РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., IV-„В“
състав в откритото съдебно заседание на 08.10.2020 г. в състав:
Председател: Елена Иванова
Членове: Златка Чолева
Димитър
Ковачев
При секретар Цветослава Гулийкова, като
разгледа докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 8151/ 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от „Б.Е.“ООД срещу Решение № 81088 от 03.05.2020г., постановено по гр. д.
№ 24810/2019г. по описа на Софийски районен съд, с което е уважен, предявения
срещу жалбоподателя от Р.А. иск по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че
ищеца не дължи на въззивника сумата от 314,69 лева
главница по договор за далекосъобщителни услуги, за която сума има влязла в
сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист и е образувано
изпълнително дело 755/2019г. на ЧСИ В.М..
С жалбата моли решението да бъде отменено и да се отхвърли
иска по чл. 439 ГПК.
Изтъкват се съображения за неправилност поради неправилно
прилагане на института на погасителната давност, по отношение срока,
прекъсването и спирането на давността.
Сочи, че съгласно ППВС 3/18.11.1980 г. давността се
спира докато трае изпълнителния процес за вземането, а съгласно практиката на
ВКС отмяната на това постановление извършена с ТР 2/26.06.2015г. действа само
занапред и до датата на тълкувателното решение давност не е текла, защото със
заявлението по чл. 410 ГПК тя била прекъсната, а това било и началото на
изпълнителния процес.
От датата на това ТР на ОСГТК на ВКС не била изтекла
приложимата петгодишна давност до датата на исковата молба.
В писмен отговор въззиваемата
оспорва жалбата и иска потвърждаване на решението.
Страните поддържат становищата си в писмени молби
депозирани за съдебното заседание и претендират разноски.
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и допустимо. По отношение
неговата правилност съдът е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните
материални норми.
От фактическа страна няма спор и се установява от
приложените писмени доказателства и копието на изпълнителното дело, че срещу
ищеца е била издадена заповед по чл. 410 ГПК на 22.10.2010г. по ч.гр.д.
48848/2010г. на СРС за сумата 314,69 лева за по договор за далекосъобщителни
услуги с „Мобилтел“ЕАД, като на 13.12.2010г. заповедта е влязла в сила и на
19.01.2011г. е издаден по делото изпълнителен лист.
Няма спор и се установява от приложените по
изпълнителното дело копия на договори за цесия, че вземането по заповедта е
прехвърляно на два пъти, втория от които именно на въззивника-ответник
по исковете.
От копието на изпълнителното дело се установява, че то
е образувано по молба от ответника депозирана на 29.03.2019г. въз основа именно
на изпълнителния лист издаден по посоченото ч.гр.д. от 2010г. не е имало
твърдения от ответника за други изпълнителни дела преди това от 2019 г.
При тези данни оплакванията в жалбата следва да се
считат за неоснователни.
Заявлението по чл. 410 ГПК прекъсва давност само в
хипотезата на последващо предявен иск по чл. 422 ГПК.
В случай, че заповедта влезе в сила без да е подавано възражение и съответно да
е предявяван иск по чл. 422 ГПК, то давността се прекъсва с влизането в сила на
заповедта, който ден в случая е 13.12.2010г.
От тогава тече нова давност, която не е спирана.
Заповедното дело не е част от същинския изпълнителен процес а има подготвящ го
характер, като целта е да се снабди кредитора с изпълнителен титул въз основа
на който вече да се пристъпи към изпълнителен процес. Нито заявлението по чл.
410 ГПК, нито пък изпълнителния лист са действия, насочени към удовлетворяване
на вземането и нямат характеристиката на действие на принудително изпълнение,
което като част от изпълнителен процес да прекъсва давност.
При това положение след прекъсването на давноста с влизането ѝ в сила на 13.12.2010 г. е
започнала нова давност, която е текла.
Като се има предвид, че молбата за образуване на
изпълнителното дело е от 2019г., то е без всякакво значение какъв срок на
давност ще се приеме за приложим - дали три или пет години, а цитираните от въззивника тълкувателни актове на ВС и на ВКС са ирелевантни за изхода на делото, защото към деня на
подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело са изтекли почти девет
години от началото на давността, а не може да се прекъсне срок, който е вече
изтекъл
В заключение искът е основателен и правилно е бил
уважен, а решението на СРС следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат
разноски.
На адвокат Н.И.И.-
процесуален представител на въззиваемата следва на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата да се присъди
адвокатски хонорар в размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба 1/2004г. на
висшия адвокатски съвет, а именно 300,00 лева, а поискания от 360,00 лева тъй
като делото не е с фактическа или правна сложност.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 81088 от 03.05.2020г., постановено по гр. д. № 24810/2019г. по описа на
Софийски районен съд
ОСЪЖДА „Б.Е.“ООД
с ЕИК *******ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат Н.И.И.с ЕГН **********
и служебен адрес *** (офис-партер) сумата от 300,00 лева адвокатско
възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1. 2.