РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. гр. Хасково , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен С. Георгиев
при участието на секретаря Кристина П. Стоева
като разгледа докладваното от Пламен С. Георгиев Административно
наказателно дело № 20215640200510 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Е. М. Р. от град Хасково, чрез адв. А. П. от
АК - Хасково срещу Наказателно постановление № 21-1253-000053 от
26.03.2021 г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР - Хасково, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 1000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР на
същия са отнети общо 10 контролни точки, а на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
предл. 1 и 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено в
нарушение на на процесуалните правила, без да се излагат конкретни доводи
1
за издаване на наказателното постановление много след изтичане на
законоустановения и императивен срок, визиран в ЗАНН от датата на
съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, редовно призован не
се явява. Чрез процесуалния си представител – адв. А. П. заявява, че
поддържа подадената жалба и в хода по същество аргументира довода си за
допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство, изразяващи се в несъответствие в посочените дати на деянието
и в словесното описание и правната квалификация на деянието по пункт
първи от санкционния акт. Моли наказателното постановление да бъде
отменено, а в полза на жалбоподателя – присъдени направените по делото
разноски.
Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор
„ПП” при ОД на МВР - Хасково, редовно призовани, не се явява и не изпраща
представител по делото. В съпроводителното писмо изразява становище по
жалбата и моли описаните в нея обстоятелства да не бъдат взети предвид, а
атакуваното с нея наказателно постановление - потвърдено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима, по който въпрос е
налице и произнасяне на контролиращите съдебни инстанции.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността , и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 11.02.2021 г., малко преди полунощ в град Хасково, жалбоподателят
Е. М. Р., управлявал товарен автомобил марка „**”, модел „**“, с рег. № **,
собственост на „Ер Макс Груп“, град Хасково по ул. „” в същия град в посока
изток. По същото време в района на Ветеринарна лечебница, свидетелите И.
Р. М. и Р. Б. Т., двамата на длъжност „младши инспектор“ в Група „ООР“ при
2
РУ на МВР – Хасково, в изпълнение на служебните си задължения, спрели за
извършване на проверка движещия се товарен автомобил. При извършване на
проверката, било установено, че водачът на превозното средство в лицето на
жалбоподателя не може да представи свидетелство за управление на МПС и
контролен талон, както и че същият лъха алкохол, а след запитване от
органите на МВР дали е употребил алкохол, заявил, че бил консумирал ракия.
Тогава, след поискано съдействие, на място, вече на 12.02.2021 г., бил
изпратен екип на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Хасково,
включващ в състава си свид. К. З. К., на длъжност „мл. автоконтрольор“ в
Сектор „ПП” при ОД на МВР – Хасково, който след пристигане на място в
около 00:24 часа, приканил жалбоподателя да бъде тестван с техническо
средство – „Алкотест „Дрегер“ 7510 с фабр. № ARВА - 0088, преминало
последваща проверка, видно от представената и приета като писмено
доказателство Справка, рег. № 3286р – 48063 от 23.10.2020 г. с валидност 6
месеца. При извършване на проверката с техническото средство било
установено, че при издишане на въздух от водача, скалата на техническото
устройство отчела концентрация на алкохол в кръвта 1.13 на хиляда. След
положителната проба на жалбоподателя бил издаден и съответно връчен
Талон за медицинско изследване № 082719, в който липсва отбелязване
впоследствие, дали е била взета кръвна проба, както и дали лицето се е явило
в съответния центът на лечебното заведение за даване на кръвна проба в
рамките на предоставеното му време за това.
С оглед тези констатации от страна на контролните органи, срещу
водача Е. М. Р. от град Хасково бил съставен на дата 12.02.2021 г., в негово
присъствие, от свид. К. З. К. Акт за установяване на административно
нарушение, серия GA, № 360713 за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от
ЗДвП и за деяние по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, който жалбоподателят
подписал, а в съответната предвидена графа, вписал, че няма възражения.
Такива не са постъпили допълнително и в рамките на законоустановения срок
от връчване на акта, станало на същата дата, според отбелязването в
приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка, като наложил процесните санкции за всяко от
3
описаните нарушения съответно на основание чл. 174, ал.1, т. 2 от ЗДвП и чл.
183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 от ЗДвП.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите И. Р. М. и Р. Б. Т.
относно обстоятелствата, свързани начина на извършване на проверката и
констатациите, до които са достигнали при установяване на
административното нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като
еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Същите се
основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените
факти. Показанията на посочените по – горе свидетели се приемат за истинни
и в частта относно качеството на жалбоподателя на „водач“ на моторното
превозно средство, спряно за проверка, като за този факт, последният
всъщност не възразява, имащо отношение към последващия въпрос за
авторството на всяко от деянията, описани в съставения акт за установяване
на административно нарушение и издаденото впоследствие въз основа на
него наказателно постановление. За тази група факти, опосредено
впечатления има и свид. К. З. К., комуто именно жалбоподателят е бил
посочен като водач на спряното за проверка МПС. За останалите
обстоятелства, свързани с проверката и установяване на фактите от значение
по делото, същият има преки и непосредствени впечатления, като съдът дава
дава на изложеното от свид. К. З. К. относно предприетите от него действия
по извършване на проверка на лицето, посочено му като водач на МПС, след
пристигането му на място, както и за обстоятелствата относно процедурата по
съставяне на процесния АУАН, като последователни и безпротиворечиви.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по
пътищата, изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017
г., в сила от 26.09.2017 г., на водача на пътно превозно средство е забранено
да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни
4
аналози По силата на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право
да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,
който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: т. 1. над 0,5 на
хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв. и т.
2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и
глоба 1000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за
движението по пътищата, водачът на моторно превозно средство е длъжен да
носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него, а според чл. 183, ал. 1, т.
1 се наказва с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи -
свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация
на управляваното моторно превозно средство. Следователно, всяко от
деянията, за които са наложени на жалбоподателя административни
наказания е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които да налагат отмяна на последното. Съставения акт за установяване на
административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от
ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със
съставянето и връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена
възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи
възражения по него. АУАН е бил съставен от компетентно лице, съобразно
данните за заеманата длъжност от страна на актосъставителя и Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. Всъщност,
възраженията на пълномощника на жалбоподателя са концентрирани за
нарушение при привличането към административнонаказателна отговорност,
а също и при реализирането й и се състоят в твърдения за неправомерно
въвеждане на „две групи дати“ в диспозитива на санкционния акт. В тази
връзка е уместно да бъде отбелязано, че действително, както пълномощникът
на жалбоподателя е посочил, твърденията на актосъставителя, възприети и от
наказващия орган при издаване на наказателното постановление, съдържат
5
твърдения за две различни дати, като започвайки в уводната част с това, че
актът за издава за това, че „на 12.02.2021 г. в 00:24 часа на ул. *** в град
Хасково, като водач на товарен автомобил с рег. № ***… се създава
впечатление за първоначално объркване в твърденията относно датата на
деянието като съставомерен признак. В случая обаче, актосъставителят не
продължава с конкретна мисъл този израз, а посочва: „…при обстоятелства“,
едва след което въвежда на коя дата и място се осъществява процесното
управление на МПС от водача в лицето на жалбоподателя след употреба на
алкохол в кръвта и при липса на изпълнение на задължението му да носи
документите, изброени в разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от ЗДвП, с които е
длъжен да разполага при извършване на проверка с ясно уточнение, че
всъщност самата употреба на алкохол в кръвта и конкретната концентрация
са установени с проверка с техническо средство, извършена след полунощ,
тоест на следващата дата. При това положение, макар и лаконично, а по
отношение на датата на извършване, и непрецизно, описанието на всяко от
нарушението е пълно и конкретно, като доводите в обратна насока се отнасят
всъщност до опита на актосъставителя да разграничи датата на извършване на
нарушението и датата на неговото установяване, които е възможно да
съвпадат, но не всякога, като във всички случаи за различията им е
необходимо да се държи сметка. Именно това, макар и не дотам умело, е
направил актосъставителят и в случая не би могло да се приеме, че е налице
допуснато процесуално нарушение, още по – малко такова от категорията на
съществените, съобразно въведените критерии за това, а именно накърняване
правото на защита на привлеченото към отговорност лице да узнае за какви
факти се цели ангажиране на отговорността му. Следователно, възраженията
на жалбоподателя в тази насока, които касаят и двете описани
административни нарушения, следва да се приемат за несъстоятелни. Такива
са и доводите за липса на конкретика от гледна точка предмета на управление
от водача – товарен автомобил, който без съмнение е моторно превозно
средство по смисъла на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, а моторните превозни средства
попадат в по – широката категория пътни превозни средства, по отношение на
които се отнася забраната по чл. 5, ал. 3 от ЗДвП, която без съмнение е
относимата от гледна точка правната квалификация на нарушението по пункт
1. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и
6
редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл.
57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, доколкото важи
изнесеното по – горе относно съдържанието на съставения АУАН, възприето
изцяло от наказващия орган. По отношение спазването на изискването на чл.
18 от ЗАНН за описаното деяние по чл. 100, ал. 1 от ЗДвП, предвид вида на
непредставените документи, определящо за броя на нарушенията и
наказуемостта на всяко от тях, съдът ще вземе отношение по същество.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен
начин. Доказано е че на посочените в АУАН и наказателното постановление
дата и място жалбоподателят Е. М. Р. от град Хасково управлявал товарен
автомобил марка „**”, модел „**“ с рег. № *** след употреба на алкохол с
отчетена чрез техническо средство концентрация на алкохол в кръвта 1.13 на
хиляда.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна
признаците на състава на административно нарушение по чл. 174, ал.1, т. 2,
вр. чл. 5, ал. 3, т.1 от Закона за движението по пътищата, както правилно
деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Вмененото
нарушение е формално, на просто извършване и за неговото довършване на се
изисква настъпването на допълнителни вредни последици – напр.
причиняване на ПТП. Настъпването или липсата на такива последици
подлежи на преценка при индивидуализацията на наказанието и не е
определящо само по себе си за съставомерността на деянието.
За да бъде осъществен съставът на административно, предвиден в
цитираната разпоредба, за което жалбоподателят е привлечен и съответно е
реализирана отговорността, е необходимо деецът да управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,8 до 1,2 на
хиляда, установено по надлежния ред.
Като елемент от състава на нарушение в закона е посочена точно
определена величина в границата над минимума, за съдържанието на алкохол
в кръвта на дееца – 0,8 промила, очертаващи административнонаказателната
му отговорност по т. 2 на чл. 174, ал. 1 ЗДвП, за разлика от отговорността по
7
административен ред по т. 1, където минимумът е по – занижен – 0,5 на
хиляда до горния праг на стойността - 1.2 на хиляда, надвишаването на която
обосновава ангажирането на наказателна отговорност. Следователно, точното
й определяне е от съществено значение за характера на отговорността на
дееца. Тази величина следва да се установи по несъмнен начин само с
предвидените от закона средства. Без каквото и да е съмнение е, че
надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в
релевантното количество от над 0.8 до 1,2 на хиляда, достатъчно за
съставомерност по текста на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, е медицинско и
химическо изследване и/или с техническо средство, определящо
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания
въздух, респ. този Наредбата № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и в
случая специалните правила са изцяло съобразени. По делото е доказано по
несъмнен начин, че подсъдимият е употребил алкохол. Факт, който
последният всъщност не отрича, а така също се потвърждава недвусмислено и
от интерпретацията на отчетените стойностни параметри на наличния
алкохол в кръвта – 1.13 на хиляда, установено чрез субсидиарния подход за
определяне количеството алкохол в кръвта - с техническо средство,
приложим в хипотезите като настоящата, в които лицето на практика отказва
да даде кръвна проба за изследване, след като липсват доказателства да е
предприело необходимото да съдейства за вземането на кръв и извършването
на лабораторно изследване за определяне концентрацията на алкохол.
С оглед изложеното, установен без съмнение в хода на съдебното
производство, е фактът на употреба от страна на подсъдимия на алкохол и то
в количество, довело до наличие на съдържание на етилов алкохол в
концентрация над допустимата от закона, визирана в разпоредбата на чл. 174,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а именно 1.13 на хиляда, независимо от липсата на
съставен Протокол по чл. 8, ал. 5 от Наредбата № 1 от 19 юли 2017 г. за реда
за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, след като са събрани достатъчно годни доказателства в тази насока,
включително и за последваща проверка за годността на използваното от
контролните органи техническо средство.
За да бъде осъществено деянието, според изискванията на фактическия
8
състав в цитираната норма е необходимо деецът, освен да е употребил
алкохол, в резултат на което концентрацията в кръвта му да бъде над 0.8 до
1.2 на хиляда, да е управлявал моторно превозно средство. Последното налага
анализ, кога всъщност е налице управление на моторно превозно средство,
изпълващо със съдържание основания елемент на изпълнителното деяние на
състава на административно нарушение по чл. 174, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 3 от
ЗДвП.
Според дадените разяснения в Постановление № 1 от 18.01.1983 г. на
Пленума на ВС, съставляващо част от съдебната практика по въпроса, имащо
задължителен за съдилищата характер, понятието "управление", употребено в
чл. 342, ал. 1 от НК, включва всички действия или бездействия с механизмите
и приборите на превозното средство, както и задължителните указания на
оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са свързани с
опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали
превозното средство или бойната или специалната машина се намира в покой
или в движение. Това тълкуване на понятието „управление” настоящият
съдебен състав счита, че би могло и следва да бъде приложено и по
отношение на изпълнителното деяние, визирано в текста на чл. 174, ал. 1 от
ЗДвП. Това приложение обаче следва да е съответно, предвид спецификите от
обективна страна на отделните транспортни престъпления и административни
нарушения.
По делото се установи, както от показанията на разпитаните свидетели,
че той именно е управлявал процесния товарен автомобил марка „Опел“, при
извършване на проверката, наличието на деяние и неговото авторство.
Същото е извършено виновно от дееца при наличието на пряк умисъл, тъй
като той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че
не следва да управлява МПС след употреба на алкохол, но въпреки това е
управлявал автомобила, с което е целял настъпването на общественоопасните
последици от своето деяние.
За извършеното нарушение в разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП е
предвидено кумулативно налагане на наказанията лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба от 1000 лв.
Правилно наказващият орган е приложил посочената санкционна разпоредба
9
като относима, с оглед установената стойност на концентрацията на алкохол в
кръвта и на жалбоподателя са наложени наказания именно в предвидените в
нормата размери глоба от 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца. Размерите на наказанията са фиксирани от законодателя
и не подлежат на преценка при индивидуализацията. Съдът счита, че с тях ще
бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и
превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото.
По отношение на деянието, описано в т. 2 на процесното НП, следва да
се отбележи, че от материалноправна страна обстоятелствата, изложени в
акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, също се установяват безпротиворечиво. Доказано
е, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място
жалбоподателят Е. М. Р. от град Хасково, след като е управлявал и
следователно е имал качеството водач на процесния товарен автомобил марка
„**”, модел „**“ с рег. № **, не е изпълнил задължението си в това си
качество да носи част от документите изброени в чл. 100 от ЗДвП и
конкретно издаденото на негово име СУМПС и контролен талон към него, за
да ги представи пред контролните органи от състава на МВР в последващ
момент, когато е бил установен и спрямо него е била инициирана проверка.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна
признаците на състава на административно нарушение по чл. 183, ал.1, т. 1,
вр. чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата, както правилно
деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Същото е
извършено виновно от дееца, а при определяне на наказанието по вид и
размер, следва да се отбележи, е то е с фиксиран размер и наказващият орган,
а и съдът не разполагат с правомощия за преценка в този аспект. В случая
материалният закон е правилно приложен по отношение на съставомерната
деятелност по т. 2 от НП и в тази част в съответствие с материалния и
процесуалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Подадената жалба се явява неоснователна и в този й пункт, а атакуваното с
нея НП в частта относно нарушението по т. 2 – правилно и законосъобразно,
поради което и в тази част ще следва да бъде потвърдено от съда, като липсва
недостатък и по чл. 18 от ЗДвП, като в тази връзка е и Решение № 605 от
10
1.10.2020 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 632/2020 г. относно
наказуемостта на деянието по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, така също Решение №
274 от 3.07.2020 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 1370/2019 г. и др.
По отношение на разноските, относима е разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., според която, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, а в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, както предвижда ал. 5.
Предвид изхода на спора, не би могло в полза на жалбоподателя да бъдат
възложени направените по делото разноски за възнаграждение на
упълномощен адвокат. От друга страна, искане от наказващия орган за
присъждане на такива не е отправено, за да се налага произнасяне с
диспозитив по този въпрос.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 21-1253-
000053 от 26.03.2021 г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.!
11