето да полага грижа, жилищните и материалните условия, необходими за отглеждане на едно дете и не на последно място, съществуването на причини, които биха навредили на психическото, физическото или социалното развитие на детето. В конкретният случай са налице посочените в заповедта основания за прекратяване на мярката настаняване на детето в семейството на роднина и временно настаняване в семейството на бабата и дядото по бащина линия. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗДт закрилата на детето по този закон се осъществява чрез настаняване в семейство на роднини или близки, а съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗЗДт специална закрила се осигурява на дете в риск. Съгласно чл. 29, т. 9 от ЗЗДт настаняването извън семейството се прекратява при промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес, а съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗЗДт прекратяване на настаняването може да се извърши временно от Дирекция "Социално подпомагане" до произнасянето на съда. В този случай Дирекция "Социално подпомагане" може да вземе решение относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето или да приеме друга временна мярка за закрила, ако по този начин се осигурява най-добрият интерес на детето. В конкретният случай несъмнено е било налице промяна на обстоятелствата, тъй като на първо място от 10.04.2024г. местопребиваването на малолетната А. А. М. е била в гр. Ловеч, на второ място налице са издадени заповеди за незабавна защита срещу майката на детето - К. М. и бащата на детето - А. М., с които са постановени мерки за защита спрямо малолетната А. и нейната сестра Ж., като е забранено на майката и бащата на децата да ги приближават. На следващо място местопребиваването на детето към момента на издаване на заповедта е било в дома на бабата и дядото по бащина линия – Ж. В. М. и Д. А. М. в гр. Ловеч, като същите са изразили желание с нарочно заявление от 08.08.2024г. до Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ловеч, да полагат грижи за внучките си – двете малолетни деца А. М. и Ж. М.. Всички тези обстоятелства оправдават и обосновават законово промяна на постановената мярка за закрила със Заповед № ЗД/Д-С-КС-036/16.04.2024г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. София, район Красно село и постановяването на ново временно настаняване, което е в интерес на детето. Този интерес на малолетната А. А. М., [ЕГН], се потвърждава и от отразеното в изготвен преди издаването на оспорената заповед Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете от 13.08.2024 година. Видно от този доклад при извършените домашни посещения и проведени разговори с децата А. и Ж., същите са споделяли, че не желаят да живеят при Д. Я. в гр. София, като се чувстват добре в дома на своите баба и дядо Ж. и Д. в гр. Ловеч.

В §1, т. 5 от ДР на ЗЗДт с оглед преценка на най-добрия интерес неизчерпателно са изброени водещите критерии като: желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.

Съобразявайки фактологията по делото, съдът счита, че към момента на издаване на оспорената Заповед № ЗД/Д-0В-048/13.08.2024г. с прекратяването на настаняването на малолетната А. А. М. в семейството на Д. И. Я. и нареденото временно настаняване на детето в семейството на бабата и дядото на детето по бащина линия – Ж. В. М. и Д. А. М. на адрес: гр. Ловеч, местност „С. тепе“, е защитен интереса на детето. След като по отношение и на двамата родители има издадени заповеди за незабавна защита по реда на Закона за защита от домашното насилие, които не позволяват настаняването на детето в семейството на някой от родителите, в интерес на малолетното дете А. е било настаняването в семейството на нейните баба и дядо в гр. Ловеч, където вече малолетната А. и нейната сестра Ж. са се намирали.

Съдът счита, че е ирелевантно за предмета на настоящото дело дали детето е взето насилствено от баща си и отведено на 10.04.2024г. от гр. София в гр. Ловеч, каквото сочи адв. Е. в писмените си бележки.

С оглед изложеното и при преценка на доказателствата по делото, съдът счита, че най-добрият интерес на детето А. А. М., [ЕГН], е бил защитен с издаването на оспорената Заповед № ЗД/Д-0В-048/13.08.2024г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ловеч. Тази заповед е издадена при спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването й е съобразена с целта на закона. Предвид това подадената жалба от К. Т. М. се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото следва да бъде отхвърлена и претенцията на адв. Б. Е. за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

С оглед изложеното и на основание чл. 27а, ал. 5 и ал. 6 от ЗЗДт съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на К. Т. М. от гр. София, чрез пълномощника адв. Б. Е. от САК, срещу Заповед № ЗД/Д-0В-048/13.08.2024г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ловеч.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията на адв. Б. Е. за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.