РЕШЕНИЕ
№ 248
гр. Кърджали, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20245140200576 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № ***** от 10.06.2024 г., издадено от
Началник сектор в РУ-К. към ОД МВР-К., с което на основание чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП
на Г. Г. Т. от **********************, с ЕГН **********, са наложени административни
наказания „глоба” в размер на 3 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
12 месеца, за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят Г. Г. Т. счита наказателното постановление за неправилно и
незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и в
противоречие с материалноправните норми. Твърди, че не е извършил процесното
административно нарушение. В случая нямало умишлено извеждане на автомобила от
праволинейното му движение и въвеждането му в крива, с различна посока. Вменено му
било нарушение по ЗДвП, което не е извършил. Наказателното постановление било
издадено в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗДвП, като преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган не проверил акта с оглед неговата законосъобразност, не преценил
възраженията и събраните доказателства. Актът и наказателното постановление били
издадени от некомпетентен орган. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде
изцяло отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен
адвокат, който поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление. Твърди,
че показанията на разпитаните свидетели И. К. и И. К. не доказвали безспорно
1
административното нарушение, тъй като те имали противоречие за това кой и къде се е
намирал към момента на нарушението. По отношение на извеждането на автомобила от
праволинейната му траектория също имало различия. Пристигналите полицейски
служители, които били на смяна не установили да има следи по асфалтовото покритие от
протектора на автомобилните гуми. Логично било ако има превъртане следи да останат от
протектора на автомобилната гума, а такива свидетелите не заварили. Автомобилът бил с
по-различна модификация от обичайните, предвид по-голямата мощност на двигателя и
затова издавал шум с по-високи децибели, което вероятно заблудило свидетелите, че има
превъртане на автомобилните гуми.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва
жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни
съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-К.. При условията
на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като
завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 21.05.2024 г., около 13.00 часа, свидетелите И. К. и И. К. се намирали в дома им на
адрес гр.К., ул.„******“ № **. Те били на двора, когато чули силен шум от двигател на
автомобил, идващ откъм ул.„*****“ гр.К. В този момент свидетелите И. К. и И. К.
възприели лек автомобил „*****“ с рег.№ *****, чийто водач форсирал двигателя и
приближавал с доста бърза скорост. Същият се движел по ул.„*******“ и минал покрай
свидетелите, подавайки рязко газ на автомобила. Водачът форсирал двигателя, при която
маневра се приплъзвали задвижващите задни колела на моторното превозно средство.
Автомобилът се измествал наляво и надясно по пътното платно спрямо посоката му на
движение, а това създавало опасност за останалите участници. Водачът се отправил в посока
към с.П., но след няколко минути се върнал обратно с автомобила и бил спрян от
свидетелите И. К. и И. К.. Двамата работели като полицейски служители, но този ден бил
почивен за тях, поради което подали сигнал за нарушението на дежурния служител в РУ-К..
В автомобила „*****“ пътувал и свидетелят У. М., но той си тръгнал, а на място останал
само водачът с превозното средство. На мястото на нарушението бил изпратен автопатрул в
състав свидетелите Е. С. и К. К.. Те установили самоличността на нарушителя, а именно Г. Г.
Т., който бил водач на автомобила „*****“ с рег.№ *****. Жалбоподателят и свидетелите И.
К. и И. К. били поканени в РУ-К., където им били снети писмени обяснения. На същата дата
на Г. Г. Т. бил съставен АУАН за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Той
подписал и получил акта без възражения. Въз основа на така съставения АУАН, на
10.06.2024 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание
2
чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба” в
размер на 3 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за
извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Е.
С., И. К., И. К. и К. К., които съдът кредитира изцяло; показанията на свидетеля У. М.,
кредитирани отчасти; Акт за установяване на административно нарушение от 21.05.2024 г.,
който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила на основание чл.189, ал.2 от
ЗДвП; Докладна записка от 22.05.2024 г.; Обяснение на Г. Т. от 21.05.2024 г.; Обяснение на И.
К. от 21.05.2024 г.; Обяснение на И. К. от 21.05.2024 г.; Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка от 21.05.2024 г.; Справка за нарушител/водач на
жалбоподателя; справка за собственост на МПС; Заповед № ***** от 07.03.2024 г. на
директора на ОД МВР-К., установяваща компетентността на актосъставителя; Заповед №
***** от 02.12.2021 г. на МВР, установяваща компетентността на издалия наказателното
постановление орган.
При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите Е. С., И. К., И. К. и К. К., защото са логични, последователни и взаимно
допълващи се и установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. Свидетелите
И. К. и И. К. са очевидци на деянието и категорично сочат, че на 21.05.2024 г. в гр.К.
жалбоподателят е управлявал описаното по-горе моторно превозно средство именно по
начина, твърдян в акта и наказателното постановление. Те подробно описват времето,
мястото и маршрута на движение на автомобила „*****“ с рег.№ *****, както и
поведението на жалбоподателя като водач на превозното средство по време на нарушението.
Свидетелите Е. С. и К. К. са посетили местопроизшествието след извършване на
нарушението и дават сведения за извършената от тях проверка, снемането на обяснения от
присъстващите лица и процедурата по съставяне и връчване на акта. Свидетелят С.
установява още, че когато отишли на място водачът им обяснил, че е тествал колата, защото
искал да я продаде и имало евентуален купувач. Липсват каквито и да било основания съдът
да поставя под съмнение показанията на разпитаните свидетели Е. С., И. К., И. К. и К. К.,
които кореспондират помежду си и с всички писмени доказателства по делото. Описаната в
акта и наказателното постановление фактология не се опровергава и от показанията на
разпитания по искане на жалбоподателя свидетел У. М.. На процесната дата и място той е
бил пътник в автомобила управляван от жалбоподателя. Сочи, че тогава пробвали колата,
защото жалбоподателят трябвало да му покаже дали същата издава странни звуци.
Свидетелят М. твърди още, че нямал спомен да е имало дрифт и рязко подаване на газ. В
тази част показанията му не следва да се възприемат с доверие, тъй като са в противоречие с
всички приети по делото доказателства.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна
3
и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана
по същество.
Разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП забранява на водача на моторно превозно
средство да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Безспорно се установи по
делото, че с поведението си на процесната дата и място жалбоподателят Г. Г. Т. е нарушил
посочената норма. Той е бил водач на МПС - лек автомобил „*****“ с рег.№ *****, като при
управлението му е използвал пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с предназначението му за превоз на хора и товари. Това е така, тъй като при
управление на автомобила, жалбоподателят е подавал рязко газ, форсирал двигателя,
предизвиквал превъртане на задвижващите задни колела на превозното средство, което се
измествало наляво и надясно спрямо посоката си на движение. За това поведение на водача
Г. Т., с което той създавал опасност за останалите участници в движението, не е имало
обективна причина, не може да бъде оправдано включително и с техническите
характеристики на автомобила. Описаното шофиране от страна на жалбоподателя в никакъв
случай не може да бъде прието като използване на пътищата за обществено ползване в
съответствие с тяхната цел за превоз на хора и товари. Деянието на жалбоподателя е
извършено умишлено, при пряк умисъл, като същият е съзнавал, че като водач на
управляваното от него МПС ползва пътя отворен за обществено ползване за други цели,
имал е представа относно общественоопасните последици и е искал те да настъпят,
извършвайки гореописаните маневри. Субективното отношение на нарушителя, умисълът,
се обективира в извършеното от него. Затова правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност. При дадената правилна квалификация на
извършеното административно нарушение законосъобразно е приложена санкционната
разпоредба на чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП, според която се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба от 3 000 лв. водач, който
ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Наложените две кумулативно
предвидени наказания са в единствено възможния по закон размер и срок и съдът няма
правомощия да ги намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка настоящата инстанция не констатира да са
допуснати твърдените от страна на жалбоподателя нарушения на процесуалните правила
или на материалния закон, които да опорочават административнонаказателното
производство. АУАН и наказателното постановление са съставени правилно и
законосъобразно, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Деянието е правилно
квалифицирано и достатъчно индивидуализирано с всички относими към състава признаци,
вкл. време, място и обстоятелства, при които е извършено, като жалбоподателят е наясно
какво нарушение му е вменено да е извършил. Даденото словесното описание на
констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на
посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Няма никакво
4
съмнение, че жалбоподателят е наказан за това, че на процесната дата и място, като водач на
МПС марка „*****“ с рег.№ ***** е използвал пътя, отворен за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с предназначението му за превоз на хора и товари -
квалифицирано като нарушение по 104б, т.2 от ЗДвП. От обективна и субективна страна
нарушението се явява напълно доказано от свидетелите-очевидци И. К. и И. К., както и от
съставения акт, чиято доказателствена сила не бе оборена по никакъв начин. Относно
съществените обстоятелства от предмета на доказване, показанията на двамата не си
противоречат, напротив, съответстват помежду си. Фактът, че отишлите на място
впоследствие полицейски служители не са установили следи от автомобилни гуми по
асфалта, по никакъв начин не разколебава извода за извършеното нарушение, доколкото не
винаги такива следи остават по пътя. Несъстоятелно е и следващото възражение на
защитата, че автомобилът имал по-голяма мощност и издавал шум с по-високи децибели,
което вероятно заблудило свидетелите. И. К. и И. К. не дават показания само за това, което
са чули, но и за това, което непосредствено са възприели, а то е именно управление на МПС
от водача в разрез с изискванията на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Неоснователни са и доводите на
жалбоподателя за неспазване на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Това е така, защото преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган е преценил всички събрани доказателства, а
спорни обстоятелства, които да налагат разследване не е имало. Актът и наказателното
постановление са съставени от длъжностни лица с необходимата компетентност, предвид
представените по делото Заповед № ***** от 07.03.2024 г. на директора на ОД МВР-К. и
Заповед № ***** от 02.12.2021 г. на МВР. Предвид изложените съображения, атакуваното
постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д,
ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени съдебни
заседания, в които не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е
изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в
размер на 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в
структурата на Областна дирекция на МВР-К., именно в полза на същата в качеството й на
юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото.
При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат направените разноски за
адвокатско възнаграждение. Такива впрочем не се поискани нито с жалбата, нито до
приключване на съдебното заседание по делото.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***** от 10.06.2024 г., издадено от
Началник сектор в РУ-К. към ОД МВР-К., с което на основание чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП
на Г. Г. Т. от **********************, с ЕГН **********, са наложени административни
наказания „глоба” в размер на 3 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
12 месеца, за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Г. Г. Т. от **********************, с ЕГН **********, да заплати на
Областна дирекция на МВР-К., сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали,
по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6