Р Е Ш Е Н И Е
№ 234 17.01.2020 г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
тринадесети януари две
хиляди и двадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 7863 по описа
на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от И.Г.Г. против
Главна дирекция „Гранична полиция“ и е за осъждане на ответника да заплати
сумата от 738 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден
труд в размер на 123 часа за периода 01.07.2016 г. – 20.09.2019 г., получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, и сумата
от 90 лева, представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя
суми, както и законната лихва върху сумата от 738 лева от подаване на исковата
молба.
В
законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, като намира исковете за неоснователни. Надлежно въвежда възражение за погасяване по давност на
главния иск за периода 01.07.2016 г. – 20.09.2016 г. Не оспорва, че за процесния
период ищецът е полагал 12-часови смени, при сумирано отчитане на работното
време. Чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното
време е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове е
заплащан като извънреден труд. Трудът е заплатен по действащите тогава правила.
С Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. е регламентирано отчитането на извънреден труд за
периода от 19.08.2014 г.
до 02.08.2016 г. Според
чл.31, ал.2 от Наредбата, при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22.00 часа и 06.00 часа се умножава по 0.143. За
останалия период важат Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. Не намира приложение Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, тъй като тя важи само за
работници по трудово правоотношение. Моли се за отхвърляне на исковете.
В
проведеното на 13.01.2020 г. съдебно заседание съдът прие на основание чл.214
от ГПК изменение на размера на иска за главница чрез неговото увеличаване от
738 лева за 123 часа извънреден труд на 1456,45 лева за 214,21 часа извънреден труд, и на иска за мораторна лихва от 90 лева на 205,76 лева.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
исковете и моли съда да ги уважи, като присъди на
страната сторените от нея разноски.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ответника
оспорва исковете и моли
съда да ги отхвърли, като присъди на страната сторените по делото
разноски.
Бургаският районен
съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
От
твърденията в исковата молба и отговора на исковата молба следва, че страните
не спорят относно: ищецът е държавен служител, като за процесния
период е изпълнявал длъжността „***“ в БГПК – Созопол при РД „Гранична полиция“ – Бургас;
ищецът е полагал нощен труд в процесния период;
ищецът е полагал нощен труд в процесния период.
Спорни са следните факти: колко часа
нощен труд е полагал ищецът в периода 01.07.2016 г. – 20.09.2019 г.,
респективно изплатен ли той изцяло или не и погасено ли е по давност част от вземането за
възнаграждение за този труд или не.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза се
установява следното:
Съгласно
данните от приетите по делото платежни бележки, за процесния
период ищецът е положил общо 1498 часа нощен труд, който му е заплатен по 0,25
лева на час или 374,50 лева. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143
нощният труд става 1712,21 часа. Разликата между преизчисления и отчетения
нощен труд възлиза на 214,21 часа, за които не е изплатено възнаграждение.
Общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 214,21 часа
възлиза на 1456,45 лева. Лихвата за забава върху сумата от 1456,45 лева,
изчислена за всеки месец поотделно от последно число на месеца, следващ всяко
тримесечие, до датата, предхождаща датата на завеждане на исковата молба,
възлиза общо на 205,76 лева.
Съгласно
Заповед на министъра на вътрешните
работи № 8121з-791/28.10.2014 г. за
всеки отработен нощен час или
за част от
него между 22,00 и 06,00 часа на държавните служители
се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд
в размер на 0,25 лв. Тази заповед е
отменена със заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министър на вътрешните
работи, която обаче също постановява, че за
всеки отработен нощен час или
за част от
него между 22,00 и 06,00 часа на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер
на 0,25 лв.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за доказана въз
основа на събраните по делото
писмени доказателства и на заключението на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза.
При така
установените факти съдът намира от
правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ответникът надлежно заявява
възражение за погасяване по давност на иска за периода от 01.07.2016 г. до 20.09.2016
г.
По възражението на ответника за погасяване по давност на
част от претенцията на ищеца за периода 01.07.2016 г. – 20.09.2016 г.:
Според
чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица. За
целия период 01.07.2016 г. до 20.09.2019 г.,
за който се претендира заплащането
на нощен труд, чрез преизчисляването
му в дневен и отчитането му като извънреден,
са приложими разпоредбите на чл. 187 ЗМВР.
В ал. 3, изр.1 на
същия е посочено, че работното време
на държавните служители се изчислява
в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за период
от три месеца.
Редакцията на разпоредбата в тази й част е приложима от
14.10.2016 г., а преди това за работещите на смени работното време се изчислява
сумирано за едномесечен период.
В
ал. 9 на чл.187 от ЗМВР е
предвидено, че редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с Наредба на министъра
на вътрешните работи.
За
периода от 02.06.2015 г. до
29.07.2016 г. действа
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за
реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките
на държавните служители в Министерството на вътрешните работи,
която е отменена
с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. №
5450/2016 г. (влязло в сила
и обнародвано на 29.07.2016
г. с ДВ). С §4 от ЗР на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е отменена
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за
реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките
на държавните служители в Министерството на вътрешните работи,
която възстановява
действието си след отмяната на
подзаконовия нормативен акт, с който е отменена. Съгласно чл.195, ал.1 от АПК подзаконовият
нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизането
в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е отменена
с § 4 от ЗР
на Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките
на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в сила
от 02.08.2016 г.
(за краткост Наредбата), която към настоящия момент е отменена, считано от
10.01.2020 г. Следователно за периода от
01.07.2016 г. до 20.09.2016 г. действат, както
следва: за
периода от 01.07.2016 г. до 29.07.2016 г. – Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г.; за периода
от 29.07.2016 г. до
02.08.2016 г. – Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014 г.; за периода
от 02.08.2016 г. до 20.09.2016 г. – Наредбата.
Според
разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредбата (в редакцията й към периода 02.08.2016
г. – 27.09.2016 г.), респективно чл.34, ал.3 от отменената наредба от 2014 г. и
чл.33, ал.1 от отменената наредба от 2015 г., възнагражденията за
труд извън редовното работно време се включват
в месечното възнаграждение и се
изплащат в месеца, следващ отчетния период, при
своевременно предоставяне на протоколите във финансовите звена.
Ето
защо възнаграждението
за месец юли
2016 г. е дължимо и следва да бъде платено до
края на месец август 2016 г., възнаграждението за месец август 2016 г. е
дължимо и следва
да бъде платено
до края на
месец
септември 2016 г., а възнаграждението за месец септември 2016 г. е дължимо
и следва да
бъде платено до края на
месец
октомври 2016 г. Съответно тригодишната
погасителна давност по чл. 111, б. "а" от ЗЗД
по отношение на тези възнаграждения започва да тече на 01.09.2016 г. за възнаграждението за
месец юли 2016 г., на 01.10.2016 г. за възнаграждението за месец август 2016 г.
и на 01.11.2016 г. за възнаграждението за месец септември 2016 г. и изтича на
01.09.2019 г., респективно на 01.10.2019 г. и 01.11.2019 г. Искът, с подаването на който давността се прекъсва,
е предявен на
20.09.2019 г., поради което претенцията за изплащане на възнаграждение
за извънреден труд за месец юли 2016 г. е погасена по давност, а за месеците
август и септември 2016 г. не е погасена по давност.
По съществото на спора:
Както
вече се посочи, в процесния
исков период от 01.07.2016
г. до 20.09.2019 г. действат, както
следва: за
периода от 01.07.2016 г. до 29.07.2016 г. – Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г.; за периода
от 29.07.2016 г. до
02.08.2016 г. – Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014 г.; за периода
от 02.08.2016 г. до 20.09.2019 г. – Наредбата.
Разпоредбите
на чл.3, ал.3 от трите наредби са аналогични и гласят, че за
държавните служители в МВР
е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично
правило, аналогично на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно
който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22,00
и 6,00 ч. за отчетния период се умножава
по 0,143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния
период – т.е. часовете положен нощен труд се
преизчисляват с коефициент
1,143. Това не означава законово
установена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен,
а празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
която следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение
на общата Наредба
за структурата и организацията на работната заплата (за краткост Наредба 2).
Според
чл.8 от Наредба 2 за всеки отработен нощен час или за
част от него
между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд
в размер не по-малък от 0,25 лева. В чл.
9, ал. 2 от
Наредба 2 е предвидено
при сумирано изчисляване на работното време (както е в процесния случай) нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
Тези
разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент „1,143“ и за
същите тези нощни часове се
заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд и добавка за извънреден труд за времето, с което се
превишава 8-часовия работен ден след превръщането на нощния труд в дневен. Часовете,
получени над определената за
месец или за тримесечие норма
часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда
чл.9, ал.2 от Наредба 2),
са извънреден труд – аргумент от Решение
№ 540 от 7.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 895/2009 г., IV г. о.
Следва
да се отбележи, че нормата на чл.9 от Наредба 2 урежда различни хипотези.
Докато разпоредбите на ал.1 и ал.3 от нея визират условия за „увеличаване“ на
трудово възнаграждение с определен коефициент, разпоредбата на ал.2 се отнася
единствено до изчисляване на положения труд като стойност в часове при сумирано
изчисляване на работно време. Това правило е общо, а не специално, поради което
не може да се сподели тълкуването, че то е приложимо единствено при „трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми“ и при „продължителност на нощното
време, по-малка от продължителността на дневното“.
Следователно
възражението на ответника, че със
Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министър на вътрешните работи и с отменящата я заповед
от 2017 г. работодателят
компенсира положения нощен труд чрез
допълнително възнаграждение,
поради което превръщането
на нощните часове в дневни е неприложимо, е неоснователно. Не може да се сподели становището, че целта на този
коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че
когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8
часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта, т.е. няма какво да се
„приравнява“. Ако това е вярно, то служител, който полага повече от 7 часа труд
през нощта, ще бъде поставен в по-неблагоприятно правно положение, защото за
него „приравняване“ няма да е налице, което е недопустимо. От друга страна,
липсата на приравняване ще постави в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения,
чиито правоотношения се регулират от
КТ. Допълнителен аргумент в тази насока е и разпоредбата на
чл.9а, ал.4 от
Наредба за работното време, почивките и отпуските
според която, когато се полага
нощен труд, сборът от работните
часове по графика на работника
или служителя се изчислява след
превръщане на нощните часове в дневни за смените
с 4 и повече от 4 часа нощен труд
(ищецът работи на смени с 8 часов нощен труд) с
коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията
на работната заплата.
Ето
защо настоящият съдебен състав приема, че коефициентът е приложим (в този
смисъл множество решения на ОС – Варна и ОС – Бургас от 2019 г. по идентични
казуси).
Установи се, че разликата между
начисления и платен нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143 възлиза
на 214,21 часа за периода 01.07.2016 г. – 20.09.2019 г., който е на стойност от
1456,45 лева. Това е така, защото този труд представлява извънреден такъв (в
този смисъл и цитираните по-горе решения на окръжните съдилища). Тъй като
вземането за възнаграждението за положен извънреден труд за месец юли 2016 г. е
погасено по давност, искът за главница следва да бъде уважен за периода
01.08.2016 г. – 20.09.2019 г. за положени 207,06 часа извънреден труд на
стойност 1413,49 лева и отхвърлен за периода 01.07.2016 г. – 31.07.2016 г. и за
разликата над признатите часове извънреден труд и присъдената сума до пълния им
претендиран размер.
Не следва да се постановява
предварително изпълнение на решението в частта за присъденото възнаграждение на
основание чл.243, ал.2 от ГПК, защото ответникът е държавно учреждение.
По отношение на обезщетението за забава, съгласно
чл.
86, ал. 1
ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва
от деня на
забавата.
Същото се претендира от
последно число
на месеца, следващ всяко
тримесечие, до датата на завеждане на исковата молба. По тези факти страните
не са спорили.
Началният момент е 30.10.2016 г. (защото се претендира
неизплатен нощен труд като извънреден за тримесечие с начало месец юли 2016
г.), а крайният момент 19.09.2019 г., защото от 20.09.2019 г., когато е
депозирана исковата молба, се дължи законна лихва върху присъдената сума. Тъй
като искът за присъждане на възнаграждение за извънреден труд за месец юли 2016
г. бе отхвърлен като погасен по давност, то не се дължи и лихва за забава върху
това възнаграждение. В този смисъл искът се явява основателен за сумата от 193,18
лева, като до този размер следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до
пълния претендиран размер от 205,76 лева, както и
отхвърлен за присъждане на мораторна лихва върху възнаграждение за положен извънреден
труд за месец юли 2016 г.
Ответникът е защитаван в процеса от юрисконсулт, като
на основание чл.78, ал.8 от ГПК съдът определя за справедливо юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева на основание чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ. С оглед отхвърлената част от исковете, страната
има право на такова възнаграждение в размер на 5 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата от 106,54 лева, представляваща
сбор от държавните такси за уважените искове, и сумата от 200 лева разноски,
представляваща възнаграждение за вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза, изплатено от бюджета на съда, защото исковете
бяха уважени, макар и в непълен размер.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Главна дирекция „Гранична полиция“ към
Министерството на вътрешните работи, с адрес гр. София, бул. Мария
Луиза, № 46, да заплати по сметка на
Бургаски районен съд сумата от 106,54 лева (сто и шест лева
и петдесет и четири стотинки), представляваща сбор от дължимите държавни такси
за уважените искове, както и сумата от 200 (двеста) лева, представляваща
разноски за производството – изплатено от бюджета на съда възнаграждение за
вещото лице по съдебно-икономическа експертиза.