Р Е Ш Е Н И Е
№ 260989
гр. Перник, 08.10.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Анелия Найденова, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 1914 по описа на
съда за 2021 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на Г.Й.В., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния му
представител – адв. Б.В., срещу „Поливест-Б“ ООД, с ЕИК: *********, с която се
иска да бъде признато за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника сумата от 364 лева – представляваща остатък от вземане за разноски в общ
размер от 400 лева, обективирано в изпълнителен лист от 16.04.2014 г. по гр.д.
№ 98/2014 г. по описа на Пернишкия РС и претендирана по изпълнително дело №
125/2021 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева, поради погасяването на сумата по
давност. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че по молба от ответника като взискател от 05.02.2021 г. срещу
ищеца е образувано изп.д № 125/2021 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева. Твърди
се, също че изпълнителното производството е образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 98/2014 г. по описа на РС Перник, за
сумата от 400 лева – разноски. Уточнява се, че по изпълнителното дело от
образуването му е извършено единствено проучване на имущественото състояние на
длъжника като е изпратено и едно запорно съобщение. Посочва се, че извън тези
действия други действия по изпълнителното дело не са осъществявани.
На следващо
място се твърди, че за сумата от 400 лева по процесния изпълнителен лист било
образувано и предходно изпълнително дело – отново при ЧСИ Василева – изп.д. №
1053/2014 г. В тази връзка и в хода на същото от страна на ищеца длъжник била
внесена включително доброволно в една част сумата от 400 лева – като същата
била разпределена за разноски и в полза на взискателя. По тези съображения и
предмет на новото изп.д № 125/2021 г.
била сумата от 364 лева – неолихвяема сума – остатък от вземането по
изпълнителния титул.
Във връзка с
изп.д. № 1053/2014 г. се излагат доводи, че същото било прекратено по право –
на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК като последното валидно изпълнително
действие, видно от отбелязване на гърба на изпълнителния лист – било от
06.04.2015 г.
На следващо
място се навеждат твърдения, че ищецът въобще не е следвало да дължи сумата,
претендирана от него като разноски по гр.д. № 98/2014 г. по описа на РС Перник.
Излагат се
подробни доводи, че последната е погасена по давност. В тази връзка на първо
място се посочва, че вземането се погасявало с изтичане на 5-годишна давност,
която била изтекла от 06.04.2015 г. до образуване на настоящото дело. Излагат
се доводи и с оглед приложението на ППВС № 3/1980 г. на ВС и на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в
настоящия случай. В тази връзка се иска предявеният иск да бъде уважен. С
исковата молба са представени покана да доброволно изпълнение, изпълнителен
лист и запорно съобщение.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, с който
претенциите се оспорват като недопустими евентуално като неоснователни. В тази
връзка на първо място се твърди, че в настоящия случай подлежат на преценка
единствено факти и обстоятелства, настъпили след издаване на изпълнителния лист
по гр.д. № 98/2014 г. по описа на РС Перник.
На следващо място се твърди, че дори
след изтичане на давността вземането продължава да съществува и да се дължи,
макар да е погасено правото на принудителното му изпълнение. В тази връзка се
поддържа, че настоящият иск следвало да се предяви преди образуване на второто
изпълнително дело. Поддържа се и че ищецът сам се поставил в невъзможност да
плаща по изпълнителното дело като работодателят му укривал доходите му. Твърди
се и че настоящото производство било израз на злоупотреба с право от страна на
ищеца. С тези аргументи се иска
претенцията да бъде отхвърлена.
В съдебно
заседание, проведено на 13.09.2021 г., процесуалният представител на ищеца
изразява становище за уважаване на иска.
Процесуалният
представител на ответника не се явява в насроченото по делото съдебно
заседание. От същия в деня следващ заседанието, а именно 14.09.2021 г., е
постъпила писмена молба, с която се изразява становище, че искът е недопустим,
евентуално се иска отхвърляне на иска като неоснователен.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
По делото са приложени копие от изп.д. № 125/2021 г.
по описа на ЧСИ Анелия Василева, както и писмо от последната, с което уведомява
съда, че изп.д. № 1053/2014 г. по описа й не може да бъде открито в кантората
й, вероятно поради допусната деловодна грешка при архивиране. Поради това и с
писмото е представена справка от деловодната програма на съдебния
изпълнител.
Страните не спорят, а и видно от материалите по
приложеното изп.д. № 125/2021 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева в полза на ответното
дружество е издаден изпълнителен лист от 16.04.2014 г. срещу настоящия ищец въз
основа на влязло в сила Решение № 303/12.03.2014 г. по гр.д. № 98/2014 г. по
описа на Пернишкия РС. Със същия ищецът е осъден да заплати на ответното
дружество сумата от 400 лева разноски по гр.д. № 98/2014 г. по описа на
Пернишкия РС. Въз основа на
изпълнителния лист по молба на ответното дружество от 17.11.2014 г. е образувано
изпълнително дело № 1053/2014 г. при ЧСИ
Анелия Василева, като на последната е възложено да извърши действия по
принудително изпълнение в това число като наложи запор върху вземания на
длъжника.
От приложената деловодна справка относно изпълнително
дело № 1053/2014 г. и от представения по делото изпълнителен лист от 16.04.2014
г. вкл. отбелязвания на гърба на същия, се
установява, че по същото са извършвани справки за имущественото състояние на
длъжника като до него е изпратена и покана за доброволно изпълнение от 17.11.2014
г., връчена на длъжника чрез лице от домашните на 25.11.2014 г.
Установява се също, че на 17.11.2014 г. от ЧСИ е
наложен запор върху банкови сметки на длъжника. Видно от отбелязване на гърба
на изпълнителния лист от 16.04.2014 г. по изпълнително дело № 1053/2014 г. са
постъпили суми за погасяване на дълга. Пълният размер на същите, както и начина
на постъпването им /доброволно плащане от длъжника с или без споразумение или
чрез способ за принудително изпълнение/ не може да се установи предвид липсата
на изпълнителното дело. Установява се обаче, че последната приета от длъжника сума
е постъпила като плащане при ЧСИ на 06.04.2015 г. От своя страна съдебният
изпълнител е превеждал три пъти суми на взискателя – 04.03.2015 г. – 180 лева,
09.03.2015 г. – 86 лева и на 14.04.2015 г. – 86 лева или общо на взискателя са
преведени 352 лева.
На последно място от справката по изпълнителното дело
се установява, че съдебният изпълнител е приел същото за перемирано на
13.10.2017 г., когато е издал и съответно постановление за прекратяване. На
гърба на изпълнителния лист обаче ЧСИ е удостоверил, че приема за дата на
последно действие 06.04.2015 г. т.е. датата на последното постъпване на суми.
Извън посочените действия по изпълнителното дело не са
осъществявани никакви други действия. На 02.02.2021 г. взискателят е депозирал
молба за връщане на изпълнителния лист.
Въз основа на изпълнителния лист от 16.04.2014 г. по
молба на взискателя ответник от 05.02.2021 г. срещу ищеца е образувано и второ
изпълнително дело – изп.д. № 125/2021 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева. В
молбата на ЧСИ е възложено да извърши проучване на имущественото състояние на
длъжника и да предприеме действия по принудително изпълнение, в това число като
наложи запор на трудово възнаграждение на длъжника. По изпълнителното дело са
извършвани справки за имущественото състояние на длъжника като до него е
изпратена и покана за доброволно изпълнение от 05.02.2021 г., относно което
няма данни кога е връчена на длъжника.
Установява се също, че на 05.02.2021 г. от ЧСИ е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, а на 12.04.2021 г. е
наложен запор върху пенсията на длъжника. По изпълнителното дело са постъпили
суми от длъжника като видно от отбелязване на гърба на изпълнителния лист ЧСИ е
превел три пъти на взискателя сума от 135 лева за всяко плащане – на дати:
07.06.2021 г., 21.06.2021 г. и 20.07.2021 г. или общо 405 лева. Как са
постъпили сумите от длъжника по изпълнителното дело не може да се установи от
наличните материали.
По изпълнително
дело № 125/2021 г. е наличен протокол
сметка, от който е видно, че по изп.д. № 1053/2014 г. от длъжника е постъпила
сумата от 400 лева /както се твърди и в исковата молба/ - същата е отнесена за
погасяване на 66 лева такси, 250 лева – адвокатски хонорар по самото
изпълнително дело и 36 лева за вземането на изпълнителния лист. В тази връзка и
за събиране по изп.д. № 125/2021 г. е останала сумата от 364 лева от
изпълнителния титул /колкото е исковата претенция/.
На последно място от ПДИ по изп.д. № 125/2021 г. се
установява, че актуалният размер на задълженията на длъжника ищец при образуване
на същото е 364 лева – неолихвяема сума, 728 лева – такси и разноски по
изпълнението в това число адвокатски хонорар и такса към ЧСИ в размер на 121.34
лева с ДДС. Видно от възражение от 09.04.2021 г. на длъжника същият е оспорил
претендирания адвокатски хонорар в полза на взискателя в размер на 650 лева
като прекомерен. В тази връзка и с постановление от 09.04.2021 г. съдебният
изпълнител е намалил разноските на взискателя за адвокат до сумата от 400
лева.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Предявеният
иск е отрицателен установителен иск и е с правно основание по чл. 439, ал. 1 от
ГПК – за установяване недължимост на вземането по изпълнителен лист от 16.04.2014
г., издаден по гр.д. № 98/2014 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема
посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и
от представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция е налице висящо изпълнително дело относно
процесното вземане /изп.д. № 125/2021 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева/.
По допустимостта:
Настоящият
съдебен състав намира исковата претенция за допустима. Посоченият извод се
обосновава с трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск
за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради
изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз
основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане
има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен
титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти,
настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на
ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително
производство. Без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно
свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от
него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане
(доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността,
както и след влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на
вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение, с което искът
за вземането е отхвърлен като погасен по давност). Даже
да не ги води счетоводно като задължения на ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност
за ново изпълнително дело, докато изпълнителният
лист не
бъде обезсилен или не се установи по исков ред недължимост на сумите по него,
което от своя страна обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът
има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен
непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да
поиска решение при признание на иска. При действието на новия ГПК ответникът по
предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради
отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи
решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този
смисъл Определение
№ 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. №
1660/ 2016 г., І т. о., Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.
Исковата
претенция съдът приема за допустима в цялост, доколкото ищецът е съобразил при
посочване на размера от 364 лева сумата от 36 лева, събрана му в изпълнение на
дълга по изп.д. № 1053/2014 г. От своя страна сумата от 405 лева, постъпила по
изп.д. № 125/2021 г., съгласно правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД е отнесена за
погасяване на разноски – за адвокатско възнаграждение /400 лева – погасено
изцяло/ и други разноски /такси за образуване, запори и т.н. – общо 78 лева, от
които погасени 5 лева/. В тази връзка и постъпването на сумата от 405 лева не
се е отразило на вземането от 364 лева – неолихвяема сума по изпълнителния
титул.
По основателността:
По отношение на приложимия давностен срок спрямо процесната сума съдът
приема, че доколкото се касае за вземане за разноски се прилага общата петгодишна погасителна давност съгласно
чл. 110 от ЗЗД.
Налице е
противоречива практика от кога тече срокът по чл. 433, т. 8 от ГПК – дали от
последното изпълнително действие или от последното поискано от взискателя
действие съответно относно началния момент на давността /по тези въпроси е
постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на
ВКС/.
На следващо
място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото дело, може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на производството, по което
е издадено изпълнителното основание – в случая гр.д. № 98/2014 г. по описа на
Пернишкия РС. По тези съображения и доводи за евентуална изначална недължимост
на вземанията по изпълнителния лист не подлежат на обсъждане в настоящото
производство.
В конкретния
случай обаче ищецът навежда основно доводи за изтекла погасителна давност след
образуване на първото изпълнително дело, поради което и като предмет на делото
не са въведени твърдения за изтекла давност преди издаване на изпълнителния
лист, нито преди образуване на първото изпълнително производство.
На следващо място по делото се установява, че с оглед влязлото в сила
съдебно решение е издаден изпълнителен лист от 16.04.2014 г. като въз основа на
посочените документи по молба на ответното дружество на 17.11.2014 г. при ЧСИ Анелия
Василева е образувано изп.д. № 1053/2014
г. В тази насока следва да се отбележи, че между датата на влизане в сила на решението
– 15.04.2014 г. и датата на образуване на изп.д. № 1053/2014 г. – 17.11.2014
г. е изминал период от едва няколко месеца. По посоченото изпълнително дело е
наложен запор върху вземания на длъжника – от 17.11.2014 г.
Други
действия по изпълнителното дело не са извършвани, като както се отбеляза и
по-горе, но от длъжника по постъпили суми по неустановен способ при последно
постъпление 06.04.2015 г.
По тези
съображения изпълнителното производство следва да се приеме за прекратено по
закон /еx lege/ най-късно
на 06.04.2017 г. /две години след
последното постъпление/, доколкото след същото няма данни за каквото и да било
движение по изпълнителното дело в продължение на период от две години. Следва
да се отбележи че за настъпване на това прекратяване е без значение дали и кога
съдебният изпълнител е постановил нарочен акт в този смисъл / в случая с
известно закъснение – на 13.10.2017 г., която дата не е обвързваща за съда/.
При
преценката дали след образуване на изпълнителното дело процесните вземания са
погасени по давност съдът намира, че следва да съобрази разрешенията, дадени с Постановление
№ 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС /ППВС/. Съгласно последното по арг. от чл.
116, б. „б" ЗЗД подаването на молба за образуване, съответно образуването
на изпълнително производство представлява действие, което прекъсва давността
относно вземането, предмет на изпълнението, като погасителната давност не тече,
докато трае изпълнителният процес. Именно по тези съображения съдът приема, че
давността за процесните вземания е била прекъсната на 17.11.2014 г. – с
образуването на изп.д. № 1053/2014 г. Отново съгласно
цитираното ППВС тази давност обаче е била не само прекъсната, но същата е
спряла и да тече през
време на изпълнителното производство по изп.д. № 1053/2014 г. относно принудителното осъществяване на вземанията
по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД. Това спиране на
давността съдът приема за преустановено
едва от момента на отмяната на тълкуването на правната норма, дадено с цитираното
ППВС, извършена с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В този смисъл е трайната съдебна практика – напр. Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. на 4-то г.о. ВКС,, разрешението на което настоящият състав на съда възприема. В същото,
съобразявайки приложимите разпоредби на ЗУС (отм.); ЗСВ (1994 г., отм.) и ЗСВ
(2007 г.), е прието, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на
първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в
който са постановени и обявени по съответния ред. Последващите тълкувателни
решения се състоят от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на
правната норма, а с втората част се обявява за загубил сила предшестващ
тълкувателен акт и тя поражда действие от момента на постановяването на новото
тълкувателно решение, поради което и от този момент предшестващия тълкувателен
акт престава да се прилага. Затова установеното с новото тълкувателно решение
тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за
които то е задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато
въпросът е отнесен за разрешаване до тях след приемането на новото тълкувателно
решение или по такива, които са били заварени към този момент /също –
Решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на 4-то г.о. на ВКС; Решение
№ 363/12.11.2018 г. по в.гр.д. № 489/2018 г. на Пернишкия ОС/.
Въз основа
на тази съображения относно
прекъсването и спирането на давността за вземането по изпълнителния лист, предмет на настоящото исковото производство,
момента на преустановяване на спирането на погасителната давност за него – 26.06.2015 г. (отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г.
тълкуване), и разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, която за разлика от чл. 116, б. „б“ от ЗЗД не свързва действието на прекъсването на давността с резултата от
предприетите изпълнителни действия, респ. с настъпилата перемпция на
изпълнителното производство, съдът приема, че новата погасителна давност в случая е започнала да тече от момента на
преустановяване на спирането на погасителната давност, респ. от момента на
отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС
тълкуване – т.е. 26.06.2015 г. В тази
връзка само за пълнота следва да се отбележи и че от 26.06.2015 г. до перемцията на изпълнителното дело – 06.04.2017 г. по същото не са
извършвани никакви действия.
От 26.06.2015 г., когато за процесното вземане е започнала да тече нова
давност, до 05.02.2021 г. /образуването на изп.д. № 125/2021 г. по описа на ЧСИ
Василева/ не са предприемани никакви действия по принудително удовлетворяване
на процесните вземания. По тези съображения, доколкото от 26.06.2015 г..
до 05.02.2021 г. са изтекли повече
от пет години, то искът следва да се приеме за основателен.
Само за
пълнота следва да се отбележи, че наложените по второто изпълнително дело запори
от 05.02.2021 и 12.04.2021 г. са без правно значение, доколкото същите са
наложени след погасяване на вземането по давност. Съдът не възприема и доводите
за злоупотреба с права от страна на ищеца, доколкото такива данни по делото
категорично не са налице. Напротив в хода на двете изпълнителни дела длъжникът
ищец реално е платил повече от 800 лева за дълг от 400 лева /т.е. сума два пъти
над изпълнителния титул/. Ответното дружество обаче е било небрежно при
воденото на първото изпълнително производство, а впоследствие е образувало и
второ, по което е претендирало и получило заплащане на прекомерен адвокатски
хонорар.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски
в производството са направили и двете страни. Предвид изхода на делото такива
се дължат само на ищеца.
Ищецът
претендира разноски за държавна такса – 50 лева, 3 лева такса превод, 48 лева
такси за два броя копия от изпълнителни дела и 300 лева разноски за адвокат
съгласно списък по чл. 80 от ГПК. Посочените разноски са действително извършени
и с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени на ищеца изцяло.
Искането за
разноски на ответника е неоснователно.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Г.Й.В., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
НЕ ДЪЛЖИ на „Поливест-Б“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: с. Студена, общ. Перник, ул.
Христо Ботев № 264 сумата от 364 лева
– представляваща остатък от вземане за разноски в общ размер от 400 лева,
обективирано в изпълнителен лист от 16.04.2014 г. по гр.д. № 98/2014 г. по
описа на Пернишкия РС и претендирана по изпълнително дело № 125/2021 г. по
описа на ЧСИ Анелия Василева, поради погасяването на сумата по давност.
ОСЪЖДА „Поливест-Б“
ООД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Г.Й.В., с ЕГН: **********
сумата от общо 401 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
Вярно с оригинала:И.Д.