№ 561
гр. Ямбол, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20242330103955 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД – гр. Пловдив против С. С. Й. от гр. С. обл. Я..
Твърди се, че се ищецът в качеството си на краен снабдител продава електрическа
енергия на клиентите си при публично известни общи условия. От своя страна ответникът
се е задължил да заплаща всички свои задължение и се явява клиент на ищеца дружеството,
тъй като същото снабдява с ел. енергия обект на потребление на ответника, находящ се в гр.
С. обл. Я., ******* индивидуализиращо се с ИНТ ******* за ответника С. С. Й. с клиентски
№ **********.
Твърди, се че в изпълнение на своите задължения ищцовото дружество е доставило на
обекта на ответника за периода от 11.07.2023 г. до 10.11.2023 г. ел. енергия на обща
стойност 221,21 лв., която до този момент не била заплатен от него.
На следващо място се твърди, че поради забава на плащане на консумираната ел.
енергия, ответникът дължи на ищеца и законната лихва в размер на 15,90 лв. и за периода
от 29.08.2023 г. до 02.04.2024 г.
Твърди се, че на 03.04.2024 г. ищцовото дружество е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред ЯРС за вземането си към ответника в размер
на сумата от 237,11 лв., по което заявление пред ЯРС е било образувано ч. гр. д. №
*******/2024 г. и е била издадена заповед за изпълнение.
Тъй като ответникът е бил призован при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на осн. чл.
415, ал.1, т.2 от ГПК на ищцовото дружество е било указано да предяви иск, предмет на
разглеждане в настоящото производство, с което ищцовото дружество по същество
обосновава правният си интерес от предявяване на същият пред съда и иска от съда да
1
постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо съществуването на
вземанията на ищеца към ответника, както следва: 221,21 лв., представляваща стойността
на консумираната от обекта на потребителя ел. енергия за периода от 11.07.2023 г. до
10.11.2023 г.
Претендира се и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
29.08.2023 г. до 02.04.2024 г. в размер на 15,90 лв.
Претендира се и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, а имено 03.04.2024 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Претендират се сторените от ищцовото дружество разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначеният от съда особен
представител на ответника адв. М. Ж. от ЯАК, с който се поддържа, че иска е неоснователен.
В тази връзка се излагат съображения за това, че общите условия са нечетливи и се
нарушава принципа на прозрачността.
Сочи се, че съгласно чл.147а от ЗЗП търговецът е бил длъжен да представи на
потребителя информация за основните характеристики на стоките или услугите, вкл.
условията на договора, като нечетливите общи условия препятстват изпълнението това
задължение.
Поддържа се, че публикуването на общите условия в сайт не покриват императивните
изисквания на ЗЗП за предоставяне на индивидуален екземпляр за запознаване и подписване
от страна на потребителя.
Сочи се Директива 93/13/ЕЕС, както и нейното вътрешно приложение в българското
право, при които клаузите в общите условия са считат несправедливи /порочни/ ако създават
неравнопоставеност между страните, противоречат на добросъвестността, респ. не са
индивидуално договаряни с потребителя.
Неспазването на формалните изисквания за общите условия предпоставя отхвърляне
на исковите претенции на търговеца.
На следващо място се сочи, че съдържанието на общите условия е формулирано на
сложен юридически и технически език, който е неразбираем за средностатистическия
потребител, текстът бил представен с дребен и нечетлив шрифт, което практически
възпрепятства реалното запознаване с правата и задълженията по договора и представлява
противоречие с чл.4, ал.1 и ал.2 от ЗЗП.
Твърди се, че в договора липсва и отделяне на специфични клаузи, които ограничават
правата на потребителя - практика, която е изрично забранена по чл.143, ал. 2, т.9 от ЗЗП.
В обобщение се поддържа, че всички клаузи от общите условия, които не са били
индивидуално преговаряни са нечетливи или неясни и следва да бъдат обявени за нищожни.
На тия основания се иска от съда да бъде отхвърлен така предявеният иск.
Сочи се както съдебна практика в Р България, такава и на ЕС по сходни казуси.
2
Претендира се от съда да присъди полагащото се на особения представител
възнаграждение.
В съдебно заседание за ищеца в качеството на процесуален представител по
пълномощие се явява адв.А. А. - И. от АК С. чрез когото в хода на делото по същество се
подържа исковата претенция.
За ответника в качеството на особен представител по делото се явява адв.М. Ж. от ЯАК
чрез когото в хода на делото по същество се иска да се отхвърли депозираната искова молба
като неоснователна на съображенията изложени в отговора по нея и цитираната съдебна
практика, тъй като ищецът не е доказал спазването на изискванията на ЗПП, принципа на
явно формиране, индивидуално съгласие и разбираемост на договорната форма. Поддържа
се че експертизата не доказва, че ответинка реално е потребил процесната енергия.
Съдът като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от материалите по ч.гр.дело № *******/2024 год. по описа на ЯРС, на
03.04.2024 год. в ЯРС е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от страна на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД - гр. Пловдив, с което е
поискано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист против
длъжника – ответник С. С. Й. с ЕГН **********, за сумите от: 221.21 лева – главница,
представляваща стойност на електрическа енергия, доставена за периода от 11.07.2023 год.
до 10.11.2023 год. по партидата на ответника с клиентски № **********, отнасяща се за
обект на потребление: гр.С. обл. Я. *****, ИТН *******, както и за сумата от 15.90 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната
лихва за периода от 29.08.2023 год. до 02.04.2024 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда, до пълното и изплащане.
Заповедният съд е уважил искането на заявителя и е издал заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК с № ***/05.04.2024 год., връчена на ответника-длъжник
чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което заповедния съд е
указал на ищеца-заявител да предяви в 1-месечен срок иск за установяване на вземанията си.
В указания му от заповедния съд срок кредитора-ищец е предявил иск за
установяване вземанията си по издадената заповед по чл.410 ГПК.
По делото ищецът е ангажирал писмени доказателства: зав. копие на извадка от
вестник Дневник от 27.05.2008 г., ведно с общи условия на договорите за продажба на
ел.енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, зав. копие на пълномощно
нот.заверено на 08.08.2024 г. от В. З. – нотариус в район РС П. с рег. № *** на НК, зав. копие
на фактура № ********** за отчетен период 11.07.2023 г. – 10.08.2023 г. зав. копие на
фактура № ********** за отчетен период 11.08.2023 г. – 10.09.2023 г., зав. копие на фактура
№ ******* за отчетен период 11.09.2023 г. – 10.10.2023 г., зав. копие на фактура №
****************** за отчетен период 11.10.2023 г. – 10.11.2023 г. и зав. копие на Справка
№ *******/12.12.2024 г. на Агенция по Вписванията.
3
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, видно от
заключението на вещото лице по която: За процесния период има доставена ел.енергия до
процесния обект. Общото количество доставена ел.енергия по дневна тарифа е 606 kWh, а по
нощна 244 kWh. Тъй като клиентът е с еднотарифно отчитане и респ.заплащане, то общата
потребена ел.енергия за процесния период се явява сума по двете тарифи, а именно – 850
kWh. Електромерът е отчитан на място посредством отчетник като данните са сваляни
директно от електромера, чрез използване на оптична глава. Отчетените показатели са
представени таблично. Същите отговарят на фактурираните такива. Процесният електромер,
имащ фабричен номер № ******* е еднофазен, двутарифен, статичен, марка „Logdrex
LK11BL, 230 V, 1000 imp/ kWh. Произведен е 2021 год. от окято година е и метрологичната
маркировка и идентификационния номер на нотифицирания орган, извършил оценяването
на съответствието – С ЕМ 21/1383. Електромерът е следвало да премине последваща
проверка през 2027 год. През процесиня период същият е бил нормиран междупроверовъчен
експлоатационен срок. Всички вземания за електрическа енергия се осчетоводяват по
счетоводните сметки 411ххх, като съответно се отчита приход по операцията. За всички
фактури, не само за описаната в насотящото дело, операците са следните: Дт 411ххх; Кт
701ххх; Кт 453002. Осчетоводяването е извършено съгласно Закона за счетоводството и
приложимите стандарти. На база on-line калкулатор достъпен в сайта на НАП е определен
размерът на претендираното обезщетение , а именно 17.96 лева.
При така събраната доказателствена съвкупност съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с чл.79 от
ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД.
Същите са процесуално допустими предявени от и срещу процесуално легитимирана
страна при наличие на правен интерес с оглед разпоредбата на чл.415 ГПК.
Разгледани по същество съдът намира следното:
По силата на разпоредбата на чл.98а ЗЕ, ищцовото дружество има качеството на
краен снабдител и продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни
общи условия. В процусния случай такива се явяват Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на ищеца одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-
013/10.05.2008 год., в сила от 27.06.2008 год. Съгласно чл.35, ал.1 от Общите условия,
същите влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от клиентите. Съгласно чл.1, т.4 от Общите условия, потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН България
Електроразпределение” АД съгласно действащото законодателство, което ползва
електрическа енергия за домакинството си.
В случая от представената по делото справка на Агенция по вписванията се
установява, че ответника е бил собственик на процесиня обект на потребление на ел.
енергия през исковия период, и в този смисъл ответника се явява потребител на
4
електрическа енергия за битови нужди, през процесния период. Установява се още по
делото, че през процесния период е налице доставена до имота на ответника с ИТН *******
ел.енергия, както и че отчетените количества ел. енергия отговарят на фактурираните
такива. Не са установени данни обосноваващи извод, че по процесните фактури има
извършени плащания.
С оглед така установеното, съдът намери, че възраженията срещу иска са
неоснователни. Спрямо ответника са действали Общите условия. Съгласно чл.13, ал.1 от
Общите условия, ищецът снабдява с електрическа енергия всеки Клиент, чието съоръжение
е присъединено към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроразпределение” АД и не се е възползвал от правото си да избере друг доставчик. По
делото липсват доказателства ответника да е избрал друг доставчик на ел.енергия. Ето защо
и на горните съображения съдът намери, че ответника има качеството на Клиент по смисъла
на Общите условия и между него и ищеца са възникнали валидни облигационни
правоотношения с предмет доставка и продажба на ел. енергия. Съгласно чл.7, ЕВН ЕС се
задължава да снабдява с електрическа енергия при условия на равнопоставеност всеки
Клиент, чийто обект е присъединен към електроразпределителната мрежа, обслужвана от
„ЕВН България Електроразпределение” АД, а съгласно чл.11, Клиентът се задължава да
заплаща стойността на използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по начина,
определени в тези Общи условия.
За доказване стойността и обема на доставената ел.енергия в процесния обект на
ответника, ищецът е представил не само издадените от него фактури, но и ангажирал
експертиза, която съдът кредитира и приема за установено, че ищецът е изпълнил
задълженията са по договора за продажба на ел. енергия в посочения в исковата молба обем
и стойност.
В този смисъл предявените искове се явяват изцяло доказани по основание и размер
и следва да се уважат така както са предявени.
По разноските:
Съгласно ТР №4/2013 год. от 18.06.2014 год. с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство, относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно
отхвърлената и уважената част на иска.
Предвид изхода на делото, ищецът има право на разноски в пълен размер.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени
от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200 до 450 лева. В
случая съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева в исковото
производство и 100,00 лева в заповедното, на основание чл.26 от Наредбата за заплащането
на правната помощ и предвид липсата на особена правна сложност на производството, а и
5
фактическа такава.
С оглед доказателствата за сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото
производство и определения по реда на чл.78, ал.8 ГПК от съда размер на юрисконсултското
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца, следва ответника да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените от него в заповедното производство разноски в
размер на 125.00 лева, от които държавна такса в размер на 25 лева и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение и сторените такива в исковото производство в размер на
875.00 лева, от които държавна такса – 75 лева, 400 лева – възнаграждение за особен
представител – адвокат на ответника, 300 лева възнаграждение на вещо лице, 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение, или общо разноски в исковото и заповедното производство
в размер на 1 000.00 лева.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 ГПК,
във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземания на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив,
ул. „Христо Г. Данов“ № 37 към С. С. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр.С. обл. Я. ******,
както следва: сумата от 221.21 /двеста двадесет и един лева и двадесет и една стотинки/
лева, представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа
енергия за периода от 11.07.2023 год. до 10.11.2023 год. и сумата от 15.90 /петнадесет лева и
деветдесет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата
от 221.21 лева, в размер на законната лихва от 29.08.2023 год. до 02.04.2024 год., ведно със
законната лихва върху главницата от 221.21 лева от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 03.04.2024 год., до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК с № *** от 05.04.2024 год. по ч.гр.дело № *******/2024 год. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, С. С. Й. с ЕГН **********, с адрес:
гр.С. обл. Я. ****** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37
сумата от 1 000.00 лева – разноски в исковото и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Ямбол в 2-
седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6