О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 20.10.2020 г.
Административен съд – гр. Велико Търново, VІІІ-ми състав, в закрито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК : Диана Костова
като разгледа докладваното от съдия Костова адм. д. №559/2020г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.204 и сл. От
Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 1, ал. 1 от Закон за
отговорността на държавата и Общините за вреди ( ЗОДОВ)
Същото е образувано по подадена искова молба от А.И. *** чрез адв. С. против ОД на МВР В.Търново ул Бачо Киро7.
Фактите, които се твърдят от страна на ищеца са, че с влязло в сила решение на ВТРС по НАХД 794/20г. е отменил НП № 1739-000054/30.4.2020т. на Началник сектор ПП при ОД на МВР В. Търново.
От посочения акт на администрацията за ищеца са възникнали имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВТРС.
В резултат на издаденото НП за ищеца са възникнали и неимуществени вреди, представляващи притеснения да не остане без работа и доходи, тъй като условието да притежава СУМПС е от значение за трудовото му правоотношение, както и изживял и съответен стрес. Посочените неимуществени вреди оценява за 500 лева.
От съда се присъждане на обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 300 /триста / лева, за заплатеното адвокатско възнаграждение за защита в производството по НАХД №794/20г. на Районен съд В. Търново, както и 500 лева неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и страх от оставане без работа. Претендират се и разноските по настоящото дело.
С Разпореждане от 24.9.2020г. по настоящото дело препис от исковата молба е връчен на ответника ОД на МВР В.Търново, и на ВТОП. От ответника е постъпило писмено становище, вх. № 3964/20.10.2020г., с което намира подадения иск за причинени имуществени вреди, в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение за недопустим, а този досежно неимуществените такива неоснователен или завишен по размер , тъй като ищецът е млад човек, НП не е станало причина за налагане на други наказания, а от приложената справка за извършените от него нарушения, се установява, че след това същият не само не е бил притеснен за работата си и за това да не бъде лишен от право да управлява МПС е извършил още няколко нарушения по ЗДвП, за което са му издадени общо 4 НП и 10 фиша за кратък период. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по настоящото дело, като на основание чл-. 10,ал. 4 от ЗОДОВ претендира юрисконсултско възнаграждение.
От ВТРС е изискано за прилагане НАХД № 794/20г. в неговата цялост, за прилагане по настоящото дело, до приключването му с окончателен съдебен акт.
При извършената служебна проверка относно процесуалната допустимост на предявения иск, съдът констатира следното: По силата на чл.144 от АПК в това производство се прилагат нормите на ГПК, а именно, на чл.130 от ГПК, която задължава съда при проверка на исковата молба ако констатира , че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба. Съгласно задължителните указания на ТР № 2 от 2009 г. на ВАС, съдилищата не могат да присъждат разноски в административно-наказателните производства, поради липса на правна уредба към онзи момент. Освен това, съгласно указаното в т. 1 от ТП № 2 от 2015 г. на Общото събрание на ВКС и ВАС, исканията за обезщетяване на направени разноски по този вид дела, подлежат на разглеждане по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и съобразно чл. 205 от АПК. А съгласно указаното в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2 от 2016 г. на ВАС на Република България, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. " Този резултат се основава на обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който този закон препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условие на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, с оглед приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон.
Следва да се има предвид за тази част от исковата молба, касаеща имуществени вреди, че считано от 03.12.2019 г. е налице промяна в нормативната база, като в чл. 63, ал. 3 от ЗАНН – нов, е посочено, че в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. ДВ бр-94.11.2019г. Последната е процесуална с материално- правен характер и подлежи на изпълнение незабавно, считано от влизането й в сила. С регламентираната правна възможност за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на НП и с уреждане на съответния институт в административно- наказателното производтво, отпада съществуващата до този момент друга процесуална възможност , тази разноски да се претендират като вреди в производството по чл. 203 и сл. От АПК. Във вр. с чл.1, ал 1 от ЗОДОВ. Посочената разпоредба на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН е приложима и за неприключилите към датата на влизане в сила на измененията. Видно от приложеното НАХД на ВТРС ищецът е имал правната възможност да претендира присъждане на всички, сторени от него разноски в административно-наказателно производство. Като не е поискал направените от него в производството пред ВТРС- суми за адвокатско възнаграждение при обжалване на отмененото НП като съдебни разноски, ищецът няма материалноправната възможност и процесуалното право да претендира същите по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като към момента на приключване на административнонаказателното съдебно производство вече съществува друг законов ред за присъждането им.
За пълнота на изложението, настоящата касационна инстанция следва на отбележи, че съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. В случая такъв ред е предвиден в чл. 63, ал. 3 ЗАНН, тъй като се претендира обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от отменено наказателно постановление в съдебното производство по отмяната му, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение - сторените от страната разноски в спорното производство. Отговорността за разноски в случая може да се осъществи само в рамките на административно-наказателното производство по отмяна на НП, но не и с отделен иск по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВАС : Определение № 12277 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10225/2020 Определение № 11448 от 3.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8943/2020 г., Определение № 11585 от 14.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6300/2020 г.,
Следователно в тази част исковата молба е недопустима и като такава следва да бъде върната на ищеца.
Исковата молба с предмет неимуществени вреди, представляващи изживян страх и стрес от възможността да загуби работата си, за която се изисква СУМПС като допустима, следва да бъде разгледана в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Съгласно правилото на чл. 146 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК за този иск следва да се изготви проекто- доклад.
І. ВЪЗРАЖЕНИЯ ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ПОДАДЕНИЯ ИСК ПО ЧЛ.1 АЛ 1 ОТ ЗОДОВ
Настоящата инстанция намира, че същият е
допустим от формална страна, доколкото е спазвано на
изискването на чл. 204, ал.1 от АПК, тъй като от съдържанието на исковата молба става ясно, че
се претендира разглеждане и уважаване на осъдителен иск,
предявен от гражданин или организация
срещу субект по чл. 205 от АПК, съдържащ
претенция за обезщетение за вреди от незаконосъобразен по своята същност
административен акт.
На
следващо място е изпълнена и другата положителна процесуална предпоставка, а
именно предварителна отмяна на акт на
администрацията, което има отношение както към
допустимостта на иска, така и към
материалното право за обезщетение. Видно от приложените НАХД е отменен
електронния фиш.
Искът
е предявен пред родово компетентния съд -Административен такъв , съгласно ТП от
19.5.2015г. по описа на ВКС по т.д. 2/2014г. и местно компетентен такъв
съгласно измененията на чл.133 от АПК- доколкото е налице изборна местна
подсъдност , в конкретната хипотеза по постоянния адрес на ищеца-гр.В. Търново.
ІІ.ОБСТОЯТЕЛСТВА ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯ:
С влязло в сила Решение по НАХД 794 на Великотърновски районен съд е отменено НП №20-1739-000054 от 30.4.2020г., с което на ищеца за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
От този акт на ответника като пряка и непосредствена последица ищецът е претърпял неимуществени вреди, представляващи стрес и страх от загубване на работа и доходи в размер на 500 лева.
От ответника се прави възражение за неоснователност на предявения иск, доколкото тъй като не са доказани твърдените неимуществени вреди. Счита, алтернативно, че ако искът е основателен, но същият е в завишен размер, доколкото водачът е извършил нарушения по ЗДвП и след издаване на НП, периодът на страдание е бил кратък, водачът е млад, демонстрира неглижирани към законовите разпоредби с оглед факта , че има 4 НП и 10 ЕФ.
ІІІ.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: Държавата и общините отговарят обективно за всички вреди, пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни и общински
административни органи и това не е обвързано от наличието или липсата на вина у
длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Отговорността е гаранционно-
обезпечителна, в какъвто смисъл е т.6 от ТР №3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС и е
специфично проявление на принципа за отговорност на работодателя по чл.49 от
ЗДД .Поради което правната квалификация е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, аналогичен текст с хипотезата на . 45
от ЗЗД при непозволено увреждане. Това има
значение при тълкуване на ЗОДОВ по отношение обхвата на задължението за поправяне на причинените
вреди, предвид пар.1 от ЗР на ЗОДОВ :”§
1. За неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските
и трудовите закони.”.
ІV. КОИ
ПРАВА И ОБСТОЯТЕЛСТВА се признават- НЯМА
такива.
V. КОИ
ОБСТОЯТЕЛСТВА НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ – не следва да се доказва ВИНА ,тъй
като се касае за обективна, безвиновна отговорност на ЮЛ за действия на негови
служители при и по повод възложената им административна дейност..
VІ.КАК СЕ
РАЗПРЕДЕЛЯ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ :1/.Елемент
на фактическия състав на отговорността е незаконосъобразност на административен акт, действието или
бездействието на административния орган. Според ТР № 3/ 22.04.2004 г. по
Т.Гр.Д. №3/ 2004 г., , ОСГК, което съгласно
т.3 и т.4, е елемент на
фактическия състав, като в конкретния случай отменено НП, което се доказва от
приложеното НАХД .
. 2/Вреди, които да са настъпили от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия: , като съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
3/Ищецът следва да докаже следващия елемент от фактическия състав на
отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,а именно
наличието на причинна връзка
между вредите и административния акт, фактическото действието или бездействие.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. Пряка означава непосредствено, директно въздействие върху
правната сфера на увредения. Не трябва да има опосредена връзка между вредата и
отменения административен акт или бездействията и действията на
администрацията. В решение №1258/2008г.
на ВКС по гр.д.730/2006г.на ІV гр.д. е
дадено определение какво следва да се разбира под „преки „ и непосредствени
„вреди”. Причинната връзка между вредите и административната дейност не се
предполага и трябва да се докаже от ищеца. Освен това следва да се спази
изричното указание на законодателя, в
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, че вредите от фактическите действия и бездействия трябва
да са настъпили при или по повод
изпълнение на административна дейност. От значение е връзката между
незаконните фактически действия или бездействия на органа или длъжностното
лице, и вредата. Наличието на тази
причинна връзка е важна, защото при липсата на доказателства за наличието на
такава, отговорността не може да бъде ангажирана. Отговорност се носи само за
незаконосъобразното осъществяване на възложени функции на органите и
длъжностните лица, а не изобщо за всички незаконни и увреждащи действия и
бездействия на физически лица, заемащи държавна служба .като следва да се
посочат съответните легални определения: При изпълнение” на административна дейност означава, че
увреждането е станало при извършване на служебни задължения, при упражняване на
възложени служебни функции. „По повод” изпълнението на административната дейност е
израз, който указва на други действия, с които се причиняват по време или след
изпълнението на възложената административна дейност, не съставляват изпълнение
на възложената работа, но са пряко свързани с нея. Това са действия по
подготовка, по улесняването извършването на възложената работа, за запазване
резултата от нея и други.
В тежест на ответника е да докаже,
че са налице основания за изключване на отговорността, или нейното намаляване.
Съгласно чл. 5, ал.1 от
ЗОДОВ Ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия,
обезщетение не се дължи. Съгласно чл. 5, ал.2 от ЗОДОВ Когато пострадалият виновно е допринесъл за
увреждането, обезщетението се намалява. Като по този въпрос, свързан с границите на отговорността съдът следи служебно за съпричиняването или за
наличието на основание за изключване на отговорността и без възражение от
ответната страна.
На страните следва да се предостави възможност да сочат доказателства в подкрепа на твърденията.
Водим от горното и на основание чл. 154, ал. 1 и чл. 157, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, съдът
О П Р Е Д Е Л И: :
ВРЪЩА исковата молба на А.И. *** чрез адв. С. против ОД на МВР В.Търново ул Бачо Киро7.с която се претендират имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи имуществени вреди, заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД 794/20г. на Районен съд В. Търново.
ПРЕКРАТЯВА производството в тази
част.
Определението в тази част, подлежи на обжалване пред ВАС в 7 дневен срок от получаване на съобщението за това.
КОНСТИТУИРА като ИЩЕЦ А.И. *** чрез адв. С.
КОНСТИТУИРА като ОТВЕТНИК ОД на МВР В. Търново, ул.Бачо Киро 7
Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ N 7 от 25.11.2010 г. на ВАС задължително е участието на прокурор от Окръжна прокуратура Велико Търново.
ОБЯВЯВА на страните проекто- доклад по чл. 146 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 3.12. 2020г. 9,30 часа, за която дата да се призоват страните и ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА Велико Търново.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните и на ОТВЕТНИКА и ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ВЕЛИКО ТЪРНОВО,
СЪДИЯ
- ДОКЛАДЧИК