Решение по дело №609/2024 на Административен съд - Плевен

Производство по чл. 156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Административното дело е образувано въз основа на жалба с вх.№4078/18.07.2024 г. подадена от „ПТЗК Единство“ ЕООД ЕИК205036778, с.Малчика, общ.Левски, обл. Плевен, [улица], с управител А. А. А., уточнена с молба вх.№ 4716/26.08.2024 г., срещу Ревизионен акт № Р-04001523003461-091-001/15.02.2024 г. издаден от Началник на сектор, възложил ревизията, и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, при ТД на НАП Велико Търново, в потвърдената с Решение № 53/28.05.2024 г. на Директор на Дирекция ОДОП – Велико Търново ЧАСТ, с която на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит за м. 04.2023 г. в размер на 12813,21 лв., и е определен ДДС за внасяне в размер на 1528,27 лв. и 152,22 лв. лихва, и за м. 06.2023 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 8525,27 лв.

Жалбоподателят моли да бъде отменен РА, претендират се разноски по делото.

Оспорващият не се явява в заседанието по същество на спора.

Ответната страна Директор на Дирекция “ОДОП” гр. Велико Търново към ЦУ на НАП, се представлява от процесуални представители ю. к. Х. и ю.к. М., в заседанието по същество на спора, оспорва жалбата. Представени са писмени бележки по съществото на спора. Претендира се възстановяване на разноски за юрисконсултско възнаграждение и определени разноски за съдебно заседание.

Към жалбата административният орган е приложил заверено копие от административната преписка.

Съдът, за изясняване на делото от фактическа страна, е събрал писмени доказателства и е допуснал извършването на съдебна експертиза от вещо лице счетоводител. Вещото лице е представило по делото заключение (лист 175 и сл.), което е прието като компетентно, безпристрастно и вярно изготвено и се кредитира от съда. При разпита пред съда вещото лице посочи, че е извършило проверка и офиса на жалбоподателя, но от счетоводството на дружеството не са му били представени никакви счетоводни документи, освен представените с административната преписка.

Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице - адресат на акта, и в законоустановения 14 -дневен срок.

Ревизионният акт е обжалван по административен ред, като жалбата до съда е подадена в срок след произнасянето на решаващия орган.

П. Р. акт № Р-04001523003461-091-001 от 15.02.2024 г. е издаден от екип от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в резултат на ревизия, възложена на основание Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04001523003461-020-001/09.06.2023 г. (лист 39), с обхват установяване на задълженията на „ПТЗК Единство“ ЕООД ЕИК205036778 за ДДС в периода 01.04.2023 г. – 30.04.2023 г., определен е срок за завършване на ревизията три месеца от връчване на заповедта и 14-дневен срок за изготвяне на ревизионен доклад (РД). Заповедта е изменена със ЗИЗВР № Р-04001523003461-020-002/09.08.2023 г. (лист 42), като е променен периодът на ревизията – включен и и периодът 01.06.2023 г.- 30.06.2023 г., и е определен крайният срок за завършване на ревизията – до 20.09.2023 г. Нови изменения на заповедта са правени на 14.09.2023 г. (лист 45) и на 19.10.2023 г. (лист 47), когато е променян само срокът на ревизията, като последно е определено тя да завърши на 20.11.2023 г.

При извършване на ревизията от дружеството са изискани писмени документи, изискани са обяснения и информация от счетоводството на дружеството, но такива не са представени, (лист 72 - 88). За всички действия са съставени протоколи и са приобщени събраните доказателства.

От „АСМ“ ЕООД са изискани документи и обяснения, като в предоставения срок от дружеството са представили обяснения и копия от кредитните известия, които са издадени по фактурите (лист 55-71).

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-04001523003461-092-001/12.12.2023 г. (лист 28 и сл.), връчен на 21.12.2023 г. (лист 36). По подадена молба от дружеството е удължен срокът за подаване на възражение по РД, но няма подадено възражение по РД.

Въз основа на съставения РД е издаден Ревизионен акт №Р-04001523003461-091-001/15.02.2024 г., с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит за м.04.2023 г. в размер на 16866,48 лв., извършена е корекция с неотразени от дружеството кредитни известия в размер на 5581,84 лв. и е определен ДДС за внасяне в размер на 5581,84 лв. и лихви 555,84 лв., а за м.06.2023 г. е отказан данъчен кредит в размер на 8525,27 лв., без да е определен ДДС за внасяне.

РА е оспорен пред Директор на дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП (лист 15).

С Решение №53/28.05.2024 г. Директор на дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП е ОТМЕНИЛ РА в частта, с която са определени задължения за ДДС за внасяне в размер на 4053,27 лв. и лихви 403,62 лв. за периода м.04.2023 г., а е ПОТВЪРДИЛ ревизионния акт в частта, с която за м.04.2023 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 12813,21 лв., извършена е корекция, като е намален ползваният данъчен кредит с 1528,57 лв., в резултат на което е определен ДДС за внасяне в размер на 1528,27 лв. и лихви 152,22 лв., както и в частта, с която за данъчен период м.06.2023 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 8525,27 лв.

Ревизионния акт, в потвърдената част, е обжалван по съдебен ред.

Обжалваните задължения за ДДС за процесните периоди са определени по реда на чл. 112 и сл. от ДОПК.

В хода на извършената ревизия са предприети редица процесуални действия, описани в констативната част на РД, неразделна част от издадения РА, като са изложени предприетите от органа по приходите действия, както и установената фактическа обстановка и събраните доказателствени средства. Спазен е процесуалният закон.

В ревизионното производство са правени многократни искания за представяне на счетоводни документи от дружеството, изискани са обяснения и документи от „АСМ“ ЕООД, за което са съставени протоколи, и са приобщени доказателствата, събрани в хода на ревизията, приложени с описи по делото.

Съдът счита, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с целта на закона, в писмена форма и е мотивиран.

Спорно по делото е дали е налице противоречие на издадения акт с материално-правни норми.

Като се запозна с данните по административната преписка, съдът счита за установено следното от фактическа страна:

„ПТЗК Единство“ ЕООД с ЕИК205036778 е регистрирано по ЗДДС и е подало справка-декларация по ЗДДС за месец април 2023 г., дневник на покупките и дневник на продажбите. В декларацията и дневниците са посочени фактури по получени от дружеството облагаеми доставки с данъчен кредит по ЗДДС в размер на 12813,21 лв. В хода на ревизията е установено, че дружеството не представя никакви счетоводни документи, от които да се установи, че доставките по декларираните фактури са реално получени от дружеството и са ползвани за извършени от дружеството облагаеми доставки. Не е доказано и дали изобщо дружеството води счетоводство по ЗСч.

Освен това за част от фактурите са издадени кредитни известия от доставчиците (лист 59-71), две от които не са били отразени в справка – декларацията и в дневника за продажбите за данъчен период месец април 2023 г.

От заключението на вещото лице по допуснатата от съда експертиза се установява, че констатациите на органите по приходите са верни.

Пред съда жалбоподателят представи копия от първични счетоводни документи, издадени през 2022 г. – част от процесните фактури, декларирани за м. април 2023 г., но не представи никакви доказателства, че същите са надлежно отразени в редовно водено счетоводство на дружеството, съгласно изискванията на ЗСч, нито доказателства, които да удостоверяват по безспорен начин, че доставките са получени реално от жалбоподателя и са използвани за предоставяните от него облагаеми доставки (чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал.1, т.1 от ЗДДС).

Въз основа на установената основна търговска дейност на жалбоподателя – производство и доставка на земеделска продукция, декларираните от жалбоподателя покупки и представените в хода на ревизията кредитни известия, при липса на представени счетоводни документи и доказателства за заведено счетоводство от дружеството, и непредоставен достъп до счетоводни регистри от търговеца, е установено, че за месец април 2023 г. не следва да се признава право на приспадане на данъчен кредит в размер на 12 813, 21 лв. по 11 броя фактури за доставки с предмет услуги, материали и стоки (сред тях бетон, цимент, електроди и т.н.).

С акт за прихващане и възстановяване от 19.07.2023 г. (лист 89) на дружеството е отказано възстановяване на ДДС в размер на 12 813,21 лв. Освен това е намален размерът на признатия и ползван за приспадане данъчен кредит с 1528,27 лв. и е определен ДДС за внасяне в този размер от 1528,27 лв. поради издадените кредитни известия по две от фактурите, декларирани за м.април 2023 г., по които дружеството е ползвало правото на данъчен кредит (лист 60 и лист 63 по фактури № **********/27.03.2023 г. и № **********/29.03.2023 г.).

За данъчния период месец юни 2023 г. дружеството е декларирало покупки и е посочило издадени за доставките фактури. Към 22 бр. фактури, с предмет на доставка услуги и материали, не са представени никакви счетоводни документи, доказващи, че доставките са реално получени от дружеството и че материалите и услугите са вложени в дейността на дружеството за целите на последващи доставки, извършени от „ПТЗК Единство“ ЕООД. Дружеството не е предоставило на органите по приходите достъп до счетоводството и първичните счетоводни документи в периода на ревизията (такъв достъп не беше предоставен и в хода на производството по настоящото дело на назначеното от съда вещо лице), за да се установи, че доставките отговарят на изискванията по чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС.

Поради това на дружеството е отказано приспадане на данъчен кредит в размер на 8525,27 лв. по посочените в справка-декларацията и в дневника за покупки 22 бр. фактури.

Съдът счита, че е доказана и дължимостта на ДДС за периода м.април 2023 г. в размер на 1528,27 лв. и лихвите върху сумата, тъй като, поради недеклариране на издадените две кредитни известия, на дружеството без основание е признат данъчен кредит за приспадане в размер 1528,27 лв. по двете фактури, въпреки издадени кредитните известия.

Вещото лице е изследвало представените по делото писмени доказателства, но не му е бил предоставен достъп до счетоводството на жалбоподателя, независимо, че съдебната експертиза е допуснато именно по искане на жалбоподателя и, както вещото лице заяви в съдебно заседание, неколкократно е опитало да получи достъп. От заключението на вещото лице се установява, че изводите на решаващия орган са верни, като ревизионният акт отразява достоверно фактическата обстановка и в оставената в сила част правилно са изчислени размерите на отказания данъчен кредит, на определения данък за внасяне и на дължимата лихва.

Съдът счита, че е безспорно доказано, че дружеството е декларирало покупки с предмет услуги, материали и стоки, доставките по които не могат да бъдат свързани с последващи продажби от дружеството – в хода на ревизията, въпреки многократните искания от органи по приходите, няма представени никакви първични счетоводни документи, приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки за натоварване, стокови разписки и/или протоколи, нито е предоставен достъп на ревизиращите органи до счетоводството на дружеството или каквито и да било доказателства, че доставките са реално получени от дружеството и реално са вложени в извършване на последващи облагаеми доставки от негова страна. В тежест на лицето, претендиращо право на данъчен кредит, е да докаже, че декларираните доставки на стоки и/или услуги са изпълнени и че същите са използвани за последващи облагаеми доставки или във връзка с икономическата му дейност.

Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, както и последващото им използване в облагаемата дейност на търговеца. Установяването на всички посочени кумулативни предпоставки е изцяло в доказателствена тежест на лицето, което претендира правото на приспадане и/или възстановяване.

Въпреки многократно предоставяната възможност и давани указания и от административния орган, и от съда, в ревизионното и в настоящото производство жалбоподателят не доказа наличието на предпоставките за приспадане и/или възстановяване на данъчен кредит по декларираните доставки за периодите м. април 2023 г. и м. юни 2023 г., по фактурите и в размерите, които са отказани от органите по приходите с обжалвания ревизионен акт.

Предвид липсата на първични счетоводни документи и счетоводни регистри не може се приеме, че жалбоподателят има редовно водено счетоводство в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и приложимите Счетоводни стандарти.

Липсата на представена счетоводна отчетност от „ПТЗК Единство“ ЕООД безспорно осъществява хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 38. ал. 1. т. 3 от ДОПК изисква императивно документите за данъчно-осигурителен контрол, каквито безспорно представляват първичните счетоводни документи и счетоводни регистри, да се съхраняват от задължените лица в срок от 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, с което са свързани.

Извършването на каквито и да било разходи се доказва с първични счетоводни документи, които отговарят на определени законови изисквания и са осчетоводени по съответния ред в счетоводните регистри на търговеца.

Предвид това, при неизпълнение на задължението от страна на жалбоподателя да води и представи счетоводна отчетност и документи за конкретно реализираните приходи и извършени разходи от дейността, е невъзможно определяне на действителната данъчна основа, а определянето на данъчната основа по реда на чл.122 от ДОПК е последица от неправомерното поведение на „ПТЗК Единство“ ЕООД - липса на първични документи и редовно заведена счетоводна отчетност.

Според чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, посочен и в РА, точно транспониращ разпоредбата на чл. 168, б. "а" от Директива 2006/112/ЕС, две са материално-правните предпоставки, при наличието на които правото на данъчен кредит на получателя следва да бъде признато – реалното осъществяване на доставките на стоки и използването на стоките за осъществяване от получателя на следващи облагаеми доставки или във връзка с неговата независима икономическа дейност (Решение на СЕС от 6 декември 2012 по дело С-285/11, Боник, т. 33).

На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК в тежест на жалбоподателя в процеса е да докаже наличието на тези две предпоставки. В този смисъл е и приетото от СЕС в т. 44 от определението от 15 юли 2015 по дело С-123/14.

Само фактурите не са достатъчни като доказателство за осъществяването на доставки. В този смисъл т. 13 и т. 17 от решение на СЕО по дело С-342/87 "Genius Holdig", според което упражняването на правото на приспадане не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура, а се ограничава до действително дължимите данъци, тези, отговарящи на облагаема сделка. Доколкото доставка на стока според определението на чл. 14, § 1 Директива 2006/112, транспониран в чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик, този положителен факт следва да бъде доказан.

За да се признае правото на приспадане, е необходимо да се докаже, че доставките на стоки/услуги са реално осъществени и че тези стоки са използвани от получателя за извършваните от него облагаеми сделки.

Съдът счита, че административният орган е установил правилно фактическата обстановка. Действително в хода на ревизията не са представени никакви доказателства за реално доставяне на описани в процесните фактури стоки и услуги (бетон, цимент, електроди и др.), които нямат пряка връзка с дейността на търговеца. Няма доказателства за това дали, как и кога реално стоките са постъпили в дружеството – кой ги е заявил, кой ги е натоварил, кой, с какво МПС и кога ги е транспортирал, кой ги е приел и отразил в счетоводството.

Съдът кредитира и приетото по делото заключение от вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, което е установило, че размерът на задължението за ДДС на жалбоподателя, установено с процесния РА, и на начислените лихви върху него, са правилно определени от органа по приходите.

В резултат на изложеното се налага единственият извод, че е налице основание за отказване и намаляване на данъчен кредит по процесните фактури за доставки, правилно е извършена корекция и е отказан данъчен кредит за м.април 2023 г. в размер на 12813,21 лв. и за м. юни 2023 г. в размер на 8525,27 лв., и е определен ДДС за внасяне за м.април 2023 г. в размер на 1528,27 лв.

С оглед изложеното съдът счита, че издаденият РА се явява законосъобразен. Подадената жалба следва да бъде отхвърлена.

При този изход от делото следва да се уважи претенцията на ответника за присъждане на деловодни разноски в размер на 2559,70 лв., от които 2471,70 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 88 лв. разноски за провеждане на открито съдебно заседание на 03.02.2025 г. (лист 251).

Воден от горното, Плевенски административен съд, десети административен състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба с вх.№4078/18.07.2024 г. подадена от „ПТЗК Единство“ ЕООД ЕИК205036778, с.Малчика, общ.Левски, обл. Плевен, [улица], с управител А. А. А., уточнена с молба вх.№ 4716/26.08.2024 г., срещу Ревизионен акт № Р-04001523003461-091-001/15.02.2024 г. издаден от Началник на сектор, възложил ревизията, и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, при ТД на НАП Велико Търново, в потвърдената с Решение № 53/28.05.2024 г. на Директор на Дирекция ОДОП – Велико Търново ЧАСТ, с която на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит за м. 04.2023 г. в размер на 12813,21 лв., и е определен ДДС за внасяне в размер на 1528,27 лв. и 152,22 лв. лихва, и за м. 06.2023 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 8525,27 лв.

ОСЪЖДА „ПТЗК Единство“ ЕООД ЕИК205036778, с. Малчика, общ. Левски, обл. Плевен, [улица], с управител А. А. А., да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, сумата от 2559,70 лв. (две хиляди петстотин петдесет и девет лв. 70 ст.), представляваща деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез АдмС-Плевен пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.