Решение по дело №1591/2019 на Софийски градски съд

 

Р Е Ш Е Н И Е №

гр. София, 31.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година,  в състав:

СЪДИЯ:  ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА

 

при участието на секретар Диляна Цветкова и прокурор Ралица Мравкова, разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1591 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 124  и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл. 155, т. 3 ТЗ.

Образувано е по предявен от П.на Р.Б. иск с правна квалификация чл. 155, т. 3 ТЗ за прекратяване на „Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***, поради липсата на вписан управител в продължение на повече от 3 месеца.

  В исковата молба прокурор при СГП твърди, че на 04.04.2018 г. е настъпила смъртта на Ц.Е.Ш.– управител на търговско дружество „Б.“ ЕООД и едноличен собственик на капитала му. Така в продължение на период от време, надхвърлящ повече от 3 месеца, дружеството останало без вписан управител, което изпълвало хипотезата на чл. 155, т. 3 ТЗ и налагало прекратяване на дружеството, като изрично в исковата молба се твърди, че наследниците не заявили приемане на наследството и продължаване дейността на дружеството.

Ответното дружество „Б.“ ЕООД, чрез назначения му особен представител – адвокат И.Д.Т., в срока за отговор на исковата молба не оспорва процесуалната допустимост на предявения иск, като не взема становище по основателността му. Прави искане за представяне на учредителния акт на ответното дружество и неконкретизирани документи от неуточнена прокурорска преписка, които искания са по дефиниция неоснователи – учредителният акт на ответното дружество е обявен в търговския регистър и се счита известен на всички трети лица, включително и на адвокат И.Д.Т., съответно предоставянето на неконкретизирани документи е обективно невъзможно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

По делото е безспорно и се установява по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, че ответното дружество „Б.“ ЕООД, е капиталово търговско дружество с вписан капитал от 5000 лева, притежаван от едноличния му собственик Ц.Е.Ш.и се представлява и управлява от същия.

Видно от представена справка от Национална база данни „Население“ Ц.Е.Ш.е починал на 04.04.2018 г., който факт е отделен за безспорен в производството.

Справка в търговския регистър по партидата на дружеството установява, че към предявяване на исковата молба, така и към приключване на устните състезания по делото не е извършено вписване на нов управител на дружеството.

Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.

Относно иска с правна квалификация чл. 155, т. 3 ТЗ.

Искът на П.на Р.Б., е основателен.

Съгласно чл. 155, т. 3 ТЗ с решение на окръжния съд по седалището му търговско дружество може да бъде прекратено по иск на прокурора, когато в продължение на три месеца няма вписан управител.

 Всяко търговско дружество е правен субект, който обаче формира и изразява волята си чрез своите органи, съответно се представлява от управителя, който осъществява и оперативното му ръководство. С настъпилата смърт на Ц.Е.Ш.– управител на дружеството, същият е престанал да бъде правен субект, като е прекратена право и дееспособността му, съответно е осъществен фактът, предвиден в хипотезата на посочената правна норма – дружеството няма вписан управител, като това фактическо състояние е продължило много повече от три месеца – от 04.04.2018 г. до приключване на устните състезания в производството. При това положение дружеството не може да волеизявява, съответно не може да бъде участник в търговския оборот и съществуването му е безпредметно, затова следва да бъде прекратено и да бъде извършена процедура по ликвидация. Законът се интересува от създаденото обективно състояние на липсващ управител, което е продължило повече от три месеца, за да бъде приложена най-тежката санкция – прекратяване на търговеца.

При този изход на спора, тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, съответно на назначения особен представител на ответника адв. И.Д.Т., е изплатено възнаграждение в размер на 300 лева от бюджета на съда, съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК, разноските за производството следва да се възложат в тежест на ответното дружество.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА, по предявения от П.на Р.Б. иск, с правна квалификация чл. 155, т. 3 ТЗ, „Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***.

ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 380 (триста и осемдесет) лева, от която 80 лева – държавна такса и 300 лева - заплатено от бюджета на съда възнаграждение на назначен особен представител на дружеството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                    

Заверен препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на АВ-ТРРЮЛНЦ за обявяването му и откриване на производство по ликвидация.

                                                                        

 

СЪДИЯ: