Р Е Ш Е Н
И Е
№ 15.02.2021 г. град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, наказателно отделение, 4 въззивен състав
На пети февруари две хиляди и двадесет и първа година, в публично съдебно заседание, в състав:
ЧЛЕНОВЕ:1.Даниел
Марков
2.Георги Иванов
Секретар: Жанета
Кръстева
Прокурор: Павел
Манукян
разгледа
докладваното от съдия Г.Иванов въззивно наказателно от общ характер дело №1298
по описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по повод жалба от подсъдимия И.Т.А.,
ЕГН:**********, против присъда №260050 от 16.11.2020г., постановена по НОХД №4819/2020г.
по описа на Районен съд-Бургас. С присъдата първоинстанционният съд признал
подс. А., за виновен за това, че периода от 01.11.2020г. до 03.11.2020г., в с.
М., общ. Бургас, обл. Бургас,
пред детска градина *****, при условията на продължавано престъпление, извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на власт -
полицейски служители, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред и
по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост - престъпление по чл.325, ал.2 във връзка с ал.1 вр. с чл.26,ал.1 НК и на
основание чл.54, ал.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от
две години, при първоначален строг режим. Отнел е в полза на държавата веществените
доказателства, а именно 4 броя ножове, и е постановил тяхното унищожаване като
вещи без стойност. Във въззивната жалба по същество се
съдържат твърдения за неправилност на постановената присъда и се прави искане А. да бъде
оправдан.
В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура - Бургас намира
жалбата за неоснователна. Счита присъдата на първоинстанционния съд за
законосъобразна и обоснована, аргументира теза за съответствие на присъдата с
фактите, установени от анализа на доказателствената съвкупност, твърди липса на
осъществени от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуални
правила, предлага обжалваната присъда да бъде потвърдена.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият, редовно
призован, се явява лично и със защитник адв. А.Димитрова, която поддържа
жалбата. Излага твърдения, че нито едно от доказателствените искания на подсъдимия
не е било уважено от РС, което е нарушило правото му на защита. Пледира за
отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подс. А. да бъде
оправдан. Алтернативно излага искане за намаляване на наложеното му наказание.
В последната си дума подсъдимият А. заявява, че иска връщането на делото на
РС за събиране на нови доказателства.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от
основанията, посочени от страните, намери жалбата за процесуално допустима,
поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лица с надлежна
процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по
същество, жалбата е частично основателна.
При разглеждане на делото по същество въззивният
съд установи, че са събрани в необходимия обем и по надлежния процесуален ред достатъчно
годни доказателства, нужни за неговото правилно решаване. При самостоятелен анализ
на доказателствената съвкупност, въззивният съд възприе за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият И.Т.А. е роден на ***г***, ***
гражданин, ***, *** образование, ***, ***, с
постоянен адрес:***, ЕГН: **********.
Подсъдимият А. обитава къща в ***, която се намира срещу детска
градина ****.
На 01.11.2020г., по улицата покрай дома на А. в с.М.
преминавал св. В.С.. Подс. А. го забелязал,
започнал да крещи заплашителни думи, изрази и обиди „Ще те заколя!“, „Ще ти
изкарам червата!“, „Боклук!“, излязъл от двора на къщата си и тръгнал към С.
като извадил срещу него нож и започнал да го размахва. Св. С. се уплашил и обадил на телефон №
112. След няколко минути на място
пристигнали полицейските служители от 4 РУ ОД МВР Бургас – св.М.Д. и св.К.К.. Те започнали да разговорят със С..
Подс. А., който бил видимо пиян, ги видял и започнал да крещи заплашителни
думи, изрази и обиди към тях - „Вий кви сте, ве! И вас ще заколя! Ще ви
разпоря! Педали! Да ви еба майката и полицаи! Можа да не съм педерас, ама ши въ
еба!“, „Какво като съм закопчан, пак мога да ви изкъртя зъбите!“ и продължил да
размахва ножа. Те му разпоредили да остави ножа, но той го прибрал в колана си
като продължил да вика, заплашва и да ги псува. Св.М.Д. и св.К.К. пристъпили към поставяне на
белезници и задържането му, като го хванали за двете ръце при което подсъдимият
се дърпал, но бил много пиян и не успял да окаже сериозна съпротива. Били му
поставени белезници и бил отведен в 4 РУП ОД МВР, където бил задържан за 24 по
ЗМВР.
На 03.11.2020г., подс. А. отново се намирал пред
дома си в ****.
Той отново бил видимо пиян и отишъл до оградата на детска градина ****. Извадил и размахал нож, като
започнал да крещи заплашителни думи, изрази и обиди - „Боклуци!“, „Простаци!“,
„Идиотки!“, „Ще ви еба майката!“, „Ще ви избия!“, след което показал
демонстративно половия си член към учителките на детската градина – Г. В., св.З.О. и св.К.Г.. Виковете му изплашили децата,
намиращи се в градината. Св. О. се обадила на телефон № 112, за да поиска
съдействие, тъй като всички се страхували от подсъдимия. На мястото пристигнали полицейските
служители - свидетелите Д.Т., С.Ч., Ж.Ц., Ю.Х. и К.П., всички служители на 4 РУ ОД МВР
Бургас. След като видял полицейските служители, подс. А. продължил да размахва
ножа и започнал да крещи заплашителни думи, изрази и обиди към полицейските
служители, а именно - „Ще ви избия, педераси!”, „Ще ви разпоря”, „Ще ви изкормя
червата”, „Ще ми правите кавали!”, „Боклуци!“, след което показал
демонстративно половия си член и към тях. Служителите на МВР Бургас пристъпили
към задържането му. Подсъдимият се дърпал, но св.Д.Т. и К.П.
го хванали за ръцете и го съборили на земята, а св.Х. му поставил белезници. А. отново
бил задържан за 24 ч. и бил откаран в отрезвителя, и на следващия ден бил
освободен.
Така установената фактическа обстановка, се базира на
анализа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на
свидетелите-очевидци В.С., М.Д.,
св.К.К., З.О., К.Г. Д.Т., С.Ч., Ж.Ц., Ю.Х., К.П. и справка за съдимост. От показанията на В.С., М.Д., св.К.К. безспорно се установява,
че на 01.11.2020г. в с.М.,
крещял заплашителни думи, изрази, псувни и обиди към В.С. и полицейските
служители М.Д. и св.К.К. и ги заплашвал с нож. Действията му станали достояние
на неговите съселяни. От показанията на З.О., К.Г., Д.Т., С.Ч., Ж.Ц., Ю.Х., К.П. безспорно се установява, че на 03.11.2020г.
в с.М.,
крещял заплашителни думи, изрази, псувни и обиди към З.О., К.Г. и полицейските служители Д.Т.,
С.Ч.,
Ж.Ц.,
Ю.Х.
и К.П.,
заплашвал ги с нож и показвал
демонстративно половия си член към тях. Действията
му станали достояние на неговите съселяни. Показанията на всички изброени
свидетели-очевидци на действията на А., са непротиворечиви, последователни,
логични и кореспондират помежду си, поради което представляват годна основа за
установяване на фактическата обстановка по делото. По отношение на отправените
твърдения, че неуважаването на доказателствените искания на подсъдимия е нарушило правото му
на защита и е довело да несправедливост на процеса срещу него, настоящият
състав ги намира за неоснователни. Съдът не е длъжен да уважава всяко
доказателствено искане на подсъдимия и неговата защита, а само такова което е от
естеството да установи обстоятелства от предмета на доказване по дело. В случая
в нито един момент подсъдимият А. не е конкретизирал нито какви обстоятелства
от значение за предмета на делото ще установява с исканите от него свидетели,
нито кои според него са фактите от значение за предмета на доказване, които са
останали неизяснени от разпитаните вече свидетели, поради което да се налага да
се разглеждат и видеозаписи на случилото се, които той твърди, че има без
доказателство за това.
От
обективна страна подс.А. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението
по чл.325, ал.2 вр. с ал.1 от НК. Отправянето от подсъдимия на псувни и обидни
думи по адрес на граждани и полицейските служители, които са упражнявали правомощията си на
орган на власт по опазване на обществения ред, правилно е определено от първата
инстанция като поведение, с което грубо се нарушава общественият ред и се
изразява явно неуважение към обществото. Начинът на произнасяне на обидните
думи и псувни в случая, е изразен с викове и в демонстриране на поведение за
несъобразяване с реда и общественото спокойствие и с неподчинение спрямо
отправените предупреждения от органите на реда, с което е афиширано
незачитането на обществения ред и спокойствие на гражданите. Това поведение на А.
е било съпроводено с размахване на нож и закани за физическа разправа към
полицейските служители, което правилно е квалифицирано от РС като особена
дързост, тъй като е
особено нагло и безсрамно. Демонстративното показване на половия член от страна
на А. на детските учителки и на полицаите несъмнено е проява на изключителен
цинизъм. С тази си действия деецът е извършил по един груб и явен начин
незачитане на обществения и правния ред и неуважение към обществото. Установено
е, че тези непристойни и цинични действия на подсъдимия са станали веднага
известни на немалък кръг от хора и са предизвикали възмущение у тях. От
установените факти обаче не може да се направи извод, че деянието на подс. А. е
съпроводено и „със съпротива срещу орган на властта“. За да има такава, тя
трябва да се изразява в упорито непрекратяване на действията на дееца и след
намесата на тези органи. Деянието трябва да съдържа такова неподчинение от
страна на дееца, което обективно да затруднява органа на властта да изпълнява
задълженията си по опазване на реда. Такива данни по делото не са налице. Псувните,
обидите и заканите и проявата му на дърпане при поставянето на белезници, не могат
да има характер на деяние, изпълващо квалифициращия признак „съпротива срещу орган на властта“. Не
е имало блъскане на служителите на МВР или някакво физическо посегателство
срещу тях преди те да пристъпят към поставянето на белезниците на А..
Съпротивата му при поставянето на белезниците е естествена реакция на човек,
който счита че несправедливо и без да е дал повод за това, е арестуван. И в
двата случая се установи, че непристойните действия на подсъдимия са прекратени
с намесата на органа на властта като и при двата случая белезниците са
поставени и подсъдимият е задържан и отведен в РПУ/в т. см. Решение № 52 от
13.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2206/2012 г., III н. о., НК /. Въз основа на
тези мотиви настоящият състав прие, че присъдата следва да бъде изменена като А.
бъде оправдан по обвинението за това, че деянието му е било съпроводено със съпротива срещу орган на
властта. Правилно РС е достигнал до извод, че двете деяния на А. следва да се
квалифицират като едно единно продължавано престъпление.
От субективна страна, подсъдимият е осъществил
деянието при „пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. първо от НК като
форма на умишлена вина. Той е съзнавал, че с обидните и неприлични думи и
изрази, размахване на нож и показването
на половия си член, ще скандализира и демонстрира неуважителното си отношение
към околните и е целял именно това.
По отношение размера на наказанието.
За престъплението по чл. 325, ал.2 от НК се предвижда наказание „Лишаване
от свобода” за срок до 5 години. По делото не са налице нито многобройни, нито
изключителни по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства,
обосноваващи и налагащи определяне на наказанието на подс. А. при приложението
на чл. 55 от НК. Наред с това, отсъства и другата установена в чл. 55 от НК
предпоставка - и най-лекото предвидено в закона наказание да се явява
несъразмерно тежко. Въззивният състав споделя извода на първоинстанционния съд,
че наказанието следва да бъде определено по правилата на чл. 54 от НК. Първата
инстанция е определила продължителността на наказанието „лишаване от свобода“
на две години. Този размер граничи със средния размер на предвиденото в закона
наказание. РС правилно е приел за отегчаващи отговорността на А. обстоятелства
обремененото му съдебно минало, упоритостта при извършване на хулиганските
действия / две деяния в рамките на три дни и то след като след първото е бил
задържан/, и обстоятелството, че част от тях са станали достояние на деца.
Неправилно като смекчаващо обстоятелство е отчетено даването на обяснения,
което е прието от РС за съдействие за разкриване на обективната истина. Нито в
ДП, нито в съдебната фаза А. е давал конкретни обяснения, които да са
допринесли за изясняване на каквито и да е обстоятелства от предмета на
доказване по делото. Въпреки това, предвид оправдаването на А. по един от квалифициращите
признаци на престъпния състав по чл.325, ал.2 НК, настоящият състав счита, че
наказанието му следва да се намали с четири месеца до размер от една година и
осем месеца. Съдът счита, че това наказание е справедливо и адекватно на
извършеното, съответства на интензитета и степента на обществената опасност на
престъплението и дееца, и би спомогнало за постигането на целите, дефинирани в
чл.36 от НК. Първоинстанционният съд обосновано и
законосъобразно не е приложил института на чл.66, ал.1 от НК по отношение на
наказанието, наложено на А.. Правилно е определен и режима на изтърпяване на
наказанието на А., тъй като не са изтекли повече от пет години от изтърпяване
на наказанието му по НОХД №6212/2017г. на БРС, приключило на 25.09.2018г. При изпълнението
на наказанието му следва да се зачете времето, през което А. е бил задържан по
ЗМВР.
По отношение на веществените доказателства, РС правилно е приложил
разпоредбата на чл.53,ал.1,б.“а“ от НК като е отнел в полза на държавата 4 брой
ножове, които са били предназначени и използвани за извършване на
престъплението.
При извършената цялостна въззивна
проверка не се установяват други основания за изменение или пък за отмяна на
обжалвания съдебен акт.
Така мотивиран, на основание чл.334 т.3 във връзка с чл.337 т.1 и т.2 от НПК, Бургаският окръжен съд, 4 въззивен състав
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда №260050 от 16.11.2020г., постановена по НОХД №4819/2020г.
по описа на Районен съд-Бургас, като:
ОПРАВДАВА подсъдимия И.Т.А. по повдигнатото му обвинение за това, че деянията му са
били съпроводени със съпротива срещу орган на властта-полицейски служители,
изпълняващи задължения по опазване на обществения ред.
НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия И.Т.А. наказание от ДВЕ ГОДИНИ „Лишаване от свобода” на ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА „Лишаване
от свобода”.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.