РЕШЕНИЕ
№ 1360
гр. Пловдив, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20255300502827 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на СУ „************“ гр.Пловдив,
чрез пълномощника адв.Е. М. от АК Пловдив срещу решение №
3326/02.07.2025г. на Пловдивски районен съд, постановено по гр.дело №
16194/2024г.
С обжалваното решение е признато за незаконно уволнението,
извършено със Заповед № РД-11-3651/24.07.2024г. на Директора на СУ
„*************“ - Пловдив, с която на основание чл.325, ал.1, т.2 от Кодекса
на труда, поради това, че лицето не се е явило на работа в срока по чл.345, ал.1
от КТ, е прекратено трудовото правоотношение с К. В. В., ЕГН ********** и
същото е отменено.
Възстановена е ищцата К. В. В., ЕГН **********, с адрес: ******, на
предишната, заемана преди уволнението, длъжност – „********“ по
задължителен общообразователен предмет – български език и литература
/БЕЛ/ в гимназиален етап на основание чл.344, ал.1, т.2 от Кодекса на труда.
1
Осъдено е СУ „***********“- Пловдив, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: *******, представлявано от директора И. М. Д. да плати
на К. В. В., ЕГН **********, с адрес: ****, на основание чл.344, ал.1, т.3 от
Кодекса на труда сумата от 14 087,32 лева /четиринадесет хиляди осемдесет и
седем лева и тридесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за
времето, през което е останала без работа поради уволнението в периода от
25.07.2024 г. – 25.01.2025 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 19.09.2024 г., до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 2500 лева /две хиляди и петстотин лева/ – разноски за
производството, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението се обжалва изцяло като неправилно и постановено при
нарушаване на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че добросъвестно
работодателят е допуснал незабавно възстановения работник до изпълнение
на трудовите задължения, като за периода 17.07.-23.07.2024 г. работникът не
представя медицински документи, които да обосновават здравословното му
състояние и това не е отчетено при постановяване на съдебното решение.
Сочи се, че въпреки изрично поетия ангажимент и при наличие към дата
09.07.2024 година на валиден медицински документ с епикризи на ищцата,
ищцата не ги е предоставила, не ги е предавала на работодателя. Сочи се, че
ищцата е действала недобросъвестно и е в нейна тежест с документ да доказва
наличие на уважителна причина за неявяването й в 14-дневен срок от
получаването на съобщението на Районен съд - Пловдив и не е изпълнила чл.
55 от Правилника за вътрешния ред на училището. Иска се отмяна на
решението и отхвърляне на предявените искове. Не се сочат нови
доказателства.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба чрез адв. Т. Ф., с който
решението се намира за правилно и законосъобразно и се иска неговото
потвърждаване.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
2
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Основателно е възражението на жалбоподателя СУ „***********“ -
Пловдив, че работника въпреки изрично поетия ангажимент и при наличие
към дата 09.07.2024 година на валиден медицински документ с епикризи,
същата не ги е предоставила, не ги е предавала на работодателя. Сочи се, че
ищцата е действала недобросъвестно и е в нейна тежест с документ да доказва
наличие на уважителна причина за неявяването й в 14-дневен срок от
получаването на съобщението на Районен съд - Пловдив и не е изпълнила
чл.55 от Правилника за вътрешния ред на училището.
Доколкото прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата К.
В. с обжалваната заповед от 24.07.2024г. от работодателя е извършено на
основание чл.325 ал.1 т.2 от КТ, то предмет на доказване по делото е дали са
налични основанията за това. Тоест следва да се докаже че уволнението на
работника е признато за незаконно и той е възстановен от съда на предишната
му работа, като се изследва въпроса дали работника се е явил на работа в
двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване на работа.
В мотивите на обжалваното решение, няма отговор на въпросите, кога в
настоящия казус започва да тече срока по чл.345 ал.1 от КТ, кога изтича и
дали работникът се е явил на работа в срока или не. Началото на срока е ясно
записан в закона – това е момента на получаване на съобщението от съда за
възстановяване на работа. В казуса, видно от отговор на искова молба и
декларация от нея от 17.07.2024г. /л.20/, безспорни между страните по делото
са фактите, че ищцата К. В. е с отменено от съда уволнение, което е признато
за незаконно и тя е възстановена от съда на предишната й работа. Като
ищцата е известена за възстановяването на работа на 12.06.2024г., чрез
връчване на съобщението от съда на нейния процесуален представител, за
което тя е своевременно уведомена.
При тези факти според въззивният съд срокът по чл.345 ал.1 от КТ е
започнал да тече от 12.06.2024г. В тази насока е трайната практика на ВКС.
Според решение № 179 от 26.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7263/2013 г., IV г.
о., ГК в случаите, когато от доказателствата по делото е установено по
несъмнен начин, че работникът е узнал за решението, то независимо дали е
3
получил в последващ момент нарочното уведомление на съда за
възстановяването му на работа, срокът по чл.345 ал.1 КТ, съобразно
правилото на чл.8 КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и
задължения, тече от момента на узнаването. Ето защо въззивният съд не
приема тезата на ищцата, отразена в отговора на искова молба и декларацията
от 17.07.2024г., че двуседмичния срок по чл.345 ал.1 от КТ, започва да тече от
друга дата - 10.07.2024г., когато ищцата е била изписана от болнично
заведение след проведено там лечение. Моментът на началото на течене на
процесуалния срок по КТ е само един и това е момента, в който работникът е
узнал, че съдът го е възстановил на предишната му месторабота. В казуса това
е дата 12.06.2024г.
Срока изтича след две седмици на 26.06.2024г., като се прилага нормата
за броене на същия по чл.60 ал.4 от ГПК. Този срок обаче не е изтекъл на тази
дата, защото са били налични уважителни причини – ищцата е била на
лечение в болнично заведение от 13.06.2024г. до 09.07.2024г., когато е
изписана от там. Горния факт е доказан по това дело и се приема за
уважителна причина за неговото неспазване. Ето защо двуседмичния срок е
изтекъл на следващия ден 10.07.2024г., когато е отпаднала уважителната
причина за неговото неспазване, при прилагане по аналогия на чл.60 ал.6 от
ГПК. Според въззивният съд в казуса се прилагат правилата за броене на
преклузивните срокове по ГПК, защото принципно настоящия срок е
законовоопределен и процесуален, а не давностен срок, който да е свързан с
придобиване и загубване на субективни права. Доколкото е налице
преклузивен срок, то в казуса не се прилагат нормите за давностните срокове
предвидени в чл.110-чл.120 от ЗЗД и чл.79-чл.84 от ЗС. Безспорно е в правната
теория, че за преклузивните срокове няма общи правила, те не подлежат на
спиране и прекъсване и се прилагат служебно от държавните органи, докато
обратното важи за давностните срокове /М.П., Гражданско право, обща част,
1996г., том.II, л.261 и л.262/. Ето защо срокът по чл.345 ал.1 от КТ е изтекъл
на 10.07.2024г., а ищцата се е явила да заеме работата, на която е възстановена
осем дни по-късно на 17.07.2024г. Това неспазване на срока с осем дни не се
твърди и не се доказва да е по уважителни причини.
Налага се правния извод, че прекратяването на трудовото
правоотношение на ищцата на основание чл.325 ал.1 т.2 от КТ със процесната
Заповед № РД-11-3651/24.07.2024г. е законосъобразно. Този извод не може да
4
бъде променен и от подписаното на 17.07.2024г. Допълнително трудово
споразумение между страните по делото, с което се коригира размера на
трудовото възнаграждение на ищцата. Тук въззивният съд напълно се
съгласява с виждането отразено в Решение № 353 от 7.10.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 187/2011 г., IV г. о., че при уважаване на иска по чл.344 ал.1 т.2 от КТ
работникът има право да се яви и да заеме длъжността, от която е незаконно
уволнен, като това не е поставено в зависимост от издаване на някакъв акт на
работодателя. Ако такъв акт е издаден, той има само декларативно значение.
Ефектът на възстановяването не се предпоставя от извършването на каквито и
да е действия от страна на работодателя. Поради тези причини прекратяването
на трудовото правоотношение на ищцата К. В. е извършено от нейния
работодател законосъобразно и предявените искове са неоснователни и следва
да се отхвърлят като такова, а обжалваното решение следва да се отмени
изцяло.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на ответника
СУ „**********“- Пловдив следва да се присъдят разноски на основание
чл.78 ал.3 от ГПК при следните предели. Няма доказателства да е платено по
банков път уговореното адвокатско възнаграждение от 2 230 лева от
работодателя /л.124/ и с оглед на т.1 от ТР № 6/2012г. по т.д. №6/2012г. на
ВКС, ОСГТК и тези разноски не могат да се присъдят за ответника. За
въззивното производство се дължат на ответника направените вече разноски
от него за платена държавна такса в размер на 307 лева /л.10/.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 3326/02.07.2025г. на Пловдивски
районен съд, постановено по гр.дело № 16194/2024г., като вместо това:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. В. В., ЕГН **********, с адрес: ***
против СУ „**********“- Пловдив, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: ******* обективно съединени искове с правно основание
чл.344 ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ – за признаване за
незаконно уволнението, извършено със Заповед № РД-11-3651/24.07.2024г.
5
на Директора на СУ „*******“ - Пловдив, с която на основание чл.325, ал.1,
т.2 от Кодекса на труда, поради това, че лицето не се е явило на работа в срока
по чл.345, ал.1 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение с К. В. В., ЕГН
********** и за неговата отмяна, за възстановяване на ищцата К. В. В., на
предишната, заемана преди уволнението, длъжност – „*****“ по
задължителен общообразователен предмет – български език и литература
/БЕЛ/ в гимназиален етап, както и за осъждане на СУ „************“-
Пловдив, ЕИК ******да плати на К. В. В. сумата от 14 087,32 лева,
представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа
поради уволнението в периода от 25.07.2024г. – 25.01.2025г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 19.09.2024г., до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователни.
ОСЪЖДА К. В. В., ЕГН **********, с адрес: ******** да заплати на
против СУ „**********“- Пловдив, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: ******** сумата от 307 лева за разноски за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва, при условията на чл.280 ал.1 ГПК, в
едномесечен срок, считано от 09.12.2025г. пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6