Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
София, 04.09.2025
г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-12 състав, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година, в
състав:
Съдия: Кирил Петров
при
участието на секретаря Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10606 по описа на съда за
2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от С.К.Х. срещу П.М.М..
Ищецът твърди, че с Протокол от 15.04.2016 г. на Софийски районен съд,
II ГО, 70 състав, по гр. дело № 19003/2006 г. – влязъл в законна сила и след
изтегляне на жребии на ищцата й бил отреден и получила в дял и индивидуална
собственост който включва следния
недвижим имот: апартамент № 74 със застроена площ от 70.51 кв. м., находящ се в
гр. София, ж.к. ”*****на стойност 75 850 лева. Излага, че ответникът П.М. е
извършил самоуправство с обир и вандалско разрушение.
Едва на 08.11.2016 г. получила от него ключ за имота, като заварила имота в
окаяно състояние. Твърди, че съгласно решение на СРС от 20.01.2006 г., влязло в
законна сила на 27.03.2006 г., с което е прекратен брака между ищцата и
ответника е възникнала съсобствеността на гореописания недвижим имот, като
същият е предоставен от съда за съвместно ползване на двете страни /семейно
жилище/. От същата дата ищцата заявява, че реално не е ползвала процесния имот,
като също така не е имала и достъп до него. Моли съда да осъди ответника П.М.М. да ѝ заплати сумата от 31 920,18 лева, за
причинените й имуществени вреди, изразяващи се в направените от ответника
вредоносни промени в апартамент № 74, находящ се в гр. София, СО - район
„Младост”, ж. к. *****.
Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че
всички фактически обстоятелства, изложени в исковата молба, са решени с влезли
в сила съдебни решения в негова полза, като недопустимо било те да се решават
отново от друг състав на СГС. Сочи, че в жилището в ж. к. Младост 3 в
продължение на 11 години е живяла дъщерята на ищцата Х. – Е. Въпросното жилище
се е нуждаело от ремонт и ответникът бил започнал такъв, но тъй като е имало
възражения от бившата му съпруга, спрял
ремонта.
Постъпили са по делото уточнителни молби.
Производството по делото е прекратявано многократно от предходни съдебни
състави. След последното прекратяване с определение по ч. гр. д. № 1973/2024 г.
на I г. о. на ВКС, са дадени
задължителни указания, като е посочено, че исковата молба е редовна, в
уточнение на ИМ на л. 563 са изложени твърдения, че вредите са нанесени от
ответника лично или чрез трети лица, посочен е период на увреждането 2011-2016
г., в молба на л. 590 са посочени дейностите, които ищецът намира, че
необходими за отстраняването на вредите. В определението на ВКС по ч. гр. д. №
1973/2024 г. е посочено и, че с определение № 257/26.01.2021 г. по ч. гр.д.№ 162/2021
г. на САС вече е преценявана редовността на исковата молба и допустимостта на
производството по нея и е отменено предходно определение от 09.03.2020 г. по
гр.д.№ 10606/2017 г. на СГС, с което е прекратено производството, а делото е
върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Прието е въз основа
на твърденията на ищцата в исковата молба и уточненията към нея, че се касае за
иск за вреди от деликт, продължаващ в целия исков период от време, а той е
уточнен с уточнената искова молба на л. 563 от делото.
С уточнителна молба с вх. № от 16.04.2025 г. /л. 738-739/ е конкретизирано,
че началният период на деликта е датата на влизане в сила на решението по гр.
д. № 19003/2006 г., а именно 04.05.2016 г. до 08.11.2016 г. В тази насока с
протоколно определение от 12.06.2025 г. е прието уточнението относно периода на
увреждането и е допълнен докладът по делото в тази му част.
Ето защо, съдът намира, че по делото е предявен иск по чл. 45 ЗЗД за
сумата от 31 920.18 лв. – имуществени вреди от нанесени повреди на имот,
находящ се в гр. София, ж. к. Младост 3, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на увреждането – 08.11.2016 г. С исковата молба лихвата за
забава е претендирана от датата на увреждането /08.11.2016 г./. В тази насока и
е последната уточнителна молба с вх. № от 23.12.2024 г. Лихвите при
непозволеното увреждане се дължат върху размера на обезщетението, защото
съгласно цитираната разпоредба, делинквента се счита в забава без покана, т.е.
от датата на увреждането. В този случай присъждането на законната лихва е
последица от уважаването на главния иск – за обезщетението и тъй като не се
предявява като самостоятелен иск не се дължи държавна такса – oпределение № 406/ 15.07.2009 г. по ч. т. д. № 300/2009 г.
на I т. о. на ВКС. В случая по делото не е предявен самостоятелен
иск за лихва за забава, а същата се претендира като последица от уважаването на
главния иск от 08.11.2016 г. до окончателното изплащане.
С протоколно определение от 03.04.2025 г. не е приет за съвместно
разглеждане в производството иск за пропуснати ползи в периода 04.05.2016 г. –
08.11.2016 г., предявена с молба-уточнение с вх. № от 23.12.2024 г.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
По делото са
представени множество доказателства, голяма част от които неотносими към
предмета на спора. От фактическа страна, съдът ще обсъди единствено тези
доказателства, които ще обусловят произнасянето от правна страна, съобразно
елементите от фактическия състав на претенцията.
С решение № 103
от 28.06.2004 г. по гр. д. № 3792/2002 г. на СРС /потвърдено от СГС/ е прекратен
бракът между С.К.Х.-М., ЕГН ********** и П.М.М., ЕГН **********,
като е предоставено ползването на семейното жилище – апартамент № 74, находящ
се в гр. София, СО – район „Младост”, ж. к. *****, придобито по време на брака
с договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищен фонд на НДИ
от 31.07.1991 г., на С.К.Х.-М. и на П.М.М..
За процесния
недвижим имот е образувано делбено дело № 19003/2006 г. на СРС. С влязло в сила
на 04.05.2016 г. протоколно определение по в. гр. д. № 19003/2006 г. на СРС в
производство по чл. 291 ГПК /отм./ за теглене на жребии и разпределяне на
дялове е възложен на С.К.Х. дял II от разделителния
протокол на стойност 75 850 лв., а именно АПАРТАМЕНТ № 74, находящ се в
гр. София, СО - район „Младост”, ж. к. *****.
С решение от
14.07.2011 г. по гр. д. № 15639/2010 г. на СРС, потвърдено по в. гр. д. №
17573/2011 г. на СГС, е отхвърлен предявеният иск от С.К.Х. срещу Ц.М.А.и П.М.М. за осъждането им да заплатят солидарно на С.Х.,
обезщетение за нанесени имуществени вреди в резултат на извършени в апартамент №
74, находящ се в гр. София, СО - район „Младост”, ж. к. *****, разрушителни
дейности, извършени без съгласието на ищцата, в размер на общо 10 000 лв. –
част от цялата претендирана сума от 20 000 лв., както следва: 2 000 лв. - разноски
за възстановяване на премахнатите стени на дневна, кухня и входно антре, като
предявява иска частично за 1 500 лв.; 1 600 лв. – за полагане на хоросанова
мазилка, от които претендира частично 800 лв.; 3 000 лв. – за шпакловка на
стени и тавани, от които претендира частично 2 500 лв.; 2 000 лв. – за полагане
на латекс, от които претендира частично 1 000 лв.; 500 лв. – поставяне на
фаянсови плочки, от които претендира частично 200 лв. 3 000 лв. – за закупуване
и монтаж на теракота, от които претендира частично 1 500 лв.; 2 000 лв. – за
закупуване и монтаж на интериорни врати, от които претендира частично 1 000
лв., 3 000 лв. – за закупуване и монтаж на кухненско обзавеждане с мивка и
батерия, от които претендира частично 1
500 лв., ведно със законната лихва и
разноските по делото. Решението е влязло в сила на 17.12.2012 г. Препис вярно с
оригинала от решението на СГС е представен по в. ч. гр. д. № 2588/2023 г. на
САС /л. 33-35/.
Представена е по
делото нотариална покана от П.М. до С.Х., с която се предоставят ключове на
ищцата апартамент № 74, находящ се в гр. София, СО – район „Младост”, ж. к. *****.
Поканата ѝ е връчена на 08.11.2016 г. срещу разписка № 330 от 20.10.2016
г. /л. 588/.
Представен е
констативен протокол от 20.03.2017 г. на СО, район Младост, за извършена
проверка на апартамент № 74, находящ се в гр. София, СО - район „Младост”, ж.
к. *****.
От приетата по
делото техническа експертиза се установява, че сумата необходима за
възстановяване на имота към ноември 2016 г. възлиза на 32 062 лв. с ДДС.
Като повредите са описани и остойностени в приложение № 1 към СТЕ /на л. 717 от
делото/ – нови тухлени зидове на вароциментов разтвор, вароциментова мазилка и
шпакловка стени, доставка и монтаж на външна дограма, доставка и монтаж на
врати, фаянсова облицовка, разбиване за почистване на подови замазки, доставка
и монтаж на подови настилки, трикратно боядисване на стени с латекс, доставка и
монтаж на кухненски мебели с латекс, доставка и монтаж на моноблок, доставка и
монтаж на ел. бойлер, електроинсталации, отопление, почистване и извозване на
строителни отпадъци.
От допълнителна
техническа експертиза по делото се установява, че в периода от 2011 г. до 2016
г. състоянието на жилището се е влошило до неизползваемо основно заради
деформираната дограма с изпочупени стъкла. Разликата в стойността на имота за
периода от 2011 г. до 2016 г. се състои в понижение с 11 479 евро, което
се дължи на влошаване на състоянието на имота, изразяващо се предимно в
деформирането на дървената дограма до неизползваема, както и допълнителни
механични увреждания по стените на бившия кухненски бокс и терасата към него.
В с. з. на
12.06.2025 г. вещото лице С. конкретизира, че една полуизгнила дограма за пет
години от 2011 г. до 2016 г. щяла да стане неизползваема. Полуизгнилото
състояние означава според вещото лице нарушаване на структурата на дървената
част. Деформациите се дължали на изменението на структурата на дървените
елементи предвид изминалия период от време. Имало и допълнително механично
увреждане по стените в кухненския бокс и на терасата. Според вещото лице през
2011 г. апартаментът е подготвен за ремонт, изкъртени са мазилки, предвидени за
изводи за вентилация. Предвид неизвършения ремонт и изминалото време, това е
довело до допълнително увреждане и появата на язви в стените. При определяне на
разликата в цената е взета предвид пазарната стойност на имота като цяло. При
съпоставката между състоянието към 2011 г. и 2016 г., вещото лице е взело
предвид при описване на състоянието, изготвените по предходни съдебни дела
между страните заключения.
Относно
оспорването на ответника, че по изготвената СТЕ не може да се използва СТЕ,
изготвена по друго дело от в. л. Т., действително експертизата, изготвена по
друго производство, не съставлява годно доказателствено средство и за да се
позове на експертно заключение по разрешения в същата въпрос, изискващ
специални знания, съдът следва да допусне нарочна съдебна експертиза и надлежно
да събере същата като доказателство в рамките на исковото производство. Вещото
лице трябва да изготви заключението си само на база на собствените си знания и
опит, както и въз основа на събрания по делото доказателствен материал и на
предоставените му от страните писмени доказателства, но не и на база на
странични данни или предположения. Поставената на експертизата задача обаче може
да е свързана с установяване състоянието към минал момент на сграда или вещ,
които са били видоизменени преди образуването на исковото производство. Назначените по
делото вещи лица не могат да основават заключенията си на изводите на вещи
лица, назначени в други производства, а следва да направят самостоятелни изводи
по поставените им въпроси. Те могат да ползват данни от други експертизи относно
значими за спора факти, ако страните не са ги оспорили като доказателства, но
следва да ги подложат на самостоятелна преценка и така да дадат отговор на
поставените им въпроси, а не да възпроизвеждат констатациите на експертите,
назначени в други производства – решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199/2019 г. на I т. о. на ВКС. Настоящият
съдебен състав намира, че дори при оспорването на експертизите, изготвени в
други производства, при невъзможност по друг начин да се установи състоянието
на имота към минал момент, то няма пречки вещото лице да използва данните за
състоянието на имота от предходно изготвеното по друго дело заключение. Като
оспорванията на страната са относими към кредитирането на изготвеното
заключение и следва да се обсъдят от съда при преценка на доказателствата по
делото. В случая, предмет на допълнителната СТЕ е сравнението на имота към два
минали момента, а именно 2011 г. и 2016 г., като няма спор, че след този момент
имотът е отремонтиран. Към настоящия момент е налице обективна невъзможност
както да се провери състоянието към 2016 г. на имота, който е отремонтиран,
така и да се изслуша вещото лице Т., което е починало, поради което няма пречки
при съпоставка състоянието на имота вещото лице да използва данните в изготвеното
по друго дело заключение. Вещото лице е използвало единствено констатациите по
обективното състояние на обекта, подложило ги е на самостоятелна преценка и
след съобразяване и на други документи, вкл. и на неоспорената от страните СТЕ на
вещо лице М., е дало отговор на поставените въпроси.
От правна страна:
По делото е предявен иск по чл. 45 ЗЗД за сумата 31 920,18 лева
имуществени вреди от нанесени повреди на имот, като уточнение на исковата молба
се намира на лист 563, а конкретизация на нанесените вреди от ответника лично
или чрез трети лица, допуснати до имота, се съдържа в молба на лист 590 от
делото, периодът на увреждането е от 04.05.2016 г. до 08.11.2016 г.
Решението от
14.07.2011 г. по гр. д. № 15639/2010 г. на СРС, потвърдено по в. гр. д. № 17573/2011
г. на СГС, касае предходен период и не засяга допустимостта на настоящото
производството, в който смисъл и указанията на ВКС по ч. гр. д. № 1973/2024 г.
на I г. о. на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК, съдебното
решение формира сила на пресъдено нещо само между същите страни, за същото
искане и на същото основание. Исковете по чл. 45 ЗЗД между едни и същи страни,
произтичащи от различно виновно и противоправно поведение, поведение настъпило
в различен момент, са с различен предмет, респ. – и с различно основание.
Поради това с всеки такъв иск се търси съдебна защита на различно спорно
субективно гражданско право, в сравнение с иска за друг процесен период. Поради
това, няма основание да се приема, че когато е сезиран с нов иск по чл. 45 ЗЗД
за обезщетение за вреди между същите страни за увреждане в следващ период от
време, съдът само въз основа на влязлото в сила решение е задължен да приеме за
доказан който и да било от елементите на фактическия състав по чл. 45 ЗЗД за
новия процесен период от време, за който е сезиран с новия иск. Обстоятелството,
че към 2012 г, е установена липсата на противоправно поведение на ответника, не
ограничава възможността ищецът да установява, че подобно противоправно
поведение е реализирано в по-късен момент, в периода от 04.05.2016 г. до
08.11.2016 г., както и, че именно във връзка с него са възникнали,
претендираните имуществените вреди.
В тежест на
ищцата е да докаже при условията на кумулативност следните факти, че вследствие
на противоправно поведение на ответника или на трето лице, на което е
предоставен достъп до имота от страна на ответника, са настъпили имуществени
вреди, с оглед повреждане на имот, находящ се в гр. София, ж. к. Младост 3,
причинно-следствена връзка между твърдените имуществени вреди и извършените от
ответника или трети лица действия в периода от 04.05.2016 г. до 08.11.2016 г.,
както и конкретния размер на имуществените вреди.
Ищецът твърди
наличието на противоправни и виновни действия на ответника или на допуснати от
ответника в имота трети лица, в случая липсва възлагане на работа по смисъла на
чл. 49 ЗЗД /доколкото предоставянето достъп до жилището няма такъв характер/,
поради което и отговорността е по чл. 45 ЗЗД. Ищецът е очертал периода, в който
твърди да е извършен деликтът от 04.05.2016 г. до 08.11.2016 г., поради което
следва да установи при условията на пълно и главно доказване противоправното
поведение на ответника, което следва да е извършено в посочения период.
По делото се
установява, че при прекратяване на брака между С.К.Х.-М. и П.М.М., ЕГН **********, ползването на семейното жилище апартамент
№ 74, находящ се в гр. София, СО - район „Младост”, ж. к. *****, придобито по
време на брака, е предоставено и на двамата бивши съпрузи, както и, че жилището
с влязло в сила протоколно определение на 04.05.2016 г. по в. гр. д. №
19003/2006 г. на СРС е възложено в дял на С.К.Х..
Не се установява
по делото при условията на пълно и главно доказване, че в периода 04.05.2016 г.
до 08.11.2016 г. са извършени, посочените в уточнителните молби неправомерни
действия в процесния имот. Не се установява по делото в посочения период ответникът
да е извършил действия върху външната входна врата, върху подовата настилка във всички помещения,
върху стените и тавана на общото помещение в хола, кухнята и антрето, да е
премахнал ел. инсталация, да е свалил радиаторите и отоплителни тела, да е извършил
действия върху врата на санитарния възел, да е счупил тоалетна чиния, стъкла на
стъклен балкон и деформирал дограмата. От приетите по делото СТЕ се установява,
че в периода 2011 г. – 2016 г. жилището се е влошило поради неизвършения ремонт
на същото, като дървената дограма се е деформирала до неизползваема, отделно
това е довело и до допълнително
механично увреждане по стените в кухненския бокс и на терасата. Липсват
основание изводите на вещото лице да не бъдат кредитирана от съда. Няма
доказателства за каквото и да е извършени действия в процесния имот от страна
на ответника в процесния период. Обстоятелството, че жилището е било в лошо
състояние и неотремонтирането му в срок е довело до допълнително влошаване, но
това не е станало с оглед извършени противоправни действие на ответника или на
трети лица, които той е допуснал в жилището. Състоянието на апартамента се е
влошило от амортизацията и липсата на поддръжка. Доколкото между страните има
формирана СПН, че до приключване на съдебното дирене по в. гр. д. № 17573/2011
г. на СГС, т. е. до 10.12.2012 г.
липсва противоправно поведение на ответника, с което да са нанесени имуществени
вреди върху жилището, то поддържането на състоянието след това – т. е.
бездействието на ответника също няма как да е противоправно. Освен това до
възлагането на имота в дял на ищцата, същият е бил съсобствен между страни,
предоставен е за ползване и на двете страни, като няма данни по делото
ответникът да е ограничавал достъпа на ищцата до него. Всеки съсобственик може
да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не
пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им – чл. 31
ЗС.
По делото ищецът не доказа при условията на пълно и главно
доказване противоправно поведение от страна на ответника. В този смисъл
недоказано остава, че твърдените вреди са резултат именно на поведението на
ответника. Доказателствената тежест се носи от ищеца, който пълно и главно
следва да установи наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Липсата на противоправност прави безпредметно
обсъждането на останалите елементи от фактическия състав на претенцията и
на доказателствата по делото събрани именно с оглед тези елементи от
фактическия състав /включително доказателства за настъпилите вредни последици и
техният размер/.
За пълнота следва да се посочи и, че липсата на
противоправност обуславя и липса на причинно-следствена връзка между
поведението на ответника и настъпилите вредни последици. Ищецът следва по пътя
на пълно главно доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно
необходимо /не случайно/ свързано с резултата, респ. в цялата поредица от
явления причината – деянието, да предшества следствието – вредата, и да го
поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието /виж решение № 228/19.01.2016 г. по гр. дело №
6774/2014 г. на III г. о. на ВКС/. Причинно-следствената връзка между противоправното деяние и
вредата от него като елемент на фактическия състав на генералния деликт, уреден
в чл. 45 ЗЗД е налице, когато деянието е необходимо и закономерно условие за
настъпването на увреждането, а не е случайно свързано с последното /виж решение № 196 от 10.11.2017 г. по т. д.
№ 396/2017 г. на II т. о. на ВКС/. Деянието е необходимо условие за настъпване на вредата
тогава, ако при мислено изключване на поведението на делинквента, тя не би
настъпила, т.е. ако при това изключване неправомерният резултат не настъпи,
следва да се констатира, че е налице причинна връзка между поведението на делинквента
и настъпилия вредоносен резултат. Доколкото не се установява твърдяното
противоправно поведение, то няма как поведението на ответника да е довело до твърдения
вредоносен резултат.
Отделно, релевантно е не простото бездействие, а това, което
надвишава времето необходимо за предприемане на съответните действия за
преустановяване на вредните последици – виж решение
№ 180 от 9.12.2020 г. по гр. д. № 527/2020 г., III г. о. на ВКС. Ищцата е
била съсобственик на процесния имот и е имала възможност да го ползва по силата
на решението за прекратяване на брака, нейното поведение в продължение дълъг
период от време да не извърши необходимите ремонтни действия по поддържането на
жилището, би следвало да доведе до прекъсване на причинната връзка /ако по делото бяха установени останалите
елементи от фактическия състав на претенцията/.
По
изложените съображения, съдът намира, че предявения иск е неоснователен и
следва да бъдат отхвърлен изцяло.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се дължат единствено
на ответника.
Ответника
претендира разноски в размер на 1500 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение. Договор за правна защита и съдействие е представен на л.
326-327 от делото. С него е удостоверено заплащането на сумата от 1500 лв. и е
записано, че договорът служи като разписка за заплащането на сумата. В т. 1 и т. 11 от ТР № 6/06.11.2013 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че съдът следи служебно, дали страната, която
претендира заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение, е доказала
реалното им извършване. В договора за правна помощ и съдействие следва да е
вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В
случаите, при които е договорено заплащане по банков път, то следва да бъде
доказано със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Най-късно
в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция, страната може и следва, не само да направи претенцията
си за разноски, а и да представи доказателствата си за извършването им, като
това не може да стане по-късно. Присъждат се само реално направените разноски,
а не хипотетичните /евентуални/ разноски. В случая по делото е доказана
направата на разноските, договорът за правна защита и съдействие, който има
характер на разписка за заплащането на сумата, е представен с молба от
25.09.2019 г. и същият не е оспорен в съответния процесуален срок. Производството
по делото е продължило 8 години, проведени са множество съдебни заседания,
извършени са процесуални действия, поради което и реално заплатеното адвокатско
възнаграждение следва да се възложи в тежест на ответника.
По
искането на ответника за отмяна на определението по чл. 83, ал. 2 ГПК. Съгласно
чл. 253 ГПК определенията, които не слагат край на делото, могат да бъдат
изменяни или отменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата,
грешка или пропуск.
С разпореждане
от 19.10.2017 г. ищцата е освободена от внасяне на държавна такса. Представена
е декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, за която ищцата е декларирала получаването
на пенсия, наличието на жилище в гр. София и вила от 105 кв. м., дялове в
търговски дружества на стойност 4900 лв., паричен влог на стойност 200 лв.,
представила е доказателства за влошено здравословно състояние и направата на
разходи за заболяването си. Заявила е, че ѝ е известна наказателната
отговорност за невярно деклариране.
С
молба с вх. № от 23.07.2024 г. ответникът е поискал за пореден път отмяна на
акта по чл. 83, ал. 2 ГПК и събиране на държавната такса, твърди че декларацията
на ищцата е непълна. Посочено е в молбата, че ответникът щял да търси защита за
правата си с оглед неразглеждането на делото в разумен срок. Макар и делото да
е разпределено на настоящия съдебен състав на 30.09.2024 г. /т. е. преди
по-малко от години/, то няма как предвид подадената молба, съдът да не вметне,
че за забавяне разглеждането на делото значително допринася поведението на
ответника с непрестанно подаване на молби за отмяна на определението по чл. 83,
ал. 2 ГПК.
Ответникът
не установява твърденията си, че представената декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК
към 2017 г. е непълна, респ., че към тази дата ищцата е разполага с друго
имущество, вкл. недвижим имот в с. Белчин. В декларацията от 2017 г. са
декларирани и притежаваните дружествени дялове. Не се установяват по делото
предпоставките на чл. 253 ГПК, а при липсата на такива, настоящият съдебен
състав не намира, че следва да обсъжда преценката на друг такъв, извършена
преди 8 години. Следва да се посочи, че подобно искане е било предмет и на
определение от 21.07.2020 г., въз основа на което е било образувано и в. ч. гр.
д. № 3365/2020 г. на САС. С определението от 22.10.2020 г. по ч. гр. д. №
3365/2020 г. на САС е разяснено на ответника с какви правни възможности
разполага в случая. Искането е неоснователно, а определението на съда в тази му
част не подлежи на обжалване.
Разбира
се, при евентуално подадена въззивна жалба от ищцата, с оглед изминалия срок от
освобождаването, настъпването на нови обстоятелства в периода от почти 8 години
/в т. ч. и внесения депозит по СТЕ от същата/, то съдът може да извърши актуална
преценка по чл. 83, ал. 2 ГПК във връзка с дължимата държавна такса по
въззивната жалба, съобразно материалното състояние на молителя към настоящия момент, но не и да
преразглежда това състояние към минал момент, при липса на установено
несъответствие между декларираното и фактически притежаваното към 2017 г.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.К.Х., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, за осъждането на ответника П.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. ********, да заплати
на С.К.Х. сумата 31 920,18 лева имуществени вреди от извършени
противоправни действия/бездействия в периода от 04.05.2016 г. до 08.11.2016 г.,
довели до увреждане на следния недвижим имот: апартамент № 74 със застроена
площ от 70.51 кв. м., находящ се в гр. София, ж.к. ”********който имот след изтегляне на жребии бил отреден и получен от С.К.Х. в дял и индивидуална собственост
по гр. д. № 19003/2006 г. на СРС, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 08.11.2016 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С.К.Х., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на П.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 1500 лв. за разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П.М.М., ЕГН ********** за отмяна
на съдебния акт по чл. 83, ал. 2 ГПК от 19.10.2017 г.
Решение в частта, с която е оставено без уважение искането по чл. 83,
ал. 2 ГПК, има характер на определение, което е окончателно и не подлежи на
обжалване. В останалата си част решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: