ОПРЕДЕЛЕНИЕ №309
гр. Варна,13.05.2019г.
Варненският апелативен съд, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията
Славов ч. гр. дело № 236/19г., намира следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр.
1, пр. 2 от ГПК и е образувано
по частна жалба, подадена от З.И.М. от гр. Варна чрез адв. Д. Д. ***, насочена против разпореждане № 187/25.02.19г., постановено по в.гр.д. № 481/18г. на ОС-Добрич,
с което е била върната като недопустима подадената от жалбоподателката касационна
жалба вх. № 965/08.02.19г. срещу решение № 272/07.12.18г. по същото в.гр.д. №
481/18г. на ДОС. Счита се, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като
погрешно е възприето, че въззивното решение не подлежи на обжалване на осн. чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК, предвид цена на иска под 5000 лв. В тази връзка се
сочи, че съгласно чл. 70, ал. 1, изр. 2 от ГПК при несъответствие на посочената
от ищеца цена на иска с действителната, цената на иска се определя служебно от
съда. Данъчната оценка на имота, предмет на договора, чието разваляне е
претендирано по делото, е в размер на 37 699.50 лв. Поради това и след
като предявеният конститутивен иск е бил за разваляне на договора за ¼
ид.ч. от имота, то цената на иска е в размер на 9424.90 лв., а не както
погрешно самата ищца е посочила, че е в размер на 4712.45 лв. С оглед на
действителната цена на иска, въззивното решение се явява обжалваемо пред ВКС. В
допълнение се сочи, че обжалваното с касационната жалба решение на ДОС подлежи
на обжалване, тъй като е налице изключението, посочено в чл. 280, ал. 3, т. 1
от ГПК - предявените искове са за разваляне на договор за прехвърлянето на
правото на собственост върху недвижим имот. Претендира се отмяна на
разпореждането и връщане на делото за администриране на касационната
жалба.
В предвидения срок е депозиран
отговор на частната жалба от насрещните страни М.И.М. и Н.Д.М. и двамата от гр.
Балчик, представлявани от адв. А.П. ***. Частната жалба е оспорена като
неоснователна, излагайки съображения за неговата законосъобразност. Сочи се, че
цената на иска по делото е определена от ищцата и не е изменяна нито служебно
от съда, нито по инициатива на ответниците, поради което е стабилизирана.
Същата е под 5000 лв. и поради това въззивното решение е окончателно.
Претендира се разпореждането да бъде потвърдено и да се присъдят разноски за
изготвянето на отговора по частната жалба в размер платено адвокатско
възнаграждение, за което се представя и списък по чл. 80 от ГПК.
Частната
жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от
обжалването, против обжалваем съдебен акт и при наличието на надлежна
представителна власт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Исковото производство по гр.д. №
721/2017г. по описа на РС-Балчик е образувано въз основа на подадената от З.И.М.
против М.И.М. и Н.Д.М. иск за разваляне на договор за издръжка и гледане,
оформен с НА № 49, т. V, дело № 1622/09.11.1992г. на нотариуса при РС-Балчик, с
който родителите на ищцата /те и родители на ответника М. – нейн брат/ са му
прехвърлили правото на собственост в обем от ½ ид.ч. от подробно описан
недвижим имот, представляващ двуетажна вилна сграда в гр. Балчик, до размера на
наследствената на ищцата ½ ид.ч. от прехвърления на ответника по време
на брака му с ответницата имот. Посочено е било, че родителите-прехвърлители са
починали към момента на подаване на исковата молба и единствени техни
наследници по закон се явяват двете им деца – ищцата и ответника М.. В
изпълнение на разпореждането на съда от 07.11.17г. за отстраняване нередовности
на исковата молба, ищцата с молба от 21.11.17г. е посочила, че данъчната оценка
на процесната сграда е в размер на 18 849.80 лв., поради което и цената на
предявения иск е в размер на 4712.45 лв. (1/4 от 18849.80 лв.). Същата е
определена от претендираното от ищцата разваляне на алеаторния договор до
размера на наследствената ½ ид.ч. на ищцата от прехвърлената на
ответниците ½ ид.ч. от процесната сграда, или ¼ от цялата сграда.
Заплатена е била ДТ в размер на 50 лв., тъй като 4% върху ¼ от данъчната оценка на имота е в размер на
47.12 лв. Така посочената от ищцата З.М. цена на иска не е променена нито по
възражение на ответниците, нито служебно от съда до приключване на първото с.з.
за разглеждане на делото, проведено на 12.03.18г.
Поради това следва да се приеме,
че въззивното решение № 272/07.12.18г. на ДОС по в.гр.д. № 481/18г., което е
било постановено във връзка с осъществения инстанционен контрол на
първоинстанционното решение, с което е бил отхвърлен конститутивния иск по чл.
87, ал. 3 от ГПК за разваляне на алеаторен договор за издръжка и гледане срещу
прехвърлено право на собственост върху недвижим имот, при цена на иска от 4712.45 лв.,
не подлежи на касационно обжалване по арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК
- делото е гражданско и цената на иска е
под 5 000 лв. Действително посочената от самата ищца цена на иска, е била
неправилно определена, тъй като видно от представената от самата ищца данъчна
оценка на имота, актуална към 09.11.17г. /л. 14 от първоинстанционното дело/,
че същата е била в размер на 37 699.50лв., а за ¼ ид.ч. от имота е
9424.88 лв., а не както е посочено от ищцата – 4712.45 лв. Независимо от тази
неточност обаче, законът определя решителен срок /най-късно в първото заседание
за разглеждане на делото/, в който въпроса за цената на иска може да се
повдигне от ответника или служебно от съда. След като това не е станало, то и
посочената от ищцата цена на иска е обвързващата съда и страните при
по-нататъшните им процесуални действия, вкл. и при преценката на това дали
въззивното решение подлежи на касационно обжалване.
Не е налице и изключението от
хипотезата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, тъй като предявеният иск е
облигационен, а не иск за собственост и други вещни права върху недвижими имоти
/в тази връзка и представеното с отговора на частната жалба определение №
366/23.10.18г. по гр.д. № 3691/18г. на ВКС, ІV г.о. относно иск за признаване
на нищожност поради привидност на договор за замяна на идеална част от недвижим
имот срещу прехърляне право на собственост върху движима вещ, и за разкриване
на прикрития договор/.
Поради това обжалваното
разпореждане № 187/25.02.19г., с което е била върната подадената от З.М. касационна
жалба против въззивното решение, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК и
съобразно отправеното от ответниците по частната жалба искане, на същите следва
да се присъди сумата от 300 лв., представляващо заплатено адвокатско
възнаграждение /представени са доказателства и за заплащането на сумата,
извършено по банков път на 08.04.19г./
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 187/25.02.19г., постановено по в.гр.д. № 481/18г. на ОС-Добрич.
ОСЪЖДА З.И.М.,
ЕГН ********** *** да заплати на М.И.М., ЕГН ********** и Н.Д.М., ЕГН **********
***, сумата от 300 /триста/ лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: