№ 38424
гр. София, 13.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Частно
гражданско дело № 20241110111954 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „П...“ ЕООД, ЕИК ... срещу К. К. В. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. С/адрес/, общ. Столична, обл. София за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за
сумата 110,00 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга фаст за период от 01.11.2023 г. , 30,00 лева,
представляваща неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането за период от 16.05.2023 г. , 100,00 лева, представляваща неплатени
такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече
от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит за период
от 04.08.2023 г., както и за сумата от 80 лева за други разходи по подготовка
на документи за съдебно предявяване, които се излага, че са дължими като
ползвани по Договор за кредит Номер: 40016546164/04.04.2023г.
От изложените в заявлението обстоятелства и видно от приложения
Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт и Общи условия
към него се установява, че между длъжника и „П...“ ЕООД е сключен
договор за паричен заем с Договор за кредит Номер:
40016546164/04.04.2023г. с общи условия към него, подписани от
кредитополучателя.
Съгласно чл.411, ал.2, т.1 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение,
когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно
т. 3, на чл. 411, ал. 2 заповедният съд е задължен да следи и за наличието на
1
неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от
потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на
заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП,
по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК.
Съгласно чл.24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл.
143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител,
е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на
договорения размер на заема е регламентирана в чл.10а от ЗПК и е
предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват
такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по
смисъла на чл.10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън
основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното
отношение, възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и
неговото администриране.
Посочените услуги са свързани с усвояването и управлението на
кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал.
2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Същите не
представляват и реално предоставени допълнителни възможности или
преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се
възползва и да носят допълнителни ползи за него. Не се установява
длъжникът реално да се е възползвал от някоя от посочените услуги.
От договора за потребителски кредит се установява, че длъжникът
дължи възнаграждението за допълнителни услуги от момента на подписване
на договора, като плащането е разсрочено и включено като част от
погасителната вноска по кредита. Следователно, в случая се касае за уговорки
по сключения договор за потребителски кредит, още повече, че същите са
инкорпорирани в самия договор и месечната погасителната вноска включва
освен главница и възнаградителна лихва, и възнаграждение по тези
допълнителни услуги, поради което следва да се включат в годишния процент
2
на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за
потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
В този смисъл, съдът намира, че изключването на допълнителните
услуги от ГПР и уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги
представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като
начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за допълнителни
услуги не представлява плащане за услуги, а всъщност представлява
прикрити разходи по кредита, с които се стига до надхвърляне ограниченията
на закона за максимален размер на ГПР. Това води до нищожност на клаузите
за уговорените възнаграждения за допълнителни услуги на основание чл. 19,
ал. 5 и чл. 21 ЗПК.
Заявителят претендира и заплащането разходи за извънсъдебно
събиране при изпадане в забава на длъжника, както и за разходи по съдебно
предявяване. С процесните такси се преследва забранена от закона цел да се
присъди още едно обезщетение за забава, поради което същите са нищожни, а
заявлението в тази част също следва да бъде отхвърлено, макар и по делото да
е приложена Тарифата, където се твърди да е уреден размера на тези такси.
Ето защо, процесните суми, начислени в тежест на длъжника за
допълнителни услуги са недължими.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК в полза на „П...“ ЕООД, ЕИК ... спрямо К. К. В. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С/адрес/, общ. Столична, обл. София за сумата 110,00
лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана
услуга фаст за период от 01.11.2023 г. , 30,00 лева, представляваща неплатени
такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за период от
16.05.2023 г. , 100,00 лева, представляваща неплатени такси по тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни
дни за плащане на вноска по договора за кредит за период от 04.08.2023 г. по
Договор за кредит с № 40016546164/04.04.2023г. и за 80 лева като други
разходи ведно със законовата лихва за забава от датата на сезиране на съда до
3
окончателното плащане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с въззивна частна жалба
пред СГС в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото
разпореждане от страната.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4