№ 1701
гр. Пловдив, 28.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20225330201636 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М.М.А., ЕГН ********** с адрес: ***, против
Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 4227736, издаден от ОДМВР - Пловдив, с
който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от Закона за движението по
пътищата /ЗДП/ му е наложено административно наказание глоба в размер на
400 лв. за нарушение на чл.21 ал. 1 от ЗДП.
Жалбоподателят А., по съображения, изложени в жалбата, моли съда да
отмени процесния ЕФ. Претендира разноските по делото за адвокатско
възнаграждение, като ангажира писмените доказателства за това. Редовно
призован, не се явява лично в съдебно заседание, а се представлява от
процесуалния си представител адв. И.Р., който поддържа жалбата и навежда
допълнителни аргументи за отмяна на процесния ЕФ.
Въззиваемата страна, ОДМВР - Пловдив, редовно и своевременно
призована, не изпраща представител. Депозирано е становище, в което се
излагат бланкетни съображения за неоснователност на жалбата, като се иска
същата да бъде оставена без уважение, а ЕФ - потвърден като правилен и
законосъобразен. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се
възражение, при евентуално уважаване на жалбата, за намаляване на
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до размера на
минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски
съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
1
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
ЕФ Серия К № 4227736 на ОДМВР - Пловдив е издаден против
жалбоподателя А., като било прието, че на 02.10.2020г. в 14:15ч. в гр.
Раковски, ул. „Шишманско шосе“ до № 13, същият при управление на л. а.
„Ауди А 4“, рег. № ****, извършил нарушение за скорост, установено и
заснето с АТСС TFR1-M № 648, като при въведено ограничение на скоростта
от 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч в полза на
водача, била установена скорост от 81 км/ч или превишаване на разрешената
скорост с 31 км/ч.
Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик
жалбоподателят М.М.А..
Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21 ал.1 от ЗДП,
като на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДП на жалбоподателя А.
е наложена глоба в размер на 400 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства - справка за
промяна на регистрация на МПС, Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835, Протокол № 2-33- 20/10.04.2020г. от проверката на
мобилна система за видеоконтрол TFR-1M, снимков материал, писмо на
Община Раковски, обл. Пловдив с вх. № 26966/05.04.2022г. по описа на ПРС,
писмо на РУП – Раковски, ОДМВР - Пловдив с вх. № 30230/14.04.2022г. по
описа на ПРС, писмо на РУП – Раковски, ОДМВР - Пловдив с вх. №
41781/25.05.2022г. по описа на ПРС, ведно със справка АИС АНД, справка за
нарушител/водач, които съдът кредитира дотолкова, доколкото служат за
установяване на обективната истина.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложения по дело ЕФ
и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на
чл.189 ал.4 от ЗДП за съдържание и материалната компетентност на
административнонаказващия орган, издал го в съответствие с утвърдения
образец.
Съобразно разпоредбата на чл.189 ал.11 от ЗДП влезлият в сила
електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Това
приравняване обаче е само относно последиците, с които се ползват влезлите
в сила НП и ЕФ и не обосновава необходимост от механично пренасяне на
правилата относно процедурата за съставяне и изискването за задължителни
реквизити по чл.57 от ЗАНН, както и пренасяне, респ. прилагане на сроковете
по чл.34 ал.1 от ЗАНН. В този смисъл не се ползват като реквизити издателят
2
на ЕФ, датата на издаването му, пред кой и в какъв срок следва да се обжалва
акта. Би имало значение единствено абсолютната и относителна давност от
извършване на нарушението, която към момента очевидно не е изтекла.
Предвид това наведеното възражение от жалбоподателя за липсваща
информация относно обжалването на ЕФ, пред кой орган и в какъв срок да
бъде сторено това, е неоснователно, тъй като тези данни не представляват
реквизити по смисъла на чл.189 ал.4 от ЗДП.
Безспорно по делото са налични писмени доказателства за годно АТСС
TFR1-M № 648, с мобилен характер, което отговаря на всички технически
изисквания. Действително приложеното по административната преписка
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835/24.02.2010г. е валидно до 24.02.2020г, но съгласно чл.30 ал.5 от
Закона за измерванията, когато срокът на валидност на удостоверението е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Последното се потвърждава от
представения по делото Протокол № 2-33-20/10.04.2020г. от проверката на
мобилна система за видеоконтрол ТFR-1М, съгласно който процесната
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е
преминала последваща проверка след ремонт в лабораторни условия за
точността на измерване. Периодичността на проверката на видео-радарните
системи е една година, т.е. към датата на нарушението използваното АТСС е
проверено и съгласно заключението на горепосочения протокол за
лабораторна проверка съответства на одобрения тип.
По отношение на направеното от жалбоподателя възражение, че ул.
„Шишманско посе“ № 13 в гр. Раковски не съществувала, следва да се
отбележи, че действително от справката от Община Раковски, служебна
изискана от съда, се установява, че улица с официално название „Шишманско
шосе“ няма, но е известна сред гражданите на гр. Раковски именно под това
си название. Тук следва да се отбележи, че сред реквизитите по чл.189 ал.4 от
ЗДП, каквото е и мястото, липсва въведено изискване по какъв начин да се
обозначи това място и по-специално липсва изискване същото да се
индивидуализира чрез официален административен адрес. В този смисъл
напълно достатъчно е мястото на извършване на нарушението да бъде
обозначено по ясен и недвусмислен начин, така че жалбоподателят да може
да организира защитата си. Според съда посоченото изискване в процесния
случай е спазено на две самостоятелни основания: макар да не е
официализиран в общинските книги, адрес „Шишманско шосе“ не само
обективно съществува, но и е известен на гражданите и се използва в
търговския и административен оборот /предвид вписване на търговци в
публичния и достъпен Търговски регистър именно под този адрес/ като за
адреса важи и презумпцията за известност по смисъла на чл.7 и чл.9 от
ЗТРРЮЛНЦ. В тази връзка, след извършена служебна справка в google maps,
се установява и че мястото на твърдяното нарушение попада в
урбанизираната територия на града. Ето защо, предвид горното, както и
обстоятелството, че жалбоподателят е все пак е български гражданин, с
постоянен адрес в гр. Раковски, соченото възражение, което съдът оцени като
3
неоснователно, цели единствено отмяна на ЕФ на формално основание. В
този смисъл важало е общото ограничение.
Съдът обаче констатира действително допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила по заснемането и използването на
процесното АТСС, които съществено засягат правото на защита на
жалбоподателя до степен в която правят административното обвинение
неясно и недоказано, което основание за отмяна на ЕФ.
Както по-горе се посочи, процесното АТСС е мобилно и като такова
разпоредбата на чл.9 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., предвижда за
осъществяване на контрол с мобилни АТСС служителят да позиционира
служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на
участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока. Служителят
включва автоматизираното техническо средство или система и извършва
необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания
контрол и поставя начало на работния процес /чл.9 ал.2 от наредбата/. По
време на измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може да
осъществява наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява
регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за спазване
правилата за движение /чл.9 ал.3 от наредбата/. След изтичане на времето за
контрол служителят изключва автоматизираното техническо средство или
система, като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в
локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на
административни документи във връзка с установените нарушения, което се
отразява в протокола по чл.10 /чл.9 ал.4 от наредбата/. За всяко използване на
мобилно АТСС за контрол се попълва протокол, съгласно приложението към
наредбата, в сила от 16.01.2018г., по смисъла на чл.10 ал.1 от наредбата.
Изложеното до тук налага да се приеме, че за законосъобразното
издаване на процесния ЕФ, освен техническата изправност на използваната
автоматизирана система за контрол /в каквато насока по делото са
ангажирани доказателства/ е необходимо и правилното съставяне на протокол
по чл.10 от наредбата. Посоченият протокол представлява официален
свидетелстващ документ, който съдържа строго определени реквизити.
Тяхното точно и пълно попълване е гаранция за законосъобразност и
прозрачност на процедурата по измерване скоростта на придвижване на
водачите на МПС. В него следват да бъдат посочени точното място за
контрол и посоката, в която е осъществяван, въведеният за контролирания
участък скоростен режим, режима на измерване, идентификация на
служебния автомобил, в който е монтирано АТСС, началото и края на работа
с АТСС. В случая такъв протокол, касаещ момента на установяване
твърдяното нарушение, а именно – 02.10.2020г. във времеви интервал, в който
попада 14:15ч. в гр. Раковски на ул. Шишманско шосе“ до № 13 – по
преписката липсва. По този начин абсолютно недоказани остават начинът на
извършения контрол, времето, мястото, независимо дали е в населена/извън
населена територия. Липсата на протокол възпрепятства и възможността да се
извърши съпоставка между неговите данни и тези, отразени в ЕФ и
снимковия материал. Тук следва да се отбележи, че протокол чл.10 от
4
наредбата не беше представен от въззиваемата страна и въпреки служебното
му изискване от съда. Напротив, в отговор до съда е депозирано писмо на
РУП – Раковски, ОДМВР - Пловдив с вх. № 30230/14.04.2022г. по описа на
ПРС, приобщено към доказателствения материал, в което изрично се сочи, че
протокол за използването на АТСС за датата 02.10.2020г. не е съставян и няма
данни в деловодната система на РУП - Раковски да е регистриран.
Недоказаността на вмененото нарушение се задълбочава с приложения
по делото снимков материал на заснетото в нарушение МПС, който би
следвало да подкрепи данните в ЕФ. От същата тази снимка, обективирала
клип № 23074, радар № 648, макар с идентичен л. а. с рег. № ****, ясно се
вижда,че датата, часът и превишението на разрешената скорост са абсолютно
различни от твърдените в ЕФ. В снимката са отразени – 14.08.2020г. в
17:16ч., вместо 02.10.2020г. в 14:15ч., при движение с 87 км/ч, вместо с 84
км/ч преди приспадане на толеранса.
Така доказателствената сила на снимката като вещество
доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДП, обективирала
нарушението, чрез заснемане от техническо средства или система, записало
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, е абсолютно оборена.
Изложеното мотивира отмяна на обжалвания ЕФ като
незаконосъобразен поради недоказаността на вмененото нарушение и
допуснатите нарушения на процесуалните правила по заснемането на
нарушението и използването на АТСС, чието спазване е гаранция за
законосъобразност и прозрачност не само на процедурата по измерване
скоростта на придвижване на водачите на МПС, но и за непорочността на ЕФ,
чиято гаранция в случая е била нарушена.
Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН страните в
административнонаказателното производство имат право на разноски. Такава
претенция е своевременно направена от страна на процесуалния представител
на жалбоподателя, ангажирани са и доказателства за реално разходени
средства за адвокатско възнаграждение общо в размер на 200 лв., видно от
приложения договор за правна защита и съдействие и анекс към него. Ето
защо, с оглед изхода на делото и изложените по-горе съображения, съдът
намира за основателна до пълния размер от 200 лв. претенцията на
жалбоподателя за разноски, като следва да се осъди ОДМВР - Пловдив за
тази сума. Предвид отмяната на обжалвания ЕФ за неоснователно се приема
искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски за
юрисконсултска защита, както и за намаляване размера на адвокатския
хонорар, доколкото е поискан минималният такъв на основание чл.7 ал.2 т.1
от Наредбата № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4227736, издаден от ОДМВР -
Пловдив, с който на М.М.А., ЕГН **********, на основание чл.189 ал.4 вр.
чл.182 ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/, е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.21
ал.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОДМВР - Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на М.М.А., ЕГН
********** сумата в размер на 200 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6