Р Е Ш
Е Н И Е
№………………./………….05.2017
година
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
при
участието на секретаря ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА,
сложи
за разглеждане въззивно гражданско
дело №
476 по
описа за 2017 год.,
докладвано
съдията Константин
Иванов и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда
на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба,
подадена от В.Н.Н. ***
Решение № 151/13.01.2017 год., постановено по гр. дело
№ 659/2016 год. по описа на РС – Варна, с което е отхвърлен предявения от въззивника В.Н. срещу К.М.Д. *** за делба на недвижим имот,
представляващ дворно място, находящо се в с. Кичево,
общ. Аксаково, Варненска област, съставлявщо УПИ
Х-320 в кв. 51 по плана на селото, при описани в решението граници, ведно с
построената в него жилищна сграда.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в недопускане от съда на поискани от въззивника доказателства, в резултат на което бил лишен от
възможността да докаже и твърденията си в подкрепа на исканията му – за
разваляне на договора за продажба по нот. акт № 15/2006 год. и за лишаване от наследство на
ответницата К.М.Д..
Отравено е искане за отмяна на решението и за връщане
на делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Варна.
В съдебно заседание въззивникът поддържа
жалбата си.
В писмен отговор, поддържан в
съдебно заседание лично и чрез процесуален представител, въззиваемата
оспорва жалбата, счита решението за правилно и настоява да бъде потвърдено.
Съдът
съобрази следното:
Производството е за делба във фазата по
допускането.
Образувано е по предявен
от В.Н.Н. *** срещу К.М.Д. *** иск
за делба на недвижим имот, представляващ дворно място, нахосящо се в с. Кичево, Община Аксаково, съставляващо УПИ
Х-320 в кв.51 по плана на с.Кичево, ПРИ граници: път; УПИ ІІ-320; УПИ ХІ-320; УПИ
І–321 и УПИ VІІІ–321, ведно с построената в имота жилищна сграда.
В исковата и уточняващите
я молби ищецът навежда следните твърдения: С ответницата К.М.Д. са наследници
по закон на А.В.С., починала на 19.04.2006 год. Приживе наследодателката
им е била собственик на недвижим имот – вдорно място,
находящо се в с. Кичево, община Аксаково, Варненска
област, съставляващо УПИ Х – 320, кв. 51 по плана на с. Кичево, ведно с посторена в парцела жилищна сграда. Твърди се още, че с
договор за покупко-продажба, скл. с нот. акт № 184/2006 год. на ВнН с
рег. № 124 А.С. е продала на ответницата процесния
имот. Ищецът навежда, че договорът за продажба е нищожен, не е подписан от
продавачката, поради което и не е произвел присъщия му вещен ефект – да
прехвърли собствеността в патримониума на купувача. Твърди
също, че при сключването му продавачката е била в много тежко здравословно
състояние, договорът е сключен 19 дни преди тя да
почине, което е самостоятелно основание да не бъде зачетен вещния му ефект. След
смъртта на А.С. на 19.04.2006 год. е открито и наследството й и призовани да я
наследят при равна права са двете й деца – ищецът В.Н. и ответницата К.Д.. С
оглед нищожността на договора за продажба страните се легитимират като
съсобственици на описания имот при равни квоти, въз основа на наследствено правоприемство от А.С.
В съответствие с
наведените твърдения е и отправеното искане – имотът да бъде допуснат до делба
между страните при равни квоти от по
1 / 2 ид. част за всеки един.
В писмен отговор, депозиран
в срока по чл.
131 ГПК, ответницата К.М.Д. оспорва иска за делба. Не оспорва, че с ищеца са наследници по закон на А.С.,
б. ж. на с. Кичево, починала на 19.04.2006 год. Твърди, че е собственик на
заявения за делба имот – УПИ Х-320, кв. 51 в с. Кичево, община Аксаково, ведно
с построената в него къща – на основание договор за покупко-продажба, скл. с нот. акт №184/2006 год. на ВнН.
В евентуалност твърди, че е придобилба собствеността
върху имота по давност, с начало на владението – от сключването на договора за
продажба на 30.03.2006 год. до предявяване на иска за делба. Настоява за
отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ищецът
поддържа иска за делба на гореописания имот.
В съдебно заседание
ответницата поддържа отговора си на исковата молба. Счита, че съсобственост
между страните по отношение на процесния имот не е
налице. Настоява за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното:
Страните са наследници по закон на А.В.С., б.
ж. на с. Кичево, общ. Аксаково, починала на 19.04.2006 год.
Не е спорно по делото, че
приживе наследодателката е притежавала недвижим имот,
дворно място с площ от 380 кв. м., находящо се в с.
Кичево, общ. Аксаково, съставляващо УПИ Х-380, кв. 51 по плана на с. Кичево.
С разрешение за строеж №
110/14.07.2005 год. на наследодателката на страните е
разрешено да построи в УПИ Х-320, кв. 51 по плана на с. Кичево, общ. Аксаково,
жилищна сграда с ниско застрояване.
С договор за
покупко-продажба, скл. с нот.
акт № 184, том І, рег. № 4232, дело № 184/2006 год. на ВнН
с рег. № 124, вх. рег. № 6608/30.03.20106 год., акт № 15, том ХХІ, дело №
4781/2006 год. по описа на СлВп-Варна, наследодателката А.В. Д. /С./ е продала на ответницата К.Д.
недвижим имот, представляващ дворно място в с. Кичево, общ. Аксаково, Варненска
област, съставлвяващо УПИ Х-320, кв. 51 по плана на
селото, при граници: път; УПИ ІІІ-320; ІІ-320; VІІІ-321 и –321 за сумата от 700
лева.
От заключението на съдебно-почерковата експертиза от 20.10.2016 год.,
неоспорено от страните, кредитирано от съда като обективно и безпристрастно и
от изявленията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че подписът
след текста „Продавач“ в изследвания оригинал на нот.
акт № 184, том І, рег. № 4232, дело № 184/2006 год. на ВнН
с рег. № 124, вх. рег. № 6608/30.03.20106 год., акт № 15, том ХХІ, дело №
4781/2006 год. по описа на СлВп-Варна е изпълнен от А.В.
Д. /С. по лична карта/ с ЕГН **********. От това следва извода, че договорът е
сключен именно от продавачката, т. е., същият е валиден, а не е нищожен поради
липса на съгласие.
От показанията на
свидетелите Б.Х.П. и Ю.С.К. /без родство и дела със страните/, кредитирани от
съда като обективни и безпристрастни, се установява, че наследодателката
А.С. е починала в дома си с. Кичево – къща, която си е построила в неин
собствен парцел.
С оглед така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от
страна с правен интерес от обжалване на решението в атакуваната част, като
неизгодно за нея и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна, като съображенията за това са следните:
Установено е по делото, че приживе наследодателката на страните А.В.С. е притежавала имот,
представляващ УПИ Х-320, кв. 51 по плана на с. Кичево, община Аксаково, ведно с
посторена в този имот къща.
С договор за продажба, скл. с нот. акт №184/2006 год. на ВнН
с № 124 А.С. е продала на ответницата УПИ Х-380, кв. 51 по плана на с. Кичево,
общ. Аксаково. Установено е, че към момента на продажбата в УПИ Х-320 кв. 51 по
плана на с. Кичево е имало и изградена къща, посторена
въз основа на разрешението за строеж от месец юли 2005 год.
С прехвърлянето на собствеността
върху УПИ Х-320, кв. 51 по плана на с. Кичево, общ. Аксаково, в полза на
ответницата, следва да се приеме, че е прехвърлена и собствеността и върху
къщата, построена в горния УПИ, тъй като този обект не е бил изрично изключен
от разпореждането. Това е така защото запазването на собствеността върху
сграда/сгради отделно от мястото трябва да бъде изрично уговорено в нотариалния
акт, обективиращ транслативната
сделка, за да се смята за оборена презумпцията по чл. 92 ЗС. Т. е., без
наличието на изрично изявление правото на строеж (в хипотезите, когато
постройката е самостоятелен обект на правото на собственост, какъвто е и
настоящият случай) не би могло да се отдели от общо притежаваното право на
собственост върху терена, тъй като същото може да съществува самостоятелно и
отделно от правото на собственост върху терена, само ако е надлежно учредено. В
този смисъл са Решение № 529/09.07.2010 год. на ВКС по гр. дело № 1129/2009
год., Първо г. о., ГК; Решение № 183/18.06.2012 год. на ВКС по гр. дело №
88/2012 год., Второ г. о., ГК; Решение № 292/08.07.2010 год. на ВКС по гр. дело
№ 931/2009 год., Първо г. о.; ГК; Решение № 368/07.07.2010
год. на ВКС по гр. дело № 4749/2008 год., Четвърто г. о., ГК, в които е прието,
че щом продавачът не е изключил изрично от прехвърлителната
сделка вещи (подобрения) които се намират в мястото, то купувачът придобива
всичко, което се намира в мястото: сградата/респ. сградите; насажденията;
оградата и др., като запазването на собствеността върху сградата, отделно от
мястото трябва да бъде изрично уговорено в нот. акт,
материализиращ прехвърлителната сделка, за да се
смята за оборена, установената в чл. 92 ЗС презумпция. Цитираните решения са
постановени по реда на чл. 290 ГПК и са част от задължителната за настоящия съд
съдебна практика, като Решението №
183/18.06.2012 год. на ВКС по гр. дело № 88/2012 год., Второ г. о. е
постановено именно с оглед уеднаквяване на констатираната от Върховния
касационен съд противоречива съдебна практика по въпроса: „Следва ли да се
приеме, че постройките, извършени в един имот, са предмет на извършено
разпореждане, ако при прехвърлянето на земята те не са били изрично изключени
от разпореждането”.
По изложените съображения съдът приема, че ищцата се легитимира като собственик на заявения за делба имот – УПИ Х-320 в кв. 51 по плана на с. Кичево, общ. Аксаково,
Варненска област, ведно с построената в него жилищна сграда, въз основа на
валиден договор за продажба.
Съдът не
обсъжда наведените от ищеца възражения относно недействителността на договора
за продажба по нот. акт № 184/2006 год. на ВнН, основани на твърдения, че при сключването му наследодателката на старните е била
в много тежко здравословно състояние, доколкото горните твърдения /при липса на
твърдения наследодателката да е била недееспособна,
т. е., поставена под пълно запрещенение/ сочат на унищжожаемост на договора за продажба при хипотезата на чл.
31, ал. 1 ЗЗД. Недействителността на договора по чл. 31, ал. 1 ЗЗД може да бъде
заявена само по исков ред преди делбеното
производство. Претенцията по чл. 31, ал. 1 ЗЗД е конститутивна,
а в делбеното производство единствената конститутивна претенция, която е допустимо да бъде
разгледана е претенцията по чл. 30 ЗН.
От
изложеното следва извода, че съсобственост между страните по отношение на
заявения за делба имот липсва, поради което искът за делбата му е
неоснователен.
Обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от делото,
отправеното искане и представените доказателства в полза на въззиваемата
следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция в размер на 300 лева,
съставляващи заплатено адвокатстко възнаграждение за
един адвокат.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 151/13.01.2017 год., постановено по гр. дело №
659/2016 год. по описа на РС – Варна, с което е отхвърлен предявения от В.Н.Н. ***
срещу
К.М.Д. *** иск за делба на недвижим имот, представляващ дворно място, нахосящо се в с. Кичево, Община Аксаково, съставляващо УПИ
Х-320 в кв. 51 по плана на с. Кичево, при граници: път; УПИ ІІ-320; УПИ ХІ-320;
УПИ І–321 и УПИ VІІІ–321, ведно с построената в УПИ Х-320, кв. 51 жилищна
сграда;
ОСЪЖДА В.Н.Н. ЕГН ********** *** да заплати на К.М.Д. ЕГН ********** от с. Кичево, общ. Аксаково сумата от 300
лева /триста лева/ – разноски за настоящата инстанция, съставляващи заплатено адвкатско възнаграждение за един давокат.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове:1.
2.